- Автор: Себастиан Фалети, “Фигаро”
- 07 Яну 2021
- 19533
- 40
Снимка: интернет
Интервю от Сеул
- Какъв е вашият геополитически урок от пандемията, видяна от Азия?
- Започваме нова ера в световната история. Тръмп е само един знак, редом с други, за края на западната хегемония. Предполагаше се, че САЩ са най-добре подготвените в света да се справят с пандемия. Европейските страни, като Германия и Франция, смятаха, че имат най-добрата здравна система на планетата. Но здравната криза разкри, че те не са толкова напреднали. Ковид предизвика въпрос, който никой не смееше да постави преди: какво се случи със Запада? Дори след изтеглянето на Съединените щати от Виетнам или поражението при Диен Биен Фу, никой не поставяше под въпрос технологичния напредък на западните общества. Западът вече не е безспорният модел в очите на останалия свят. Това е най-значителната промяна в световната история от 500 години.
- Китай изпреварва ли Запада?
- За да доминирате, трябва да имате сурова сила («hardpower»), но и културно лидерство. Западът успя да доминира в продължение на векове, въпреки по-малкото си население и икономика от Китай, благодарение на критичния дух, постоянното търсене на иновации. Това научно превъзходство днес е сериозно застрашено. Когато “Аполо” кацна на Луната, всички признаха, че САЩ са водещи. Днес Индия изпраща сателити, които струват по-малко от някои филми в Холивуд. Америка все още притежава впечатляващ резерв от най-добрите университети, но ако погледнете патентите, новите технологии, Китай се превръща в много сериозен играч. Не толкова в областта на чистото творчество, колкото на суровата сила, като суперкомпютър. Днес не виждаме китайския Илон Мъск, скрит в масата, но те ще се появят в следващите двадесет години.
- Западният политически модел също ли издиша?
- Ние мислехме, че пазарната икономика, съчетана с демокрацията и отвореното общество, са пътят, който трябва да следваме. Сега Китай оспорва този модел. Той показва, че една авторитарна система може да роди растеж, иновации и форма на удовлетворение на населението. Въпросът е в бъдеще кой от двата модела ще спечели.
- Западът загуби ли играта?
- Не, все още мисля, че свободата ще спечели. Западът не е Шанз Елизе. Това е идея, наследена от Просвещението, която освободи света от традицията. Въздействието беше нечувано на всички континенти, сваляйки древни монархии, освобождавайки хората. Западът винаги има силен коз срещу Азия: свободата на мисълта, на сдружаване. Ако им остане верен, той ще продължи да играе важна роля в близките десетилетия. Идеята е, че човек може да намери решения за своите проблеми, да живее в хармония с природата. Погледнете решаващото предизвикателство на климатичната промяна: вярвате ли, че решението ще дойде от Китай или Индия? Тук Западът може да преоткрие своята роля.
- Кои са основните предизвикателства за бъдещето?
- Трите големи предизвикателства са климатът, изкуственият интелект и супер концентрацията на компании. Тези проблеми бяха създадени на Запад и именно оттам ще дойдат решенията.
- Може ли изборът на Джо Байдън да промени играта?
- Америка вече не може да бъде световен полицай. Тръмпизмът ще продължи, с изкушението за оттегляне на Запада. Байдън няма да бъде в състояние да промени тази основна тенденция, но ще направи някои корекции. Китай също има огромни вътрешни проблеми и неговата дипломация на “войнствените вълци” е контрапродуктивна. Въпреки това мисля, че ще е нужно повече от десетилетие, за да се поправят щетите, нанесени от Тръмп в Азия.
- Неизбежен ли е конфликт между Америка и Китай?
- Азия ще се превърне в бойното поле на китайско-американското съперничество и нещата ще се влошат. Форма на конфликт е неизбежна дългосрочно, защото Китай никога няма да приеме статуквото в Тайван или в Южнокитайско море. И за първи път от 150 г. насам той има средствата да промени това статукво. Байдън трябва да създаде мрежа от солидни съюзи за следващите три десетилетия и да предостави на съюзниците си модерни оръжия, способни да възпират Китай. Хубавите речи а ла Обама няма да бъдат достатъчни, за да успокоят азиатските страни.
Превод от френски: Галя Дачкова
