За България отминалата година безспорно бе година на протестите. Спорен е въпросът за резултатите от тях. За разлика от преобладаващата еуфория в коментарите и оптимистичното наблюдение, че страната ни най-после се събужда, мисля, че през 2013-а се разделихме с още една илюзия. Илюзията, че политическата класа е основният виновник за катастрофиралата държава. Че освен политиците, осветени на сцената, има някакво мълчаливо непредставено мнозинство, което подло и целенасочено бива държано далеч от управлението и чието търпение започва да се изчерпва. Заблудата, че на добрите най-после ще им писне и веднъж завинаги ще изгонят лошите. Че качеството продължава да бъде мачкано от количеството и т.н. Протестите през отминалата година показаха, че хората, излезли на улицата, са точно толкова неадекватни, безпомощни и объркани, колкото и политиците, срещу които протестираха. Не че е новина, но стана безпощадно ясно, че в България няма елит, нито общност. Новина е единствено огромният размер на интелектуалната катастрофа, която ни е сполетяла.
2013-а: година на идейната безпътица и интелектуалната катастрофа

В това отношение 2013 г. бе триумф на глупостта, а протестите – най-неадекватната масова социална проява (като не броим изборите) на българите в последните 24 години. Като казвам неадекватна, имам предвид всичко – начина, по който се протестираше: в извънработно време, в събота или неделя и пред празни сгради; посланията на плакатите „Червени боклуци”, „Мразя ви безплатно”, думите на говорителите: „Повече така не може” „За нов морал в политиката”; обърканите им и непостигнати цели, както и крайния резултат. Като теглим чертата в края на годината, ще видим, че

свирките, крясъците, патосът и големите думи не промениха нищо.

Нещо повече, както вече казах, затвърдиха убеждението, че внезапна и убедителна в положителна посока промяна не може да има, защото няма хора, които да я осъществят. България ще продължи да крета бавно и посредствено по своя исторически път, което все пак е по-добре от патологичното и налудничаво щуране след „спасители” от типа на Бойко Борисов. Разбира се, протестите, белязали българската година, бяха различни по своята природа и своя характер. Неадекватността бе единственото, което ги обединяваше. Протестът от февруари беше масов – вдигнаха се стотици хиляди хора от цялата страна. Неговата природа и неговият облик бяха по-скоро пролетарски и от мъжки род. Глух ропот на бачкатор срещу непосилните сметки, прераснал в плах опит за революция, която така и не се състоя, защото диктаторът се оказа по-хитър, а народът по-прост, отколкото се очакваше.

За разлика от февруарските

летните протести не бяха масови и приличаха по-скоро на софийска лигня, а не на всенароден бунт.

По природа и форма те бяха женски и хистерични. Техният характер бе на невротична жена, която не знае какво иска, но го иска веднага, която реагира свръхемоционално по дребни и незначителни поводи и която непрекъснато подменя реалността, защото вследствие на хистерията е загубила зрението си. В някакъв смисъл това не бяха протести, а експресивни неврози, които ескалираха на определени периоди, добре направлявани от експерти по пиар и политици в сянка. Интересното е, че колкото по-малко хора излизаха на улицата, толкова по-истерични ставаха уличните им прояви и медийното им отразяване. 

Февруарските протести нямаха ярко изразен политически характер. Те не бяха срещу управлението на Борисов, а срещу високите сметки за ток. Плакатите срещу ГЕРБ и злополучния премиер бяха рядкост, политическата острота, която би била най-естествена в случая, бе непрекъснато притъпявана, а политическите искания – размивани. Много добре си спомням този дефицит – въпреки огромните безобразия на тогавашното правителство протестите го щадяха и бяха насочени по-скоро срещу политическата класа като цяло, което свърши идеална работа на конкретните виновници от гербаджийското управление.

Бойко Борисов умело се възползва от този нефокусиран гняв

и сам се оттегли от властта, за да запази шансовете си за втори мандат. Не го свалиха протестите, той сам се оттегли, за да се върне на бял кон, което почти се случи. Само три месеца след като подаде оставка уж заради народния гняв, Борисов спечели парламентарните избори – прецедент в новата ни история. Този политически абсурд е един от основните ми аргументи да нарека февруарските протести неадекватни. Другият конкретен политически резултат, който постигнаха, бе политическото възкресение на Волен Сидеров, който от сигурен губещ се превърна едва ли не в най-големия печеливш на предсрочните избори през май. 

При летните протести се случи точно обратното – те бяха силно политизирани и с конкретно искане за оставка на кабинета на Пламен Орешарски, който имаше най-малка историческа вина за последните четири години на всеобща деградация. Само десет дни след като бе гласуван в Народното събрание, кабинетът на БСП и ДПС бе обявен от протестиращите за най-престъпното управление в историята на прехода. 

Те пощадиха сикаджийското управление на ГЕРБ,

а единственият политически резултат (освен оставката на Делян Пеевски), който постигнаха, бе запазването за известно време на целостта на парламентарната група на Бойко Борисов, както и вероятността той да се върне на власт. Това бе основната движеща, макар и не публично призната сила на този протест. Не гражданската енергия, която се привижда на някои, а вероятността правителството на БСП и ДПС да падне, а Борисов и ГЕРБ да се върнат на власт и да управляват с отломките от Синята коалиция поддържаше надеждата на протестиращите и техния нестихващ хъс за реванш. Лицемерието им бе разобличено както от присъствието на гербаджийски министри на техните прояви, така и от отношението им към Росен Плевнелиев.

И до днес протестиращите твърдят, че трябва да има нови избори заради избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

Същите протестиращи аплодираха на няколко пъти президента Плевнелиев

и го припознаха официално като легитимен политически изразител на своите искания, въпреки че Плевнелиев изигра активна, и то задкулисна роля в злополучния избор, който уж взриви „гражданското общество”. Президентът подписа промени в закона за ДАНС, които бяха направени специално заради Делян Пеевски – 8 вместо 10 години трудов стаж, и то не само в службите за сигурност, както беше дотогава. Въпреки че Росен Плевнелиев се бе договорил със Станишев и Местан за този избор, протестите избирателно го поставиха от страната на добрите. Не от незнание, а от политически съображения. Така постъпиха и с Бойко Борисов, в чиято политическа полза играха през цялото време.

Тази проява на двойствен морал, съпроводена с огромна морална претенция и емоционален патос,

бе най-неприемливото и неадекватното в поведението на летните протестиращи. Почти нито един от техните протести не беше законен, а те непрекъснато говориха за законност. Въпреки че шепа хора си позволяваха да затварят основни градски булеварди и кръстовища пред безучастния поглед на полицията, никой не ги докосна с пръст, но това не им попречи да ореват вселената за някакво измислено полицейско насилие и да обявят Пламен Орешарски за комунист и диктатор. Въпреки че най-активното ядро от протестиращи не наброяваше и един процент от населението на София, те непрекъснато повтаряха, че протестът е общонационален и се опитаха чрез медийна пропаганда да внушат, че България е пред прага едва ли не на гражданска война.

Всъщност всичко, което трябваше да се каже по адрес на управлението на Бойко Борисов и ГЕРБ, протестиращите лукаво приписаха на сегашното правителство и това бе

най-голямата подмяна, която в края на краищата унищожи собствения им протест.

Неслучайно те успяха да отблъснат собствените си твърди привърженици. От няколко хиляди в началото, в края на годината се стопиха до двеста-триста души. Всъщност вдигнатият срещу Народното събрание огромен среден пръст, направен от пластмаса или нещо подобно, бе естетически завършек на идейната безпътица и проява на тоталното безсилие на протестиращите. Когато стана ясно, че Бойко Борисов няма да се върне във властта, протестът съвсем закономерно умря, но астралното му тяло, лишено от битие, продължи да обикаля медиите в опит да твори митове за себе си.

Тук непременно трябва да се кажат няколко думи за българските средства за масово осведомяване, които успяха почти изцяло да подменят реалността, така както не са си позволявали да го правят и по времето на Тодор Живков и комунистическата диктатура.

Едностранчивост, пропаганда, изопачаване и откровени лъжи се лееха от екраните на телевизорите,

при това с революционен патос от болшевишки, комунистически тип. Корумпираният неправителствен сектор и част от назначените от ДС милионери поведоха без капка срам битка за кокала с мафията и олигархията под знамето на демокрацията и свободата. И ни лишиха от избор, което е едно от големите поражения, нанесени от хистеричните летни протести. Идеологическият език и идеологизираното мислене в схеми и заготовки бе най-голямото изобличение на тяхната неадекватност. Дори хора, надарени с дар слово и писателски талант, започнаха да говорят и пишат идеологически опаковани и банални морални клишета с настървението на надъхани комсомолци от времената на Антон Югов и Вълко Червенков. Хора, членували в БКП, когато бе в сила член първи на живковската конституция, сега изведнъж се събудиха убедени демократи и започнаха да привиждат комунистически заговор за свалянето на Бойко Борисов и бившето СДС от власт. Милионери и деца на номенклатурата изведнъж се загрижиха за изгубения морал в политиката и се втурнаха да връщат сикаджийската банда в управлението, защото по нейно време нямаха никакъв проблем с морала…

Не е вярно, че през 2013 г. българинът се е събудил и е станал повече гражданин, отколкото е бил преди това.

Протестите със сигурност успяха да постигнат едно – да обезсмислят и лишат от съдържание и тази възможност за гражданска активност. Освен фасадността на институциите и бутафорията на обезсилената власт вече имаме и бутафорна и обезсилена улица. Поискаха да им повярваме и да тръгнем след тях само защото имат добри намерения, имат се за качество и с условието да си затворим очите за Борисов. Хем инфантилно, хем нахално, и то 23 г. след началото на свободата. Всъщност и при февруарските, и през летните протести чувството за липса на свобода, човешка спонтанност и елементарен политически разум прави възгледа ми за тези прояви толкова песимистичен.

Пропиляна година за България, която в нейния край получи все пак отново шанс да крета

в нормалната си посредственост. Пак казвам, че след преживяването на падението ГЕРБ това е нещо, и то не малко. И февруарските, и летните протести не позволиха цялата истина за това патологично и криминално управление, движено от алчността и прищевките на един петдесетгодишен пубер, произлязъл от рекетьорските бригади на СИК, да излезе наяве. Още едно доказателство за неадекватността им. Най-голямото престъпление на сегашните управляващи пък ще бъде да се „разсеят” и да не извадят тази истина в нейната острота. Важно е, защото тя е диагноза за всички нас като разпаднало се общество и през нейното изговаряне и осмисляне е задължително да минем, за да продължим напред. Не го направихме с комунизма и днес сме на път да повторим тази грешка, което автоматично означава още няколко години в лутане и губене на време. Не че някой се е разбързал, но дори и за нас е прекалено да започваме за пореден път от един и същи нисък старт все същата до болка позната ни обиколка до следващото ново-старо начало.

