- Автор: Патрик Сен-Пол, “Фигаро”
- 14 Апр 2021
- 2569
- 9
- Тридесет години след рухването на СССР, свидетели ли сме на нова студена война, този път между САЩ и Китай?
- Свидетели сме на голямо геополитическо съперничество, не на студена война. САЩ успяха да възпрат Съветския съюз много ефективно. Този път Китай е един от първите търговски партньори на Америка. В същото време Китай е по-интегриран с останалата част от света, отколкото САЩ. Това е точно обратното на Студената война. Става дума за класическо геополитическо съперничество, което се случва, когато първата световна сила се изплаши и се опита да възпре нововъзникваща сила. Това се случва от 2500 години, от епохата на Атина и Спарта. Това няма нищо общо с комунизма. Дори и Китай да беше по-демократичен, САЩ пак биха се опитали да намалят претенциите му.
- Съществува ли риск от въоръжен конфликт?
- Не бива да подценяваме тази опасност. Най-вече когато корабите се следват много плътно, особено в Южнокитайско море. Но Китай и САЩ притежават ядрени оръжия, това ограничава риска. Америка запомни един урок от Първата студена война: уверете се, че никога няма да има ядрен конфликт. Тя не може да си позволи да види дори един от своите градове, разрушен от ядрени оръжия.
- Казвате, че желанието на Вашингтон да сдържа Китай е стратегическа грешка. Защо?
- САЩ започнаха геополитическо съперничество с Китай, без да разработят предварително последователна стратегия. Те се възползваха от един век на триумфи, докато Китай понесе един век на унижения. Китайците са много предпазливи и прагматични и много стратегически в своето мислене. От своя страна, американците се излагат на опасност, изхождайки от принципа, че е невъзможно да загубят, тъй като са спечелили всички съперничества от 130 г. насам.
- Твърдите, че Китай не е експанзионистична сила. Не доказва ли точно обратното неговото поведение в Южнокитайско море?
- Правя разлика между агресивността и самоувереността. Докато става все по-силен, Китай ще бъде все по-самоуверен. Той не е експанзионистичен. Цитирам Греъм Алисън, който казва, че САЩ биха искали Китай да бъде като тях. Внимавайте какво си пожелавате! Когато САЩ станаха велика сила, в годините около 1890 г. - ситуация, еквивалентна на днешен Китай -, първото нещо, което направиха, беше да обявят война на други страни и да завземат територии като Филипините от Испания. Ако Теди Рузвелт беше ръководител на днешен Китай, той щеше да превземе всички островчета, контролирани от Виетнам, Филипините, Малайзия и Бруней. Китай притежава военната мощ да го направи. Но не го прави. Той претендира за територии, които исторически са били под негов контрол. Когато Си Дзинпин се срещна с Барак Обама, той му предложи да демилитаризира Южнокитайско море. Вместо да последват своя интерес и да приемат, САЩ увеличиха военните патрули в района. Когато една страна става по-мощна, тя става по-взискателна. Всички велики сили използват тази мощ, за да защитават своя национален интерес. Но китайците продължават да прилагат доктрината на Сун Дзъ, според която най-лошият начин да спечелиш една война е да я водиш. Те създават условия да спечелят, без да се налага да се бият.
- Защо Западът изглежда толкова безсилен пред случващото се в Хонконг и Тайван?
- За китайското правителство Синцзян и Хонконг са част от китайската територия и от нейните вътрешни работи. Ако утре Китай изпрати войски в Хонконг, за да поеме пълния контрол, той може да го направи съгласно международното право. Тайван е по-сложен проблем. Може да се избегне война по този въпрос, при условие че Тайван не се стреми да стане независима държава. Всеки китайски лидер, който създаде впечатлението, че е слаб по въпроса за Тайван, ще извърши политическо самоубийство.
- След като оставиха на заден план въпроса за човешките права, за да привилегироват търговските отношения с Китай, Западът започва да осъзнава този проблем. Полезно ли е това?
- Националният интерес е по-важен от ценностите, когато става дума за външната политика. Азия и останалата част от света виждат двойния стандарт на Запада по въпроса за човешките права. Ако Америка беше толкова загрижена по тези въпроси, защо организира посещението на Кисинджър през 1971 г., докато в Китай беше в разгара на Културната революция? Западняците бъркат правенето на добро с това да си направят добро. Ако публично повдигнете въпроса за човешките права пред китайци, действията ви са обречени на неуспех. Диалог може да се води в личен разговор.
- Може ли Китай да стане демократичен?
- Дългосрочно всички страни достигат форма на демокрация. Правителството знае, че отговаря за своите действия пред народа. Китайците развиха своя собствена форма на демокрация, за да запазят неговата подкрепа.
- Не това казват много селяни, чиято земя е конфискувана от местни представители на Китайската комунистичсека партия за осъществяването на проекти с недвижими имоти, които не могат да се обърнат към правосъдието, защото то също е контролирано от Комунистическата партия…
- Тестът е дали международните инвеститори имат доверие в стабилността на системата и дали продължават да инвестират в Китай.
- Коя е най-голямата стратегическа грешка на Китай?
- Тя отблъсна част от бизнес общността на Запад. Но си взе поука. След финансовата криза през 2008 г. Вашингтон изпрати делегация в Пекин, за да поиска от Китай да не спира да купува бонове от американската хазна и да запази пазарите. Това направи Китай високомерен.
- Спечели ли Китай?
- Ако китайците си мислят, че са спечелили, те правят голяма стратегическа грешка. Тъй като САЩ са сила, която не бива да се подценява, единствената “хиперсила”, както казва Юбер Ведрин. В замяна на това, за Америка е немислимо да стане номер две. Тя не се готви за това. И все пак ще трябва да посвети следващите десетина години, за да убеди Китай да подкрепи съществуващия многостранен ред. За това ще трябва да ѝ се чува повече думата в институции като МВФ. Когато Китай стане първия контрибутор на МВФ, седалището му ще трябва да бъде преместено в Пекин, столица на първата световна сила.
- Има ли някаква роля Европа?
- Европа трябва да гледа откъде идва основната заплаха. Когато тя идваше от съветските танкове, имаше смисъл да работи със САЩ. Днес тази заплахата не идва нито Русия, нито от Китай за Европа. Това е демографският взрив в Африка. В неин интерес е да развива Африка, за да предотврати нова мигрантска вълна, която ще стимулира крайнодесните партии. За да я развие, най-добрият партньор е Китай, не САЩ.
Свързани статии: Денят, в който ще командва Китай
Превод от френски: Галя Дачкова
