Магдебург, ГДР, 1985 г. Родният град на комунистическия диктатор Ерих Хонeкер. Преди войната известен със своите готически черкви, когато аз го посетих за първи път, градът приличаше на сива клоака, потънала в пушеци и социалистически възход. На мястото на готическите камбанарии бяха израснали комините на тежката металургия – гордостта на Хонекер, източногерманският “Кремиковци”, даващ препитание и белодробен рак на 40 000 семейства. Магдебург, Германия, 2009 г. Пушеците са изчезнали. Камбанариите, които комунизмът беше пощадил, са добили предишния си вид и отново доминират силуета на средновековния център.
<p> Нови модерни заводи са заменили тежката металургия. В тях 35 000 души произвеждат вятърни турбини, което превръща града в най-големия център на производство на съоръжения за добив на енергия от възобновяеми източници (ВЕИ). Това е един от многото примери за “зелени” работни места – термин, който стана модерен в българския политически предизборен речник.</p>
<p>Докато в България мафията източва това, което е останало от “Кремиковци”, а политици и профсъюзи разиграват фарс, в “старата” Европа се изграждат новите технологии и производства на ХХІ век. <br />Ние от партия “Зелените” сме си поставили амбициозната цел да направим възможно създаването на десетки хиляди зелени работни места в България. Това ще спомогне за модернизацията на българската икономика и ще бъде съществен фактор за по-бързото излизане на страната от икономическата криза.<br />Със своите географски и природни дадености България има потенциалната възможност с бързи темпове да развие тези нови отрасли от икономиката.</p>
<p>Личната ми амбиция, като гражданин и като кандидат за народен представител от гражданската квота на “Зелените”, е да спомогна до 2025 г. България да престане да бъде зависима от вносни фосилни и ядрени енергийни източници, а до 2030 г. цялата ни икономика да започне да работи изцяло на базата на възобновяеми източници. Ще спомена само най-важните отрасли, които имат пряко отношение към създаването на нови работни места, и няма да дискутирам страничните ефекти върху опазването на природата, образованието, здравеопазването и всичко останало.</p>
<p> В България трите най-разпространени начина за добив на енергия от ВЕИ (слънце, вятър и биогаз) имат голям потенциал. Програмата на “Зелените” предвижда стимулирането на строителството на семейни и малки комунални инсталации, което ще повиши жизнения стандарт, ще намали количеството на транспортни енергийни разходи (които в някои части на страната достигат до 30%), ще направи цели области енергийно независими и ще създаде нов поминък и икономическо оживление. Строежът и поддръжката на такива инсталации ще спомогне за създаването на 15 до 35 хиляди висококвалифицирани и добре платени работни места. <br /> Поради некомпетентност и с цел да се стимулират остарели технологии често се премълчава фактът, че България има огромен потенциал за производство на биогаз. По изчисления на Фраунхоферовия институт биогазът от местно производство може напълно да замести вноса на природен газ и дори да бъде изнасян в чужбина. Това е особено важно за създаването на поминък в аграрни и планински региони. Ако тази трудоемка технология се възприеме, броят на нови работни места, посочен по-горе, може да бъде значително по-висок.<br /> Твърди се, че производството на енергия от ВЕИ може да се осъществи единствено с внедряването на вносни технологии. Това е вярно само за производството на най-големите вятърни турбини (с над 6 MW пиково производство) и за монокристалите, използвани при производството на високоефективни фотоволтайчни системи. В момента обаче България притежава достатъчно научен и технически потенциал, за да произвежда централи за производство на биогаз от всякакъв размер, малки вятърни турбини, тънкослойни и поликристални фотоволтаични продукти и слънчеви инсталации с всякаква мощност. Програмата на “Зелените” предвижда стимулирането на такива производства не само за вътрешния пазар, но и за износ най-вече в страните от Близкия изток, Югозападна Азия, Северна Африка и Южна Америка. Такъв износ би намалил значително нашия търговски дефицит и би създал 20–30 хиляди нови работни места, от които поне 10% за хора с висше образование.