Още от категорията

59 коментар/a

Радев на 27.12.2013 в 22:47
Поздравления г-н Дачков! Много силен и правдив текст.
Не е верно....ама времето ще покаже на 27.12.2013 в 22:57
Не искам да коментирам талантливото изложение на Явор Дачков-само ще кажа че НЕ съм Съгласен с интерпретацията на събитията в него.......но нека времето каже тежката си дума!
ruth на 27.12.2013 в 23:29
Безпощадно точен коментар, г-н Дачков!
Miki Rurk на 27.12.2013 в 23:51
Редиш ги като мъниста о бисероподобний Дачков.
Гергето на 28.12.2013 в 00:24
Моето много, много, потретвам много скромно мнение, на едно нищожно малко камъче е, че \"В това отношение 2013 г. бе триумф на глупостта\" на медиите от всички видове и рангове!!! Тази глупост, след като излезе като въшка на челото им, сътвори огромен обем от глупости, че дори на техен форум, чак те самите го изказаха на висок глас, а най-глупавите от тях, електронно-екранни и от глобалната мрежа, продължават да сътворяват глупост след глупост и вкарват вълка в кошарата. Те не можаха да разберат, защото нямат в главите си с какво, че току що пръкнали се земанета - протестъри, окупатори, глупачки с голи цици - с манталитет на пулета, е невъзможно да учат народа, след като, както се изрази един известен българин, през живота си сами не са направили дори и една къщичка за малко пиленце. Една от тези еманации на глупостта - известна и като босфор тв, дори ни тептиса от екрана да ни дава акъл, синчето на изхвърления на политическото бунище, \"представител на политическия елит\", пази Боже, произнесъл споделяния от него девиз на хамелионщината - медиите вървят подир победителите. Е как човек да се вдъхновява от хамелионщината. Просто е абсолютно невъзможно, защото хората знаят, че само доброто дърво дава добри плодове, а не хамелиона или неговото отроче!!! Та не е виновен народът, а пастирите му не чинат и пукната пара, макар от екраните, радиата и листите да се лее, че те са \"политически елит\"?, като вече и неродените знаят, че голямата част от тях са политически боклук!!!
Д. Георгиева на 28.12.2013 в 00:28
Страхотен! Това е за мен народен будител, пък кой каквото иска да ми говори. Г-н Дачков, Вие имате уникалната дарба да чувствате пулса на историята.
Крум на 28.12.2013 в 00:31
Браво!!!!! Имаме елит: Дачков, проф. Михайлов, проф. Пантев, Иван Бакалов, Иво Христов и още хиляди честни Българи, които са били винаги далече от мутри, чалгаджийство, далавераджийство. Тълпата и медийните мизерници трябва вече да носят отговорност към нацията за простотията и манипулациите.
Priest на 28.12.2013 в 00:32
Chudesen text!!! Blagodarya!!!
Стела на 28.12.2013 в 01:07
Ако някой ми беше казал, че ще съм автор на изречението \"Явор Дачков го е казал по-добре от мен\" или още по-невъзможното \"Напълно съм съгласна с Явор Дачков\" само преди година - щях да се напикая от смях. Сега не ми е смешно, направо ми се реве, че ми стигат пръстите, за да преброя десетината свободни и мислещи човека в родната кочинка. Прав си, Явор, уви, медицински си прав. Ще добавя само, че и за левите хора като мен - които искат алтернатива на БСП, които искат истински лява партия отляво - перспективата за Голямо и Светло Бъдеще се отдалечи отвъд обозримия хоризонт. Отново съм \"червен боклук\", отново с патос на партийни секретарки се раздават разрешенията чие мнение е легитимно /тяхното/ и чие не е /нашето/, отново сме те умните и ние тъпите, отново сме на 2 полюса и аз /да му ### майката/ отново ще бъда принудена да гласувам за олигофрените от БСП... И още нещо искам да добавя: че целия тоя писък беше, за да има някакво СДС. А те пак не могат да се разберат, малоумниците... Е, може ли да си готов да върнеш 50-годишния пубер само и само и теб да те има в грозната картинка?! Ама, че нещастници. Адски тъжно!
да ама не на 28.12.2013 в 01:34
не другари! явор дачков не е прав. той нарича бойко 50 годишен пубер със сикаджийски произход. това просто не е вярно. бойко е създание на бкп-дс, каквото са и създанията станишев, първанов, доган, местан, беров, симеон 2, и мнооого, много други. но създания на бкп-дс са и сик, вис, вис 2, тим, валентин златев, гришата ганчев, васил божков, кюлев, лупи, адв. батков, а. райчев, кънчо кънчев и всичко останало, което днес е българска икономика и политика, а също и журналистика, каквото и да означават тези понятия. през тези 24 години хората бяха последователно мамени, мачкани, ограбвани и прогонвани от българия. това мили ми другарю дачков, това обезлюдяване и смърт на българската държава показват, колко си прав в \"точните\" си анализи. ти си просто един от многото търтеи, които изяждат меда, но българските пчели така и не могат да ги изгонят и затова и самите пчели се разбягаха. накрая и вие, другари търтеи ще измрете и амин, дай Боже! не може да съществува една държава, в която преобладаващата част от населението в 1989 г. не искаше нищо друго, освен пари хляб и което и днес си мисли, че някой му е длъжен с нещо. няма разлика между станишев и борисов, другарю дачков. това е което ти не искаш да напишеш, защото днес ти плащат за това.
Разбира се- Дачков НЕ е прав..... на 28.12.2013 в 01:58
Бре ,много ласкатели бре!......и то май предимно леви?.....Да се смееш ли или да плачеш!.......Това наверно значи нещо??Не е добре за автора......сякаш!
Орлин на 28.12.2013 в 02:29
С този текст Дачков за пореден път се отъждествява със стадото маймуни, което докараха с автобуси в София да се види, че някой подкрепя правителството. Всеки човек си избира компания.
Mara на 28.12.2013 в 02:44
Отличен текст. С едно не съм съгласна: с идеята, че февруарската мини революция била мъжкото начало, а юнските простотии женското. Не виждам смисъл да се обижда 50% от българското население с изводи от рода на \"По природа и форма те (юнските \"протести\" - б.а.) бяха женски и хистерични\". Истината е, че по време на юнските софийски недоразумения хистерията се проявяваше по-скоро от хора от мъжки пол (Генов, Дайнов, Минчев, Ямакиев), нежели от женския. И като цяло: защо всичко недостойно и негативно в България, най-често дело на българските мъже, се нарича \"пу..ство\"? Време е българските мъже да погледнат истината в очите и да признаят, че огромна част от злото в България е дело на техните ръце и да помислят за въвеждане на някои неологизми в българския когато говорят за истерията на собствения си пол. :-)
Eлияна Раичева на 28.12.2013 в 03:07
На мен текста на Явор Дачков много ми допада, защот показва наяве цялата пошлост на протеста, които нямаше лидери /и защо ли/,нямаше ясни искания, нямаше поне един смислен лозунг,с което подкопа и самия шанс на хората да изразят себе си и да поискат нещо. Но то това е и целта- симулация на протест, с цел да свикваме да не очакваме нищо. Сигурно има и други аспекти, но коментаторите 2 и 5 не са особено толерантни.Авторьт, както обикновено, е много прав. Аз пак питам - защо нямаше поне оратори? А само тьпани, например?
Жеко Иванов на 28.12.2013 в 03:22
Ако беше само идейната безпътица- с мехлем да го намажеш,както казва народа.Интелектуалната катастрофа ни върна с години назад,а като гледам кои са част от интелектуалния \"елит\" ,боричканията в Църквата,състоянието на образованието,културата ,семейството и пр.ми се струва ,че стоим в едно блато, от което или не можем ,или не искаме да излезем...
wagner на 28.12.2013 в 03:35
психиатърът г-н Михайлов каза,че днешните бунтовници на жълтите павета проспаха управлението на пунта мара (дори др. тж имаше по- безобидни прякори)вече каквито и приказки да ги приказват някои уни преподаватели, писатели и поети, те не могат да измият от себе лайняната си и посредствена интелектуалност, за достойнство да не говорим.бб беше тест за интелигентност. повтарям, аз на бб няма да му дам да носи на съпругата ми дамската ми чанта. забележката на ЯД, че бб е пубертет не е пресилена. сега като психатър не искам (и не е нужно с оглед на нивото на форума, без да преследвам обида към някого тук, да се впускам в обяснение защо авт. е прав. що за писател трябва да е господин господинов , давам пример само с него(да оставим фамозния ал.к.),който един път докато управляваше това умствено недоразумение генерала, не направи анализ на публичния му и телефонен речник.(тъпашко допълнение, но за да не се върне никога на власт биреното шкембе пунта мара,досега не съм гласувал, ще се съюза с дявола)ЯД е безпощаден и така трябва да бъде с глупакопростащината
Гергето на 28.12.2013 в 04:17
Ето едно потвърждение за един \" триумф на глупостта на медиите от всички видове и рангове\" > http://www.blitz.bg/news/article/241298, пък мислете каквото искате за тях!
. на 28.12.2013 в 05:01
Политическите събития през 2013г. бяха концентриран завършек на един дълъг период на политически лутания. Още с първите протести след 10 ноември беше ясно накъде ще вървят нещата с издигането на пиратското знаме като символ на промяната. Символи от подобен род нямаше в другите страни в преход. Това, което следва да се каже накрая ще спомена още в началото, че най-голямата трагедия у нас е загубата на вяра и надежда, че нещата могат да се оправят и да се тръгне към добро. В управлението се изредиха цялата палитра политически партии, докато накрая от безпътица се нахендрихме на завършилия пожарникарско-милиционерски науки със солиден стаж в силовите групировки. Голям наш недостатък е, че нямаме вяра в собствените си сили и възможности и това е една от причините да нямаме и лидери. Не, че физически ги няма, но същите са се потопили в обстановката на спокойствие, имайки под себе си солидната основа на своите професионални и интелектуални качества. Друга причина е, че не им се дава трибуна в медийното пространство, окупирано от партийната олигархия. Без подкрепа от всякакъв характер на здравото в морално отношение ядро на нашето общество няма да стане. Така например успеха на Атака не би бил възможен, ако не получи незнайно от къде финансова помощ, от една страна и от друга не малък дял бяха разочарованите от досегашните управници, които гласуваха за нея от нямане за кого друг, а не, че й бяха симпатизанти.
КОЧО на 28.12.2013 в 05:01
Не разбирам какво толкова се учудвате , че Дачков може да пише и има класа?? Той винаги и имал и стил, и класа, но малко се поосра там при случая с Алексей Петров, но няма как, трябва да се яде.Отделно, много хора смятат Дачков за фурнаджийска лопата или нещо от сорта задето се отметна от Костов, но това, че си прогледнал и си променил позицията си нищо не значи. Особено пък и като си признал публично заблудата си. Така че Дачков може да го четете без да се изумявате, че има талант за точни анализи.Лично аз си пожелавам Дачков да го гледаме, като водещ на авторско предаване по БНТ.Там мисля той би бил най-полезен.Сайта гласове не му приляга.
Димитър Цветков на 28.12.2013 в 05:40
Много точни попадения на Явор Дачков. 2013 обаче накара хората да се замислят. През 2013 обаче отровната змия на медиите почина скоропостижно. Докато е жив споменът за 2013 никой няма да купува българина за \\\"жълти стинки\\\".
Марси на 28.12.2013 в 06:28
