През 1962 г., още като студент, когато за първи път пътувах за Италия, попаднах в Рим. Пристигнахме през нощта, аз и един оператор от Ташкент догонвахме съветска група туристи. Киносъюзът и туристите отиваха на Венециансикя кинофестивал. Погледнах през прозореца - а навън светлина. Улиците сияят, хора пеят. Попитах на рецепцията в хотела - какъв празник е днес? А той вика — никакъв празник, ние така си живеем. У нас в Русия по това време илюминации имаше три пъти годишно - на 1 май, на 7 ноември и на Нова година. Когато видях, че може да се живее различно, това беше културен шок. И аз, и Тарковски бяхме абсолютно потресени от начина на живот. Сега някой едва ли мисли така, но когато с Андрей пишехме сценария на „Андрей Рубльов“, той искаше да отиде точно във Венеция с този филм. И затова измислихме образа на италианския аристократ.  През 1962-ра бях млад, пълен с илюзии, и с удоволствие бих минал отново през всичко, което съм преживял. Толкова открития имаше. Но не бива да се сравняват тези две епохи, защото тогава ние строяхме червения проект с кръв и счупени кости. Това беше социализъм, базиран на индустриалното общество. Сега живеем не просто в постиндустриално общество, а в епохата на изкуствения интелект, когато не трябва и няма нужда от свръхпроизводство. Клаус Шваб е прав. Тази система е свършена. Имаме нужда от нова. Ние сме на ръба. И този нов социализъм не е задължително да бъде такъв, какъвто беше през  60-те години в Русия. 
Кончаловски: Тази система е свършена. Имаме нужда от нова. Ние сме на ръба

„Андрей Кончаловски е легендарен човек — така го представи тв водещата Ксения Собчак в ново интервю, взето по обичайния за днешните времена начин - онлайн от чужбина. — Винаги е интересно да го слушаш, дори когато категорично не си съгласен с него. Той е виждал Сталин, спорил е с Тарковски, получавал е Венециански лъвове, работил е в Холивуд и е разбрал някои неща за живота." Публикацията на български език е на "Сега".

 

Собчак: Андрей Сергееич, вашият филм "Скъпи другари" е в краткия списък за "Оскарите" в чуждестранната категория. Вече можем ли да ви поздравяваме, или е още рано?

 

Кончаловски: Пастернак е казал — това е много трудно да се следва, но… „Ти сам не бива да различаваш поражението от победата“. Лично за мен най-приятно е очакването. Най-хубавото очакване в моя живот беше във Венеция. За първи път попаднах във Венеция с мой късометражен филм, който получи награда (дебютният на Кончаловски „Момче и гълъб“ - 1961 г. - б.р. ). Андрей Тарковски също беше там с „Иваново детство“ (първият филм на Тарковски, награден със „Златен лъв“). Последните три дни преди прожекцията, през които се разхождахме във Венеция, бяха най-хубавото време - заради надеждите! След това вече може да не дадат или да дадат, но…

 

- Но вие "Оскара" не го обичате, помня, че го сравнявахте с "Макдоналдс" през 2017 г.

 

- Да. Преди 30 или 40 години, когато пристигнах в Америка, "Оскар" беше съвсем различна награда от днес. Първо, тя ми беше много необходима. Аз градях кариера в Холивуд, имах нужда от отличие. Оскарът осигурява веднага паспорт за следващ филм, възможности, всички агенти започват да се интересуват от теб, канят те звезди… Когато „Влакът беглец“ получи номинация, Барбра Стрейзанд ме покани на яхтата си. Разбира се, много е приятно да се чувстваш нужен. Това е много важно за артиста. Особено в киното, където винаги харчиш нечии чужди пари. Днес аз съм много скептичен, че чуждестранната публика, и в частност американската, може да разбере новия ми филм. Естествено, могат да разберат, че някакви лоши чекисти са разстреляли демонстранти. Но да схванат смисъла на съветския живот ще им бъде трудно. 

 

- А не ви ли се струва, че мнозина ще го разберат не само като филм за съветската реалност, но ще открият и много съвременни паралели?

 

- Често ме питат „Как така отгатнахте какво предстои“. Нищо не съм отгатвал. Винаги съм смятал, че актуално е това, което вълнува. А както е казал Пушкин, в изкуството вълнуват три струни: смях, ужас и състрадание. Трите маски на гръцката комедия и трагедия - смееща се, плачеща и ужасена. Ако докосва една от тези три струни, то вече е актуално. 

 

- Дори да не сте имали такова намерение, заради вашия гений филмът звучи много съвременно.

 

- Не! Тук няма никаква гениалност. Така се случи. През 1962 г. някой в института каза - а вие знаете ли, че някъде на юг е имало демонстрация и са стреляли в народа? Наистина ли? Да. Добре, да отидем да пийнем. И това бе всичко - случаят излезе от съзнанието ми. Аз мислех за Куросава, Фелини и как да вляза на специалната прожекция да гпедам последния филм на Антониони. През 1990 г. Военната прокуратура се зае със случая и се появиха няколко публикации. Започнах да чета и си казах, че трябва да помисля по този случай, защото е много интересна тема. Мислих - и пак забравих. После излезе сериалът на Костя Худяков „Однажды в Ростове“, базиран отчасти на новочеркаските събития.  И пак забравих. А години по-късно правих в Италия „Антигона“ и като гледах Юлка (Юлия Висоцкая, съпругата на Кончаловски, която напоследък играе в повечето му филми - б.р.) , изведнъж ми прищрака как да събера мощта на античната трагедия със съвременността. Втората ми отправна точка дойде от филма „Рай“. Там главният герой е немски офицер, аристократ, красавец, свири Брамс и обича Чехов, сланивинст - нацист. И му дадох тази реплика - „Ако живеех в Русия, обезателно щях да съм комунист“. Тогава си помислих - не мога ли да направя огледално отражение на тази фанатична преданост? От тези две идеи възникна образът на партийната ръководителка - много съветска жена и сталинистка. От първото поколение родени в СССР сталинисти. Когато Хрушчов разруши култа към личността, тези хора изгубиха смисъла на живота си. Беше ми много интересно да покажа герой, който губи смисъла на живота си. Този проблем възниква при всеки идеалист, който започва да мисли. Това е филм за крушението на идеите, безусловна трагедия.

 

- А вие не сте ли идеалист?

 

- Предаността към дадена идея е идеализъм. Що се отнася до мен, аз съм изминал дълъг път… Чехов има едно забележително изказване: „Между „Има Бог и „Няма Бог“ лежи огромно поле, което истинският мъдрец изминава с голям труд“. Изтъкнатият славист чеховед Чудаков казва, че не е важно дали мъдрецът върви от "Има Бог" към „Няма Бог“ или обратно. Важното е, че върви по това поле. 

 

 

- В коя част на полето сте сега - по-близо до „Има Бог“ или до „Няма Бог“?

 

- Това зависи от деня. През 1953 г., когато бях на 16, Миша Казаков ми каза да изляза на улицата. Излязох, той се огледа и ми прошепна, „Хрушчов е говорил, че Сталин е убиец“. Лъжеш - казвам му. Той продължи: „Не, казвам ти го под секрет, но вече цяла Москва говори“. В този момент Хрушчов не стана моят герой. Идеята, че е велик човек, възникна по-късно. Питаш ме аз идеалист ли съм? Аз съм вярвал в различни неща и съм бил убеден, че определени неща са били необходими за живота, за страната… Днес, в този момент, аз вярвам в това, че… (много дълго замисляне) Аз съм муха в куфар. Аз летя, местя се от стена на стена, срещам се, общувам, решавам проблеми, мисля… Но абсолютно не се замислям и даже през ум не ми минава, че някой носи куфара нанякъде. И въпросът кой плаща на носача също не ми минава през ума.

