Хенри Кисинджър: Ценя Джо Байдън като човек

Хенри Кисинджър: Ценя Джо Байдън като човек
"Познавам г-н Байдън от повече от 40 години. Може да се изненадате да научите, че той нямаше тридесет години, когато за първи път беше избран за сенатор, което е минималната възраст, изисквана от Конституцията. По време на един от мандатите ми като държавен секретар той присъства на заседание на високо равнище на Комисията по външни работи на американския Сенат. Когато влезе, не знаех кой е. Така че казах: “Не знаех, че на членовете на персонала е разрешено да участват в това заседание”. Тогава Байдън не обърна внимание на това. Но после не спря да разказва тази история, всеки път добавяйки по малко. Ценя го като човек. Често сме имали разногласия за външната политика, но ако той стане президент, аз съм убеден, че ще бъде умерен и разумен във външната си политика". Най-известният американски държавен секретар говори за очакванията си от новия президент на САЩ, както и за заслугите на управлението на Тръмп.

Снимка: Bloomberg

 

Роден във Фюрт, Германия, през 1923 г., носител на Нобелова награда за мир и съветник по външната политика на всички американски президенти от Джон Ф. Кенеди, както обикновено Хенри Кисинджър говори спокойно, съсредоточено и с почти хипнотична аналитична сила. От Ню Йорк той разговаря с Матиас Дьонфнер, главен изпълнителен директор на германското издателство “Аксел Шпрингер”. Това беше кулминационният момент на икономическата среща на върха WELT в Париж миналия петък. Тя събра политици и предприемачи от цял свят. Сред тях бяха президентът на Capgemini, Айман Еззат, президентът на полската авиокомпания LOT, Рафал Милчарски, президентът на компанията Rewe, Лионел Суке, и главният редактор и директор на групата WELT, Улф Пошард. Групата WELT принадлежи на “Аксел Шпрингер”. Разговорът се състоя миналия петък. До този момент Джо Байдън беше вероятен победител, но победата му все още не беше напълно сигурна, уточнява “Ди Велт”.

 

 

Матиас Дьонфнер: - Какво въздействие трябва да имат тези избори върху американския народ и какво означават те за Европа и трансатлантическите отношения?

 

Хенри Кисинджър: - Ключовият въпрос за тези избори вероятно ще бъде до каква степен президентът, който и да е той, ще успее да обедини американския народ. В момента може да си мислим, че губещата партия няма да пропусне да повдигне процедурни или правни въпроси. Нашата система ни дава възможност да защитаваме тези въпроси пред съда. В крайна сметка, първата мисия на новото правителство ще бъде да постигне известен консенсус по въпросите на бъдещето.

 

- Но как може да се постигне това, имайки предвид изключително поляризирания климат, който цари между двете партии?

 

- Една от основните задачи на американския президент ще бъде да провери дали правилното функциониране на процеса на вземане на решения е гарантирано и дали ще бъде възможно да се състави кабинет отвъд партийните разцепления.

 

- Оптимист ли сте по този въпрос?

 

- Силно съм уверен и мисля, че тази цел може да се постигне в близко бъдеще. Познавам Джо Байдън от десетилетия и въпреки че сме имали разногласия по някои политически въпроси, знам, че той не е от хората, налагащи силово решенията си. Основното предизвикателство пред Америка ще бъде да се справи с вътрешнополитическите конфликти; ще трябва да разбере, че един мандат никога няма да бъде достатъчен, за да отговори на основните въпроси, с които се сблъскваме. Американският народ никога не бива да спира да се грижи за това.

 

- Какви са вашите очаквания в областта на външната политика?

 

- Един от големите въпроси се отнася до отношенията на САЩ с Китай. Този проблем впрочем съдържа два важни аспекта. Първият засяга растежа на Китай, който неизбежно ще бъде съпътстван от промяна в глобалния баланс на силите. А вторият, разбира се, е, че съществуват идеологически различия. В бъдеще въпросът ще бъде до каква степен идеологическият конфликт ще влияе на отношенията. Отвъд безспорния растеж на икономическия и военен капацитет на Китай, трябва да осъзнаем, че този капацитет се промени по своята същност.

