- 10 Sep 2020
- 102
- 16
Швейцарците гласуваха не срещу минаретата, а срещу мюсюлманите. Трябва да се противопоставим на тези опасни популисти в цяла Европа.Не трябваше да се получи така. От месеци ни обясняват как забраната за строежи на минарета в Швейцария е обречена. Последните проучвания показваха, че само 34% от швейцарското население ще гласува „ЗА“ тази шокираща инициатива.
Миналия петък на среща организирана в Лозана повече от 800 студенти, преподаватели и граждани нямаха никакво съмнение, че предложението ще бъде отхвърлено и се бяха концентрирали върху това как да превърнат тази глупава инициатива в нещо по-позитивно.
<p>Тази увереност беше разбита, след като 57% от швейцарците гласуваха така, както им казваше Демократичния съюз на центъра (ДСЦ). Обезпокояващ знак e, че <strong>тази популистка партия е най – близо до очакванията и страховете на хората.</strong> За първи път след 1893г. в Швейцария беше одобрена инициатива, която отделя една конкретна общност и има ясна дискриминационна същност. Да се надяваме, че такава забрана ще бъде отхвърлена на европейско ниво, но <strong>това не прави швейцарския резултат по – малко тревожен.</strong> Какво се случва в Швейцария, страната, в която съм се родил?</p>
<p><strong>В Швейцария има само четири минарета. </strong>Защо тогава беше нужно да се провежда този референдум. Моята страна, като много други в Европа е изправена пред националните реакции на новото присъствие на европейските мюсюлмани. Минаретата бяха просто предтекст. ДСЦ първоначално искаше да организира кампания срещу традиционните ислямски методи на убиване на животни, но се изплашиха от реакцията на швейцарските евреи, които практикуват подобни ритуали. Вместо това, те се насочиха към минаретата като подходящ символ.</p>
<p>Всяка европейска страна има своите специфични символи или теми, чрез които европейските мюсюлмани са отбелязвани. Във Франция това са забрадките или бурката. В Германия са джамиите; във Великобритания е насилието; карикатурите в Дания; хомосексуалните в Холандия и т.н. <strong>Важното е да погледнем отвъд тези символи и да разберем какво в действителност се случва в Швейцария и в Европа</strong> като цяло. Докато европейските страни и техните граждани преминават през реална и дълбока криза на идентичността, видимостта на мюсюлманите е проблематична и плашеща.</p>
<p>Всеки път, когато европейците живеещи в един глобализиран, имигрантски свят се запитат „Какви са нашите корени?“, Кои сме ние?“, „Как ще изглежда нашето бъдеще“ те виждат около себе си нови граждани, нови раси, нови символи, с които не са свикнали.</p>
<p>През последните две десетилетия Ислямът се озова въвлечен в много противоречиви дебати – насилие, екстремизъм, свобода на словото, полова дискриминация, насилствени бракове. Не случайно на обикновените граждани им е трудно да приемат мюсюлманското присъствие като позитивен фактор. Има натрупано огромно недоверие и страх. Кои са те? Какво искат? Въпросите са заредени с допълнителни подозрения, защото се наслагва идеята, че Ислямът е експанзионистична религия. Дали тези хора искат да ислямизират нашата страна. <br /> Кампанията срещу минаретата беше подплатена именно с тези тревоги и обвинения. Гласоподавателите бяха привлечени към каузата, чрез манипулативен апел срещу тези познати страхове и емоции. <strong>На плакатите беше показана жена с бурка на фона на минарета изобразени като оръжия върху колонизиран швейцарски флаг. </strong></p>
<p>Твърди се, че Ислямът е фундаментално несъвместим с швейцарските ценности. На времето ДСЦ искаше да ми бъде отнето гражданството, защото съм защитавал ислямските ценности прекалено открито. Тяхната медийна кампания беше проста, но ефективна. <strong>Провокирай противоречия, където е възможно.</strong> Да всяват чувство на страх сред швейцарските граждани, че са под обсада. Мюсюлманите тихо ни колонизират и ще изгубим собствените си корени и култура. Тази стратегия проработи. Швейцарското мнозинство изпраща силно послание на своите мюсюлмански съграждани – <strong>ние не ви вярваме и добрият мюсюлманин е този, който не виждаме. </strong></p>
<p>Кой е виновен? Аз от години повтарям на мюсюлмани, че те трябва да бъдат възприемани позитивно, да бъдат активни в своите западни общества. През последните няколко месеца в Швейцария мюсюлманите се стараеха да бъдат невидими, за да избегнат сблъсъци. Щеше да бъде много по – полезно да се създадат алианси с всички тези швейцарски организации и политически партии, които бяха против този референдум. Швейцарските мюсюлмани трябва да поемат своята част от отговорността, но трябва да отбележим, че политическите партии, както в Европа, така и в Швейцария станаха боязливи от всеки опит за смели политики касаещи религиозния и културен плурализъм. Сякаш популистите зададоха тона и останалите просто ги следват. <strong>Провалиха се в защитата на тезата, че Ислямът сега е Швейцарска и Европейска религия и мюсюлманските граждани са широко „интегрирани“.</strong> Всички ние срещаме еднакви трудности като безработица, бедност и насилие – предизвикателства, които трябва да решаваме заедно. Не можем да виним само популистите – провалът е много по – голям. Има липса на кураж, ужасна и тесногръда липса на доверие в новите мюсюлмански граждани.<br /> <br /> <em>Тарик Рамадан е преподавател по съвременни ислямски науки в Оксфорд.</em></p>
<p><em>Статията е публикувана вьв в-к Гардиьн<br /></em></p>
<p><em>Превод: Славчо Гаврилов<br /></em></p>