 

- Възхищавах се на вашата смелост, когато гледах интервюто ви с Владимир Познер. Пред огромната аудитория на Първи канал вие казахте „аз съм руски човек, усвоил европейските традиции. Не съм европеец, защото предпочитам да живея не според закона, а според разбиранията си“.  

 

- И ти живееш според разбранията си. И аз. Имам своя ценностна система, която не е буржоазна. Ние, Русия, не сме буржоазна страна. Ние живеем в добуржоазна страна. Ние сме селяни - не в смисъл, че обработваме земята, това са фермери, те не са селяни. Ние искаме да отнемем от този, който има, и да си го поделим. 

 

1962 или 2021 година? В коя епоха бихте предпочели да живеете? Като Андрей Кончаловски.

 

-  През 1962-ра бях млад, пълен с илюзии, и с удоволствие бих минал отново през всичко, което съм преживял. Толкова открития имаше. Но не бива да се сравняват тези две епохи, защото тогава ние строяхме червения проект с кръв и счупени кости. Това беше социализъм, базиран на индустриалното общество. Сега живеем не просто в постиндустриално общество, а в епохата на изкуствения интелект, когато не трябва и няма нужда от свръхпроизводство. В момента на планетата стоят 16 млн. нови автомобила, които няма кой да купи. Има такива снимки в интернет. Те няма да бъдат продадени на по-ниски цени. Те ще бъдат върнати в заводите и пренаправени, за да няма безработица. Свръхпроизводството само по себе си е капитализъм. Клаус Шваб е прав. Тази система е свършена. Имаме нужда от нова. Ние сме на ръба. И този нов социализъм не е задължително да бъде такъв, какъвто беше през  60-те години в Русия. 

 

- Ако вас, като мислител, философ, един от живите гении, Путин ви попита какво трябва да направи — не за управлението на страната, а като отношение към либералната интелигенция, която излиза, протестира, разследванията, Навални и всичко това. Какво бихте го посъветвали? 

 

- Не бих отговарял на тези въпроси. Бих му казал „Владимир Владимирович, аз не разбирам нищо от това“. 

 

- Наистина ли не разбирате?

 

- Ще повторя — аз не знам накъде носят куфара. Обективно е по-добре човек да бъде смирен, отколкото да се опитва да намери рецепта. За мен е много важно, че правителството на Русия не разбира спецификата на руския геном, не разбира руската култура и не разбира как да измени тази култура. Правителството би искало да промени държавата. Но затова първо трябва да измени тази култура. Това не може да стане със заповед или закони. Културата може да се промени само с образование. За образователни програми са нужни много умни хора, каквото в Русия има, но ние не ги използваме.

 

- Защо решихте да заминете за Америка? За разлика от съветските дисиденти вие не се спасявахте от съветска Русия. Вие бяхте успешен, вече утвърден режисьор. Наистина не разбирам — тук имахте всичко.

 

- През 1962 г., още като студент, когато за първи път пътувах за Италия, попаднах в Рим. Пристигнахме през нощта, аз и един оператор от Ташкент догонвахме съветска група туристи. Киносъюзът и туристите отиваха на Венециансикя кинофестивал. Погледнах през прозореца - а навън светлина. Улиците сияят, хора пеят. Попитах на рецепцията в хотела - какъв празник е днес? А той вика — никакъв празник, ние така си живеем. У нас в Русия по това време илюминации имаше три пъти годишно - на 1 май, на 7 ноември и на Нова година. Когато видях, че може да се живее различно, това беше културен шок. И аз, и Тарковски бяхме абсолютно потресени от начина на живот. Сега някой едва ли мисли така, но когато с Андрей пишехме сценария на „Андрей Рубльов“, той искаше да отиде точно във Венеция с този филм. И затова измислихме образа на италианския аристократ. Но във Венеция не се получи, получи се след това в Кан. Много исках да пътешествам. А възможностите за пътешестване бяха ограничени от това, че трябва да попадна в делегация, да бъда одобрен от комисия, включително и от районния комитет, в който някакви странни пенсионери те питат дали знаеш кой е генералният секретар на комунистическата партия на Португалия. И си мислех - защо е всичко това? Защо не мога просто да се кача в самолета и да отлетя? Помня, когато попитах Кулиджанов мога ли да остана още два дни,  той каза „Не, драги мой, ние пътуваме всички заедно“. Постоянната ми мечта да пътувам беше неутолима. Исках да пътешествам. Но затова трябваха и пари. Пари нямаше. Рубли не обменяха. Значи, за да имаш пари, трябва или да продадеш нещо, или да ги изработиш. Това беше смисълът на моето заминаване. Не свободата, а пътешествието.

 

Сега смятате ли, че решението ви е било погрешно и може ли да се каже, че не сте успели да монетизирате и да разкриете тази загадъчна руска душа пред западната аудитория?

 

- Ти си човек, роден и възпитан в условията на свобода, възникнала след перестройката. Помня те като тийнейджър в Лос Анджелис, недоволна, че сладоледът ти бил много сладък. Ако на мен, ако когато бях на 16, някой ми бе казал, че ще ям сладолед в Лос Анджелис, аз щях да се побъркам от щастие. Защото съм продукт на съветската система и за мен да замина в чужбина беше мечта. Не да замина завинаги, а просто да постоя малко. Баща ми ми донесе малка бутилка кока-кола през 1953 г. Аз я поставих на една лавица и я показвах на приятелите си. Дори не я отворих. Бях абсолютно съветски човек, който все пак имаше някаква представа от Запада, защото живеех елитарно. Когато бях на 15, всички мечтаехте за рокендрол, джинси и дъвка. Баща ми ми е носил дъвка, помня, че дъвчех една по три седмици. Това са комплекси. 

 

- Преди интервюто препрочетох книгата ви „Низки истини“, написана доста отдавна. Днес, в съвременна Америка с MeToo и фeминизма, тя би прозвучала съвсем различно. Тези откровения, свързани с различните музи във вашия живот, няма да бъдат приети добре. Не се ли боите, че вашите думи, включително и за продуцента Уайнстийн, когото бихте наели, могат да ви попречат да получите заслужения "Оскар"? 

 

- Напълно възможно. Но нито аз, нито някои друг можем да изменим нещата, които стават в Америка, в Русия, в Китай. Това, което става в Америка, е друг куфар, който някой носи нанякъде.

 

Източници: Ксения Собчак"Сега"

