Лилия Абаджиева, Калин Врачански, Пламен Манасиев и "Парижката Света Богородица" застават зад каузата на ателие "Прегърни ме"

Лилия Абаджиева, Калин Врачански, Пламен Манасиев и "Парижката Света Богородица" застават зад каузата на ателие "Прегърни ме"
Вечерта на 29 януари, 21.20 ч. Зрителите аплодират на крака актьорите на Лилия Абаджиева в спектакъла „Парижката Света Богородица” на театър "София". Залата е препълнена, чуват се викове „Браво!”. Сценичният кръг спира да се върти. Актьорите се държат за ръце за последен поклон. Тогава Пламен Манасиев спира с жест аплодисментите и прочита кратък текст от Теодора Димова.
<p><em>&quot;По някакъв парадоксален начин най-големите, най-болните обществени недъзи се проявяват не в най-големите и помпозни явления, а в дребните, ежедневните, почти анонимните факти, както случаят с ателие &quot;Прегърни ме&rdquo;. Малко хора имат душевните сили да вършат онова, което хората там вършат - да общуват ежедневно със същества от домовете за изоставени деца. Да общуват с тези същества като с нормални, здрави, радостни хора. Нарочно употребявам думата същества - защото страданието, което идва от тях, е много голямо, много тежко, много трудно поносимо. Необходимостта им от любов, от ласка, от прегръдка, от разговор е толкова голяма, че човек вътрешно се срутва, разплаква се, не издържа. Откъде намират сили! Кой им дава толкова любов, която те безстрашно и неудържимо раздават на тези нещастни, зажадняли за обич деца! Колко от нас могат да вършат подобно нещо ежедневно? Нека да помогнем на ателие &bdquo;Прегърни ме&rdquo;.</em><br /> <br /> <strong>Бихме могли да жадуваме и мечтаем за часовете, в които някой се държи към нас като към нормални, здрави и радостни хора.</strong><em>&quot;</em></p> <p>Залата отново се изпълва от аплодисменти. На малка масичка пред гардероба са подредени картички с картини, нарисувани от малките художници на ателие &bdquo;Прегърни ме&rdquo;, и празна кошница от цветя. Гледката е повече от необичайна. Само си представете: опашка от хора, които чакат търпеливо, защото искат да оставят малко надежда... Така за по-малко от 10 мин. в кошница са събрани 263 лв. За сравнение ще уточня, че по време на Великденските празници за един ден в голям столичен мол събрахме 3 лв. - 2 лв. от дарения и 1 лв. от продажба. Дълго умувах върху този факт. По какво се различават повечето от човеците, които влизат в мол, от тези, които обичат да ходят на театър?... Дали защото театърът е духовно средище? Или защото &bdquo;мисията на поета е да възвръща хората към човечността, а човечността е дело на любовта&rdquo;, Виктор Юго...</p> <p><strong>В завещанието си на 31 август 1881 г. Виктор Юго пише:</strong><br /> 1. Бог съществува като абсолютно независим създател и повелител на вселената.<br /> 2. Животът има смисъл, когато човек обича, труди се и крачи напред.<br /> 3. Душата е безсмъртна.<br /> 4. Любовта е единственият неизчерпаем извор на вяра в живота.<br /> 5. Мисията на поета е да възвръща хората към човечността, а човечността е дело на любовта.</p> <p>Благодаря на Лилия Абаджиева, Пламен Манасиев, Калин Врачански, Ириней Константинов, целия актьорски състав на постановката &bdquo;Парижката Света Богородица&rdquo;, на всички зрители и приятели, които застанаха зад нашата кауза.</p> <p>И най-вече на Лилия Абаджиева, която ми припомни, че &bdquo;любовта е единственият неизчерпаем извор на вяра в живота&rdquo;.</p> <p>Милена и децата от ателие &bdquo;Прегърни ме&rdquo;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32844_naP0uTzhyQJxXajT5nFtMTlH85Lm10.jpg" style="height:337px; width:600px" /></p> <p><em>Софийски сюжети ала Хундертвасер, автор Невена, 10 г.&nbsp;</em></p> <p>Приятели, всички вие, които не сте задраскали тези деца, които вярвате, че и в малките стъпки има смисъл, че доброто води след себе си добро, включете се в кампания&nbsp;&nbsp;<strong>24 ГРАМА НАДЕЖДА</strong></p> <p><strong>Защо?</strong><br /> От 9 години ателие &bdquo;Прегърни ме&rdquo; &nbsp;е посрещнало над 200 деца и младежи от три дома на територията на гр. София и София-област, които се учат на два занаята и различни техники на приложно изкуство, живопис и иконопис, създали са 80 етнокостюма, над 500 картини, ок. 6000 картички, над 7000 мартеници, 300 копринени ангела и парцалени кукли, една илюстрирана Андерсенова приказка, 28 ръчно правени арт книги с Чудесата на Христос. Техните произведения са участвали в над 40 изложби и базари и така са стигнали до хиляди възрастни и деца. През следващата година идват поне още 30 деца, лишени от родителска грижа, които искат да се учат, да рисуват, да могат, да вярват. Помогнете ни да продължим да им помагаме.</p> <p><strong>Как?</strong><br /> Първо, всеки, който желае да ни подкрепи, ще може да ни дарява по 1 лев на месец, като изпраща дарителски есемес с текст&nbsp;<strong>DMS ATELIE</strong>&nbsp;на единен дарителски номер&nbsp;<strong>17777.&nbsp; </strong>След това той трябва да се запише на имейла на сдружението&nbsp;</p> <p><strong>[email protected]</strong></p> <p>Надеждата ни е да съберем около 2 хиляди съмишленици, които да поемат ангажимент всеки месец между 20-о и 25-о число да изпращат по 1 SMS. От своя страна, сдружението се ангажира всеки месец да ви подсеща на посочения от вас имейл адрес да пуснете SMS, а в сайта на &bdquo;Гласове&rdquo; и страницата на ателието във Фейсбук да разказва със снимки и картинки за всичко, което децата са прочели, научили и измайсторили с вашите пари.</p> <p>&nbsp;</p>

Коментари

  • Анна

    03 Фев 2014 21:10ч.

    Това, което правите, е прекрасно. Иначе: Ходя на театър и обичам театъра, но пазарувам в моловете и ми е удобно. Що за глупаво противопоставяне? В театъра се чува за какво става дума, в мола е пълно с томболи и други досади; там в шумотевицата не стигате до хората. Друго подходящо място са галериите, може би някоя книжарница.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Анна

    03 Фев 2014 21:10ч.

    Това, което правите, е прекрасно. Иначе: Ходя на театър и обичам театъра, но пазарувам в моловете и ми е удобно. Що за глупаво противопоставяне? В театъра се чува за какво става дума, в мола е пълно с томболи и други досади; там в шумотевицата не стигате до хората. Друго подходящо място са галериите, може би някоя книжарница.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До Анна

    29 Авг 2014 1:41ч.

    Няма противопоставяне, такива са фактите. И аз ходя на театър и пазарувам в МОЛ. В този МОЛ не беше никак шумно, нямаше томболи и \&quot;други досади\&quot;. Бяхме организирали ателие на открито на една от големите площадки от сутрин до вечер. Бяхме опънали пана с информация и картички. Имаше и специален екран, на който се пускаше информация кои са децата и каква е каузата. Много хора се спираха, разпитваха, цъкаха и... си тръгваха. Само една майка купи на дъщеричката си картичка за 1 лв., защото имаше \&quot;златно по нея\&quot;.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи