“Китайците продължават да прилагат доктрината на Сун Дзъ, според която най-лошият начин да спечелиш една война е да я водиш. Те създават условия да спечелят, без да се налага да се бият”. Това подчертава сингапурският дипломат и професор Кишор Махбубани в интервю за "Фигаро". Той председателстваше Съвета за сигурност на ООН от януари 2001 до май 2002 г. Последната му книга е “Спечели ли Китай?: Китайското предизвикателство пред американското превъзходство” (Has China Won?: The Chinese Challenge to American Primacy).
Кишор Махбубани: Китай иска да спечели, без да се налага да се бие

 

- Тридесет години след рухването на СССР, свидетели ли сме на нова студена война, този път между САЩ и Китай?

 

- Свидетели сме на голямо геополитическо съперничество, не на студена война. САЩ успяха да възпрат Съветския съюз много ефективно. Този път Китай е един от първите търговски партньори на Америка. В същото време Китай е по-интегриран с останалата част от света, отколкото САЩ. Това е точно обратното на Студената война. Става дума за класическо геополитическо съперничество, което се случва, когато първата световна сила се изплаши и се опита да възпре нововъзникваща сила. Това се случва от 2500 години, от епохата на Атина и Спарта. Това няма нищо общо с комунизма. Дори и Китай да беше по-демократичен, САЩ пак биха се опитали да намалят претенциите му.

 

- Съществува ли риск от въоръжен конфликт?

 

- Не бива да подценяваме тази опасност. Най-вече когато корабите се следват много плътно, особено в Южнокитайско море. Но Китай и САЩ притежават ядрени оръжия, това ограничава риска. Америка запомни един урок от Първата студена война: уверете се, че никога няма да има ядрен конфликт. Тя не може да си позволи да види дори един от своите градове, разрушен от ядрени оръжия.

 

- Казвате, че желанието на Вашингтон да сдържа Китай е стратегическа грешка. Защо?

 

- САЩ започнаха геополитическо съперничество с Китай, без да разработят предварително последователна стратегия. Те се възползваха от един век на триумфи, докато Китай понесе един век на унижения. Китайците са много предпазливи и прагматични и много стратегически в своето мислене. От своя страна, американците се излагат на опасност, изхождайки от принципа, че е невъзможно да загубят, тъй като са спечелили всички съперничества от 130 г. насам.

 

- Твърдите, че Китай не е експанзионистична сила. Не доказва ли точно обратното неговото поведение в Южнокитайско море?

 

- Правя разлика между агресивността и самоувереността. Докато става все по-силен, Китай ще бъде все по-самоуверен. Той не е експанзионистичен. Цитирам Греъм Алисън, който казва, че САЩ биха искали Китай да бъде като тях. Внимавайте какво си пожелавате! Когато САЩ станаха велика сила, в годините около 1890 г. - ситуация, еквивалентна на днешен Китай -, първото нещо, което направиха, беше да обявят война на други страни и да завземат територии като Филипините от Испания. Ако Теди Рузвелт беше ръководител на днешен Китай, той щеше да превземе всички островчета, контролирани от Виетнам, Филипините, Малайзия и Бруней. Китай притежава военната мощ да го направи. Но не го прави. Той претендира за територии, които исторически са били под негов контрол. Когато Си Дзинпин се срещна с Барак Обама, той му предложи да демилитаризира Южнокитайско море. Вместо да последват своя интерес и да приемат, САЩ увеличиха военните патрули в района. Когато една страна става по-мощна, тя става по-взискателна. Всички велики сили използват тази мощ, за да защитават своя национален интерес. Но китайците продължават да прилагат доктрината на Сун Дзъ, според която най-лошият начин да спечелиш една война е да я водиш. Те създават условия да спечелят, без да се налага да се бият.

 

- Защо Западът изглежда толкова безсилен пред случващото се в Хонконг и Тайван?

 

- За китайското правителство Синцзян и Хонконг са част от китайската територия и от нейните вътрешни работи. Ако утре Китай изпрати войски в Хонконг, за да поеме пълния контрол, той може да го направи съгласно международното право. Тайван е по-сложен проблем. Може да се избегне война по този въпрос, при условие че Тайван не се стреми да стане независима държава. Всеки китайски лидер, който създаде впечатлението, че е слаб по въпроса за Тайван, ще извърши политическо самоубийство.

 

- След като оставиха на заден план въпроса за човешките права, за да привилегироват търговските отношения с Китай, Западът започва да осъзнава този проблем. Полезно ли е това?

 

- Националният интерес е по-важен от ценностите, когато става дума за външната политика. Азия и останалата част от света виждат двойния стандарт на Запада по въпроса за човешките права. Ако Америка беше толкова загрижена по тези въпроси, защо организира посещението на Кисинджър през 1971 г., докато в Китай беше в разгара на Културната революция? Западняците бъркат правенето на добро с това да си направят добро. Ако публично повдигнете въпроса за човешките права пред китайци, действията ви са обречени на неуспех. Диалог може да се води в личен разговор.