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

75 коментар/a

Гуца от Биримирци на 27.02.2021 в 18:21
Винаги е интересно да се чуе нещо от Кончаловско-Михалкови. Андрей е плодовит мъж с голям брой бракове и незнаен брой деца, май бяха 7 или 8, разхвърляни из цяла Европа. С парижката си щерка се запознал чак когато тя e била вече в зряла възраст- преди това дори не подозирал за съществуванието и. ВЛАКЪТ БЕГЛЕЦ е шедьовър- филм в който " е казано всичко за живота ". След него серия от несполучливи филми, американски клишета, черно-бяла скука. РАЙ е интересен експеримент като кино. При брат му Никитка почти няма празно. И сега беше време за бомбата СКЪПИ ДРУГАРИ. Невероятно добър филм- точен и безпощаден. Престъпното болшевишко мълчание в стил на щрауса главата в пясъка не е от Чернобил насам, а придружаващ симптом на червеното раково образувание от самата Октомврийско-Ноемврияска "револуция" през 1917. Мисля си, дали някой ще се наеме да заснеме филм за трагедията от 1 май 1966, която превърна Враца в аквариум. Сюжети от славното ни соцминало- колкото искате. Интересна ми е по-нататъшната съдба на последния филм на Кончаловски. Според мене официалното номиниране и заслужил оскар биха били нещо справедливо. При тези награди често няма логика. Примери- куп. Шедьовърът на Серджо Леоне ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ НА ЗАПАД , след всичките скандали около орязването му , няма дори и една номинация за оскар и се мъдри само една мижава глобусова номинация, която остави отново гениалния Енио Мориконе без награда, а музиката му към този филм е шедьовър на шедьовъра. Куп известни актьори и режисьори се отидоха без да бъдат наградени. В отделни случаи - почетен оскар по пътя към отвъдното. Политика и много мангиз...сега на сцената изскачат и джендърмендърите, с което предсатавата за нормално ще бъде напълно размита. На запад и отвъд оня океан имат малко странни рецептори към руската класика и съвременните и аналози. Луди са да поставят на сцена или да филмират Чехов и Достоевски, но често се разминават с критериите и истинските стойности. Пример- ЮНОША , четвъртият роман от великото петокнижие на Фьодор Михайлович. Една безобразно написана книга, в която и авторът не е бил наясно, какво иска да каже, и това върху стотици страници . Бърка и смесва имената на героите...във втората част забравя, какво е писал в началото. Един век по-късно Тийнейджърът възкръсва като феникс. В Америка откриват, че Достоевски е написал програмата за млади амбициозни мъже, които по американските стандарти могат да забогатеят като Ротшилд и останалите от тази Бундеслига. С други думи, никакви прогнози как ще възприемат скъпите другари от еЛ еЙ скъпите си другари от Новочеркаск.
Гуца от Биримирци на 27.02.2021 в 18:55
Sorry. Поправка, имах пред в случая ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ В АМЕРИКА (1984)
Коба на 27.02.2021 в 19:18
"Когато бях на 15, всички мечтаехте за рокендрол, джинси и дъвка." "чужбина беше мечта" Когато аз бях на 15 рока също беше на върха на вълната - през 60-те, но не си падах по него, за което ми се подиграваха приятелите, и сега не си падам с малко изключения - някой песни на Елвис. Не бях фен на колата, нито на дъвките. Не се въодушевявах от такива неща и слава Богу, гледам някои от приятелите още не са се освободили... Цялата помиярщина на поп-културата мина покрай мене. Партията няма заслуга за тези неща! Просто човек като е трезв, е трезв навсякъде. Не бях фен на "оня" режим, но не мисля че е резултат на злоумисъл, както сега се опитват да го изкарат! Нещата в живота и политиката са по-дълбоки от колата на витрината... Но тълпата винаги иска "гребенчета и огледалца" за които да си продаде душата и даде имота... Така и те, и сага продължават с тази "чужбина", която там е институция!, доста повече от тук... Не напразно националният им герой е Ванка дурачок! И не съм съгласен, че правителството им не разбира националната им култура, напротив то самото е представител на същата и никой не може да излезе от нея, просто са от една закваска. Както и тук впрочем... Сега ванките търчат по улиците и са се захванали да свалят Путин, да си направята америка... Дано да ги опази Господ от поредната "направия"...
консерватизмът фрисейският квас на 27.02.2021 в 20:06
Бившите комунисти се правят на християни и оплюват всячески несъществуващият комунизъм, голямата "опасност", а не виждат как сатанизмът е единственият победител неоспорим. Наследниците на бащи от БКП, ни уверяват - че след 50 години ще сме добре, да стискаме зъби. Щели сме да косим и поливаме, и след 300 години с един и същи политически и финансов елит, ще имаме английска ливада. Да днес ядат хайвер и омари, и леко гузно уверяват, че след 50 години всички ще са така. А бащите им през 1950те като хайверени комунисти, с.казваха и правеха същото.
гайки на 27.02.2021 в 20:26
Сатанизмът бе индоктриниран хем профанно, хем загадъчно в източното човечество с дъвките, дънките, кока-колата и ярката цветност на опаковките, доколкото профанното е антагонист на всяка самобитна култура и всъщност - наедно с демокрацията - работи за културното и национлно обезличаване. Този режисьор е талантлив, както впрочем са изключителни в свой стил и Тарковски, и Михалков; но талантът му извира от дълбините на руската душа и доминиращите й архетипи, които са изчистено идейни и силно художествени. Ако не беше Русия, той щеше да бъде човек доста профанно и обуржоазено мислене. Впрочем, той го чувства това, затова и определя руската същност като повече селска, почвеническа, за разлика от западната, която е буржозна, консуматорска, и не става не само да създава големите шедьоври в киното, но и да ги разбира именно като дълбоко художествени постижения. Буржоазното си търси забавата и еднолинейното тълкуване - това е именно полето на рационалността и идеологиите. Руската душа е безкрайна и творческа именно заради несъзнаваното, което не зависи от линейното историческо време и в крайна сметка разказвайки създава време, а не по модерному - разказва, за да намести историята си в глобалното капиталистическо време. Според мен малко или много се е опитал да изчетка либералната аудитория на кака си Ксюша Собчак. Затова и дълбокомислено говори за куфари, както и премълчава политически оценки, към които тя непрекъснато го подтиква. Макар и късно, този човек помъдря и прозря изключителността на Путин. Защото добре си спомняме какви абсолютни пролиберални глупости говореше преди 15 г. и как в крайна сметка с неадекватните си политически изхвърляния обслужваше петата колона в родината си, наливайки масло в мелницата на вселенската русофобия. Но геният в изкуството никога не е късно да прогледа и да поуспокои интелектуалната си съвест, та нещата закономерно да си дойдат на мястото... както и стана, слава богу.
консерватизмът фрисейският квас на 27.02.2021 в 20:44