 

- Какво имате предвид?

 

- Нека да разгледаме например търговските отношения: възможно ли е договорено споразумение, когато се сблъскат гигантски технологочини компании, работещи на базата на платформи със световен обхват? Ще има ли желание за унищожаване на противника? Или ще бъде възможно да се сключат икономически споразумения, способни да балансират силовите отношения, така че да стане възможно да се контролират тези платформи в транснационален мащаб? Този въпрос е от съществено значение както за САЩ, така и за Китай. И във всички случаи, някои текущи технологични разработки ще направят изключително трудно обезвреждането на военните конфликти.

 

- Как да се предпазим от това?

 

- Не трябва да позволяваме да се установи световна ситуация, подобна на тази преди Първата световна война. По онова време нито една от бъдещите воюващи страни не би влязла в този конфликт, ако знаеше как ще изглежда светът през 1918 г. Контролът над оръжията е една от възможностите. Вече принадлежа към малцинство, която вярва, че не само е възможно, но е и наложително проблемите и сериозните конфликти да се разрешават чрез преговори. Ние просто не можем да си позволим да потънем още повече в тази страшна спирала. И разбира се, изпращам това послание както към Китай, така и към САЩ. Роден съм в Европа и посветих голяма част от кариерата си на държавна длъжност в решаването на американско-европейските проблеми. Наложително е да преразгледаме начина, по който подхождаме към този въпрос.

 

- И каква роля според вас може да играе НАТО в това отношение?

 

- Изградих политическото си мислене по времето, когато НАТО бе създаден, в контекст на всеобщ страх спрямо идеологическия противник. Настоящата ситуация вече не може да се приспособи към такава позиция, в момент, в който предизвикателствата вече не са непременно по външните граници на Европа. Европа и САЩ трябва да заемат обща позиция за китайско-американските отношения. Европа няма какво да спечели от приемането на линия на независима политика по въпроса за световния баланс с Китай. Нито пък е в интерес на Европа в бъдеще да се превърне в нещо като продължение на Евразия. В интерес както на Европа, така и на Америка, е нашите вековни общи ценности да продължат.

 

- Какви мерки и инициативи очаквате от президента Байдън във външната политика?

 

- Ако Байдън стане президент, вероятно политиката спрямо Иран ще бъде преразгледана, в частност опитът да бъде интегриран в глобалното уреждане на конфликта в Близкия изток. Следователно сме в зората на нов ключов период за Америка. Убеден съм, че ще бъдем способни да решим всички тези проблеми и да вървим напред. САЩ би трябвало да се обединят около дух на общи ценности и цели, вместо да се фокусират върху победата на единия лагер над другия.

 

- До каква степен американско-европейските отношения ще се променят с новата администрация? Промените се отнасят до решаването на въпроса за ислямизма, до политиката спрямо Близкия изток и Китай и, което е особено важно за Европа, до отношенията с Русия и “Северен поток 2” или пък бюджета на НАТО. Наивни ли са очакванията на някои европейци, които виждат в това ново управление началото на ера на хармония и иновации, очаквате ли реални промени в съдържанието и ако да, какви биха могли да са тези промени?

 

- Би било сериозна грешка да си представяме, че евентуална промяна в управлението на Америка е достатъчна, за да се премахнат всички главоблъсканици, пред които европейците бяха изправени в последно време. Ако има смяна на управлението, новата администрация ще преразгледа внимателно разногласията между Европа и САЩ, за да разграничи конфликтите в метода от конфликтите по същество. Трябва обаче да се въздържаме от мисълта, че хармонията ще дойде от само себе си. Хармонията ще изисква твърда и споделена воля за диалог както от европейска, така и от американска страна.