 

- Може ли Китай да стане демократичен?

 

- Дългосрочно всички страни достигат форма на демокрация. Правителството знае, че отговаря за своите действия пред народа. Китайците развиха своя собствена форма на демокрация, за да запазят неговата подкрепа.

 

- Не това казват много селяни, чиято земя е конфискувана от местни представители на Китайската комунистичсека партия за осъществяването на проекти с недвижими имоти, които не могат да се обърнат към правосъдието, защото то също е контролирано от Комунистическата партия…

 

- Тестът е дали международните инвеститори имат доверие в стабилността на системата и дали продължават да инвестират в Китай.

 

- Коя е най-голямата стратегическа грешка на Китай?

 

- Тя отблъсна част от бизнес общността на Запад. Но си взе поука. След финансовата криза през 2008 г. Вашингтон изпрати делегация в Пекин, за да поиска от Китай да не спира да купува бонове от американската хазна и да запази пазарите. Това направи Китай високомерен.

 

- Спечели ли Китай?

 

- Ако китайците си мислят, че са спечелили, те правят голяма стратегическа грешка. Тъй като САЩ са сила, която не бива да се подценява, единствената “хиперсила”, както казва Юбер Ведрин. В замяна на това, за Америка е немислимо да стане номер две. Тя не се готви за това. И все пак ще трябва да посвети следващите десетина години, за да убеди Китай да подкрепи съществуващия многостранен ред. За това ще трябва да ѝ се чува повече думата в институции като МВФ. Когато Китай стане първия контрибутор на МВФ, седалището му ще трябва да бъде преместено в Пекин, столица на първата световна сила.

 

- Има ли някаква роля Европа?

 

- Европа трябва да гледа откъде идва основната заплаха. Когато тя идваше от съветските танкове, имаше смисъл да работи със САЩ. Днес тази заплахата не идва нито Русия, нито от Китай за Европа. Това е демографският взрив в Африка. В неин интерес е да развива Африка, за да предотврати нова мигрантска вълна, която ще стимулира крайнодесните партии. За да я развие, най-добрият партньор е Китай, не САЩ.

 

