Следвайте "Гласове" в Телеграм
Правителството е изтеглило два заема на обща стойност 2.3 милиарда евро или 4.5 милиарда лева, става ясно от справки в трейдърски платформи. Новината още не е съобщена официално от Министерство на финансите. По-големият заем – за 1.3 млрд. евро (2.54 млрд. лева) е със срок на обслужване 7.5 години и доходност, равняваща се на мидсуап +150 базисни точки, което прави около 4.66%. По-малкият заем - само за един милиард евро (1.958 млн. лв.) е със срочност 12.5 години и при него доходността е мидсуап + 185 базисни точки, което е около 5.12%.
Сравнение с 30 юни 2023 година - първата седмица, след като правителството на „коалицията-сглобка“ обяви бюджетните си планове и намеренията да тегли заеми до максимум пет милиарда лева, показва, че доходността се е покачила незначително - с 0.3 и 0.28 процентни пункта, съответно по 7.5 и по 12.5 годишния дълг, което за по-дългосрочния заем сочи, че цената на ресурса е останала стабилна.
Стойностите за мидсуап по съответните срочности са осреднени, поради липсата на търгувани емисии и поради това е вероятно официалните данни да покажат лека разлика, но тя няма да е значителна. Казано по-просто, допълнителните лихвени разходи, които България ще плати, заради изчакването, този път не са толкова големи и отчасти се компенсират с факта, че се спестява близо половин година, върху която биха се плащали лихви, ако заемите бяха изтеглени в през лятото.
Едно на ум
Добрите резултати от заема вършат чудесна работа на Министерство на финансите при положение, че успее да ограничи бюджетния дефицит до само три процента спрямо брутния вътрешен продукт, което прави близо 5.5 млрд. лв. Фискалният резерв към края на октомври е в размер на 9.7 млрд. лв., и изтеглените заеми ще влеят към него допълнителни 4.5 млрд. лв., което ще увеличи общия фискален резерв на държавата до 14.2 млрд. лв. Това означава, че при дефицит близък до планирания, след неговата реализация, в резерва пак ще останат 8.7 млрд. лв.
Ако дефицитът се окаже по-голям, във фискалния резерв има достатъчно наличности той да се финансира, но държавата ще трябва да бърза с тегленето на нови външни заеми за да финансира близо трите милиарда лева заеми, които падежират догодина, плюс дефицита, който се очаква да се запази и през 2024 година.
Сметката е следната – без да се съберат пари от новоизмислената такса за пренос на газ към Западните Балкани и Унгария, както и без допълнителни средства от облагане на „Лукойл“, в бюджета се очертава неизпълнение на бюджетните приходи с около поне три милиарда лева. Ако не настъпи изненадващо подобряване на фискалната ситуация в двата месеца до края на годината, или ако неизпълнението не се компенсира с орязване на част от разходите (най-вероятно инвестиционните), то фискалният резерв може да падне и до под 6 милиарда лева, и това ще е близо до законово допустимия му минимум и ще говори за финансова уязвимост на държавата, тъй като резервите й ще се свият до размера на целевите средства, които може да се харчат само по предназначение. Такива са спестяванията в Сребърния фонд, учителския пенсионен фонд, заделеното за извеждане на ядрени мощности и др.