 

- Вечерта след изборите бях изненадан от изявлението на нашия външен министър Хайко Маас по време на интервю за Bild TV. Той изненада много зрители, заявявайки, че е съгласен по същество с повечето от външнопоитическите приоритети и решения, взети от американската администрация. До какъв извод стигате, като погледнете четирите години от мандата на Тръмп?

 

- Някои спорове, повдигнати от администрацията на Тръмп, отразяваха труден контекст. Икономическите отношенията между Китай и САЩ придобиха все по-едностранен характер. Следователно е оправдано да се заяви ясно, че трансферът на технологии и договарянето на търговски споразумения не могат да продължават по този начин безкрайно. Така стана ясно на дипломатическо ниво, че двете страни трябва да осмислят своите граници и цели. Въпросът днес е следният: ще осъзнаем ли най-накрая, че е важно да не преминаваме от един конфликт към друг? Китай и Западът трябва да видят положителни цели за своите взаимоотношения и да изоставят реториката за “сдържането”. Друг успех на администрацията на Тръмп: привлече вниманието върху необходимостта Европа да се отърси от пасивността, в която беше изпаднала. Отношенията между САЩ и Европа трябва да могат да се адаптират към обстоятелствата, които ни очакват.

 

- Още веднъж: каква роля трябва да играе НАТО в този контекст?

 

- Досега дължим на НАТО основната рамка на трансатлантическите отношения и той би трябвало да продължи по този път. На концептуално ниво обаче чисто военният алианс, какъвто е НАТО, днес трябва да се промени в алианс, който, запазвайки силната си военна насоченост, трябва да осъзнае, че все по-многобройните световни сътресения не се разиграват на стриктно военен терен: предизвикателства, които изискват политическо разбиране и чувствителност. И държа да напомня на моите европейски приятели, че се нуждаем от тяхното интелектуално и емоционално обвързване, за да възприемем нов мироглед. Европа би проявила благоразумие да подходи към този въпрос не само в светлината на своите собствени проблеми, но и като има предвид проблемите, по които можем да си сътрудничим.

 

Рафал Мичларски: - Не мога да устоя на изкушението да ви задам един малък, донякъде личен въпрос. Вие сте архитектът на една от промените, които са в основата на отварянето на Китай. С поглед назад, бихте ли постъпили различно? И като допълнение към моя въпрос: можеха ли други също да действат различно? Струва ми се, че резултатът, който виждаме днес, не е крайният резултат, който очаквахме в началото на отварянето.

 

- Ако погледнете евлоюцията на тези отношения, ще видите, че тя премина през различни фази. Когато отношенията бяха установени, нито Никсът, нито аз самият сме си представяли, че тази еволюция непременно ще доведе до промяна в китайската идеология. По онова време основната ни стратегическа цел беше да включим Китай в Студената война със Съветския съюз и да разширим перспективите на нашия собствен народ и на нашите съюзници отвъд хоризонта на съществуващите колониални конфликти.

 

Фундаменталната технологична еволюция започна след влизането на Китай в Световната търговска организация. По това време стратегическите последствия наистина не бяха взети под внимание. Беше ли възможно да предвидим по-рано стратегическите последствия? Вероятно. Но това не би променило с нищо основния проблем: съществуването на различни културни традиции, които все повече се сблъскват сега. Можеше ли да се избегне резултатът, който европейците преживяха през миналия век и който доведе до избухването на Първата световна война? Ще бъде ли възможно да се установят принципи на мирно съжителство? Или нашите страни са обречени да бъдат в постоянен конфликт едни с други?

 

Разбира се, настоящата конфликтна ситуация няма да отстъпи лесно място на мирно и хармонично съжителство. Но според мен е изключително неразумно да се използват модерните технологии, за да се създаде състояние на постоянна кофронтация. Трябваше ли да се провежда различна политика преди 50 години? Спорем мен отварянето на Китай има важен принос за новия световен ред. Успехът на тази политика сега ни доведе до точката, в която трябва да се прецизира тази ориентация и от двете страни. Не е възможно нито една от страните да го постигне сама.

