Голямата опасност е САЩ да изглеждат слаби пред Китай

- В статия, публикувана неотдавна във “Вашингтон Пост”, изразявате тревога от “мускулестия либерализъм” на Джо Байдън във външната политика. Споменавате желанието му да превърне защитата на демокрацията в “наелектризираща сила” на своята дипломация. Казвате, че това не е разумна политика. Защо?

- Разглеждам този въпрос от напълно реалистична гледна точка. Изглежда, че тази администрация иска да провежда външна политика с реторика на “либерален ястреб”, каквато не сме виждали от времето на Клинтън и може би от Кенеди. Президентът Байдън би харесал сравнението с Кенеди, но според мен то е свързано с Виетнам и сблъсъка с Куба, Залива на прасетата… Дори има отзвук от срещата на върха във Виена между Хрушчов и Кенеди в срещата на върха в Анкоридж, която току-що се проведе с китайците! По онова време Хрушчов бе приел идеята, че може да постави Кенеди под натиск. Не казвам, че администрацията на Байдън е слаба, но има фундаментално несъответствие между това, което казват, и стратегията за справяне с предизвикателствата.

Екипът на Байдън говори много агресивно, поставяйке акцент върху идеята за икономическо съревнование с Китай. Те казаха чудесни неща за Тайван и бяха прави да критикуват Пекин, но в подхода им има един аспект на кръстоносен поход - страхувам се от тази дума! - който е неуместен и опасен. Видяхме президента да напада Путин, наричайки го “убиец”. Без съмнение е вярно, но това е важен политически акт. Изглежда също, че администрацията се готви да остане в Афганистан и Ирак, да приложи санкции срещу Мианмар. Накратко, имаме нещо като утвърждаване на либерализма на 360 градуса. Но тази политика не се основава на ресурсите и решителността, необходими за нейното прилагане. Сметките не са добри!

Реалната сила остава централен инструмент, който е твърде подценен. Да не забравяме, че Китай има толкова голяма икономика, колкото тази на САЩ, и много мощна армия. Руснаците имат по-малка икономика, но значителни военни способности, които не се страхуват да използват. А освен това има Иран и Северна Корея, готови да ни изпитат. Всичко това, докато демократите изглежда искат да ръководят намаляване на бюджета за отбрана в реални срокове.

Залогът на Байдън и Блинкен е, че демокрациите ще застанат зад тях, защото споделяме едни и същи ценности. Това е погрешен възглед за света. Страните следват преди всичко своите интереси, като ценностите идват на второ или дори трето място. Тази реалност е очевидна в Европа. Вероятността за решаващ принос на Европа за баланса на силите в Азия е почти нулева. А от икономическа гледна точка отговорът на канцлера Меркел на предложението на Блинкън беше много ясен, както и този на президента Макрон. Техният отговор е, че европейците имат свои търговски интереси в Китай и няма да се присъединят към идеологически кръстоносен поход на Вашингтон. Всичко това показва, че всеобхватното утвърждаване на външната политика на Байдън не е подкрепено с реални средства. Добре е да се говори агресивно, но къде са съюзниците, за да водят битката? Къде са военните разходи? Тази празнина създава огромни опасности, тъй като китайците започнаха да пропагандират агресивно своите интереси. Изоставането може да им позволи да затруднят американците и да покажат тяхната празнота.

- Ще се опитат да разделят чрез икономиката?

- Очевидно това е критичен елемент в уравнението. Но те искат да покажат също, че доверието на Америка в Азия е празна дума. Америка днес е централната ос на коалицията срещу Пекин. Ако Китай може да покаже, че американските ангажименти са ангажименти “на хартия”, коалицията ще рухне и Китай ще стане регионална хегемонична сила, първа стъпка към глобалното господство. От тази гледна точка грешат онези, които смятат, че Пекин няма да стане агресивен по въпроса за Тайван, защото това не би било рационално. Напротив, това би могла да бъде много рационална сметка.

- Могат ли китайците да изпитат решимостта на Америка по въпроса за Тайван в този момент на вътрешна американска слабост?

- Натрапчиво съм фокусиран върху Тайван, защото смятам, че островът е по-важен, отколкото беше Западен Берлин по време на Студената война. Трябва да направим всичко, за да го защитим. Берлин имаше огромно символично значение, но беше само символ. Но Тайван, освен символичното си значение, има реална стратегическа стойност. Без да забравяме факта, че цялата полупроводникова индустрия е разположена там. Разбира се, всички страни в региона искат Америка да остане в противовес. Но ключовият фактор е доверието в САЩ.