Свързани статии:  Денят, в който ще командва Китай  

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

9 коментар/a

Кеша на 11.04.2021 в 15:58
На този господин му се ще Европа да храни Африка, защото африканците много се размножават и ставали били опасни . И за да не нахлуват от глад в Европа, дайте да дадем да ги отглеждаме африканците . По голям дебилизъм едва ли има. Това, преведено на разбираем език гласи следното : "Вие европейците като сте прости, работете за да има и за нас, африканците за да се размножаваме повече." Толкоз.Подобна е философията и на ромите - паразитна. А България никой не я пита за нищо., защото е колония.
абв на 11.04.2021 в 16:03
Смяташе се че, ако западни капитали влязат в Китай, и има частна собственост, то ще се установи демократичен режим в Китай. Защото демокрация има когато има свободен пазар и конкуренция, и свободен политически пазар и конкуренция. И така се подбира най доброто и умно ръководство. Но ако имаше шокова терапия в Китай и 1 милиард и триста милиона души тръгнат из света да оцеляват, както в Русия, какво щеше да стане не знам. Затова в Китай разгониха студентите от площада Тянанмън. Затова Дън Сяо Пин направи две системи и започна да въвежда частна собственост. Но когато има частна собственост, монопол в "средството за обращение" и диктатура на една партия , то тогава имаме фашизъм, както в Италия на Мусолини. Така, че посоката в която се върви в Китай е към фашизъм. Все още в Китай има 400 милиона души, които работят в държавни предприятия. Целта е всичко да стане частна собственост. За това трябват частни предприятия, които не са построени. Но 1 милиард души работят в частни предприятия. Трябваше тези предприятия да се построят. Но Китай се почувства силен и започна да се меси в световната политика. Освен това краде западни технологии и изобретения, като всяка фирма, която иска да работи в Китай трябва да си каже технологиите и новите изобретения на властите, в писмен вид. Така се дава разрешително на чуждестранна частна фирма, за да работи в Китай. Но китайските власти дават технологиите на западняците, на свои фирми и те построяват заводи по тези технологии по напред и от западняците и започват конкурентна борба. Така се развива Китай и икономиката му. Затова Тръмп поведе битка срещу тази политика. И понеже Китай започва да оспорва приноса на западните държави за развитието си и да иска да командва положението в света, американските и европейски фирми започват да се изтеглят от Китай, както това по рано направиха Японци и южно корейци. Всички казват, че Китай е голяма сила. САЩ са триста и 40 милиона души. Китай са 1 милиард и 400 милиона. Всеки китаец да прави по една топлийка на ден, Китай ще има по голяма икономика от - да речем - България. Така САЩ с това население са по голяма икономическа сила все още от Китай. А една Япония със 140 милиона население, доскоро беше по голяма икономика от Китай. А къде се слага Руската федерация със 143 милиона души и с много хора от други народи, а не само с руснаци. Аз не знам колко са само руснаците, и къде са границите на землището на руснаците. Така, че Китай все още не е такава голяма сила, макар че произвежда доста от производството на света. И все още държавата в страната Китай се меси в икономиката, което не дава възможност юанът да се превърне в конвертируема валута. А и не знам дали централната банка на Китай е частна или държавна, както и имат 4 големи банки, които са държавни, или поне не знам да са частни.
Мунчо на 11.04.2021 в 17:39
Интересно защо , г-н Махбубани нищичко не продумва и в различните "схеми" , които чертае като глобални процеси , няма и думичка за другият голям играч , който също сериозно влияе на целият свят и особенно в Европа и цяла Азия , а именно Русия . Що си траеш , бе , Махненамкой си . А ? М ? Още повече , че именно поради непредвидимостта и всякакъв род агресиии , незачитане нормите на международното право ( най-меко казано ) прилагани поголовно от САЩ , Русия и Китай все повече обединяват своите стратегически възможности и влияние точно срещу еднополюсният модел на САЩ .
легисти на 11.04.2021 в 17:40
И Путин следва тактиката, отразена в заглавието, спрямо Украйна. Времето на класическия империализъм свърши отдавна, и ония, които искат да имат бъдеще, повече не могат да си позволяват самоинициативи в горещо противопоставяне.
Трамвайче, абв на 11.04.2021 в 16:03, на 11.04.2021 в 17:57
пак са ти паднали жартиерите. :))
Мильо Лудия на 11.04.2021 в 18:51
Когато от една държава почнат да обясняват какво иска да направи друга държава в 100 % от случаите става дума за пропаганда. А опитите да европейците да бранят американските интереси са направо трогателни.
OLD на 11.04.2021 в 20:16
Логични изводи! Благодаря на г-жа Дачкова и Редакторите!
Пиша теория за икономическият цикъл на 14.04.2021 в 18:06
Макро икономика. Откъде излизаме, за да създадем теория за СЕВЕР и ЮГ. Разглеждаме теориите за икономическите цикли. В новата реалност икономическия цикъл е за двете класи. Докато цикълът на Маркс включва две фази за капитала и две фази за наемния труд. Има теория на Запад за икономическия цикъл, която е с три фази и теория на Кондратиев, която е с четири фази, но като четирите годишни времена. И има лагове в икономиката, които са с продължителност – къси и дълги, според научните открития. Кондратиев пише своята теория в 1927 година и не знам каква е съдбата му. Макро икономическият цикъл има четири фази: СТАГНАЦИЯ, ЗАДВИЖВАНЕ, КОНКУРЕНЦИЯ, МОНОПОЛ. Стагнацията е забавяне, после има задвижване, конкуренцията е най динамичната част, а монопола винаги води до кризи, или стагнация. Двете класи се движат в елипси, около центъра на координатната система, като елипсата на наемния труд е с два центъра по оста Х, в плюса и минуса, а при елипсата на капитала , двата центъра са по оста У на координатната система, пак в плюса и минуса. СТАГНАЦИЯТА е с криза за капитала