 

Лионел Суке: - Какво мислите за Джо Байдън?

 

- Познавам г-н Байдън от повече от 40 години. Може да се изненадате да научите, че той нямаше тридесет години, когато за първи път беше избран за сенатор, което е минималната възраст, изисквана от Конституцията. По време на един от мандатите ми като държавен секретар той присъства на заседание на високо равнище на Комисията по външни работи на американския Сенат. Когато влезе, не знаех кой е. Така че казах: “Не знаех, че на членовете на персонала е разрешено да участват в това заседание”. Тогава Байдън не обърна внимание на това. Но после не спря да разказва тази история, всеки път добавяйки по малко. Ценя го като човек. Често сме имали разногласия за външната политика, но ако той стане президент, аз съм убеден, че ще бъде умерен и разумен във външната си политика.

 

По време на предизборната кампания той очевидно се възползваше от помощта на компетентни съветници в сферата на външната политика. Никой не знае още какво ще стане след изборите, но аз ще използвам цялата си тежест, макар и ограничена, за да насърча единството на нацията.

 

Матиас Дьопфнер: - Ако разгледаме ролята на медиите на последните избори и по време на предизборната кампания, не само интитутите за изследване на общественото мнение, но и медиите като цяло от Ню Йорк до Париж, минавайки през Берлин, се заблудиха. Това знак за фундаментално разногласие между медиите и широката публика и за недоверие към медиите ли е? Вторият ми въпрос е по-дългосрочен: когато празнувате 107-ия си рожден ден, как мислите ще изглежда демокрацията?

 

- Медиите бяха много емоционални при анализа на настоящите избори. Така че им е трудно, дори невъзможно да погледнат обективно ситуацията, което е много тревожно. Те не излъгаха: не беше сякаш медиите са знаели нещо и са решили да съобщят друго. Според мен медиите решиха много рано, че тенденцията върви в определена посока. Само че това се оказа погрешно. Същото се отнася до институтите за изследване на общественото мнения. Медиите, имам предвид американските медии, защото не съм следил толкова внимателна европейските медии, би трябвало да си зададат въпроса как стигнаха дотук.

 

Да минем сега към въпроса за “кризата на демокрацията”. В криза ли е демокрацията? Криза на възприятието възниква, когато на обикновения гражданин му стане трудно да следи, поради тяхната сложност, технологичните разработки, или развитието в сферата на изкуствения интелект, или взаимодействието между държавите. Скоро ще бъде възможно да живеем свят, в който машините ще поемат толкова много основни операции, че философската основа за интелигентно използване на технологията ще бъде изпреварена от скоростта на самия технологичен процес.

 

От друга страна, техниките за маркетинг са станали толкова усъвършенствани (почти може да се каже, че са се издигнали до ранга на форма на изкуство), че способността да се влияе на широката публика вече е непропорционална на способността на широката публика да разбере начина, по който ѝ влияят. Обречени ли сме следователно на бъдеще под знака на авторитаризма? Изобретяването на печатната машина оказа значително влияние върху човешката мисъл и в крайна сметка породи Епохата на Просвещението. В Епохата на Просвещението се родиха нови технологии, но също и велики философи, които разглеждаха големите въпроси на своето време.

 

Според мен всички общества трябва да намерят начин да помирят технологичните постижения и размишлението за целите си. Това е едно от големите предизвикателства пред демокрацията. И Европа е призована да изиграе важна роля в интелектуалната еволюция на технологииите. Но всеки, който е живял като мен в диктатура и е преживял присъщите слабости на този модел, може да има за крайна цел единствено да подкрепи демократичното развитие. Вторият въпрос, който възниква: до каква степен трябва да подкрепим прилагането на това демократично предпочитание в сферата на външната политика, когато преговаряме с големите нации? Посоката трябва да е ясна, но тя трябва да остави поле за маневри, възможност за социално спогаждане, дори ако, разбира се, се надяваме, че в крайна сметка ще се роди демокрация.