Администрацията на Тръмп го осъзнаваше. Нашият конфронтационен подход имаше за цел да демонстрира, че не се страхуваме от Китай и ще му се противопоставим. Китайците, които са наясно с този залог, се опитват да ни дискредитират. Те го направиха в т.нар. сива зона, милитаризирайки островите в Южнокитайско море и преминавайки средната линия в Тайванския проток. Но онези, които смятат, че те биха спрели дотук, защото са заплашени, грешат. Неотдавнашните показания на командира на индо-тихоокеанската база, разположена в Хонолулу, трябва да послужат като сигнал за тревога. Той смята, че в близките години може да има атака срещу Тайван. Трябва да се подготвим военно за този сценарий и да помогнем на Тайван да се въоръжи.

- Ангажиментът на Байдън в полза на Тайван е ясен. От разпиляване на усилията ли се опасявате?

- Това, което казаха, беше силно. Но дали ще подсилят тази воля с нужните средства, като помогнат на тайванците да се въоръжат и като увеличим нашия способности? Ако тенденцията продължи, ще бъдем изпреварени във военно отношение. Трябва да настъпи радикална промяна. Нашата стратегия трябва да бъде изцяло фокусирана върху Китай и да намалим ангажимента си към други, второстепенни сцени, като Близкият изток и Европа, където европейците трябва да поемат централната роля.

- Искате да кажете, че световният американски полицай има глинени крака и трябва да преосмисли ангажиментите си по света?

- Не мисля, че трябва да бъдем световен полицай. Каквито и да са нашите предпочитания, истината е, че ние представляваме 20 до 30 на сто от световния БНП. Това беше вярно и преди тридесет години, но тогава нито една страна не се конкурираше с нас. Това вече не е така. Има и друга суперсила. Светът отново става биполярен с елементи на мултиполярност. Страните ще се стремят да се прегрупират около тези два полюса.

По време на Студената война ние също не бяхме световен полицай, а по-скоро котвата на една антихегемонистка коалиция в Европа. Тази коалиция беше НАТО и нещо подобно трябва да се изгради в Азия. Трябва да се съсредоточим върху основната арена на конфронтация, някога Европа, днес Азия. В известен смисъл трябва да се върнем към подхода на Студената война и да отхвърлим подхода след Студената война с неговата идея за края на историята и концепцията за “отговорността да защитаваме”. Това е неудържима позиция.

- Защо неудържима?

- Нямаме силата за това. Вече не можем да си я позволим. Американският народ го разбира по-добре от нашата външнополитическа общност. Трябва да престанем да бъдем световен полицай, честно казано, не сме добри в това!

- Демокрацията е в криза в Америка. Не трябва ли американците да се фокусират върху вътрешната си криза, ако искат да бъдат надеждни отвън? Не мислите ли, че вече мнозина не ги приемат сериозно?

- Не мисля, че има демократична криза в Америка. Има много недоволство и отчуждение. Но ние никога не сме били спокойно езеро. Би било голяма грешка да не ни приемат сериозно, защото ние сме много силни във военно отношение и все още имаме най-динамичната икономика в света. Смята се, че излизането ни от Covid-кризата ще бъде много по-бързо, отколкото в Европа. Американската икономика остава невероятна производителка на богатства, въпреки всичките ни проблеми. Хората преувеличават негативните възприятия. Всъщност европейците винаги са се отнасяли пренебрежително към американците! Какво ново има тук? Светът ще бъде моделиран от баланса на силата и икономиката и това ще се случи около два полюса: САЩ и Китай.

- Говорите много за Китай, но Русия не е ли предизвикателство?

- Русия е заплаха, но определено второстепенна. Трябва да намалим присъствието си в Европа и да оставим на европейците да поемат товара на своята отбрана. Нашият интерес не е да имаме младши партньор под настойничество, а една Европа, която играе много по-широка роля. Но това може да стане, само ако Европа и САЩ се изравнят фундаментално по китайския въпрос (не по подчинен начин, пак повтарям, а под формата на сътрудничество със САЩ, Япония, Австралия и Индия). В замяна на това, ако Европа се опита да стане трети полюс, интересът на САЩ ще се промени. Защо да поддържаме една Европа, която би работила срещу нашите интереси? Подобно развитие би превърнало европейския континент в бойно поле за влияние на суперсилите.

- Какво мислите за идеята за “капана на Тукидид”, според която войната между Пекин и Вашингтон е неизбежна?

- Капанът може да бъде избегнат, но имаме нужда от надеждно разубеждаване. Ако САЩ имаха надеждно разубеждаване между двете световни войни, щеше ли Хитлер да атакува? Дискусията за капана на Тукидид е твърде склонна да надценява рисковете на силовото разубеждаване, което може да доведе до недостатъчна подготовка. Днес голямата опасност не е да провокираме Китай, а да изглеждаме слаби. Когато сме придобили силна позиция, можем да отпуснем спусъка, но още не сме стигнали дотам.

Превод от френски: Галя Дачкова