На запад има повече за всички, защото има повече ляво говорене, и дясното-олигархията дава повече от трохички. В България няма и трохички, защото има повече дясно говорени и никакво ляво говорене. Дори по телевизията на БСП няма ляво говорене. Въпреки дясното говорене и нула ляво говорене, наследниците на живковистите днешните капиталисти - дясното, е трепери сякаш техните бащи ще станат от гробът и ще поведат народът в нова революция. Но въпреки тази психопатия, те и трохичка не смятат да отстъпят, а само уверяват че сега е много добре и това е верният път. Но защо казват, че това е верният път и - че е много добре?? КАКЪВ Е ТОЗИ СТРАХ, ПАРАНОЯ! ГУЗНОСТ? Пророк ли е предсказал ново безкласово общество, че те са така неуверени, така изплашени. Или просто сметките не излизат, живее се в лъжа, стъкмистика, и боклук под килимът, което рано или късно ще излезе и ще има промени. Ниските данъци не показаха смисъл за развитие, но да го крият и убеждават, че друг път няма.
гайки на 27.02.2021 в 20:49
А това за наградите - то е една от тайните на творчеството. Светът е пълен с непризнати гении, включително и по времето на класиката (т.е. много преди киноизкуството). Ощетявано откъм награди е обикновено софистичното и деконструктивното, когато го признават само критиците. Някои автори специално се занимават с баланса при харесванията между критика и публика - и ако са западни - обикновено успяват, обирайки всякакви награди, вкл. и оскари. Големите руски режисьори, вкл. и този, не са такива като творци. На тях са им чужди франчайзинговите поръчкови творби заради награди. Според мен руските режисьори успяват на международното поприще главно с класическите си сюжети - и то тогава, когато са изразили поне известна причастност към западната ценностна система. И всичкото това не защото руското кино е немощно спрямо западното, а именно защото в творчески план е автентично. Но нека не забравяме, че около тайната на творчеството последната дума в крайна сметка има Бог. Той преценява кога и за кого е по-скоро вреден един комерсиален и призов успех, въпреки създадения шедьовър. И наградата отива у някой или (за) нещо по-посредствен(о). А абсолтният антагонист на художествените достойнства, това пък е бързият успех и многото възхвали за новаците, които днес се дължат не на творческите достойнства на режисьори, сценаристи и артисти, а на мощните ПР фактори. Примерите с разхвалената от богоизбраните българска актриса Мария Бакалова е пред очите ни тия дни. Дотолкова антиестетично натрапващ се с комерсиализма си, че даже и големият български театрален корифей Иван Добчев бе принуден да реагира - разбира се, заради изкуството, което е вечно, въпреки че определени кръгове на развлекателната индустрия на Запад разклащат въпросната вечност и я поставят под заплаха....
Прав си, Кончаловски. на 27.02.2021 в 21:56
И това цяла Русия го знае. Както елита, така и народа. Но народа не смее гък да им каже. Нали им гледах протестите на 30ти януари. Единствената им агресия беше да замерят ОМОНовците със снежни топки. Не е лесно терорът да продължава вече 100 години и да се намерят читави хора, които да се противопаставят на произвола на управляващите. Арестуваха ги без да са направили нищо и ги водеха като добитък по рейсовете. Тоя народ си изхаби цялата енергия през 917та година, сътвори един огромен боклук и сега всички държави трябва да му метат боклуците. Единствено трябва да се молим като се сгромолясате за пореден път да не повлечете целия свят след себе си. Нищо друго не правите вече 100 години, освен погроми.
реално на 27.02.2021 в 22:27
С краят на СССР, дойде краят на светът. КРАЙ - ФИНИТО!! САЩ колонизираха Европа след първата световна, след втората световна колонизираха светът, но още имаше кой да им бие шамар за да се освестят отвреме на време, вече - не. Всичко прогресивно беше предадено. Джон Ленън вече не вярва и на Китай и на СССР още през 1970те. Мисля, че третото послание от Фатима е за това да няма край на СССР.
БИТИЕТО ОПРЕДЕЛЯ СЪЗНАНИЕТО на 27.02.2021 в 22:29
Истина ви казвам, каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето.
Sin на 27.02.2021 в 23:33
Творец, който не знае нищо за бъдещето. Режисьор, който не знае какво да каже на Путин. Иначе кока-кола, дъвки, джинси и рокендрол, ама в Русия!?!? Струи на обърканост и безсмислие. Неясен, ама велик. Или ?
ова интервю, направо си е шок на 28.02.2021 в 03:59
Ехее, казал го е за Путин-Путин няма нищо общо с руската култура и руския геном.Също така е казал, че след Сталин, след падането на СССР, много хора са загубили смисъла на живота си.В България го казвахме по народен начин-Демокрациято ги повреди.И по леко със спама.Защото и цяла библиотека да имаш и да си да я знаеш наизуст, тава не е гаранция, че ще придобиеш култура и образование.
Иван Иванов на 28.02.2021 в 05:00
Това за Хрушчов и Сталин не беше ли през 1956? 20-ти конгрес на КПСС?
OLD на 28.02.2021 в 05:52
Хубаво интервю. Поомекнал е или пораснал в последната година, две. Добре ще бъде, да прочетем и мнението на брат му, Никита по сходни теми.При него, както Гуца.... е написал, празно няма. В "Бесогон" има достатъчно за неговият поглед на нещата.Но вероятно няма да се случи. Такова е времето, тук и днес. ПП RE : Коба на 27.02.2021 в 19:18 ; Хубав пост, който споделям.
ЗИП на 28.02.2021 в 05:56
Велик режисьор дори най-великите руски е брат му Никита Михалков! Андрей не е чак толкова велик.Но все пак се е добрал до яхтата на Барбара Стрейзънд... :))
Болтове на 28.02.2021 в 08:54
Всъщност поантата , два пъти спомената в интервюто , е алюзията с мухата в куфар. Нейното разбиране не е сложно, стига да си освободен от класово-партийните предрасъдъци и марксистко-ленинското разбиране за Вселената. Тука още не е достигната такава аудитория и едва ли ще се получи. Когато се заобсъжда въпросът с куфара и мухите в него /днешната ни Нова реалност/ , мейнстриймът трие. Гласове не правят изключение.
ЗИП на 28.02.2021 в 09:02
Значи поантата е "кой носи куфара" ? МИ тогава отговора не е чак толкова сложен. На Запад го носят Рокфелери, Ротшийлди и Розенкройцери плюс Бети 2 а на Изток ККП и "руските фуражки".... :)
Болтове на 28.02.2021 в 08:54 на 28.02.2021 в 09:14
Я разкрий еднозначната тайна на художествената метафора, помитаща със символистичната си мощ всякакви комунистически предразсъдъци и омраза към капитализЪма... Ма то какво ли те питам, сякаш пък не знаем, че когато нещо се представя за еднозначно истинно, то не може да бъде Тайна...
тоя е за Оскар! не в добрия смисъл на думата! на 28.02.2021 в 09:35
Много ви моля, недейте да обиждате мухите! --------- а вие знаете ли, че някъде на юг е имало демонстрация и са стреляли в народа? Наистина ли? Да. Добре, да отидем да пийнем. ------- „Владимир Владимирович, аз не разбирам нищо от това“. ------------ Барбара Стрейзънд
На Запад го носят Рокфелери, Ротшийлди и Розенкройцери плюс Бети 2 ... на 28.02.2021 в 10:18
Ни най-малко. Това са също мухи в куфара, но от едрите /мухи-говнарки/. Въпросът е не какво има в куфара , а КОЙ ГО НОСИ ?
малко и от американец за чемоданите, вокзалите, ... на 28.02.2021 в 11:10
Пол Крейг Робъртс: Къде да се дене нормалният американец? Куфар, гарата и ... - https://pogled.info/svetoven/amerika/kade-da-se-dene-normalniyat-amerikanets-kufar-garata-i.126623
observer на 28.02.2021 в 11:52
Кончаловски поне е политически последователен, за разлика от брат си с неговите политически салта според настоящата конюктура. Но има само два значителни филма, по мое скромно мнение, Сибириада и Влакът-беглец. Вторият филм беше невъзможно да заснеме в СССР, а в САЩ на публиката ѝ беше невъзможно да го разбере. Най-вероятно го е възприела като екшън. След това или холивудски боклуци, или безсмислени херметични опуси.
--- на 28.02.2021 в 12:35