 

 

 

Интервюто с Хенри Кисинджър от “Ди Велт”е препечатано във “Фигаро”. Преводът е от френски. Поместваме го с малки съкращения.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

Още от Интервюта

Коментари

  • сенатор под 30 годишен

    13 Ное 2020 17:45ч.

    „ той /Байден/ нямаше тридесет години, когато за първи път беше избран за сенатор, което е минималната възраст, изисквана от Конституцията. "" -- Това обяснява много неща.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • С 200-та

    13 Ное 2020 18:41ч.

    Тоя дърт пергиш поне си призна,че са загърбили комунистическата идеология на Китай само и само да го противопоставят на СССР. Сега няма защо да пискат,че китайският дракон ги руча. По-лошото е ,че така леко неглижира откачалщината на либерастните медии. Медиите им и технологичната им наднационална върхушка са се превърнали в социални инженери и така няма да се усетят как комунизмът,префасониран като троцкизъм и културен марксизъм ще им го набие с 200-та.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Айде, айде!

    13 Ное 2020 18:52ч.

    "Но после не спря да разказва тази история, всеки път добавяйки по малко. Ценя го като човек." Т.е. на Байдън лъжата не му е чужда. Но пък Кисинджър го цени такъв какъвто е. Демек, търкулнало се гърнето намерило си похлупака!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • те си оказаха мъртви, още преди да се родят

    13 Ное 2020 19:42ч.

    Този рептилоид е прекият виновник Китай да бъде ускорено глобализиран и постепенно да се превърне в първа икономическа сила в света. И всичко беше направено заради напълно конюнктурното решение да се отложи американският военен провал в Индокитай през първата половина на 70-ге години на ХХ век. Ако Китай не беше прикоткан да излезе от играта във Виетнам на соца срещу капа, САЩ трябваше да си тръгнат от Сайгон поне две години преди 1975 г. Така е, САЩ никога не са знаели какво точно искат и правят в голямата международна политика. Визионерството им се изчерпва с удържане на пазари и изолация на Русия. Само че те не усещат, че всичкото това неминуемо води до изчерпване на хуманния им кредит. Затова в крайна сметка американското население, пък и целият Запад, се оказват заложници на рептилоидите, които са принудени неотклонно да им налагат трансхуманизъм. Това е нещо като поддържане на хуманното състояние в будна кома или на командно дишане.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Зип

    13 Ное 2020 20:05ч.

    Този е най-глупавия държавен секретар в американската история.Лично е отговорен за възхода на Китай и изнасянето на 70 000 американски заводи в чужбина. Ако не беше Кисинджър китайците още щяха да си кльопат само гарнитурата.... :))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мунчо спасов

    13 Ное 2020 20:22ч.

    някой беше казал , че либералите , които управляват света харесали китай защото е централизирано управление и хората не се противят както европейците и американците. новият световен ред щял да бъде прокаран от китай. това е след неуспеха с комунизма....???

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • и тази крушка си има опашка (17 МиГ-а от есента)

    13 Ное 2020 20:46ч.

    Това важи и за отношенията с Русия. Байдън печели първите си избори за Сенат на 29-годишна възраст (въпреки че човек може да стане сенатор чак на 30) и е считан през тези години за толкова прогресивен политик, че многократно е канен в СССР, където се среща със съветския премиер Косигин през 1979 г. и външния министър Громико през 1988 г. Цялото тук: https://pogled.info/svetoven/baidan-shte-se-razmine-bez-pozdravleniya-ot-rusiya.122689

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мильо Лудия

    13 Ное 2020 21:12ч.

