Няма такава дата – 31 ноември. От гледна точка на така наречените висши класи на нашата планета, те днес преживяват не ренесанс, преживяват своята историческа реконкиста. Целта е да отвоюват онова положение и онази власт, които бяха принудени да поделят със своите „мнозинства“ през миналия век.
Как Хилари Клинтън те праща за зелен хайвер

 

 

 

 

Уважаеми читатели!

 

В началото – малка комична сензация. Редакторът на отдел „Разследвания“ на изданието International Business Times Дейвид Сирота през лятото на 2015 година отправи запитване до Държавния департамент на САЩ.

 

Позовавайки се на знаменития американски Акт за свободата на информацията, Сирота искаше да се запознае с писмата, които бившият държавен секретар, а понастоящем кандидат-президент Хилари Клинтън е писала по темата за Транстихоокеанското партньорство.

 

Беше му отговорено, че ще получи достъп до писмата през април 2016 година. Когато април мина, Сирота отново попита къде е свободата на информацията. И неотдавна получи любезно писмо, в което се казва, че писмата на Клинтън ще му бъдат предоставени – в пълно съответствие с Акта за свободата на информацията – на 31 ноември тази година.

 

Не е трудно да се установи, че това не е просто „след президентските избори“, това е несъществуваща дата.

 

Инцидентът предизвика хихикане у американските журналисти, които започнаха да си разменят спомени кой колко години чака отговори от различни държавни институции. Които по закон са длъжни да „осигуряват на гражданите свободен достъп до всякаква информация, освен такава, която засяга националната отбрана, правоохранителните органи, финансовите и лични документи“.

 

Във връзка с това трябва да припомним и друг, къде-къде по-сензационен и къде-къде по-смешен факт: в момента се подготвя за ратифициране друг мегадоговор на САЩ – Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП), който трябва да свърже с определени твърде порочни практики Америка и Евросъюза. Или, както подозират критиците, националните държави да бъдат подчинени на транснационалните корпорации.

 

Цялата работа е, че този процес се развива тайно и изключително от елитите на двете договарящи се страни. В продължение на много години имаше изтичане на информация едва-два пъти – струва ми се през 2013 година. Като цяло за публиката се пускат двустранични брошури, в които без цифри и скучни дълги параграфи, „толкова откровено, колкото е възможно“, се обяснява, че договорът на ТТИП ще принесе изключително много ползи и ще създаде милиони работни места.

 

При това липсва адекватен отговор на въпроса защо в такъв случай даже депутатите от германския Бундестаг се допускат до „отделни документи“ от договора изключително строго, с подпис, че информацията няма да бъде разгласявана.

 

Нека отбележим, че обикновените европейци не стоят със скръстени ръце. В рамките на мащабна кампания против тази тайнственост са се подписали около 3 млн. души. В европейските столици се провеждат демонстрации с участието на десетки хиляди участници – с плакати, освирквания и лозунги „Не на ТТИП“. Депутатите от парламентите на средиземноморските държави заявяват: „Това ще бъде буря, която ще отнесе милиони наши граждани“.

 

Правителствата на заинтересованите страни обаче не обръщат внимание на този прилив на недоволство. Тоест разграничават се от своите граждани със същата небрежност, с каквато Държавният департамент се отнася към обещанието си пред журналиста Дейвид Сирота да му предостави писмата на Клинтън за Транстихоокеанското партньорство на 31 ноември.

 

Както се вижда, уважаеми читатели, всичко това е социалнополитическо отражение на напълно обективната икономическа картина.

 

Цялата работа е, че от гледна точка на така наречените висши класи на нашата планета, днес те преживяват не ренесанс, преживяват своята историческа реконкиста. Целта е да отвоюват онова положение и онази власт, които бяха принудени да поделят със своите „мнозинства“ през миналия век.

 

Трябва да се отчете, че отношението на елита към масите е формирано далеч по-продължително – предавайки се от поколение на поколение – отколкото изглежда на пръв поглед.

 

Мнозина още помнят неотдавнашно изследване на италиански икономисти, които с почуда установиха, че най-богатите фамилии на Флоренция са същите, както и преди 600 години. Същото се наблюдава и на Британските острови, и в централната част на Европа.

 

И така: поставяйки се на мястото на тези потомствени владетели на планетата, в тяхната история можем да наблюдаваме както настъпления, така и принудителни отстъпления.

 

Главното отстъпление на елита в безкрайната война за власт, разбира се, е XX век. Тогава под натиска на научно-техническия прогрес внезапно всичко става масово – и производството, и потреблението, и образованието, и дори войната (няколко хиляди дадоха милионите си за оръжие).

 

Преди 100 години масите, които държаха в ръцете си и войната, и промишлеността, бяха ефективно организирани срещу елита, което доведе до гигантски промени. Фактически народовластието на 20-ото столетие (във всичките му форми – от „представителната демокрация“ до така наречения тоталитаризъм) дължи своята поява именно на този „век на тълпите“, века на огромните колективи.

 

По своята същност целият XX век е време, в което половината земно кълбо се бори с неравенството (което масите, почувствали силата си, отказват повече да приемат). Едновременно с това втората половина от човечеството се опитва да изглади това неравенство, както може.

 

Именно на това дължи появата си странната прослойка, обединена най-вече от начина си на потребление, но наречена „средна класа“. Именно на това дължат появата си и разнообразните форми на партийно представителство, обхващащи цялата планета (включително страните, в които все още няма каквато и да било индустриализация и където демокрацията има характер на чиста проба карго култ със сламени самолети).

 

Цялата работа е единствено в това, че днес и демокрацията, и първородните западни народи се превръщат в сламени самолети.

 

По същите причини научно-техническият прогрес не стои на едно място. Преместването на производството и неговата автоматизация тихичко бива придобивано от гигантски производствени колективи. Военнотехническите иновации премахват необходимостта от многомилионни армии.

 

Фактически това означава, че вече няколко десетилетия ролята на организираните маси намалява. Което естествено се отразява на социалното разслоение във водещите страни, включително САЩ, където „средната класа“ се свива, разделяйки се на бедни и богати.

 

На практика нещата се свеждат до това, че всички вълнуващи букви на законите за Свободата на Разпространение на Информацията, за Равенството пред Истината и Закона се превръщат в празен ритуал.

 

В новия свят масите могат само колкото си искат да маршируват, протестирайки; обществениците – да се борят за народовластие; журналистите – да молят за информация елитните държавни чиновници.

 

Всички планирани договорености обаче, все едно, ще бъдат подписани. След Буш, Клинтон и Буш президент се готви да стане Клинтън. А държавният департамент непременно ще отговори на вашите свободолюбиви въпроси. Буквално на 31 ноември.

---

 

Виктор Мараховски е роден през 1978 година. Журналист, наблюдател, главен редактор на онлайн списанието „На линии“.

 

Превод от руски: Елена Дюлгерова

 

Заглавието е на "Гласове"

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

1 коментар/a

observer на 12.06.2016 в 14:07
Не трябваше ли човек първо да е невинен, за да хвърля камъни по блудницата Вавилонска?

Напиши коментар