- Автор: Ню Йорк Таймс
- 21 Апр 2025
- 3433
- 31
Томас Фридман е носител на три награди "Пулицър" и водещ коментатор на "Ню Йорк Таймс".
Тръмп няма никакъв ясен план за развитието на икономиката на САЩ, пише Томас Фридман в "Ню Йорк Таймс". Администрацията на Тръмп всеки ден предлага толкова много безумни идеи, че някои от най-странните, но изключително показателни моменти се губят в шума. Пример за това е сцената, която се разигра в Белия дом на 8 април, когато в разгара на търговската война президентът реши, че сега е подходящият момент да подпише указ за стимулиране на производството на въглища.
„Връщаме към живот една индустрия, която беше изоставена“, заяви президентът Тръмп, заобиколен от миньори с каски - работници, чийто брой е намалял от около 70 000 на 40 000 през последните 10 години, съобщи Ройтерс. „Ще върнем миньорите на работа“, каза той. За по-голяма убедителност президентът добави: „Можете да дадете на тези хора пентхаус на Пето авеню и да им предложите друга работа, но те няма да бъдат по-щастливи. Те искат да добиват въглища, обичат това.“
Похвално е, че президентът отдава почит на хората, които работят с ръцете си. Но отдаването на почит на миньорите едновременно с опитите за премахване на работните места в областта на чистите технологии от бюджета - през 2023 г. в американската вятърна индустрия са били заети около 130 000 души, а в слънчевата енергетика - 280 000 души, подсказва, че Тръмп е попаднал в капана на дясната луда идеология, която не смята работните места в чистите производства за „реални“. Как това ще направи страната по-силна?
Цялата втора администрация на Тръмп е жесток фарс. Самият той не се кандидатира за втори мандат, защото има някаква идея как да преобрази Америка за XXI век. Той бягаше от затвора и искаше да си отмъсти на онези, които с реални доказателства искаха да го държат отговорен пред закона. Съмнявам се, че е отделил дори пет минути от времето си, за да проучи перспективите за развитие на работната сила.
При завръщането си в Белия дом Тръмп все още преливаше от идеи от 70-те години на миналия век. Оттук и търговската война, започната без съюзници и без сериозна подготовка - ето защо той сменя митата почти всеки ден. И без разбиране на сложната екосистема на световната икономика, където всеки продукт се състои от компоненти, произведени в различни държави. И поверява мисията на „военен командир“ на министъра на търговията, който е сигурен, че милиони американци спят и сънуват, как вместо китайските работници сядат и „завиват винтовете в айфоните“.
Но този фарс е на път да засегне всеки американец. Той редува атаките си срещу най-близките си съюзници - Канада, Мексико, Япония, Южна Корея и Европейския съюз - успоредно с основния си съперник Китай, с намеци, че предпочита Русия пред Украйна и разрушителните за околната среда енергийни отрасли пред тези, които са ориентирани към бъдещето. Тръмп провокира сериозна загуба на глобално доверие в Америка.
Сега светът гледа на нея като на размирна държава с импулсивен диктатор начело, който не зачита върховенството на закона и други конституционно установени принципи и ценности. И вероятно знаете какво правят съюзниците на демократите с размирните държави. Нека обрисуваме общата картина.
Първо, те купуват все по-рядко държавни облигации, поради което на Америка се налага да повишава лихвените проценти, а това се отразява на цялата икономика - от автомобилните и ипотечните кредити до разходите за обслужване на държавния дълг, в ущърб на останалата част от бюджета.
Дали прибързаните решения на президента Тръмп и граничните такси карат инвеститорите да избягват долара и американските държавни ценни книжа?“, пита редакционна статия в „Уолстрийт джърнъл“, озаглавена „Ще получат ли САЩ нова рискова премия?“. Твърде рано е да се каже, но е подходящ момент да се запитаме, тъй като доходността на облигациите продължава да се повишава, а доларът продължава да отслабва. Налице са класически признаци на загуба на доверие, което дори в малки дози може да окаже сериозно въздействие върху цялата американска икономика.
Второ, съюзниците губят вяра в американските институции. В понеделник „Файненшъл таймс“ съобщи, че Европейската комисия „дава телефони за еднократна употреба и елементарни лаптопи на някои свои служители в САЩ, за да се избегне рискът от шпионаж, въпреки че досега това се наблюдаваше единствено при пътувания до Китай“. В Америка вече няма никакво доверие във върховенството на закона.