    Зип на 13.11.2020 в 20:05 Този е най-глупавия държавен секретар в американската история.Лично е отговорен за възхода на Китай и изнасянето на 70 000 американски заводи в чужбина. Ако не беше Кисинджър китайците още щяха да си кльопат само гарнитурата.... :)) Това са градски легенди, съченени от заинтересовани писатели. Където е текло, пак ще тече и без инвестициите на т. нар. Запад. Както пишеше на едно място Бродел през 15 век 2/3 от световния стокооборот е между Индия и Китай. Просто в момента положението се нормализира.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Зип

    14 Ное 2020 3:16ч.

    То може и без Кисинджър Китай да се беше въздигнал, но щеше да е доста ама доста по-бавно. Американците, кат изоглавени изнасяха технологии, обучиха милиони китайски инженери и сега реват, кат сарански мечки.... :))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мильо Лудия

    14 Ное 2020 13:52ч.

    Технологии се крадат, но виж ако др. Дън не беше въвел пазарни реформи сега в Китай щяха да ядат връбчета. Една системата може да тръгне рядко напред само по вътрешни причини, както и може да се скапе /както става това в САЩ/ пак само по вътрешни причини.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • с робите, така

    14 Ное 2020 14:17ч.

    Да ти писне от безпринципни / общочовешки/ прагматици! Мойсей, не им е завещал подобно поведение. Напротив, унищожил е идолът им, грозен, от злато, когато се е върнал, от планината. А Заповедите, май са за пунта мара? За другите племена? А за тях, не.?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Прави впечатление

    14 Ное 2020 17:14ч.

    Че откакто е спусната задача да се защитава и славослови Тръмп, същите изпълнители престанаха да употребяват определения като кравари, реднеци, фащци и т.н. Дори Фашингтон и ФАЩ изчезнаха. Временно, до ново нареждане.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Прави впечатление на 14.11.2020 в 17:14

    15 Ное 2020 0:49ч.

    Не ни прави такова. Разочарование се казва, козяче! Бардакът остава същият.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЗИП

    15 Ное 2020 8:48ч.

    Мильо, това е малко, като яйцето или кокошката. Но да предположим, че Дън Сяо Пин беше въвел "пазарни реформи" а САЩ не бяха открили гигантския си пазар за китайски стоки? Откъде Китай щеше да си набавя валута и срещу тази валута първоначалните технологии ? С Китай се случи същото което и с Япония. САЩ първо допуснаха Япония до своя пазар, Япония бързо прогресира, но през 1989г САЩ натиснаха яко Япония да "ревалвира йената" и Япония отиде у киреча. От 30 години рецесия. Но тоя номер с Китай не минава. Китай плавно девалвира в момента юана и рути САЩ , кат куцо пиле домат..... :))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мильо Лудия

    15 Ное 2020 9:35ч.

    Зипе, в икономическите анализи се смята, че когато създадеш подходяща икономическа среда инвестициите и технологиите идват /щото капитала отива там където има най-висока норма на печалба/, докато обратното няма как да е вярно - да има западни инвестиции и технологии в държавни предприятия с партиен секретар в тях, който прокарва партийната линия. Отделно Китай не започна с високо технологични отрасли, а с ниско технологично ишлеме, откъдето натрупа капитали и опит и реинвестира в по-високи технологии. А за разликата между Япония и Китай съм напълно съгласен.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЗИП

    15 Ное 2020 10:10ч.

    Демек САЩ станаха жертва на собствената си свобода ! Защото по дефолт американската държава не може да контролира собствения си бизнес. На това се крепи Америка. Дън Сяо Пин явно е знаел това. Докато една авторитарна държава лесно може да хване собствения си бизнес за гушата. Но САЩ са основани на съвсем различни принципи. И основния е "хлабавата държава"....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мильо Лудия

    15 Ное 2020 18:40ч.

    Демек САЩ станаха жертва на собствената си свобода ! Може би наистина е така.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Разочарование се казва, козяче!

    17 Ное 2020 18:06ч.

    Муйо, ти ли си, стара мастийо?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи