Време за равносметка

<p><strong>Популистки движения в Полша, правителствена криза в Чехия, улични ексцесии в Унгария, протести в Естония. </strong>Всичко това се случи през изминалите пет години и не е никак чудно. Сега, когато външният натиск към тези страни да отговорят на критериите за членство в ЕС расте, вътрешнополитическите конфликти в новите страни-членки стават все по-често явление.<br /><br /><strong>Подобно развитие не е неочаквано в трансформационните общества, които се отърсиха от съветската мощ</strong> и преминаха към западната демокрация. Ето защо членството в Евросъюза беше без алтернатива.<br /><br /><strong>Пет години след голямото разширяване Европейският съюз се намира пред най-важния тест за оцеляване.</strong> Не става дума за Лисабонския договор, нито за правителствената криза в Чехия, а за финансовата криза и за последствията от нея за Общността. Сега е моментът да стане ясно дали има солидарност между богатите и бедните държави. На държавите, които не могат сами да се справят с трудната финансова ситуация, трябва да се помогне. Засега обаче никой не може да каже дали всички страни-членки са пред банкрут. Възниква въпросът дали когато става дума за пари, националните интереси на Германия например ще бъдат пред тези на Европейския съюз.<br /><br /><strong>През последните години значимостта на съюза в света нарасна.</strong> 500-те милиона граждани на Общността живеят в най-голямата икономическа общност, освен това ЕС вече има ясен външнополитически профил.<br /><br /><strong>Хърватия е готова за бъдещо членство. С Турция текат трудни преговори. Македония внесе искане за членство. </strong>Следват останалите балкански страни. Броят на страните-членки ще се увеличи от 27 на 33 през следващите шест или седем години. Разширяването трябва да продължи, защото само така ще се гарантира стабилността на Балканите. Заедно с това процесът на реформи вътре в съюза също не трябва да спира. Дори и ако договорът от Лисабон претърпи неуспех, ще се появи друг.<br /><br /><strong>Остава надеждата, че ЕС все пак е разбрал, че не бива да предизвиква конфликт, който води след себе си други проблеми.</strong> Става дума за Кипър. Приемането на Кипър в ЕС, без да се реши проблемът на острова, беше грешка. Това не бива да се повтаря при останалите балкански страни. Отношението към Косово например трябва да се изясни, преди Сърбия да влезе в Евросъюза. След присъединяването на страните от балканския регион трябва на всяка от тях да е ясно, че изглаждането на всякакви противоречия помежду им е изключително важно. Трябва да важи принципът "всички или никой".</p> <p>&nbsp;</p>