Уникално изопачаване на истината-потресаващо!
Димитър Стефанов на 28.12.2013 в 07:16
Всочко е апсолютно вярно! Браво на автора.
Нели на 28.12.2013 в 08:26
Статията е безспорно отлична, но коментарът на Димитър Цветков е твърде оптимистичен. \"Отровната змия на медиите\" все още не починала. Вчера БТВ пак броеше нам-кой-си-ден от простестите и с близките си кадри отново лъжеше зрителите за хиляден Коледен митинг с София.
Пипин на 28.12.2013 в 09:23
Весели празници г-н Дачков! Нищо весело няма в България сега, но постепенната нормализация (Дай Боже!) е наистина нещо добро на фона на Тиквата и безумието от последните месеци.
Някъде далече на 28.12.2013 в 15:33
Ха, според горе-пишУщият Пипин, содомията БСП-ДПС-Атака била \"постепенна нормализация\"... Това ако не е чиста перверзия, здраве му кажи...
Някъде далече на 28.12.2013 в 15:38
Ха, според горе-пишУщият Пипин, содомията БСП-ДПС-Атака била \"постепенна нормализация\"... Това ако не е чиста перверзия, здраве му кажи...
Някъде далече на 28.12.2013 в 15:43
Ха, според горе-пишУщият Пипин, содомията БСП-ДПС-Атака била \"постепенна нормализация\"... Това ако не е чиста перверзия, здраве му кажи...
ZakkWylde на 28.12.2013 в 17:07
Много добро!
Трол на 28.12.2013 в 20:29
Истината за т.нар. протест я каза Зорница Миткова, работеща в агенцията на Ивет Добромирова. Предавам дословно думите й („Лице в лице”, няколко дни след началото на „моралната революция”): „Аз много исках да има такива протести, мечтаех си за тях, защото още в началото, след изборите, се оказа, че ние – десните хора, не сме представени в парламента. И ние бяхме бесни. Бяхме бесни и не знаехме как да го изразим, освен във Фейсбук...” Това простодушно признание потвърждава анализа на Явор Дачков за юнския хистеричен пристъп.
Ели на 28.12.2013 в 20:42
За успеха или неуспеха на каквото и да е се съди по резултатите. Какви бяха резултатите от февруарските протести-промени в ДКЕВР, мерки за намаляване на цената на тока, заговори се за постоянен одит на енергоразпределителните дружества. Друг е въпросът доколко удачни са взетите мерки, но все пак „политиците” ни бяха принудени да се поразмърдат по тези въпроси. Освен това възможността хората отново да излязат на улицата ще им държи влага дълго време. Промяната на закона специално за Д.П. и назначаването му за шеф на ДАНС показа, че въпросът как ще приеме дадено тяхно действие от обществото изобщо не стои пред „политиците” ни. Те бяха така стреснати от напълно спонтанното и искрено възмущение на хората, че се наложи да отменят решението си, а изумлението им, че народът може и да се бунтува пролича от неадекватните им обяснения за мотивите им за назначаването му. Защото в първите дни летните протести си бяха напълно спонтанни и това показа, че обществото не е напълно заспало. По-нататък протестите бяха овладяни и оттеглянето на масата хора от тях ясно показа нежеланието им да бъдат използвани за мръсни политически игрички. Есенните протести си бяха една откровена смешка. Да претендираш за спонтанност, а първото нещо, за което да говориш е Д.П. и то след повече от две седмици след решаване на случая, това може да мине само пред определена категория хора. Тези протести показаха не толкова липсата на гражданско общество, колкото пълната немощ на „интелектуалния ни елит”, невъзможността му да произведе нещо истинско и стойностно, готовността му за слугинаж.. За повече от 20 год. ние не можахме да създадем истински такъв елит, естествен водач и пример за всяка нация. Липсата му доведе до чалгаризацията, а от там и за приемането на Б.Б , а сега и на Бареков. И тази година си е съвсем естествена последица от нерешените преди 20 г. проблеми. На мен тази година ми показа едно- няма вече по-малко зло. Да, ще продължим да кретаме в „нормалната си посредственост”, но аз съм оптимист и ще очаквам онази искра, която ще ни възпламени. В ютуб има един документален филм на италианската телевизия за цветните революции. Изгледайте го-много е показателен.
Някъде далече на 28.12.2013 в 20:50
Ха, според горе-пишУщият Пипин, содомията БСП-ДПС-Атака била \"постепенна нормализация\"... Това ако не е чиста перверзия, здраве му кажи...
Чичо на 29.12.2013 в 01:31
Превъзходно!!!
Quest на 29.12.2013 в 03:08
Колко много думи са му трябвали на Я. Дачков за да достигне до прозрението на Буда от Банкя, че матрЯлът е кофти и скоро оправия няма да има. На това Дачков му вика еволюция, а моят шеф му вика shit in - shit out. Споко, нещата ще се оправят по бързо отколкото очаквате - до двайсетина години матрЯлът съвсем ще се спихне и тази територия ще си има нов стопанин.
Savelich на 29.12.2013 в 03:19
Яворе,Дачков...що говориш глупости,правиш тюрлю гювеч и мислиш,че ще ти повярваме...сигурни сме,че има непредставена общност,която издигна и наложи Пеевски...а какво ще кажеш за ЗАМЕСТНИК ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,издирван от полицията...за Христо Бисеров иде реч....
М.Кушев на 29.12.2013 в 03:55
Текстът е точен и ясен - НЯМА НИКАКЪВ ШАНС ЗА ТАЗИ СТРАНА!!!
Рени Стоянова на 29.12.2013 в 04:22
Хей, от писане за протестите ще изпуснете най-великото събитие за 2013 г. - държавата започна да осъзнава, че Правилникът за легализациите е отменен още през 2001 г. от Хагската конвенция за апостила! http://softisbg.com/rennies_blog/2013/12/-2001.html (по този нещастен правилник се \\\"регулира\\\" и преводаческата дейност в България; Външно злоупотребява с юридическата некомпетентност на собствениците на агенции и ги подвежда да подписват фиктивен договор с министерството по чл. 2а, ал. 2 от правилника-фантом)
четящ на 29.12.2013 в 06:43
Дачков, доста слаб текст, въпреки че си плагиатсвал и умни неща. Дачков, винаги си бил леке.
Галя на 29.12.2013 в 17:21
Поздравления, господин Дачков! Изключително точни наблюдения! За разлика от протестиращите и децата на ДС-арите, претендиращи за борба срещу \"комунизма\", вие можете да се изразявате конкретно!
+- на 29.12.2013 в 18:18
Болезнено точен анализ...за съжаление.
Лина на 29.12.2013 в 19:31
Г-н Дачков, благодаря Ви за проникновения анализ. Сред всеобщата посредственост и изключителна конюнктурщина на медиите, е огромно удоволствие човек да прочете подобен текст-написан на великолепен български език,с безпощадна обективност и системен анализ. Дори човек, който не споделя Вашите политичиски убеждения не може да не се съгласи с блестящата Ви логика.Благодаря Ви за интелектуалното удоволствие от този текст, което дори песимистичните изводи в него не можаха да помрачат.Продължавайте в същия дух! С уважение!
ренегат на 29.12.2013 в 23:22
Приятелският огън на Явор Дачков By Иво Инджев ⋅ юни 19, 2009 ⋅ Post a comment Filed Under В БЕСЕДКАТА Като един от подписаните под текста, с който 35 български граждани ( няма да ги определям какви са и кои са точно) призоваха да подкрепят една политическа сила ( по принцип няма значение коя, защото всеки има право на такава гражданска изява), попадам под ударите на Явор Дачков. В статията си във в. „Труд”, в която ни громи, той прави уговорката, че мнозина от подписалите се, са му приятели. Не знам дали ме припознава- ако да, значи и аз мога да го смятам за такъв. И да му кажа някои неща. Защо точно аз? Едва ли съм най-представителен. По-скоро ги дискредитирам с нечистото си минало, за което Явор не просто загатва, а пътьом ме шамаросва като един презрян тип. Но точно понеже съм грешник няма от какво да се притеснявам. По – зле няма да ми стане, освен, когато ме ругаят приятели. Държа да отбележа, че не съм упълномощаван от никого да защитавам доброто име на участниците в подписката, още повече, че не смятам, че то е накърнено от Явор. Нападките му си остават за негова сметка. Макар че огромната част от участниците в подписката не заслужават обидната съдба да им приписват характерните за такива като мен негативи по ченгесарска и комунистическа линия ( тъй че не ми отива точно пък аз да ги браня). Става дума за хора със своя биография, творческа физиономия, индивидуалност, професионални постижения, чест и гражданско достойнство. Нима ужасното престъпление, да не мразят сляпо Иван Костов, което им вменява Явор, е достатъчно основание да бъдат наклепани? Непосветените читатели, които са прочели статията на Явор в официоза, сигурно са си помислили, че тези другари от подписката сигурно лягат и стават с името Костово на уста и му се молят на икона с неговия лик по пет пъти на ден. Тук няма място за спор – така подозира Явор, няма как да бъде убеден в нещо друго. Когато обаче той пише за „синия болшевизъм”, който бил като червения, стигаме да някои противоречия. Как да наречем претенцията да бъде отказано на съмишленици да подкрепят политическа кауза, която при всичките й несъвършенства смятат най-малкото за легитимна? А защо не и своя- това забранено ли е, че трябва да бъде заклеймено? Или може би тук си пробива път примитивната презумпция на онези, които съдят по собствения си махленски кръгозор ( странно, за Явор това не може да се каже?!), че човек не се ангажира с кауза, ако не го подкупят. Няма кауза без келепирец, така ли? Така ли изглеждат подписите ни? И като стана дума за келепира, да отбележа, че приравняването на сините към червените е любимия спасителен пояс на посткомунистическата пропаганда, която се храни от гнилите остатъци от трапезата на Бай Ганьо, от неговия универсален аршин за хората : „всички са маскари”. Натрапва се и друга аналогия. Тя също има нещо с епохата на болшевизма. Това е феноменът „батюшка Махно”- не просто анархист, а войнстващ такъв. Неговият девиз бил „бий белите докато почервенеят, бий червените докато побелеят”. И кой спечели? Белите определено са почервенели. От кръв. Защото от такъв вид „неутралитет” винаги почели по-силната , по-агресивната страна, която помита всичко и всички по пътя си, дори и онези, които временно са й послужили за отслабване на един от по-силните врагове. Да видим на коя страна е силата в нашия случай. На страната на сините ли? Едва ли. Самият Явор се присмива, че Синята коалиция никога няма да управлява (с което поне ни освобождава от подозрението, че си просим постове с подписите си в някакво бъдещо управление). Силните са червените. За тях статията на Явор е мехлем за душата. Не знам за Костов и неговия портрет, но тази статия като нищо може да стои в рамка над бюрото на Станишев и час по час да й се радва. Нали затова я публикува „Труд”, официозът, над който Явор иначе се глуми всяка сутрин в делничен ден от телевизионния екран( но който с голяма радост преглъща този факт и му предоставя територията си, за да бъдат оплюти сините, техните симпатизанти и разбира се демонът Костов).. Без тази официозна гостоприемност гаврата нямаше да е пълна и толкова приятна за очите на днешните управляващи. А да разстрелваш в гръб именно опозицията, която се бори за глътка политически въздух, е най-малкото „приятелски огън”. Впрочем какъв ти „приятелски огън”, той обикновено означава неволна грешка. По-скоро статията на Явор прилича на преградния огън на специалните съветски части в гръб на войнишките редици, които по този начин били тикани да се надигнат от окопите и да тичат срещу германския враг, който им се виждал в такава ситуация по-малкото зло. Знам, че прочетени със съответната ирония, тези мои дума могат лесно да бъдат профанизирани. Знам също, че това „дърляне” е музика за ушите на властта – нека се ръфат, сигурно се радват те. Не виждам как мога да им попреча. Само знам, че „мълчанието е злото” . Проблемът на Явор е, че е обявил за универсално зло един опозиционен политик, който едва ли не е на дъното на „народната любов” ( ако рейтингите на социологическите агенции я отразяват) и пречупва отношението си към хората спрямо това, дали са готови да споделят неговата омраза. Ако подкрепата за опозиционната, едва шеста на последните избори в националната класация Синя коалиция се привижда на Явор толкова недостойна, че я сравнява с угодничеството на червени поддръжници на властта към властта, възнаградено с ордени, постове и привилегии ( сякаш е едно и също?!), то що за кауза е тази люта персонална битка на Явор, която получава подкрепата на официоза „Труд”? Не знам. Питайте Явор. Share on Facebook Twitter This cargando... Discussion 49 comments for “Приятелският огън на Явор Дачков” Господин Инджев, моля да поясните, какво според Вас ще означава “профанизиране” на думите Ви. Извеждане на контекста “извън Храма” – на синята идея или друго. Всъщност, къде според вас е пътят към храма, на който “профаните” не могат да стъпят? Posted by M. Mitkov | юни 19, 2009, 18:16 Добър ден Господин Инджев, По отношение на вестник “труд” – не го чета от 20 години. По отношение на статията на Дачков – решил човека да “иСкара некой лев – иСкарал:) Извинявам се за израза, но на Дачков на лицето е изписано, че е обикновен помияр:( Тук е мястото да отбележа, че ми липсва (и на много мои приятели) вестник “Демокрация”… Вкъщи имам много (стотици) стари броеве от “Демокрация” и мисля, че е крайно време да имам и нови такива:) Posted by Атанасов | юни 19, 2009, 18:23 Яворът, май, е дърво? Posted by Б.ПАВЛОВ | юни 19, 2009, 18:28 Pari Posted by Nikolay Delchev | юни 19, 2009, 18:56 Няма да плюя Явор Дачков. Не е заслужил вниманието ми. Не чета и Труд. Вони! Да, гледам РЕ’ТВ. Относно “Изгубени в пресата”. Моят учител по радиотехника в ТСЕ Попов ни казваше: Радиото(и телевизията) е гениално откритие. Най-гениалното му е копчето за пускане и СПИРАНЕ! Явор Дачков се превърна в мой любимец, равностоен на Андрей Райчев. Да се чуди човек откъде толкова злоба към себеподобните у един духовник, Бог да го пожали!!! Posted by nestinara | юни 19, 2009, 18:57 Към М.Митков: Нищо особено, просто знам, че ако Явор поиска, може да се подиграе чудесно с текста ми – топката е в него. Posted by Иво Инджев | юни 19, 2009, 19:44 Явор е тежко разочарование за мен. Следя го откакто се появи в БНТ, после пишеше колонка във вестник “Про&Анти”, слушах предаването му по “Инфо радио”, имам, с едно-две изключения, всички броеве на “Гласове”. От около месец обаче не го купувам и чета. От както публикува писъмцето на Юруков страшно ми падна в очите. И наистина Костов му е идея фикс. Отдавна съм забелязал у него една свирепа острота дори към съмишленици, но сега просто не е на себе си. Това не е онзи Явор Дачков, когото ценях и уважавах. Този не ми харесва. Направо ми е отблъскващ. Posted by Алекс Димчев | юни 19, 2009, 21:31 G-n Indjev, navqrno Vi e pisnalo da sreshtate chesto moeto neizvestno ime sred komentarite, no pishete po tolkova interesni temi i tolkova intriguvashto, che prosto chovek se izkushava… Chestno kazano, kato lichnost ne haresvam Ivan Kostov. No ne vijdam kak moje da se otreche, che toy beshe i si ostava politikat s nay – deystvenite idei i metodi za osashtestvqvaneto im v perioda sled 1989. Za men toy beshe i e chovekat, koyto po edin dosta tanak nachin se opita da razrushi hegemoniqta na Chervenite kapitali, vredni i opasni po sashtnostta na pritejatelite i proizhoda im. Kostov beshe podveden, spored men, ot lipsata na dostatachno politicheski opit i poznavane spetzifikata na balgarite, no tova ne e tolkova strashno, kolkoto nqkoi si madretz Yavor Dachkov iska da go iskara. Golemite dela v politikata nay – chesto zapochvat s gmurkane v mrasotiqta. Kostov prosto trqbvashe da reshi uravneniq s poveche neizvestni, otkolkoto sastavenata ot nego sistemata mu pozvolqvashe. Pri nego moje bi problemat e, che izpadnal v bezsilie, se darji otblaskvashto za masoviq zritel. No za nego mislq, che trqbva da si mislim s pogovorkata: “Za edin bit dvama nebiti davat”. Yasno e, che kato obedinitel go nqma mikakav, no e nay – silnata politicheska figura v dqsno, kolkoto i da ne go haresvame, toy e vajen koz za nachaloto na edna druga Balgariq. Iskam da dobavq i za Vasheto “nechisto” minalo (tzitiram) – nqmam predstava kakvo e stanalo togava s Vas, samo vijdam kakav profesionalen ishtah imate i znam kakva beshe togava situatziqta za mojeshtite i ambitzioznite hora da se otdadat na profesiqta si ot sartze. A i nqmate vid na takav chovek, kakavto Vi opisvat razni neqsni subekti s neasno motiviran afinitet kam “istinata”. Tova pone e moqt motiv da se chuvstvam vash iskren pochitatel – talantliv chovek s neistoshtima energiq za profesionalna izqva. Posted by Georgi Georgiev | юни 19, 2009, 21:52 Iavor Dachkov e porednoto mekere koeto si e prodalo zadnika za nEkoi leF ili Uiro. Posted by doko | юни 19, 2009, 22:22 Не страдам от нарцисизъм, напротив… просто някак си ми се струва загуба на време и усилие да пиша коментари когато (по чисто технически причини предполагам) си остават неодобрени. :) Posted by Zo | юни 19, 2009, 22:38 За да мрази Костов толкова силно сигурно има причина. Не вярвам да го прави само за пари. Posted by Gaus | юни 19, 2009, 23:47 това което исках да кажа е че коментарът ми от Коментар от: Zo | юни 19, 2009, 18:33 все още “виси” като Вашият коментар чака да бъде одобрен. само пълня пространството с несъществености, съжалявам. Posted by Zo | юни 20, 2009, 0:25 г-н Iнджев, в цялати ви статия върви едно словосъчетание :. . .„Труд”, официозът,. . . В тази връзка имам няколко въпроса с уговорката, че аз чета единствено електронни издания. На хартия отдавна не съм ги виждала, а и ме дразнят с вчерашната си информация :Та 1. Ако “Труд” е официоз нечии, не трябва ли под Главата на вестника да пише ” орган на властимащите, например. Аз там не видях да се е декларирал като нечии печатен орган. 2.Другия вариант е някой да си го е припознал като официоз, но и нищо такова не съм чувала. 3. Трети вариант е ние, обшеството да сме го припознали като официоз, поради много причини(обективно представени събития и факти и единствено и само в услуга на обшството. Коректно направени анализи, . . . – но и такъв спомен нямам. Сега вестници много, писания също, но кой зад каква кауза застава – не е ясно. Излиза, че “работническо дело” – орган на ЦК на БКП е бил най-коректен. 4.Един официоз трябва да има доста голям тираж, а тиража на “Труд” се доближава до тиража на селска малотиражка. За други причини не се сещам. Може би вие ще ми кажете тайната – защо титулувате “Труд” като официоз. Твърде е помпозно за това, което представлява това издание. А и вестник вече не е точната дума, с която да го определим. Там вести няма. Ние вече сме ги изчели по други канали. Posted by NG | юни 20, 2009, 0:41 G-n Indjev, mnogo se zaradvah da procheta deklaratsijata i da vidja vasheto ime i tezi na drugite intelektualtsi i tvortsi pod neja! Naistina, zlobata kojato se izliva po tozi povod e strashna, no nie si znaem stokata, mi malko li zavistnitsi i podlizurkovtsi ima… Jad gi e, che ima hora, koito mogat da se obedinjat bezkoristno okolo edna politicheska kauza i da ja otstojavat publichno. I estestveno, sadeiki po sebe si, edinstvenoto, koeto im idva naum sa napadki ot sorta, kak tarseli oblagi, kak imali neznam kakvo si minalo dran dran Normalnite hora, obache, hich njama da im se varjat, naprotiv, te ste se okriljat, che ima nadejda… Posted by Teodora Burnand | юни 20, 2009, 0:55 Мисля си, каква ли истина е казал опозиционният политик ,на Дачков , та е засегнал така здраво – болното му честолюбие ?! Трябва да е била истина , от нея боли най-много. Може и да не си признае ,но желанието за морално унищожение на този политик е станало цел , на която е подчинил собственния си вестник , работното си място(РЕ’ТВ) и разбира се е винаги отворен за “Труд” в тези трудни времена. За съжаление ще остане неразбран от нас(както и Юруков) ,но за щастие има и комун-социалисти , лидер-временни, автентичнo-англо-консерватни-воеводи , не´етнически-либерални-обръчи , които се отнасят с голямо уважение към усилията му “да даде и той нещо на света”. А реакцията му към застаналите с имената си зад Синята коалиция граждани ,е като на “кучето на Павлов” – синьо >>>Костов >>> Труд !! Posted by Не пипай че пари | юни 20, 2009, 2:22 Както е ясно от ника ми, не посягам към “Труд” и 20 години без пропуск гласувам със синятя бюлетина.За съжаление, резултатът от тези мои действия не е добър.А демокрацията е игра на резултат.Тук идват резервите ми към текста, дал повод за коментари.Позицията ми е, че на Иван Костов не му пука за тройната коалиция. Защото ако му пукаше, щеше да се сети, че трябва да събере 15-те процента които има, без особени усилия.Другото, което е много съществено, е че феодалната партийна система винаги дава резултат като Петър Стоянов, Бакърджиев, Н. Михайлова,Бисеров и Цонев,Никола Филчев и тнт и тнт.Винаги! Posted by Тъмносин | юни 20, 2009, 3:55 Някой ми каза,че Явор е като Бор.Вярно ли е??? Posted by Ж | юни 20, 2009, 8:52 Към NG: Е точно в това е “смешката”: че се държат като “Работническо дело” ( писал съм в този блог много статии за възторзите им от “успехите” на тази власт), но не си го признават и се правят на “обективни”. Да бъдеш официоз никъде не е голяма журналистическа чест и те си го знаят. Един официоз не може да претендира за независимост, той изпълнява пропагандни функции. Ето защо го наричам “официоз” ( все пак е по-изискано, отколкото …да не казвам какво). Впрочем “смешката” в България е още по-голяма, защото по същата причина за тази съмнителна титла се “борят ( също без да го признават) още поне две издания , като “24 часа” и “Стандарт”. Наричам ги официози- което вече е съвсем “прекрасно” за медийната ни картинка, защото дори при откритата диктатура официозът е един, упълномощен да бъде такъв, а при прикритата цензура ( като сегашната) има негласно (“благородно” като при социализма, как иначе!) съревнование кой да се натегне на властта най-много. Тъй че си имаме официози… През 1993-та, след кто бях уволнен от БТА от “двойната коалиция” ( тогава управляше същото мнозинство на БСП и ДПС, но пради липсата на НДСВ с тях си сътрудничеха т.н. “сини мравки”, отцепници от СДС), бях поканен за главен редактор на в. “Експрес”. В мига, в който се появих в редакцията, един от членовете на управителния съвет, несменяемият ( и до днес !) Христо Друмев ми спретна опит за преврат на “правата” на директор на НДК, където беше редакцията. Не бил сгласен аз да съм главен редактор, защото съм бил…скаран с властта. Друмев пристигна в нюзрума, събра всички налични трудещи се и им държа реч против мен…Беше свикано извънредно заседание на управителния съвет ( в който, освен Дпумев имаше и други другари, като братът на тогавашния вицепремиер Матинчев) с цел да бъда обявен за нелегитимен, макар да държах в ръцете си заповедтта за назначение, подписана от председателя Любомир Павлов. Та пред тази компания Друмев държа реч за вредата от моето оглавяване на вестника, заради лошото ми отношение към властта! Което ми даде повод да попитам, дали под лавата на вестника да не напишем “проправителствен вестник”…Това накара Друмев да се усети каква глупост е казал и започна най-нагло да твърди , че не бил казал , каквото каза пред всички само минута преди това… Припомням този позабравен скандал ( който времнно приключи с моя “победа”, защото Любомир Павлов удържа фронта , но после ми вгорчиха живота с изтегляне на реклами и т.н. до пълното ми изхвърляне само след няколо месеца), понеже е показателен за разбирането в средите на нашия “елит” що е това “правилен вестник”- който си е добре с властта! Впрочем Друмев, имайки силните на деня зад гърба си, стигна дотам да изхвърли от офиса му в НДК и самия Любомир Павлов и за по-зрелищно беше извикал фотограф от “24 часа” да запечата за историята тази демонстрация на сила… Posted by Иво Инджев | юни 20, 2009, 9:27 Към Ж: Справка от Уикипедия Бор, род иглолистни дървета(?) Бор, металоиден химически слемент(?) Бор, село в област Пловдив(?) Бор, град в източна Сърбия(?) Бор, Нилс, датски физик, един от създателите на съвременната физика и квантова механика(?)… Явно Вашият “някой”, черпи знания от източници, недостъпни за повечето от нас и затова аналогията ВИ ме озадачава. Бихте ли го помолили да бъде по-ясен? Posted by Б.ПАВЛОВ | юни 20, 2009, 9:35 Ето,лъсна приликата между СК и БКП.Навсякъде те виждат врага с партиен билет,вътрешния враг и ВРАГА изобщо.Не се поглеждат,не се вслушват в нищо различно,освен в собственото си говорене.Синята Коалиция прилича на картинна галерия в която са изложени “изтъркани портрети”.Посещаемост няма,а входната такса е висока. Тази партия се разпада,това е ясно,но за голямо съжаление по отвратителен начин.На политическия хоризонт,обаче не се виждат много смислени субекти,меко казано.Те ,доколкото ги има,могат да бъдат съсипани още в зародиш.Как? С власт и пари. Posted by Митко Кушев | юни 20, 2009, 9:50 Г-н Инджев.Книгата Ви разпространява ли се в страната или да си я поръчвам по нета. Posted by Митко Кушев | юни 20, 2009, 9:54 Надявах се точно този отговор да получа. Благодаря. Иначе, за малко да си помисля, че “официоз” е нещо готино, а аз не съм в час. ;) Posted by NG | юни 20, 2009, 10:51 Г-н Инджев, погледнато от дистанцията на времето не мислите ли,че Костов всъщност се оказа троянския кон който разби бавно, методично и безмилостно дясното пространство в България. Пиша това като дясномислещ, гласувал през годините за СДС, а след разцепването за ДСБ, тъй като дълго време бях голям фен на Костов. А какво направи той с моето доверие и това на многото дясномислещи хора в България-нагло и безпардонно се подигра. Ето защо съм абсолютно съгласен с Дачков. И мисля, че всеки себеуважаващ се дясномислещ и мислещ човек би трябвало да е безкрайно разочарован и дори ядосан персонално на Костов,защото тук проблема е повече личностен и персонален. Днес със сигурност вече може да се каже, че до голяма степен персонално Костов разби дясното. За огромно мое, а и на хиляди други бивши негови фенове съжаление. Огорчението от това да бъдеш предаден от някой, в който си вярвял е голямо. Ето защо напълно разбирам Дачков и неговия гняв. Posted by георги | юни 20, 2009, 12:18 Прочетох статията на Я. Дачков и разбирам гледната му точка. Прочетох и материала на И. Инджов, разбирам и неговата гледна точка. Но съм склонен да се съглася далеч повече с Я. Дачков – въпроса е принципен. Защо ще разберете, ако прочете написаното без излишни емоции, комуто това се отдава, естествено. И г-н Инджов, Иво, статията не е насочена персонално към никой от вас подписалите я, излишно е да се обиждате и засягате. Става въпрос за неадекватността на обръщението по време и адресат, в което щедро изплува “комерсиалния” му характер. Ясно е, че тези представители на синята колалиция няма да бъдат част от управлението. Ясно е, че целта е не да спомогнат за реализирането на декларираните добри намерения, а да запазят депутатския си рахатец. И ако има двама-трима, триста или триста хиляди слепи да видят това, то не значи, че всички сме слепи. В крайна сметка сме обречени на проглеждане от резултатите на това сме си постлали. Успех, и ако погледнеш отстрани ще видиш, че не сте много такива като теб и Я. Дачков, за момента сте ни ценни, докато прехвърлим санитарния минимум на свободно слово, изчакайте дотогаз да се захванете помежду си. Posted by Господинов | юни 20, 2009, 12:23 Към Митко Кушев: Да, разпространява се. Повече информация има в рубриката “блоговести”. Ако желаете, може да ви бъде изпратена и по пощата, но както вече писах- информацията е във въпросната рубрика. Благодаря за проявения интерес. Впрочем, ще има представяне и в други градове. Най-лестният начин е това да бъде направено там, където има някаква логистична подкрепа на местна почва. Пример: още идната седмица най-вероятно ще направим повторение на софийското представяне във Враца. Планираме също представяне в Пловдив и Варна. Ако имаме подкрепа някъде другаде ( необходимо е медийно разгласяване или някаква друга организационна подкрепа, която прави “операцията” смислена, бихме го обсъдили…). Posted by Иво Инджев | юни 20, 2009, 14:56 Gospodinov: Izhovdate ot poziciqta, che shtom nqkoi zastawa zad neshto, trqbwa da ima kelepir…. . Ako ne ste takyw chowek ne go wmenqwaite na drugite, ne ste unikalen s nishto, pone za takiwa cennosti. Horata imat PRAWO da zastanat zad dadena KAUZA bila tq prawilna ili ne… I meko kazano e neadekwatno da narichate horata slepi. Edin drug gi naricha ludi i tnt….. Posted by Savov | юни 20, 2009, 15:45 А кого… подкрепя Дачков ??? Смелост ли е ,да застанеш срещу хората подкрепили “слабите” на деня? Защо от страниците на “Труд” Защо да е срамно , да не желаеш Станишев + Доган ? Какво е това високомерно и поучително поведение към тях ? Кой е той и с какво право “ги поставя на мястото Им”??? Истина ли са Лъжите за Иван Костов ,произведени от друг , старателно повтаряни 100 пъти и от него ,и защо трябва да му вярвам ??? Не прилича ли на Юруков в “загриженоста” си за синьото ? Не прозира ли малката душа зад “големия” журналист ? … и много други въпроси – отговори могат да обяснят поведението му – до изборите!!! Posted by Kirov | юни 20, 2009, 16:55 “Но съм склонен да се съглася далеч повече с Я. Дачков – въпроса е принципен. Защо ще разберете, ако прочете написаното без излишни емоции, комуто това се отдава, естествено. И г-н Инджов, Иво, статията не е насочена персонално към никой от вас подписалите я, излишно е да се обиждате и засягате” Как точно да бъде четена без излишни емоции когато тя самата е пропита от страшно много гневна и сърдита емоция?? И как да не е насочена персонално към никой от тях? Колективно към тях ли е насочена? Да, Явор Дачков колективно нарича малоумие това под което са се подписали. Също така доста конкретно, но не поименно, има пред вид точно Иво Инджев, казвайки “хора на изкуството и няколко ченгета, маскирани под горните две определения.” Който се интересува за “агентурното минало” на Иво Инджев може да започне от тука, отделно има още един куп други статии и коментари по темата. П.П. Има ли причина (освен техническа) първият ми коментар тука все още да е неодобрен? Posted by Zo | юни 20, 2009, 17:52 Към Zo: Не, няма причина – освен в пристъп на глупост да съм го изтрил… Posted by Иво Инджев | юни 20, 2009, 18:24 Направих си труда да извадя през годините индекса на корупция в Бг. 98-2.9 99-3.3 00-3.5 01-3.9 ——– 02-4.0 03-3.9 04-4.1 05-4.0 ——– 06-4.0 07-4.1 08-3.6 Толкова за най-корумпираното правителство на ОДС Posted by Гаус | юни 20, 2009, 18:27 Не, не е изтрит. Не че е нещо, чудех се дали евентуално не съм казал нещо, което не е трябвало. Ето го: Направих си труда да намеря и прочета въпросната статия, за да знам за що иде реч. Мисля че Явор Дачков повдига някои основателни въпроса и има право за част от нещата, които казва, но от тази, а и други негови статии ми се струва, че е един доста сърдит и гневен човек, той си знае, но в крайна сметка, поне у мене, това поставя въпросителна за обективността му. Лично аз на евроизборите гласувах за въпросната коалиция, ще направя същото и на парламентарните… и двата пъти с огромно отвращение. Предполагам, че причините ми са различни от яворовите (най-малкото не знам неговите).Направих си труда да намеря и прочета въпросната статия, за да знам за що иде реч. Мисля че Явор Дачков повдига някои основателни въпроса и има право за част от нещата, които казва, но от тази, а и други негови статии ми се струва, че е един доста сърдит и гневен човек, той си знае, но в крайна сметка, поне у мене, това поставя въпросителна за обективността му. Лично аз на евроизборите гласувах за въпросната коалиция, ще направя същото и на парламентарните… и двата пъти с огромно отвращение. Предполагам, че причините ми са различни от яворовите (най-малкото не знам неговите). Posted by Zo | юни 20, 2009, 18:35 Razbiram lubovta,kakto i ymrazata, no ne razbiram kak moje edin profesionalist,kakavto e Dachkov,predi niakolko godini s bezymna strast da “lubi”Kostov,a sega sas sashtata strast da go mrazi??Razocharovanieto riadko predizvikva “ogneni strasti”, osobeno kogato stava vapros za profesionalist.Stryva mi se,che prichinata e po-trivialna:igrali sa pari i to mnogo,sled kato Dachkov moje da si pozvoli da plashta solidnia naem za zavedenieto si v “Cheshkiat centar”,na papa na Sofia. Posted by VILI | юни 20, 2009, 21:51 В статията си (това че е във в. Труд е много, много смущаващо) Явор Дачков казва много верни неща най-вече за хората, изплували отново на повърхността като Н. Михайлова и разни други слугинажи. Но каква е тази злост буквално, да нарече хората малоумници, да заплюе тяхния акт и да обяснява как те нищо не разбират, това не го разбирам и ме отврати. Разбирам гнева му от ситуацията в Синята коалиция, всички тези стари лепнещи лица отново присламчили се да ни представляват. Аз също все още се двоумя дали да гласувам за тях. Обаче тонът и патосът му са абсолютно неприемливи. Posted by Алекс Димчев | юни 20, 2009, 21:58 Дачков е пропуснал да ви каже, че говорите на немски само с конете си. Posted by Св. Павлов | юни 21, 2009, 1:10 Statijata na Dachkov s prostashkija si izkaz e tolkova otvratitelna, che toi opredeleno e poslednijat jurnalist, ot koito bih cherpila otsenki na kakvoto i da bilo. Posted by Teodora Burnand | юни 21, 2009, 1:22 Уточнение за Б.