<br /> Поради посткомунистически нрави и липса на култура и навици да се пести, бедната ни държава прахосва над 50% от произвежданата енергия и по този мрачен показател стои на първо място в Европа. На прост език, едно българско семейство или фирма плащат повече за енергия (електричество и топлина), отколкото едно немско, френско или холандско семейство или предприятие. България има огромен неизползван потенциал за въвеждане на нови икономични технологии както в домакинствата, така и в сферите на транспорта, производството и инфраструктурата. Енергийната ефективност драстично би намалила разходите на всеки, би редуцирала търговския дефицит и съществено би ограничила зависимостта от руски фосилни и ядрени горива. <br /> Разделното събиране на отпадъци и многократното преработване на метали, хартия и пластмаси, както и преработката на органични отпадъци в биогаз и тор също имат огромен потенциал. Около 30% от битовата газ, изразходвана в София, биха могли да се добиват от органичните отпадъци на софиянци. Производството на нови енергийно ефективни материали и технологии, строежът на нов сграден фонд, изолирането на стари домове и обществени сгради и изграждането на нова икономична инфраструктура ще даде постоянна работа за десетилетия напред на 40–70 хиляди души. <br /> Четири десетилетия на комунистическа диктатура и насилствено национализиране на земята не бяха в състояние да унищожат напълно селското ни стопанство. След двадесет години на преход и мафиотизация на земеделското производство това е на път да се случи. “Страната на розите” през последните години не е произвела нито една значителна нова разновидност не само от розови растения (за сравнение през същия период градинарите в Англия отгледаха десетки нови сортове рози), но и стотици сортове растения и животни са безвъзвратно загубени заедно с многовековната традиция и култура в отглеждането им. Целта ни е да се възстанови генетичното богатство и да се произвеждат екологично чисти традиционни култури, които не само да са полезни за здравето, но и да са икономически рентабилни. „Зеленото” възраждане на българското земеделие ще създаде между 25 и 50 хиляди нови работни места, без да се брои преработвателната индустрия. Освен че ще създаде нов поминък, „зеленото” земеделие би забавило негативната тенденция населението да се концентрира само в големите градове, което създава социални, здравни и икономически проблеми. <br /> „Зеленото” земеделие освен всичко останало ще бъде предпоставка за развитието на екотуризма, а той би могъл успешно да замени бетонното унищожаване на българската природата, като създаде нов поминък в почти цялата страна (а не само в няколкото бетонни туристически мегаполиса) и същевременно привлече значително по-платежоспособни туристи. Заради липсата на информация от страна на правителството е почти невъзможно да се оцени колко нови работни места биха се създали от екотуризъм. Ако се вземе за пример регион като Южна Франция (без да се броят морските курорти), вероятно този бранш би създал най-малко от 20 до 30 хиляди нови работни места. <br />Ние,“Зелените”, имаме план, чрез който в рамките на четири години:<br /> ще създадем между 100 и 215 хиляди нови работни места, <br /> ще намалим значително енергийната зависимост на България от Русия, <br /> ще бъдат привлечени „зелени” инвестиции,<br /> ще се повиши износът на страната ни.</p>
<p>Този план се основава на многогодишния опит на страните от Западна и Централна Европа и неговото изпълнение е не само важна предпоставка за излизането от глобалната икономическа криза, но изпълнението му е залегнало в редица присъединителни документи и договорености между България и ЕС. <br />Програмата на “Зелените” има много и силни врагове. Част от тях са ядреното лоби около Георги Първанов, инвеститорите в “царските” суперкурорти, участниците в “заменки”, строителите на голф игрища в природни резервати... Всички те предлагат България да продължи да се развива, както досега. Ние предлагаме промяна. Изборът, естествено, е в ръцете на българските граждани.<br /><br />----------<br />* Всички изчисления се основават на съществущия опит от страните в Западна и Централна Европа и предвиждат достигането на 10% от потенциалния капацитет в рамките на един четиригодишен мандат. Оценките са закръглени до 5000.</p>