Трето, хората в чужбина все по-често убеждават себе си и децата си да не отиват да учат в Америка - чух това многократно в Китай преди няколко седмици. Причината е страхът да не бъдат арестувани без причина и изпратени в салвадорските затвори.
Възможно ли е да се обърне? Единственото, което мога да кажа със сигурност, е, че в момента някъде там има хора като биологичния баща на Стив Джобс, сириец, който е дошъл в САЩ през 50-те години и е получил диплома от университета в Уисконсин - те са планирали да учат в Америка, но сега избират между Канада и Европа.
Ударът е нанесен върху всичко това. Включително на способността да привличаме енергични и предприемчиви имигранти, което ни позволи да се превърнем в световен център на иновациите. И способността да привличаме непропорционално голям дял от световните спестявания, което ни позволи да живеем над възможностите си в продължение на десетилетия. И репутацията на държава, която спазва принципите на правовата държава. И крайният резултат е, че в крайна сметка Америка ще стане изолирана, по-малко просперираща и по-малко престижна.
Ще кажете: „Чакайте малко, нали Китай все още добива въглища? Да, но има дългосрочен план за постепенно прекратяване на добива и използва роботи там, където здравето на миньорите може да бъде изложено на риск. И това е целият смисъл. Докато Тръмп „плете шаблоните си“, бълнувайки за това, което изглежда като правилната политика в момента, Китай гледа към бъдещето.
През 2015 г., една година преди Тръмп да стане за първи път президент, тогавашният министър-председател на Китай Ли Къцян представи ориентиран към бъдещето план за икономически растеж, наречен „Произведено в Китай 2025“. Той започна с въпроса: какво ще бъде движещата сила на икономическия растеж през XXI век? След това Пекин инвестира значителни средства в разработването на компонентите на този „двигател“, за да могат китайските компании да доминират както на вътрешния, така и на световния пазар. Те включват чисти енергийни източници, батерии, електрически и безпилотни автомобили, роботи, нови материали, металорежещи машини, безпилотни самолети, квантови компютри и изкуствен интелект.
Според най-новата база данни NatureIndex Китай се е превърнал във „водеща страна в областта на научните изследвания в химията, геологията, науките за живота и науките, несвързани с живота, и е на второ място в биологията и здравеопазването“. Означава ли това, че Китай ще ни хване за кръста? Не. Пекин прави огромна грешка, като смята, че останалата част от света ще му позволи безкрайно да потиска вътрешното търсене на стоки и услуги, за да може правителството да продължи да субсидира експортните индустрии и да се опитва да произвежда всичко в света, принуждавайки другите страни да бъдат зависими. Пекин трябва да балансира икономиката си и Тръмп е прав да го принуди да го направи.
Но постоянното блъфиране и необузданото налагане на мита не е стратегия, особено когато се изправяш срещу КНР на 10-годишнината от стратегията „Произведено в Китай 2025“. Ако министърът на финансите Скот Бесент наистина вярва в глупавото си твърдение, че Пекин има само „чифт двойки“ в ръцете си, то нека ми каже кога Белият дом е насрочил вечер на покера, защото и аз искам да играя. Китай изгражда икономически двигател на възможностите.
Въпросът за Пекин - и за останалия свят - е следният: за какво ще използва излишъците? Дали ще го използва за изграждане на по-страховита армия? Или ще построи нови високоскоростни железопътни линии и шестлентови магистрали до градове, които просто не се нуждаят от тях? Или пък ще ги използва за увеличаване на вътрешното потребление и услугите, като същевременно предложи изграждането на ново поколение китайски фабрики и линии за доставки в Америка и Европа със структура на собственост 50/50? Трябва да накараме КНР да направи правилния избор. Но тя поне има такъв.
Сравнете това с решенията на Тръмп. Той подкопава свещеното американско върховенство на закона, изоставя съюзниците, обезценява долара и унищожава всяка надежда за национално единство. Стигна се дотам, че обещанията му да анексира Канада карат жителите ѝ да бойкотират Лас Вегас.
Така че кажете ми кой от нас си играе с двойки. Ако Тръмп не спре беззаконието, той ще унищожи всичко, което направи Америка силна, надеждна и богата. Никога през живота си не съм се страхувал толкова много за бъдещето на моята страна. І БГНЕС
-------------
Томас Фридман, „Ню Йорк Таймс“.
Източник: БГНЕС