ПАВЛОВ-”Бор”е написано с главна буква в средата на изречението защото имах в предвид агентурното име на Тошо Тошев Posted by Ж | юни 21, 2009, 9:15 Не чета вестник “Труд”, но понякога прелиствам вестник “Култура”, където неотдавна позициите на Явор Дачков по животрептущите (едно любимо клише от ерата на “Раб. дело”) проблеми на съвременността бяха здравата изложени в едно двустранично, но доста едностранчиво интервю. Там бликаше обилно праведен гняв срещу великия злодей Иван Костов и неговите безумни и заслепени почитатели, но липсваше дори думичка, намече мъничко за упрек към днешното управление на страната – към президента Гоце, председателя Станишев, дерибея Доган или величеството Му Симеон. Не бях изненадан, защото вече бях чул как Дачков в утринното RE:TV пое от Слави щафетата на антикостовистките филипики. Не бях изненадан, но бях огорчен от нелепото характеризиране на подкрепящите ДСБ, като хора заслепени от квазирелигиозна вяра в лъжовен идол, неинтелигентни и неинформирани за демоничната същност на Иван Костов. Боже, та аз съм физик по образование, атеист по убеждение и антикомунист по наследство, който следи политическия живот с интерес далеч надхвърлящ принципиалната ми безпартийност. Нима съм се докарал до там, един човек с попско образование да ме обявява за религиозен сектант и фанатик? Да не би за мен да е угаснал светликът на разума? Не, затъмнен е хоризонтът на Явор Дачков. Като всеки отрекъл се адепт, той е най-яростния громител на прежната вяра. Това не би имало значение, ако Явор Дачков, както и Иво Инджев, както и мнозина от подписалите писмото в подкрепа на Синята коалиция бяха просто граждани, споделящи свободата възторжено да подкрепят или яростно да отхвърлят различните политически позициии и тенденции. Да, те са и граждани, но са и нещо друго – те са публични говорители, хора изговарящи гражданското в публичния ефир. Достъпът им до печатните и електронните медии ги натоварва с допълнителна отговорност. Подписалите писмото са поели тази оговорност, подкрепяйки Синята коалиция. Какво подкрепя Дачков? Подкрепя байганьовското “Всички са маскари”. Аз също се познавам с неколцина от подписалите писмото (няма да злоупотребя с думата “приятели”, както прави Дачков) и техните гласове в подкрепа на Синята коалиция ми додават увереност при съмненията ми, преливат ми сили при отаянията ми, радват ме с наличието си. “Гласовете” на Дачков ми припомнят езика на мразенето, подменят упованието в силата на доброто с маниакалната увереност във всесилието на злото. Това са гласовете на бесовете. Моят глас е син – заради синовете ми. Posted by Аруни | юни 21, 2009, 10:37 Явлението Дачков -по точно Харалан Дачков ) е сложен казус.Нещо смесено между диагноза и професия. Сеячи на Песимизъм. За Дачков всичко е казано. За съжаление няма как да го подминем без да усетим нечистоплътното му зловоние. Поздрави на Иво Инджев Posted by Костовист | юни 21, 2009, 13:04 случва се едно познато явление от живота.аз съм обикновен човек,без претенции за ,,гранитска,, интелектуалност и сравнявам сегашният момент на кипеж в обществото ни като курбан.когато казана започне да ври и кипи най-напред изплува мръсната пяна,която ако не се отстрани омърсява и вгорчава цялата гозба. от всичката тази мръсна пяна не се гнусят само хиените наклякали наоколо и чакащи своята плячка-трупът на нашето общество. Posted by georgi | юни 21, 2009, 13:57 Иво, жалко наистина, че подписът ти се мъдри в декларацията на сините “интелектуалци”. Мисля, че ти, Теди Москов, Йоско Сърчаджиев, Ясен Гюзелев и Любослава Русева нама какво да правите сред останалите. Posted by Божидар Хинков - художник | юни 22, 2009, 9:22 Г-н Инджев,поздравявам Ви,че сте се подписал.Използвам възможността да поздравя и останалите,които са направили същото.Смятам,че това е достойната гражданска позиция в момента Що се отнася до Явор Дачков,също сте прав.Само че,аз не бих се изразил толкова меко за безобразията му,защото той премина всички граници на почтенност,да не говорим за христянския морал,за който така горещо претендира.Не знам как съчетава настървената си злоба с Христовата вяра?! Освен,че е злобен,той е крайно непоследователен от морална гледна точка:какво правят статиите му в “Труд” и в “Уикенд” (нали презира тези медии);каво търси писмото на Пламен Юруков в неговия вестник (не го ли омърсява?);къде е сега Нено Димов-велик поборник за морал в политиката и любим събеседник в “Гласове”.Мога да поставя и други интересни въпроси,но просто нямам време.Ще направя само следното заключение: за мен г-н Дачков е един кух интелектуалец (че е интелектиуалец-такъв е,няма спор;а е кух,защото е горделив и самовлюбен,той затова и не може да прощава (ако изобщо има нещо за прощаване?!)).Такива хора,като него,са само привидно смирени,но всъщност гледат на другите отгоре и презират (та даже и мразят),тези които не са съгласни с тях.Такива хора никога не харесват и не обичат истинси (просто,защото обичат и харесват основно себе си).Готови са да се съюзят и с дявола,ако това е в тахна полза! Опазил ни Господ от такива интелектуалци! Posted by Sibelius | юни 22, 2009, 13:56 А какво ли би правил Дачков, ако го нямаше Костов? Ще се превърне в едно голяамо нищо, каквото, всъщност, е, без “каузата”, с която се е самонаел или са го пуснали по нанадолнището й. Posted by Али | юни 22, 2009, 16:00 Какво би правил Дачков без Костов ли? Ами би си намерил някакъв нов Костов, когото да хвали и когото да предаде отново. Та нали Дачков – ако е нещо – това се дължи на времето, когато защитаваше Костов, а ние бяхме готови да стъпим дори в огъня заради него? И една дума за нас, на които все някой друг ни е виновен за съсипването на десницата, сега Костов. Винаги ли бяхме точни самите ние през годините, нищо ли не сгрешихме, никога? Или – както стана във всички бивши соцстрани – десните просто залязоха, след като приключиха основните си мисии: да ни отърват, поне донякъде, от комунизма. Който сега се завръща, да не забравяме и да не се дачкаме прекалено много, поне до изборите… Posted by До Алито | юни 22, 2009, 16:33 Obnadejena sam ot tova, koeto pro4etoh kato komentari. Vinagi sam uvajavala mnenieto na gospodin Indjev i mi lipsva televizionnoto mu prisastvie. Mneniqtq pro4eteni tuk mi vra6tat vqrata v dobroto ni bade6te, na nas i decata ni. Posted by rus | юни 23, 2009, 15:26 До всички! До всички! До всички!… Заплаха от нов Монархофашистки преврат срещу БСП-ДПС. Венцеремус! Когато след контрареволюцията, БСП отново завзе властта, се оказа че много хора продължават да не ни обичат. Въпреки че ние винаги сме били готови да обичаме всички. Да управляваме коалиционно. Да заделяме от общонародното богатство и за коалиционните партньори. Стига да се простират според нашите салфетки. Навремето проявихме търпимост и имахме много здрава дългогодишна дружба с тия аграрфашисти от БЗНС. Които трябваше сами да прочистваме от гадове като Никола Петков. Дори и тия гадове социалдемократите ги приехме в редиците си. Изпратихме само някой и друг социалфашист в Белене. Отнасяхме се хуманно и с други буржуазни отрепки. След като не успяхме да ги разобличим до крак, преди Народния съд. Защото тия гадове бяха прекалено много. Но и това сега не ни се признава. Но ние карез никому не гоним. Въпреки, че чак до 1954, някои продължаваха да се съпротивляват на ликвидирането си. Тогава Народната власт, отново направи хуманен жест. Прецени че изтребването на няколко хиляди души около “Горянското движение” е достатъчно. След вкарването на трийсетина хиляди в концлагерите, направи революционен компромис спрямо останалото население. За да има кой да изкарва прехраната на Партията , Държавна сигурност и Народната милиция. И спецснабдяването на отговорни другари и семействата им. При създаването на Почетния легион на “Активните борци”, също бяха допуснати лица от тези среди. Наши. И той нарасна неимоверно. Не че иначе не би нараснал. Но било, каквото било. Важното беше, да има кой да строи героично социализъма. И без това никой не смееше и да шукне, чак до 1989 г. Защото хуманизъма си е хуманизъм, но гадовете трябва да се държат изкъсо. А те и това не ни признават, колкото и да ги обичаме. Въпреки, че след всеобщата национализация никому нищо друго, освен общонародната собственост която по право ни принадлежи, не сме им отнемали. Даже не повикахме танковете, когато искаха да премахнат член Първи. Отнесохме се към враговете с любов. Още повече, че тогава течеха усилени трансакции, разнасяха се куфарчета. В интерес на нацията беше да укротяваме контрареволюцията хуманно – с глад. Който и до сега се оказва много ефикасно средство. Ние тази власт, с кръв сме я взимали – предимно чужда. Така че и сега сме готови да си я задържим. Затова има идея, да се въведе задължителен кръвонадой. По два-три литра на глава от населението. Не повече. За следващите 45 години стигат. Затова бюджетния излишък беше трансформиран в дефицит. За да осигурим тези прогресивни предизборни цели. И пак има недоволни. А законопроекта дори още не е внесен. Защото още не е намерен механизма. Как да бъде приобщена в кръвонадоя и вражеската емиграция. Перо което не е за подценяване. Защото тия гадове вече са над 2 милиона. А не улесняват всенародната победа. За над милион от тия гадове, сме им създали 37 секции на Запад. Но няма любов. В Германия за да деформират демократичният ни вот, пътуват напред-назад по 400 километра за собствена сметка, гадовете. А у комшийте за 240 хиляди само 123 – а после си гласуват, колкото си щат тука хората. Без да се налага да знаят български. Помагат комшийте – безплатен превоз, хапка-пийка, поощрения за екскурзоводите. Другаря Доган държи изкъсо юздите по места и съзнателната активност надхвърля 100%. Нещо което дори и другаря Живков не можеше да си го позволи. “Жить стало лучше, жить стало веселее”, както учеше др. Сталин. Има постижения и при независимите медии. Вече такива почти няма. За антинародна дейност в интернет пращаме “чуковете” ( оня гад Стефанов, вече знае ). Социалистическия реализъм в литературата се стимулира назидателно. “Да си ги носят книгите в гроба” – казва нашия пръв литературен критик, др. ген. Гоцев. И си ги носят (като онази гадина Стоев). Ние като национално-отговорна коалиция, сме готови на всякакви жертви. Сред опозицията. За да се обясни подобаващо демокрацията, дори запалихме Партийния дом, който и така и така беше държавна собственост. Но Партията оцеля, възмогна. За грешките тя няма вина. В смисъл не ги консумира без мезета. Обясни го преди време от парламентарната трибуна лично др. Пирински. “Защото сме социалисти”- както казва др. Станишев. Какво тук значи някаква си държава. Ако не беше тоя предател Виденов, дето размъти тръбите на съветските другари, дори и тогава можехме да минем само с банковите фалити и инфлацията. И пак щяхме да освободим трудещите се от спестявания и депозити. Но той се заинати, позволи си лоши погледи срещу заможни пролетарии. Ама си докара само диабет. Имаше при него, както учи другарят Сталин, а и другарят Димитров учеше, известно възгордяване , зазнайство. И тогава взеха, че се появиха и тия гадове по улиците. Това направо наложи да вадим неприкосновения чекистки резерв от гащите. И да го преобуваме в други. И около тия вътрешнопартийни мероприятия, изпуснахме временно властта. И врагът се възползва. На малко да ни изолира и от входа, и от изхода. На фалиралите и без това предприятия. Добре че бяхме източили вече всичко до тенекия. Барабар с военновременните запаси. Ако не беше нашият добър другар под прикритие на Цар, можеше да стане лошо. И в международен план дадохме скъпи жертви. Загина непрежалимия, нам другар по югоембаргото, Милошевич. И негов