Характерният славянски манталитет: да се нагуляя, да се напътешествам, да опитам, да се изкажа, да се покажа, в случая чрез филми. А всъщност се чувства муха в куфар който незнайно кой носи незнайно къде, такова е състоянието на връзката външно-вътрешно у него. Толстой го разкрива чрез Пиер Безухов във "Война и мир", който покрай страданията си при агресията на Наполеон намерил най-ценното у себе си. Там Толстой разкрива и Наполеон, който също е "муха в куфар" носен от съдбата, но той като западняр следва прагматични и грандомански цели. Толстой не е доживял за да опише новите издания на славянския и западнярски манталитет, но принципно се проявява същото, само че с използване на нови оръжия причиняващи страдания на повече хора. В този аспект, безспорно е, че славянският начин на търсене на себе си поне е сантиментален и безвреден за околните, а и донякъде интересен ако е художествено представен, иначе трудно привлича само с психологизма си. Само че, едва когато бива впримчен от някаква идеология остава нещо трайно след себе си.
ЗИП на 28.02.2021 в 12:58
Сибириадата съм я гледал отдавна.Имам откъслечни спомени. Тоже помня и "Танго и Кеш".Беше култов филм.Вървеше силно по видеокасетите. Сцената как Кърт Ръсел и Силвестър Сталоун се спускат по електропровода беше силна...
Ханибал Барка на 28.02.2021 в 13:51
Много интелигентно интервю. Браво на Ксения!
Наско на 28.02.2021 в 17:51
Браво на всички коментатори Докато ви четях осъзнах че. Сте много по смислени от интервюто
задунайска уфсъ с евразийски манталитет на 28.02.2021 в 19:23
не разбирам за какъв ръб говори Кончаловски-за муха в куфар няма ръбове...нито Кончаловски е това, което беше, нито Познер е това, което беше. Явно когато много остареят хората, залагат само на спокойствието си. Все пак това интервю е направено като представяне на новия филм "Скъпи другари", а тази част е доста поизрязана в текста. По действителен случай -мирна демонстрация в брацкия СССР е тотално окървавена от упрaвляващите. Кончаловски не иска да се правят аналогии със сегашното положение.
Анонимен робот на 01.03.2021 в 01:15
"Тоже помня и "Танго и Кеш".Беше култов филм.Вървеше силно по видеокасетите. Сцената как Кърт Ръсел и Силвестър Сталоун се спускат по електропровода беше силна..." *** Според интелекта и култовата оценка...
ЗИП на 01.03.2021 в 07:23
Анонимните папагали освен да папагалстват за друго май не стават .... :))
Наблюдател на 01.03.2021 в 11:53
Много са ми интересни руснаците, дето все се борят за нещо. Кончаловски недоволен напусна СССР и се пресели във Франция. Но ... Русия явно го тегли и се върна. След като е недоволен от Русия, защо не си живее във Франция?
ЗИП на 01.03.2021 в 12:16
Първо вземи разбери откъде дава интервю и после показвай инфантилната си неосведоменост. Хора, като Кончаловски са граждани на света и живеят навсякъде.Тва да не ви е кирливия соц и невъзвращенството.. :))
"кор" е общ кор-ен на 01.03.2021 в 13:34
Не можеш просто да си гражданин на света и същевременно да черпиш талант от корените си. Тов. ЗИП, моите уважения към талантливата Ви форумна личност, но оставете тия космополитни дребнобуржоазни илюзии. Туристангелството е неприсъщо на онова, което е занаят и майсторство в дадено изкуство. Човекът е като растенията - има корени в земята, на която е раждан. Нямаш ли корен, няма как да задържиш и корона на главата си. А корените му ги дава руската земя, короната за творчество - също.
ЗИП на 01.03.2021 в 14:06
Ами историята учи, че може. Набоков, Рахманинов и Стравински са гении създали някои от гениалните си творения в чужбина. Дмитрий Тьомкин е гений създал всичко гениално само и единствено в САЩ. Ако не се лъжа Георг Хендел е смятан за най-великия британски композитор пък той е шваба.... Шагал за къф го броим ? Или пък Жул Дасен ? Мога да изредя сигурно поне още 100 човека. Тоталитарните режими са кат мухоморка за високото изкуство. То там мноо трудно вирее и то главно напук.... :)
"Тоталитарните режими са кат мухоморка за високото изкуство" на 01.03.2021 в 15:51
Напротив, има теории, според които те го провокират, именно на принципа на изтласкването, компенсативността, сублимацията и цялата система от защитни механизми (така, както ни ги представя психоанализата). помним добре културната атмосфера преди 10 ноември, която беше автентична и стойностна, и пораженията на профанизацията и масовката след тази дата, продължаващи вече повече от 30 г., когато навсякъде и във всичко избиха забележително бездарие и творческа немощ. Затова и тогава имахме например актьори, режисьори и художници, несравними с днешните. А и времената тогава бяха по-близки до класика.та, а днес са поробени от конюнктурата на популярното и масмедийното. Голямото творчество лесно бива пленявано от парите, известността и тоталния комерс. Но за творчество трябва преди всичко душа у твореца и ценителя, а душата е нещо, което по-скоро изчезва, когато имаме силно и натрапващо се самопредставяне в детерминациите на опасно разголваща интимното и тайнственото публичност и медийност.
Не можеш просто да си гражданин на света и същевременно да черпиш талант от корените си на 01.03.2021 в 16:03
И защо да не може ? Защото вие така сте решили ? С Кончаловски е очевидно, че може. Може !
оня на 01.03.2021 в 16:07
„аз съм руски човек, усвоил европейските традиции. Не съм европеец, защото предпочитам да живея не според закона, а според разбиранията си“. Право в десятката.
Руските сатанисти са силни на 01.03.2021 в 20:00
Клаус Шваб бил прав, зявява тоя на снимката: „Клаус Шваб е прав. Тази система е свършена. Имаме нужда от нова. Ние сме на ръба. И този нов социализъм не е задължително да бъде такъв, какъвто беше през 60-те години в Русия. " --- за пари и власт ще продадете майка си , сатнисти гадняри. ... Със сигурност новият социализъм не може да е такъв, какъвто беше през 60-те години в Русия - онова е било като детска игра на мижи-да-те-лажем в сравнение с това което идва - което вече е тука.
Размишления за сатанистите на 01.03.2021 в 23:36
Не бих казал че Кончаловски е сатанист, по-скоро е опортюнист. Интелектуал-нагажденец. Мотивът на такива да заклеват старата система за мъртва , ерго да се осланят на Новата , е мноооого елементарен. Те очакват и при новата да си пътуват до Венеция /без зелен паспорт/ , да си джиткат из Холивуд , да си делкат комерсиалните филмчета , и от време на време да ги канят на някоя яхта. Т.е. мотивацията за тях е - нищо да не се промени в живота им. Докато милиарди други берат душа... Малка подробност. Не се знае какво мисли по въпроса Носача на куфара с мухите ? Дали куфарът няма да смени и собственика си в някой съден ден ?
Анонимен робот на 02.03.2021 в 01:50
Наблюдател на 01.03.2021 в 11:53 Много са ми интересни руснаците, дето все се борят за нещо. Кончаловски недоволен напусна СССР и се пресели във Франция. Но ... Русия явно го тегли и се върна. След като е недоволен от Русия, защо не си живее във Франция? ЗИП на 01.03.2021 в 12:16 Първо вземи разбери откъде дава интервю и после показвай инфантилната си неосведоменост. Хора, като Кончаловски са граждани на света и живеят навсякъде.Тва да не ви е кирливия соц и невъзвращенството.. :)) *** Живее си около Флоренция, Наблюдател! Но, и той като празнословеца почитател на Танго и Кеш, е решил всички световни проблеми, та по холивудски намира призвание в ровенето на мърша отпреди 60 години в бившата си Родина (ако приемем че СССР му е бил такава някога). Чакам сега да направи и едно холивудско муви за Розенберг или за Сако и Ванцети... Крушката не пада по-далеч ор дървото.