и рецесия за наемния труд. ЗАДВИЖВАНЕТО е с предприемачески риск за капитала и депресия за наемния труд. КОНКУРЕНЦИЯТА е с оживление за капитала и дефлация за наемния труд, и МОНОПОЛЪТ е с подем за капитала и инфлация за наемния труд. Или четирите фази за капитала са криза, предприемачески риск, оживление, и подем. За наемният труд четирите фази са: рецесия, депресия, дефлация и инфлация. Криза и рецесия е едно и също но ги подреждам така, че да се запомнят най лесно. Обяснението е при СТАГНАЦИЯ икономиката се забавя много и има криза за капитала и рецесия за наемния труд. Има много голяма безработица, много малка покупателна способност и много относително излишни стоки, които трябва да се продадат. Най големите изобретения се правят при стагнация, защото хората се безработни и могат да правят изобретения, да ги патентоват и да си докарат доходи. Когато стоките се продадат и парите отидат в капиталистите, те започват да правят предприемачески риск. Внедряват нови машини, нови технологии и изобретения, наемат майсторство и започват да произвеждат много нови стоки с по производителни машини. На наемните работници плащат по големи заплати, защото те работят с нови машини. Все повече капиталисти правят предприемачески риск и наемат работници, които са били в депресия. Така тези работници, получили големи заплати отиват на пазара, където има много нови, качествени и евтини стоки машинно производство и с големите си заплати могат да купят много от тези стоки. Така се стига до фаза КОНКУРЕНЦИЯ. Има голямо оживление, и дефлация – намаляне на цените на стоките -. Стига се до пълна заетост, големи заплати и внедряване на НТПрогрес. Цените на стоките от конкуренцията падат до малко над себестойността на стоките и трябва да се продадат много стоки, за да има добри печалби. Някои фирми, които са внедрили много изобретения и нови технологии, могат да си позволят по ниски цени, и пак са на печалба. Докато други, които са внедрили по малко нови технологии, себестойността на стоките им е по голяма и ако намалят цените са на загуба. Става така, че от КОНКУРЕНЦИЯТА някои фирми фалират и биват изкупени от по силните фирми, внедрили много нови технологии. И тези фирми се превръщат в монополисти на пазарите в бранша. И вдигат цените до монополно високи и извличат монополно високи печалби. На работниците намалят заплатите, защото са усвоили новите машини. Така, като отидат на пазарите с по малките си заплати, работниците си купуват малко стоки, които са с монополно високи цени. Получава се относително свръхпроизводство и свръхпредлагане и неплатежоспособно терсене, което според Маркс е икономическа криза Това е фазата МОНОПОЛ. Има подем в производството, но има голяма инфлация – повишаване на цените. И следва фаза СТАГНАЦИЯ – забавяне. Има голяма безработица, много стоки – които са относително излишни и неплатежоспособно търсене. Кризата продължава докато се изкупят тези стоки. Те могат да се изкупят, като се занесат на други пазари, или да се изчака, докато работниците правят нови изобретения и получават пари от патентни институти. Преди години тези относително излишни стоки са се унищожавали. И идва момент, когато тези стоки се продават, и в капиталистите се събират много пари. И тогава те започват предприемачески риск и започва фаза задвижване и цикълът се повтаря.
Продължение на 14.04.2021 в 18:18
Но тук забелязваме нещо много интересно. А то е, че относително излишните стоки се продават на чужди пазари. Къде са тези чужди пазари? Те могат да бъдат за САЩ във ЕС, или в Япония, или в Китай, ако там фазата на цикъла е противоположна. Има валутни курсове, които са плаващи. Когато еврото е по слабо, от долара, това означава, че в ЕС има икономическа криза - СТАГНАЦИЯ, а в САЩ има КОНКУРЕНЦИЯ. И тогава стоките на ЕС могат да се продадат в САЩ. Те ще са по евтини от стоките на САЩ и ще се изкупят в долари. И когато търговците от ЕС се приберат в ЕС със доларите и ги обменят в евро , печалбата ще е пак същата. А капитали от САЩ ще отидат в ЕС и американски предприемачи със долари, обменени в евро ще могат да купят по евтини сгради и машини и да организират производство и пазари в ЕС. Така икономическата криза свършва много бързо и дори преди да е започнала. Преди ЕС имаше отношение долар и западно германска марка.Това е опита на света досега. Затова идеята има разширение, че светът може да се обедини доброволно в СЕВЕР и ЮГ, както се е обединил ЕС, а САЩ, Канада и Мексико в НАФТА. Макар, че президента Тръмп ликвидира НАФТА. И тогава СЕВЕРА ще има една валута – долара, а ЮГА – японската йена, и те да са със плаващ курс. Между СЕВЕРА и ЮГА ще има граница и визов режим, но всестранни икономически връзки. Границите в СЕВЕРА ще паднат, както и границите в ЮГА и ще има свободно движение на стоки пари и капитали, както и на труд майсторство и професионализъм на човешкия ресурс. Само че трябва да има ограничение, като всеки работник в СЕВЕРА или в ЮГА ще може да работи 10 или 15 години в друга страна и после да си доизработи трудовия си стаж в собствената си страна Ако не иска – ще бъде експулсиран. И в севера трябва да има циклична икономика, както и в ЮГА. Но фазите на цикъла, които са както в НАФТА и ЕС, трябва да са противоположни, за да няма икономически кризи. Та това е теорията за обединение на света по икономически начин, и да няма нито икономически, нито финансови кризи. Така още през 2009 година бе ликвидирана финансовата криза в света и въведена нова финансова система. От 2010 година до 2020 година имаше постоянно фаза КОНКУРЕНЦИЯ с дефлация и количествени облекчения, и имаше евтин капитал и нямаше безработица в САЩ и дори в България. Това щеше да продължи до 2030 година. Но дойде корона вируса от Китай и локдауните бяха забавяне или спиране на икономиките на целия свят. А ние говорим за СТАГНАЦИЯ - забавяне. Но много бързо ще се възстанови икономиката след ваксинирането на света.

Напиши коментар