Елена на 30.12.2013 в 01:58
Каква зловонен напън. Вече съм сигурна, че Дачков освен на пари е и на други субстанции.
Аз съм бе на 30.12.2013 в 01:59
Ако чакаме Дачков да ни открехне за истината, съвсем сме я оплескали. Не четох статията, а коментарите съвсем по диагонал ги минах. Допускам, че авторът обяснява как са му ясни работите и кой е виновен, че сме в гьола. Ами той, с неговото назидателно предаване по телевизията и подкрепяйки Костова, не усеща ли известна вина?
Аз съм бе на 30.12.2013 в 02:02
Ако чакаме Дачков да ни открехне за истината, съвсем сме я оплескали. Не четох статията, а коментарите съвсем по диагонал ги минах. Допускам, че авторът обяснява как са му ясни работите и кой е виновен, че сме в гьола. Ами той, с неговото назидателно предаване по телевизията и подкрепяйки Костова, не усеща ли известна вина?
Аз съм бе на 30.12.2013 в 02:06
Аз успешно публикувах своя коментар, както твърдите, ама вие си оправете калпавия сайт.
Слав Тодоров на 30.12.2013 в 02:47
Дачков, като са толкоз безсмислени и малобройни протестите, защо пишеш толкова често за тях?
Преводач на 30.12.2013 в 06:27
2013-а: година на осъзнаване на грешките в регулирането на преводаческия сектор Предстоят радикални промени в практиките по извършване и заверяване на преводи. Договорът с Външно скоро ще отпадне напълно - той е само един незаконосъобразен анахронизъм. Ще отпадне и практиката агенциите да карат преводачите, които не работят в офиса, да се разкарват, за да поставят подписа си пред мениджъра или техническия сътрудник в офиса на агенцията. Това по принцип е нотариална дейност, а агенциите не са нотариални кантори. Тук имаме много сериозно нарушение на ЗННД, което Външно вече е осъзнало донякъде. Остава още една малка стъпка в тази посока. Пожелаваме на Външно да я направи. С тези \"заклевания\" към агенции пък се нарушава законът за свободната конкуренция. Из писмо до КЗК: \"Понастоящем, за да сключат договор по чл. 2а, ал. 2 от Правилника, посредническите фирми (агенциите) внасят в МВнР списъци със заклети преводачи, които работят за тях. Тези т.нар. „техни\" заклети преводачи обикновено не работят на трудов договор в преводаческата агенция, към която са \"заклети\". А и не са \"заклети\" само към една агенция. Теоретично, един преводач може да се закълне към стотици агенции, без да работи в нито една от тях - МВнР не поставя никакви изисквания за местоживеене, нито за брой заклевания, нито се интересува кой към кого и как се е „заклел\". Обичайна практика е собственикът на една агенция да е „заклет\" към няколко други. На свой ред собствениците на другите могат да фигурират като „заклети\" в списъка на първия. И така, щом влезе клиент в офиса на дадена агенция и остави материали за превод, мениджърът се свързва с някой от \"своите\" преводачи от списъка и му изпраща превода по електронен път. Преводачът извършва превода и го връща по съшия път. Преводите на официалните документи след това се разпечатват в офиса на агенцията, където е влязъл клиентът, на бланка на агенцията. Преводачът бива повикан да се яви в агенцията, за да постави подписа си пред мениджъра или пред някой технически сътрудник, а той на свой ред поставя печата на агенцията до подписа на преводача. Предполагам, си давате сметка, че преводаческите агенции не са нотариални кантори, но приемайки безкритично списъците с „техни\" преводачи, които не работят на трудов договор в агенциите, МВнР на практика възлага на агенциите за преводи да извършват и нотариална дейност покрай преводаческата.* Именно това е най-силната страна на агенциите в момента. И най-незаконосъобразната. Нито един отделен преводач не може да излезе насреща им като конкурент, докато преводаческите агенции функционират като нотариални кантори на черно, оторизирани от МВнР да поставят печатите си върху преводите на заклети преводачи, които са външни подизпълнители, а не техни служители на трудов договор. Много агенции смело предлагат официални преводи на 30-50 езика, без да имат и един квалифициран преводач в офиса си! Няма как да има свободна конкуренция, докато това положение не се промени.\" Цялото писмо е публикувано на адрес: http://softisbg.com/rennies_blog/2013/08/-21082013.html * Заблуда е, че агенциите извършват преводаческа дейност. Основната им дейност е посредническа. У нас все още не се прави разлика между ПОСРЕДНИК, който се занимава с доставка на преводачески услуги от преводачите към клиентите (това е агенцията) и ПРЕВОДАЧ. Положението с тези агенции сега е като с издателствата през 1990-те, когато излизаха анонимни преводи на книги, извършени от колектив. Редно е всяка агенция да предава превода на клиента заедно със следната информация (без клиентът да я иска!): 1. Име и данни за връзка с преводача, извършил конкретния превод 2. Име и данни за връзка с редактора, извършил редакцията на конкретния превод (ако на клиента се обещае редакция) 3. Име и данни за връзка с консултанта в конкретната област (ако на клиента се обещае и консултант) Другото е евтин рекламен трик: \"Доверете ни се! Имаме всичко необходимо - опитни преводачи, редактори и консултанти! Сертифицирани сме, сред нашите клиенти са държавни институции ...\"
Watmark на 30.12.2013 в 17:21
Разбира се всички помним публицистичната бяс на... онзи... кажи го... абе дето бранеше Костов по телевизора, сетне стана ресторантьор а после получаваше пликове от Трактора.... Дянков ли? Не бе Дачков, Дачков май беше... Та този същия се е опитал да хване годината по интелектуален начин. Но годината му се е изплъзнала. Но за сметка на това имаме силни думи, медицинска терминология, ярост и достигане на механизаторските цели. Та на Дянков, какво? а? Дачков, ще му кажем че няма положение в което протестите могат да бъдат оплювани. Ние сега се учим да протеститаме. Сега формираме гражданско общество. Душевъда недоволства на подрастващо. Ами след работно време бяха, защото хората работят, плакатите бяха техни си, а не на Моника. Посоката беше срещу Отвратителните. Нямаше центрове, организация, насоки. Както беше в пуча през февруари. На бързо скалъпен пуч от руското посолство срещу предварително разчетените високи сметки. Със маргиналите по улиците и футболните агитки контролирани от червените. И онази българска простащина. Протестираме срещу цени а не за по високи доходи. Ето защо онова беше организирано. Защото беше неточно. Безобразията на Борисов. Къде са бе Дянков, Дачков. Данс, прокуратурата, съда е в ръцете на Бойкомразците. Да ни ги покажат безобразията и да го осъдат. ЦЦ го тормозът за подобно нещо за което Геят ще го оневинят. ДАЧКОВ ЗАЩО ПРЕСТЪПНИКА ББ НЕ Е В ЗАТВОРА? Защото ни повтаряш опорни точки на Моника. Сума Сумарум имаме пропаганда маскирана като мисловен напън. Напън като за празници. Водещ до тоалетното облечение
Николай Слатински на 30.12.2013 в 17:23
Има неща, които наистина за нищо на света разумът ми не иска да приеме... Доста работи и суматохи - весели и тъжни, радостни и тревожни, оптимистични и отчайващи, позитивни и обезверяващи - видях за 24 години във, със, над, под, зад, край и около политиката. Предполагах наивно, че вече нищо не може да ме изненада, учуди, порази или шокира. Излиза, че съм се лъгал. Умът ми не го побира, разумът ми отказва да го приеме, здравият смисъл ми се губи: Оказа се, че у нас е препълнено, претъпкано, претоварено и пренаселено от хора, които изживяват себе си и преживяват България като абсолютна, преднамерена, целенасочена и отдавна планирана жертва на заговори, завери, конспирации, чужди интереси, лоши хора, тъмни сили, агенти на злото, агресивни сатани, алчни луцифери, агресивни разрушители на страната ни! Отприщи се едно всенародно самоовайкване, самосъжаление, самооправдание... Парадоксалното е - и това също не мога да го проумея, колкото и да се опитвам - че в същото време всички онези, които се виждат като жертва на дългата ръка на мрака, на грабливата лапа на международното положение, на хищната десница на враговете на злощастната ни държавица, смятат също така, че България се разпада (аз също мисля, че България се разпада), че нещата у нас вървят на зле (аз също мисля така), че си изпускаме държавата (аз също мисля така) и заедно с това са агресивно ПРОТИВ, не крият омразата си СРЕЩУ, не пестят злобата си ПО АДРЕС на протестиращите, като отричат самата мисъл за промяна и бранят с нокти и зъби продължаването на статуквото, олицетворявано безпощадно ясно и от сегашните управляващи! ▪ Наистина не мога да проумея как живеят хора, който не дирят никаква вина, ама грам вина не дирят за случващо се у себе си и се изживяват само като жертви? Какво ли става в техните глави, как намират душевен покой когато се мислят единствено за потърпевши, за обект на вредни влияния и зловреди планове? Когато се чувстваш постоянно, непрекъснато, винаги невинна жертва на натрапени обстоятелства, заговори и конспирации, едва ли ще се бориш да промениш нещо, ще живееш с отпуснати ръце и непрекъснато някой друг ще бъде причинителят на собствения ти личен, семеен, професионален и житейски провал, затова няма нужда да се вземеш в ръце и да се опиташ да живееш различно... ▪ Наистина не мога да проумея как се свързват в едно и пълното отчаяние от сегашното положение, и категоричната съпротива срещу самата мисъл за промяна? Това е някаква тежка форма на социална шизофрения, на социална епилепсия, на социопатия... ▪ Наистина не мога да проумея как смяташ, че обичаш България и в същото време според теб тя е безнадеждно и неспасяемо сграбчена от непобедими външни интереси, агресивни империалистически заговори, сороси и соросоиди (впрочем, без да съм му фен ще кажа в интерес на истината, че Сорос в момента е най-яростен противник на начина, по който САЩ управляват света политически, икономически и финансово), меркантилни западняци, самодоволни европейци, нагли американци, транснационални изедници и брутални глобални чорбаджии? За мен най-висшата форма на родолюбие и патриотизъм е да направиш всичко възможно да помогнеш на родината си да бъде по-свободна, по-европейска, по-демократична, по-модерна и по-развиваща се. А най-лошият антипатриотизъм, най-гадното анти-родолюбие е да смяташ обречено и подшмъркващо, че България няма никаква шансове да оцелее в днешния глобализиращ се свят, защото присъдата й е окончателно прочетена и неподлежаща на обжалване! ▪ Наистина не мога да проумея как хора от моето поколение и от поколението преди мен (а това сме двете поколения, прехвърлили билото на живота и имащи само една цел – да намалим скоростта на плъзгането, на свличането, на свлачването надолу; това сме двете поколения, които