ЗИП на 02.03.2021 в 07:10
Па па па.... :))
observer на 02.03.2021 в 16:19
Абе имали сме ние например актьори, режисьори при социализма. Ако попаднеш сега на някой тогавашен филм, лошо ще ти стане. Това не са ти Кончаловски, Тарковски, Параджанов, Данелия, Калатозов, Зануси, Вайда, Киешловски, Месарош, Форман, Волф...
Quest на 02.03.2021 в 19:16
С годините на мъдрите им става ясно, че много въпроси нямат категоричен отговор, а само водят до по-горен ред от въпроси. Когато си млад водата е до колене и всичко ти е ясно, особено ако имаш малко акъл - интелектът подвежда. С течение на времето преставаш да избързваш с изводите. Разбираш докъде ти стигат възможностите. Започваш да правиш разлика между мнение и истина.
хахаха на 02.03.2021 в 19:56
Никита Михалков бил велик...ами наистина е БИЛ, в съветското време, откак е в руското - само тъпотии снима, една от друга по-големи...
Анонимен робот на 03.03.2021 в 00:22
Когато един субект сравни "Сибериада" (за която дори не си спомнял) с "култовия" "Танго и Кеш" той си проси да му заявиш че е пълен глупак.
ЗИП на 03.03.2021 в 06:52
Анонимния илитерат едва ли може да брои дотолкова колкото аз филми съм изгледал ама бърза, кат пърле пред майка си да изкаже мнение... Абе човече я сподели колко филми си гледал на Фелини, Де Сика, Фасбиндер, Херцог, Кокто, Капра, Казан ( не е казан за ракия да не се объркаш) и так далее... :))
ЗИП на 03.03.2021 в 07:07
Паметливи напомнят, че Михалков взима Оскар за "Ослепени от Слънцето" през 1995г. Тоест след рухването на гнилия соц. Има и специален Златен Лъв за филма "12" през 2007г. "Сибриския бръснар" също е много силен. Тоест има бая силни филми и след 1991г и то те са най-наградени в чужбина. Ти да видиш.... Браточката от това интервю се вижда, че ЛЕКО завижда на брат си и си мечтае за Оскар. Пожелавам му да го вземе сега за "Скъпи другари". Разбирам ги руските либерасти. Плюят по Михалков защото ще си останат анонимници в света на голямото кино а пък Михалков не само , че има Оскар ами дори Златен Лъв и Златна Палма има. Ама как може такова нещо. Нали подкрепя Путин ? :))
"едва ли може да брои дотолкова колкото аз филми съм изгледал" на 03.03.2021 в 11:49
То не е критерий това какво количество филми си изгледал, а дали схващаш кое от изгледаното принадлежи към голямото изкуство, как възприемаш фабулата и героите в светлината на големите идеи и ценности, и най-вече - как и дали можеш да тълкуваш художествените детайли, тропите и сложната символика на повествованието и действието.
ЗИП на 03.03.2021 в 12:28
Кой какво разбира е субективен въпрос. Изгледай "Вътрешна империя" на Дейвид Линч и кажи какво разбра от този налуден шедьовър. Аз смея да твърдя, че НЕЩО разбрах.... :))
Гуца от Биримирци-Part 1 на 03.03.2021 в 12:57
Споменатата по-долу персона умира на 51 г. в годината, в която напр.. се ражда Иван Вазов. Бил е легенда във висшето общество , към което неистово се е стремил, уви, легенда-посмешище. Произхожда от затънтен Бауерхоф и си присвоил нагличко - доказаное е, аристократичното "дьо" , което будело смях. Сатанизиран и подиграван, не само заради външния си вид- нисък, дебел, с грозно лице и камбест нос, но и заради дебелашките си обноски и пълната липса на вкус- говорел високо, шегувал се неуместно, хигиената му била под всяка критика. Сребролюбец и пинтия, давал луди пари за дрехи и бижута, но ужасявал дамите, когато се опитвал да им целуне ръка- скъпи гривни и пръстени и кал под ноктите. Бил обладан от неистовата страст да стане велик писател и, колкото и да е странно, станал. Бил готов да пожертва всичко за тази цел, в т.ч, да продаде майка си и баща си. То пък една майка- суетна , лишила детето си от всякаква грижа, затова той компенсирал с дами във възраст, наречена на неговото име. Напуснал рано семейството си и живеел при мизерни условия ...и пишел. Пишел години наред всякакъв боклук - за пари и под чуждо име. Ако кажа колко литра кафе пиел на ден, веднага ще се сетите за кого става дума. (следва)
Гуца от Биримирци-Part 2 на 03.03.2021 в 12:58
Сетихте се, става дума за Балзак. Какво общо може да има с Кончаловски ? Може би това, че и двамата за епохата си са (били) културна величина. А разликите ? Какво знаем за Балзак? Чели сте му произведенията, най-малкото събраните му произведения в десет тома. Той е велик писател, сърцевед, познавач на човешката природа, комедия и трагедия, особено на женската и част. Като личност (по-горе) - почти непознат...освен ако не сте чели за него, напр. обстойната му биография от Стефан Цвайг, друг майстор на словото. Какво знаем за Кончаловски? Всичко, дори подробности под завивките в спалнята му- жени, любовници, бракове, деца, законни или не. Отрок на върла номенклатура, но и майка с дълбоко корени в дворянството и културата на Русия. Това и при нас го имаше- другарите с каскетите след Девети много обичаха да се отъркват в презряната буржоазия като са приватизирали дъщерите им за булки. На него и на Никитка нищо не им е липсвало. Неравен старт, но поле за развитие на истинските таланти. Зелена улица към света (като семафор, а не по Стивън Кинг). Не е трябвало те самите, да се лигавят от сорта на тупкане на сърцата по априлски или Другарю Правешки Чобан, "никой не може да ми забрани да ви обичам". Неравностойно ! Извиси ли се някой с една глава, гледаме го с лупа, готови да отрубим стърчащата глава. (следва)
Гуца от Биримирци-Part 3 на 03.03.2021 в 12:59
Zur т.нар. WENDE Осситата настървено помляха Берлинската Стена с чукове и кирки. Втурнаха се , за ужас на западните си братя, да шпацирват по Курфюрстендамм и да се любуват на отрупаните витрини. ПИНК ФЛОЙД взривиха макета на СТЕНАТА. Ние , поколенията от(преди) Стената ще си умрем с идеологическите натрупвания, независимо от коя страна на Стената, пардон, на политическата бариера стоим/ бдим. С никакви кирки, търнокопи, чукове и лопати тези твърдолинейни натрупвания не могат да бъдат изринати. Андюша и Никитка са отроци на Серьога- априори врагове (с и без партийно тескере). Трябва да бъдат заклеймени и отречени. Не знам дали след 150-200 г. ще има кино, ако въобще нас ни има като цивилизация, Кончаловски ще остане с поне няколко филма, бяха споменати по-горе. И това не е малко. НАБОКОВ дори да си беше останал само с шедьовъра ЛОЛИТА, пак ще остане гениален писател, въпреки че в ранното му творчесртво е пълно с боклул. Да си спомним, че през 1968 светът беше луднал по MARY HOPKIN - нейната THOSE WERE THE DAYS беше сполучлива интерпретация по руския романс ДОРОГОЙ ДЛИННОЮ. Май не се сещам тя да е изпяла нещо забележително след това, но остава завинаги като evergreen. На INGRID CUP и стига I WILL NOT DIE , след това можеше да спре да пее. Това е, скъпи другари-съфорумци.
волк на 03.03.2021 в 13:30
На доблестна военщина и на кино Западът може само да се учи от велика Русия. Не вярвам, че западен филм може да изкара по-велика художествена метафора от руски такъв, просто на Запад винаги е имало недостиг на душевното и духовното (а тъкмо те са предпоставка за драматичното и творчески страдателното), което собствено е в сърцевината на изкуството. Не вярвам и на ония, които търсят първо буржоазнолиберални права и свободи, и чак след това в такова русло са склонни да разбират свободата на творческото действие в изкуството. За мен е ясно, както че ще съмне, че такива хора само проформа схващат художествения детайл в което и да е изкуство.
