"Хъшове" подкрепиха малките художници от ателие "Прегърни ме"

"Хъшове" подкрепиха малките художници от ателие "Прегърни ме"
Вечерта на 15 октомври, 22.10 ч. публиката аплодира на крака актьорите на Александър Морфов в спектакъла „Хъшове” на Народен театър "Иван Вазов". Залата е препълнена, чуват се викове „Браво!”. Актьорите се връщат за последен поклон. Тогава Валентин Ганев спира с жест аплодисментите и призовава зрителите да подкрепят малките художници от ателие „Прегърни ме“, чиито картички с рисунки са разположени във фоайето на театъра.

 

Благодарим от сърце за доверието и безкористната подкрепа на Александър Морфов, Рени Врангова, Валентин Ганев и всички актьори-хъшове, на директора на Народен театър "Иван Вазов" Милица Трайкова, Йохана Костадинова и всички зрители, които изчакаха търпеливо своя ред до малката масичка, на която бяха подредени картички с картини на децата от ателие „Прегърни ме“. Благодарим на всички приятели, които продължават да ни подкрепят в усилията и срещите с изоставените, забравените деца, за които чуваме по Коледа и Великден -

децата с малки имена и без лица. 

Със събраните средства (250 лева) ателие „Прегърни ме“ ще организира и проведе две творчески работилници „Театър на маса“ с децата от фондация „Здраве и социално развитие“.

 

 

„Аз не бях ангел, но доколкото можах, се стремях да бъда човек. Опитай и ти.”

С тези думи Чарли Чаплин завършва последното си писмо до дъщеря си Жералдин. Днес публикуваме откъс от него, защото началото на житейския път на Чаплин напомня много на живота на децата, отраснали без семейство, отгледани в социални домове. Родителите на Чаплин се разделят преди той да навърши три години. Остава при майка си, но понякога, за кратко, при нейни престои в приют за психично болни, живее при баща си, който е алкохолик.

Може би малцина знаят, че майката, Хана Чаплин, произлиза от голям цигански род. 

Самият той по-късно говори с гордост за този факт, макар че в същото време го определя и като „скелета в семейния гардероб“. Следва откъс от писмото на Чарли Чаплин до дъщеря му Жералдин.

Мое момиче,

Сега е нощ. Една Коледна нощ. Всички невъоръжени войни в моята малка крепост заспаха. Чух, че твоята роля в този празничен и светъл спектакъл е ролята на персийска красавица, пленена от хан Татар. Бъди красавица и танцувай. Бъди звезда и сияй. Но ако възторзите и благодарността на публиката те опиянят, ако ароматът на цветята, изпратени за теб, те замае, ти седни в един ъгъл, прочети писмото ми и се вслушай в гласа на своя баща. Днес е твой ден. Танцувай!

Аз танцувах в широк и окъсан панталон, а ти в копринена рокля на принцеса.

Тези танци и шумът на аплодисментите ще те издигнат понякога в небесата. Иди! Иди и там! Но се връщай на земята! И гледай живота на хората, живота на ония улични танцьорки в крайните квартали, които играят гладни и треперят от студ и беднотия. Аз бях като тях, Жералдин!  Колкото и приказки да съм ти разказвал в ония далечни нощи, своята приказка аз никога не съм ти разказвал... А тя също е интересна...

Приказка за един гладен шут, който танцуваше и пееше в бедните квартали на Лондон, а после ... събираше милостиня...

След твоето име , Жералдин, е моето - Чаплин. С него повече от четиридесет години съм разсмивал хората на земята. Но аз съм плакал повече, отколкото те са се смели, Жералдин! В света, в който ти живееш, не съществуват само танци и музика! В полунощ, когато излизаш от големия салон ти забрави богатите почитатели, но не забравяй да попиташ шофьора на таксито, който те отвежда у дома, за неговата жена... И ако е бременна, ако няма пари да купи дрешка на детето, ти сложи пари в ръката му. 

И най-малкото по един път на ден казвай: „И аз съм една от тях!” 


 

Да нарисуваш Густав Климт, Ники, 14 г. 

  

Приятели, 

всички вие, които не сте задраскали тези деца, които вярвате, че и в малките стъпки има смисъл, че доброто води след себе си добро, включете се в кампания 

21 ГРАМА НАДЕЖДА

Защо?
Създадохме ателие „Прегърни ме” преди 11 години, за да дадем шанс на изоставените ни деца, за да им покажем живота, който им е отказан. Ателието е красивото и уютно място, което те посещават с радост. Там са техните приятели  художници, артисти, писатели и журналисти, с които заедно рисуват, четат книги, илюстрират приказки, майсторят парцалени кукли и копринени ангели. Учат се да вярват. Учат се да могат. Учат се да имат бъдеще. 

Как?
Всеки, който желае да ни подкрепи, може да ни дарява по 1 лев месечно, като изпраща дарителски есемес с текст DMS ATELIE на единен дарителски номер 17777. След това той трябва да се запише на имейла на сдружението: 

[email protected]

Надеждата ни е да съберем около 2000 съмишленици, които да поемат ангажимент всеки месец между 20-о и 25-о число да изпращат по един есемес. От своя страна сдружението се ангажира всеки месец да ви подсеща на посочения от вас имейл адрес да пуснете есемес, а в сайта на „Гласове” и страницата на ателието във Фейсбук ще разказва със снимки и картинки за всичко, което децата са прочели, научили и измайсторили с вашите пари.

Милена Нейова, ръководител на ателие „Прегърни ме” и журналист в „Гласове”

БАНКОВА СМЕТКА на сдружение „Прегърни ме”

BGN BG12BPBI79401065728201

CODE: BPBI7940 BIC: BPBIBGSF


За абонаментни дарения и други начини за даряване, посетете  www.dmsbg.com

 

 

 

 

Коментари

Напиши коментар

Откажи