искаме да забавим времето; това сме двете поколения, които се събуждаме с тревога всяка сутрин и си казваме – дявол да го вземе, колкото повече живея, толкова по-малко ми остава!) си присвояват правото да се разпореждат с бъдещето на България, като му пречат да се случи, като стопират всяка надежда за промяна, да освиркват, охулват, омаскаряват, овикват младостта на България, излязла по площадите! Да, младите са понякога по-дръзки от нормалното - сякаш дързостта има нещо общо с нормалността, така, както я разбира втората възраст. Да, младите са понякога по-безотговорни от псевдоразбраната отговорност на онези, които се водят от правилото Да не би да стане нещо по-лошо! Да, младите са понякога по-палави, по-игриви, по-стряскащи, по-възбудени, по-нахъсени, по-смели, по-смайващи. Но те са такива не защото са зле възпитани (ех, ама как добре бяхме възпитани ние едно време!!), а защото са млади – само веднъж и само сега! Да, младите са понякога по-несправедливи като ни показват, че нашето време изтича и днес е тяхното време. Но времето е наистина на тези, които искат да го ускорят, а не на онези, които искат да го забавят. България принадлежи на всички ни, но бъдещето принадлежи на младите! Затова трябва да се радваме, че те от няколко месеца показват първите симптоми и синдроми на неистово желание да си подредят бъдещето, да си го направят такова, че да го живеят тук, в България, а не да се махат от нея, обръщайки се с гняв назад и казвайки с обида и огорчение (понякога и с омерзение): Няма да ви живея в скапаната държава! Ето защо конфликтът сега в най-главното, в най-важното, в най-същественото и най-съкровеното, не е между жълтите павета и Бузлуджа. Конфликтът, който ние всички съзерцаваме, но и подклаждаме, в който ние всички участваме, съучастваме или безучастваме е между ДНЕС и УТРЕ. ДНЕС е станало такова, че да не ти се живее в него – то ни води ускорено и освирепяло към ВЧЕРА. Нека се опитаме поне да не пречим на онези, които искат УТРЕ да е по-различно, по-хуманно, по-проспериращо, по-европейско и по-българско, вместо да стане и то някой ден – заради нас! - същото грозно и гротескно, ориенталско и опростачено, безпространствено и безвременно ДНЕС. Николай Слатински
нищо ново на 30.12.2013 в 22:24
\" Новина е единствено огромният размер на интелектуалната катастрофа, която ни е сполетяла.\" Дачков надценява ролята на т.н. (художествено-творческа) \"интелигенция\". Тази прослойка винаги е била обслужваща идеологическото статукво, инакомислещите сред нея винаги са били единици... Така е и сега, само \"партията-кърмилица\" е заменена с чуждите спонсори. Всъщност, поразиите на тази интелигенция започнаха още в началото на прехода - когато литературни критици направиха аграрна \"реформа\", унищожавайки 2/3 от селското ни стопанство от чисто идеологически мотиви. Сегашните им протестни \"пърформанси\" по улиците са поне по-малко разрушителни...
yes на 31.12.2013 в 00:49
Реформаторите са без лидер, идеология и страст. ГЕРБ се мъчи без власт, в абстиненция е, казва в интервю за \"24 часа\" психиатърът доктор Николай Михайлов. Протестът е партийно обвързан и реваншистки мотивиран. Предстои радикализация. Бойни групи от \"красиви и интелигентни\" ще обикалят ресторанти, барове и сауни за жертви от левия политически спектър. Идеята е да ги задавят или спипат неглиже като елемент от битката за повече морал, коментира доктор Михайлов какво ще се случи през 2014 г. в България. Според него драмата е в това, че \"българският либерален елит желае да управлява, но не може\". \"Сините са във фалит. А перспективата на политически маргинали им е нетърпима. Преходът произведе капризна либерална номенклатура, някога славна, добре ситуирана и щедро спонсорирана, сега гаснеща пред очите ни, употребена и изоставена. Този елит е свикнал да мисли себе си като културен хегемон, гарант на българската модернизация, с разнообразни заслуги, включително и дисидентски\", заяви доктор Михайлов и добави: \"Общественият им статут днес не съответства на фантазирания, на този, който им принадлежи \"по право\". В това е болката \"отдясно\". Доктор Михайлов смята, че \"комплексът за морално, интелектуално и даже естетическо превъзходство болшевизира българските либерали, превръща ги в разядосан елит, емоционално напрегнат, но , за съжаление идейно безплоден\". Той казва, че думата \"оставка\", оставена сама на себе си, е слабо интелектуално постижение. \"Проспаха безобразието ГЕРБ, стреснаха се от \"червените боклуци\" като концентрация на мистическо зло и дежурен източник на вдъхновение\", добавя доктор Михайлов. Коментирайки състоянието на Реформаторския блок, той заяви, че те не излъчват смисъл и се радват на красотата на един коалиционен компромис, като на върховно постижение. \"Представители на разорени формации, изтощени от провали и претенции жестикулират алтернатива, неубедителна и за самите тях. Реформаторският блок няма идеология, лидер и страст. Имат излъчване на конюнктурно сглобен тинк танк за \"либерални стратегии\" и поименно спасение\", твърди Михайлов. Попитан дали ГЕРБ клонят към залез, той отговори: \"ГЕРБ е в абстиненция, мъчат се без власт. Парламентарният им дебют на опозиция е катастрофа, мащабен групов анекдот. Борисов е неизтощимо съчетание на официално и абсурдно. Но е в криза. Сервира ортопедичните си проблеми като политически коз, като подкупваща човечност и сила в слабостта. Телодвиженията му издават разклатеност на неговата гвардия, изнервена от дисциплинираната опека на Цветанов и Фидосова и лишена от утешенията на властта\".
.. на 31.12.2013 в 05:43
Какви са тези понятия като абстиненция? Кажете го на прост български език махмурлук та да ви разбере целият български народ.
Виц та дрънка на 31.12.2013 в 07:06
От ПП ГЕРБ запитали радио Ереван как да направят ББ велик национален герой. От радиото попитали „Колко велик”? и от ГЕРБ отговорили: „Колкото Левски”. От радиото веднага върнали отговора :„Нямате никакъв проблем. Обесете го!” Ха, ха, ха, това става и като честитка, не ли?
vuzmuten_grajdanin на 31.12.2013 в 23:01
Точно описана морална умора на един наивен народ. НЕ харесвам такива статии... ! Че кой обича горчивата истина... Докато едни крещат по площадите други лапат и лаят а всички са на един потъващ кораб. Онези обаче на топлото имат и скатани възможности да напуснат кораба в удобен момент.
vuzmuten_grajdanin на 31.12.2013 в 23:02
Да каливиатурата и правобписа бягат често заедно...
Оптимист на 02.01.2014 в 02:30
Честита да е Новата година! Дано през 2014 г. МВнР прекрати незаконосъобразните си практики по заверяване на официалните преводи! \"Постижения в борбата за прекратяване на незаконосъобразните практики по извършване и заверяване на официални преводи в България, започнала през юли 2012 г.\" http://softisbg.com/rennies_blog/2013/12/post-86.html Най-отдолу пише и какво предстои. До тези постижения се стигна чрез задаване на два прости въпроса: - какъв е този договор по чл. 2а, ал. 2 от правилника за легализациите; - какъв е този правилник за легализациите от 1958, посл. изм. 1990. Сега вече знаем, че и договорът, и правилникът са незаконосъобразни, но отначало и ние бяхме объркани (не съм сама, както се досещате). За правилника отначало всички отговаряха, че е единственият нормативен акт, регулиращ тази материя (легализациите, заверките и преводите, най-вече преводите). Постепенно осъзнаха, че не се шегуваме и признаха, че е незаконосъобразен, а Омбудсманът заяви изрично, че не е съобразен с ратифицирането на Конвенцията за апостила. Сега очакваме да признаят, че е отменен от тази конвенция и да изработят нов – без глава „Преводи” в него, защото преводите не са част от процедурата по удостоверяване автентичността на документите. Между другото адвокат от Лондон ми обясни, че апостилирането на документите не се нарича легализиране; нали именно това е смисълът на Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове: вече няма легализация, а удостоверяване с апостил, обаче и в Англия по традиция викат „легализиране с апостил”, както и в България. За договора все още нямаме отговор, който заслужава да бъде вписан в отчета на постиженията. Досега за него са се изказали само Омбудсманът и един прокурор - и двамата погрешно: Омбудсманът, ноември 2012 до мен: \"Договорът, който се сключва между Министерството и съответната агенция за преводи, публикуван на сайта на министерството, не е окончателен, а бланков и с всяка от агенциите се договарят допълнително условия за заплащане на преводите.\" http://rennie.blog.bg/drugi/2012/12/17/otgovor-ot-ombudsmana-na-pismoto-mi-ot-30-07-2012-poluchen-n.1032515 (тук има и линк към сканирания оригинал) Обясних на Омбудсмана, че фирмата, в която работя, имаше договор 18 години и никога не са били договаряни условия за заплащане нито с нас, нито с която и да е друга фирма, която познаваме. Всеки момент се очаква отговорът му. Прокурор от ВАП, септ. 2013, до собственика на фирмата, в която работя: „Няма законово изискване МВнР да обявява търг за сключване на договорите по чл.2а ал.2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа за извършване на официални преводи на документи.” http://www.softisbg.com/my_first_blog/otgovor-ot-vap-na-pismoto-mi-ot-26082013.html (тук има и линк към сканирания оригинал) В същото време Комисията по петициите към Европейския парламент обяснява, че МВнР има право да предявява изисквания към потенциалните си изпълнители, които кани за участие в обществена поръчка (търг). В Комисията към ЕП явно са си помислили, че става дума именно за търговете, които МВнР обявява по ЗОП. Как да се сетят горките, че МВнР сключва стотици договори по чл. 2а, ал. 2 от правилника – без търг и без клаузи за заплащане от Възложителя към Изпълнителя! Кой да им каже? Становище на Комисия по петициите към ЕП - 28.08.2013 г.: http://www.europarl.europa.eu/meetdocs/2009_2014/documents/peti/cm/1004/1004004/1004004bg.pdf (ние не сме писали до Комисията по петициите в ЕП! намерих отговора в интернет – общодостъпен е) Комисията е сезирана от агенциите, ужасени от т.нар. нови изисквания на Младенов. Вероятно те са подвели Комисията с лъжливи обяснения, че МВнР им е възложител (нали така пише в договора по чл. 2а, ал.2 от правилника) Щура работа! Европа не може да си представи какви ги вършат във Външно Не се и съмняваме, че МВнР много добре знаят как се сключва договор с частна фирма. Засега се правят на ударени, понеже Прокуратурата ги пази и затова спокойно си държат на сайта списък с около 650 агенции, сключили фиктивен договор по незаконосъобразен правилник. Е, не са съвсем спокойни, защото ние продължаваме кореспонденцията с Външно и други институции.
Димитър Диамандиев на 03.01.2014 в 18:19
Присъединявам се към комплиментите.
Nook на 06.01.2014 в 23:11
Life is short, and this article saved valbaule time on this Earth.
Jenn на 01.03.2014 в 16:24
When millions of QuotesChimp are more knowledgeable, the ag�gregate impact on the insurance industry will be to make it more efficient and more responsive to your needs.

Напиши коментар