Тов. ЗИП, на 03.03.2021 в 13:36
Кой какво разбира е субективен въпрос, но свободата да разбираш символизма на онова, което наричаме изкуство, се нуждае от фундаментална естетическа подготвеност. Как да различа безпорното ти право на разбиране и мнение от наличието на естетически вкус? Ами първото винаги може и да го има, докато второто е дадено само на избрани. Така е и с всяка духовност... и един такъв факт винаги е дразнел простолдието и всякакви американски дилетанти в голямото изкуство, защото поначало Америка не е място на изтънчена култура, както и феновете й доказано не умеят да сублимират енергията правилно. Каквото изтънчено се е пръкнало на Запад, то все е било под влиянието на източната мъдрост и дълбинност.
поправка на грешките на 03.03.2021 в 13:39
*безСпорно, простолЮдието
ЗИП на 03.03.2021 в 13:40
Гуце, как беше онова " Издържали проверката на времето" от едно българско издателство... Та , кат стана дума за шедьовъра "Имало едно време на Запад" и това, че няма Оскар се сетих обаче , че през 2009г този изключителен филм бе включен в ежегодното попълване с 25 филма на националия филмов регистър на Конгреса на САЩ за филми, които са "culturally, historically, or aesthetically significant". https://www.imdb.com/list/ls031680331/ Tова е истинското признание ! За да попаднеш в този регистър минаваш през цедката на всички мастити клечки на филмовото изкуство за да те одобрят... Бях гледал много американски филми преди сериозно да се заема с този регистър. Като много други имах предубедено мнение към американското кино. Възторгвах се по европейското... Трябва да кажа, че дълбоко съм се заблуждавал. Мислех, че не може да има по-добри уестърни от "спагетите". Всъщност може. Или поне има няколко филма на нивото на Серджо Леоне. Мислех, че не мога да гледам мюзикъли. Оказа се, че има гениални неща от 30-те години да кажем ... https://www.youtube.com/watch?v=FRqcZcrgPaU
Гуца от Биримирци на 03.03.2021 в 15:06
Аз се поправих в ремарката веднага след първия ми пост, че имах пред вид ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ В АМЕРИКА-филм с изключителни трудна съдба, пуснат в киномрежата в орязан вид, почти изкормен. В ГЛАСОВЕ имаше неотдавна статия по този въпрос. Няколко години след филма ,обиден и незаслужено недооценен, само на 60 г. , си отиде режисьорът Серджо Леоне. Имам оригиналния и "изкормения" вариант на DVD- това е било наистина кощунство с меркантилни и конкурентски подбуди. Иначе "грешката е вярна"- друг филм на Леоне, ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ НА ЗАПАД е шедьовър в жанра, филм който ме "зариби" в уестърните...по-добър така и не гледах. За щастие тогава ножицата си е почивала.
ЗИП на 03.03.2021 в 15:12
Да, това е един от недъзите на Холивуд.Продуцентите.Взимат ножицата и кръц кръц.. Така обезобразиха шедьовъра на Орсън Уелс "The Magnificent Ambersons".Той си остава шедьовър , но какво ли би било без "ножицата"... Но това го има и в Европа.Сешам се за испанския филм "Юг", мисля от 1982г.Пак шедьовър и пак кръц кръц....
ЗИП на 03.03.2021 в 15:23
За мен уестърни на нивото на Серджо Леоне са филмите на Хауърд Хоукс. "Червената река" (1948) е нещо изключително."Рио Браво" (1959) тоже. Джон Форд е малко надценен специално за уестърните, но има други шедьоври. Изключителен неоуестърн е филма на Джордж Стивънс "Гигант"(1956) с незабравимите Джеймс Дийн, Елизабет Тейлър и Рок Хъдсън.
Анонимен робот на 03.03.2021 в 19:57
ЗИП на 03.03.2021 в 06:52 Анонимния илитерат едва ли може да брои дотолкова колкото аз филми съм изгледал ама бърза, кат пърле пред майка си да изкаже мнение... Абе човече я сподели колко филми си гледал на Фелини, Де Сика, Фасбиндер, Херцог, Кокто, Капра, Казан ( не е казан за ракия да не се объркаш) и так далее... :)) *** Многоуважаемий Зипчик, гарантирано съм изгледал повече класика отколкото са твоите постинги под тази статия. В интерес на истината, дори да бях гледал по филм на година. Както и да е, аз не обичам да пиша за себе си. Далли обаче някому прави впечатление разминаването между първото и второто ти изречение. Илитерат, пърле пред майка си и т.н. бисери от реквизита на късносоциалистическия простак... и... Фелини, Де Сика, Фасбиндер, Херцог, Кокто, Капра, Казан ( ДЕТО не бил казан за ракия...) и так далее... А бе момче, що не си преброиш малоумията под тази статия? Не се ли усещаш че не даваш никому да каже нещо различно и се изживяваш последна инстанция? В крайна сметка не си ли даваш сметка, че си един нарцис дето не може да изкара 5 минути без да натрапва собствената си НЕзначимост на околните? А дано слепите прогледнат, ама надали.
Анонимен робот на 03.03.2021 в 20:07
ЗИП на 03.03.2021 в 07:07 Паметливи напомнят, че Михалков взима Оскар за "Ослепени от Слънцето" през 1995г... *** Михалков взе Оскар точно за това, заради което брат му Кончаловски няма да вземе с последната си полюция. Просто (според скромното ми мнение) темата за самооплюването вече се изтърка и не е актуална. Актуалните теми ДНЕС са други, но пък едва ли Кончаловски е най-подходящия да прави филм по тях. Предполагам не е толкова прост за да влезе в чужд коловоз, НО казва ли ти някой...
Анонимен робот на 03.03.2021 в 20:24
Гуца от Биримирци-Part 2 на 03.03.2021 в 12:58 Това и при нас го имаше- другарите с каскетите след Девети много обичаха да се отъркват в презряната буржоазия като са приватизирали дъщерите им за булки. На него и на Никитка нищо не им е липсвало. Неравен старт, но поле за развитие на истинските таланти. Зелена улица към света (като семафор, а не по Стивън Кинг). Не е трябвало те самите, да се лигавят от сорта на тупкане на сърцата по априлски или Другарю Правешки Чобан, "никой не може да ми забрани да ви обичам". Неравностойно ! Извиси ли се някой с една глава, гледаме го с лупа, готови да отрубим стърчащата глава. (следва) *** Бях се приготвил да ръкопляскам докато не ме озадачи последната строфа. Чия глАва сме(? - кои сме тия сме) готови да отрубим? И защо да отрубим нечия глАва, след като корифеят сам си реже клона на който седи при това с убеждение че е истински патриот и борец за... то е ясно за какво и за чие. Въпрос: "мислите ли, че средностатистическиинтелигентният руснак вярва или обръща внимание на субекти като Кончаловски, да не говорим за Собчак... или подценявате средностатистическата интелигетност на руснака?"
ЗИП на 03.03.2021 в 20:28
Явно си доста ОБСЕБЕН от "моята незначителност"..... Абе ти нема ли с кфо да си играеш? :))
Гуца от Биримирци на 03.03.2021 в 20:36
Тука за някакви "ослепени" Самуилови войници става дума, на всеки сто от които оставяли по един анонимен робот с по едно око. Оригиналното заглавие на филма е УТОММЛЁННЫЕ СОЛНЦЕМ , с български превод ИЗПЕПЕЛЕНИ ОТ СЛЪНЦЕТО. Иначе поздравления за добрия списък на качествените режисьори. Можем да го допълним с Антониони, Висконти, Саура, Бунюел, Вайда,Милош Форман, Копола, Кубрик, Орсън Уелс, Лоузи, Бергман, за Казан беше споменато, че не го бивало да вари сливовица, а да прави добри филми, и пак Фелини и още сто пъти Фелини. Ако съм пропуснал още плеяда, няма да кажа да се обадят, защото почти всички тези колоси правят филми в една друга отвъдна реалност. От това за "самооплюването" Оливър Соун и куп още оплюватели трябва да си вземат бележка. Да се конфискуват всички взводове, ловени и неизловени елени, апокалипсиси, уотърмотъргейтове. Позволено е еякулиране на собствено мнение, но само между скъпи товаришчи и само на ухо. Имаше такъв чешки дисидентски филм "Ухо", арестуван и мухлясвал по лавиците на склада- нещо като гробище за домашни нелюбимци.
