- 10 Sep 2020
- 110
- 2
България е малък пазар, но пък това прави битката за него още по-ожесточена. Особено на сладкия фронт на лекарствата. Ежегодно той расте, като през 2010 г. у нас възлиза на над 1,8 млрд. лв., а близо 90% от медикаментите са продадени през аптеките. Паралелно с ръста се води и война между малките и големите аптеки. Воюващите страни си имат лобита и аргументи. Малките смятат, че веригите застрашават съществуването им, тъй като предлагат по-ниски цени и повече продукти. А когато малките изчезнат, големите ще наложат мопонол и непосилни цени, с тях ще си отиде и личното отношение към клиента и произлизащото от него уж по-добро качество, а редица квартали ще останат без аптеки. И понеже вериги има открай време, а апокалиптичната картина все още не се е случила, малките опитват да лобират и на друг фронт.
<p>От години те приканват държавата да наложи фиксирани еднакви цени за всички лекарства във всички аптеки, но засега вече трето правителство удържа на натиска. Аргументът е, че така ще се спре "ценовият аптечен туризъм" – пациенти да обикалят по градове и села в търсене на по-евтин медикамент.</p>
<p>Тия дни от Националната аптечна камара – неясно кого представляваща официално нова организация, притоплиха идеята, но за да не доскучава темата на публиката, я гарнираха и с ново искане – държавата да създаде аптечна карта с георграфска и популационна квота. С нея трябвало да се въведе ограничение от минимум 500 метра отстояние между съществуваща и новоразкриваща се аптека, както и изискване в големите населени места да няма повече от една аптека на 10 хил. души. Там, където хората са по-малко, да е разрешено съществуването на само една аптека, защото според камарата имало пренасищане на пазара.</p>
<p>Само дето не поискаха 10 000 лв. гарантирана държавна доживотна рента на фармацевт</p>
<p>Подобни идеи са не само нагли и безумни – те дори си противоречат. Пазарът на лекарствата у нас, както и в целия ЕС, е един от най-строго регулираните. По отношение на цените държавата отдавна си е свършила работата – огромната част от медикаментите с рецепта не само имат пределни стойности, над които не могат да се продават, но и по закон цената на ниво производител не може да бъде по-висока от най-ниската в най-бедните страни в Европа. Така преди облагането с ДДС България има най-евтините лекарства в ЕС. Медикаментите без рецепта също имат пределни цени, но те не се доказват и са оставени на пазара. Добавената стойност на лекарствата у нас обаче е огромна – 20 на сто, което води и до разликите в цените със съседни държави и прословутия лекарствен туризъм. Който се случва за скъпи препарати от по няколкостотин лева, неосигурени по една или друга причина от същата тази държава, но така или иначе непредлагани по малките аптеки.</p>
<p>А те не предлагат скъпи лекарства за рак, например, защото нямат този капацитет. Те имат малък обем продавани медикаменти, при това от най-често търсените, и малък оборот, просто защото са малки. Това води до невъзможност да се осигуряват бързо по-редки лекарства, да се поддържат по-големи наличности и най-вече – ниски цени. Големите имат по-голям оборот, което логично води до по-големи отстъпки от търговците на едро на лекарства и по-ниски цени за потребителя. Проверка на здравното министерство сочи, че 100-те най-купувани лекарства у нас се продават средно на 11% по-ниска цена от пределно допустимата. Това означава, че ако на някой му хрумне да наложи фиксирана цена, на която да се продава във всички аптеки, тя ще бъде с 11% по-висока от предлаганата на пазара. Ако пък държавата се съобрази с моментната пазарна конюнктура и наложи единна по-ниска цена – в случая с 11%, малките аптеки, които толкова настояват за еднакви цени, вече наистина ще фалират.</p>
<p>А аптечният туризъм, срещу който се обявяват от камарата, ще се получи точно от искането на 10 000 души да се полага една аптека. Така цели групи пациенти ще обикалят с километри, а</p>
<p>аптека ще притежава само този, който може да плати по-голям рушвет за лиценз</p>
<p>Всякакви пазарни глезотии, като по-атрактивни цени и по-богат избор от продукти, няма да имат значение, освен това подобна тежка регулация е бърз и сигурен път към истински монопол. Отново на големите.</p>
<p>А най-лошото е, че ГЕРБ дава ухо на подобни безумия. Българският фармацевтичен съюз – съсловната организация на всички фармацевти, която винаги брани интересите на малките аптеки, също е радетел на фиксираните цени и отдавна е привлякла на своя страна печално известния депутат Лъчезар Иванов, вече спечели една битка – лично премиерът Борисов обеща, че в аптеките ще работят единствено и само магистър-фармацевти и помощник-фармацевти, защото БФС заплаши с протести. Решението е в ущърб на големите аптеки, които поддържат и големи щандове с козметика и санитарни продукти. На тях досега работеха хора, които нямат фармацевтично образование, защото такова, логично, не е необходимо, за да се продава шампоан и крем за лице. Тепърва обаче за тази високоотговорна работа ще трябва да се наемат поне помощник-фармацевти, което освен че е по-скъпо, ще остави и 4000 души без работа. В този дух можем да очакваме още някое гениално прозрение на управляващите, като например да се задължи всеки магазин, в който се продават дезодоранти и крем за бръснене, да наеме и фармацевт. А ако има и месо – и ветеринар, например. И на 100 000 души ще се полагат по един магазин, по един крем "Каро" годишно и килограм свинско за Коледа.</p>
<p>Вместо да се занимава с бълнуванията на шепа фармацевти, и ако случайно иска да свърши нещо полезно, ГЕРБ може да реши наистина сериозните проблеми на лекарствения и аптечния пазар. Например може да въведе ред в продажбата и рекламата на хранителните добавки, все по-масово ползвани вместо лекарства, да започне да контролира продажбата на медикаменти с рецепта, които същите тези фармацевти отпускат, без да им мигне окото и защо не – да намали ДДС за лекарствата.</p>
<p><em>Коментарът е публикуван във <a href="../../www.segabg.com" title="/www.segabg.com"><span style="text-decoration: underline;">в. "Сега"</span></a>.</em></p>