ЗИП на 03.03.2021 в 20:48
Ех този Фелини ако можеше вместо сладки животи и девет без 30 да правеше повече пътища и кабирии... А този списък не може без Били Уайлдър, Уилиям Уайлър, Ернст Любич,Гюкър, Хоукс, Стивънс,Форд,Торнаторе(особено), Линч, Лийн(особено) и поне още 50 имена.... :))
Анонимен робот на 03.03.2021 в 21:04
Гуца от Биримирци на 03.03.2021 в 20:36 Тука за някакви "ослепени" Самуилови войници става дума, на всеки сто от които оставяли по един анонимен робот с по едно око. Оригиналното заглавие на филма е УТОММЛЁННЫЕ СОЛНЦЕМ , с български превод ИЗПЕПЕЛЕНИ ОТ СЛЪНЦЕТО. Иначе поздравления за добрия списък на качествените режисьори. Можем да го допълним с Антониони, Висконти, Саура, Бунюел, Вайда,Милош Форман, Копола, Кубрик, Орсън Уелс, Лоузи, Бергман, за Казан беше споменато, че не го бивало да вари сливовица, а да прави добри филми, и пак Фелини и още сто пъти Фелини. Ако съм пропуснал още плеяда, няма да кажа да се обадят, защото почти всички тези колоси правят филми в една друга отвъдна реалност. От това за "самооплюването" Оливър Соун и куп още оплюватели трябва да си вземат бележка. Да се конфискуват всички взводове, ловени и неизловени елени, апокалипсиси, уотърмотъргейтове. Позволено е еякулиране на собствено мнение, но само между скъпи товаришчи и само на ухо. Имаше такъв чешки дисидентски филм "Ухо", арестуван и мухлясвал по лавиците на склада- нещо като гробище за домашни нелюбимци. *** Уважаеми Гуци съжалявам не схванах миш-маша дето си забъркал по-горе. Най-вероятно поради факта, че не намирам за нужно да проследявам всички интелектуални шльокавици и дърления тук или другаде. Филмчето, което споменуваш изгледах с известно отегчение, затова пък продължението му ме убеди, че съм бил абсолютно прав в оценката си за режисера-изпълнител на главната роля - комбриг дворянин прилепнал към силните на момента и потом върнал се към корените си. То в цялото Михалковско творчество тая линия може да бъде проследена. Дори в многострадална "Сибериада". Но, както казваше един - не можеш да избягаш от себе си. Бързам да поясня - кредит за изброените качествени режисьори дай на Зипчика. Виждам че и ти си прибавил доста към списъка. Накрая искам да заявя, че Оливер Стоун в никакъв случай не е и не може да бъде конформист от ранга на братя Михалкови-Кончаловски и сие компания известни наши поетеси - не вси правителства метреси. За разлика от тях е бил във Виетнам, докато братята са виждали Афганистан само от вилите си в Италия.
ЗИП на 03.03.2021 в 21:21
Няма да си простя ако не сложа в списъка и сър Паркър. Минаха близо 25 години откакто гледах Ангелско Сърце и сцената с вентилатора в хотела за парада на победата е още през очите ми. Ами закъде без Еторе Скола.Или Саура.Или кукуто Алмодовар, или братята Коен, или братоците Тавиани, Рязанов или френския бандит Енрико, който те хваща за гърлото....
"или братята Коен, или братоците Тавиани" на 03.03.2021 в 23:34
ЗИП, пропускаш братята Бертолучи и сестрите Уашовски.
Гуца от Биримирци на 04.03.2021 в 02:04
ВЕЗХВАЛА НА ЛОШОТО ( Да не се бърка с ВЪЗХВАЛА НА МАЩЕХАТА) Лошо е, че не избираме родителите си. Още по-лошо е, ако ги избираме- винаги ще правим лош избор. Лошо е, ако баща ти е шумкар, а майка ти- дворянка. Тогава трябва цял живот да си посипваш главата с пепел , а не знаеш- лявата или дясната половина. Лошо е дето Михалков е направил СИБИРИАДА, защото изобщо не я е правил, а е дело на брат му. Лошо е дето, вече покойният, Майкъл Чимино, язък му за двата Оскара, не е ходил на сафари за елени във Виетнам, така че няма как да е хванал или одрал някакво такова животно, което е виждал само в Зоопарка. Лошо е, че Кубрик се e прославил с 2001: ЕДНА ОДИСЕЯ В КОСМОСА без изобщо да е стъпвал, я на Марс, я на Юпитер, току срещнел някой заблуден робот или събрал изгубени джаджи на космически стопаджии. Лошо е, ако Оливър Стоуен е стрелял във Виетнам, особено ако е отстрелял някой Виетнамезе или местен елен. За русофобите е лошо , че е направил такъв обстоен филм за Путин. Въобще - угаждане няма. Да имам три сиви мозъчни клетки- ето най-после една добра новина- да не сме голословни : Клетка А, Клетка Б и Клетка Ц. Няма ка да не не следва и лоша новина- половината от трите не функционират. При толкова много лоши новини няма как да си легнеш и да сънуваш лоши сънища. Най-добре е да си изгледаш един филм, например ЛОШИ МОМЧЕТА с едно страхотно готино лошо момче, което е стреляло по елени във Виетнам, поне наужким. Така в тази дърляна овъргаляна шльокавица изровихме още една добра новина и това прави живота не толкова лош.
Гуца от Биримирци на 04.03.2021 в 02:08
P.S. Лошо е накрая да изтървеш един пълен член.
"Ако съм пропуснал още плеяда, няма да кажа да се обадят, защото почти всички тези колоси правят филми в една друга отвъдна реалност" на 04.03.2021 в 19:13
Пропуснал си Тарковски и нашият Георги Дюлгеров. Впрочем, заедно с Дюлгеров (обикновено в тандем с Руси Чанев) бих поставил поне още двама гениални български майстори на киното.
ако ме питат какво е естетическа наслада на 04.03.2021 в 19:37
Ето ви филм-шедьовър, един от върховете на съветското кино, типично художествена продукция, който за съжаление малцина, особено днес, могат да оценят. Това за мен е над всякакви носители на оскари, които съм гледал (втората серия сами ще си я намерите през търсачката!): Странная женщина 1 серия (мелодрама, реж. Юлий Райзман,1977 г.) - https://www.youtube.com/watch?v=fviWWHXjohc
тотал на 04.03.2021 в 23:39
Щом тоталитарните режими са кат мухоморка за високото изкуство, значи оттук насетне нищо "високо" не може да се очаква от ЕС. Както и от наблюдателите му, които го напуснаха наскоро.... Всичко свърши!
ЗИП на 05.03.2021 в 07:14
Тотал, натам отива работата. Отсега нататък ще гледате филми, които са компот компот от трансджендъри , феминистки и негри. Ама не може всички да са Алмодовари.... За "простаците" все пак остава надеждата, че няма да почнат да горят класическите филмови ленти. Добре, че дойде "оцифровката", че знае ли се.... :))
кривата краставица на 11.03.2021 в 08:52
Хората на изкуството винаги са като увивни растения. Може и около празен крачол да се увият.
ЗАлудо се е шматкал на 28.03.2021 в 22:36
Щом вижда във великото зануляване на глобалиста Клаус Шваб някакъв нов по-съвършен социализъм,значи зАлудо се е шматкал в Западния свят. И трансхуманизмът,и занулявянето,и четвъртата индустриална революция и сливането на нашата физическа, цифрова и биологична идентичност са нещо сатанинско, много по-зловещо и от отишлия си социализъм,и от изпърдявящия се вече либерастен капитализъм. Всъщност либерастният капитализъм е преходът към великото зануляване и на социализма,и на капитализма и влизане в ерата на глобалния тотален контрол,феодализъм и/ или комунизъм на коренно ново технологично ниво.

Напиши коментар