- 10 Sep 2020
- 119
- 9
Преди време публично нарекох г-н Волен Сидеров фашист. Имах предвид дългогодишните му истерични нападки срещу циганите и евреите, възхвалите за Мусолини, цялата му фюрерска поза – и физическа, и въобще. Повод да кажа, че е фашист, беше нахлуването му с дружина в редакцията на вестник “168 часа” (след аналогично изпълнение в съдебна зала). С патетичното: “Ще те съдя!”, господин Сидеров заведе дело. Непромислено, впрочем, понеже съдът напълно и изцяло ме оправда. Защото “фашист” не винаги е обида; понякога е констатация. Както “педофил” не винаги е обида. Г-н Сидеров е фашист и по възгледи, и по политическо поведение. Хората не улавят това, защото споменът за фашизма е предимно за неговия страшен финал...
<p>Любопитно е, че и вестникът, и партията “Атака” гордо продължават да тръбят, че г-н Сидеров ме е осъдил. Нейсе. Сто лъжи или сто и една...</p>
<p>Но и в главата не ми е минавало, че ще доживея да видя нефашизоидна политика от този герой.</p>
<p>Какво се случи? Г-н Сидеров навлезе в нов период, розов, така да се каже. След антисемитския си период, след антициганския период, след турбо-православните бълнувания г-н Сидеров ни изненада с поза, за която се затруднявам да намеря друго обозначение, освен “Парис Хилтън”.</p>
<p>Има една такава госпожица, която успя да привлече и удържи световно внимание без ресурс. Нейните конкурентки или нещо попяват, или играят в касови филми, или поне имат цици. А тази г-ца Хилтън – нищо.</p>
<p>Напива се, глобяват я за превишена скорост; скоро сигурно ще открадне червило от супермаркет. Но е световноизвестна; със сигурност повече от Рене Декарт.</p>
<p>Известна с какво? Там е работата, че живеем в свят, в който човек може да е известен с това, че е известен!</p>
<p>Та и г-н Сидеров така. Ресурс вече няма. (И как ще има, когато “Атака” от партия на протеста напълно се вписа в статуквото, и то като негова главна опора.</p>
<p>Когато крепи мнозинството, срещу съответните – казват – солидни възнаграждения. Когато първото действие на атиевропееца г-н Сидеров беше да изпрати синчето на работа в Европейския съюз. И т.н., и т.н.) Та ресурс няма, изхабен е, изхарчен е. остава скандалът.</p>
<p>И трябва да се признае, че след няколко по-неубедителни изпълнения г-н Сидеров намери истински слон,на който да изръмжи.</p>
<p>Подсече посланика на Съединените щати в ресторант и пред камерата на “случайно минаващ” фотограф му връчи сметка за 2 милиарда – за военните бази. Последва искане за отзоваване на посланика.</p>
<p>Смело. Напомня на един друг агент на друга голяма страна – г-н Стоян Ганев – който направи кариера, като призова да съдим СССР за... пропуснати ползи; голям шок беше.</p>
<p>Сценката, организирана от г-н Сидеров, си е чист фарс, цирк. Фарсовото действие се отличава от трагическото по това, че от него нищо не следва. Нищо, освен впечатление. Нито на йота няма да променим отношенията си със САЩ. Нито лев няма да получим, по-скоро обратното. Нито пък г-н Сидеров е имал нещо подобно предвид: та нали противното би значело да напусне властта... Реалните последици са само две: първо, г-н Сидеров ще се пъчи и ще намеква, че сега САЩ ще го ликвидират, а в смътното съзнание на балъците ще се мерне асоциация с Бин Ладен, и второ, г-н Уорлик ще трябва да се поизпоти да пише обяснения.</p>
<p>Можеше, впрочем, да се очаква на г-н Уорлик да се случи нещо подобно. Той се изказваше прекалено често и прекалено категорично. Дотам, че всички се убедиха за думите му, че са без последствия. Затова не мисля като г-н Георги Първанов, който уподоби г-н Уорлик на руски генерал-губернатор. По-скоро обратното: думите на г-н Уорлик вече не се схващат като думи на Съединените щати, а само като лично мнение.</p>
<p>Казвам това не за да се бъркам на посланика, а защото тук се крие най-важният нюанс в характера, демонстриран от г-н Сидеров. Той си мисли, той е сигурен, че скандалното му действие е е в т и н о. Че няма да му струва нищо. (Е, България ще трябва да се извинява и обяснява на основен съюзник. Голяма работа! На него лично, на г-н Сидеров – въобразява си той – не ще се случи нищо освен поредният фойерверк!)</p>
<p>Пък и трябва да е евтино, защото г-н Сидеров няма ресурс за“плащане”, той е слаб слабушко. Силата му идеше от връзките с масите, от възможността да буни хората, макар и за идиотски каузи.</p>
<p>Той загуби, а по-точно осребри това. И мисля, че не да ръмжи, ами и да ухапе слона, не може вече да ни накара да сбъркаме помияра с вълк.</p>
<p>А пък и идеята, че Съединените американски щати са кротък, благ и всеопрощаващ слон, ми се вижда неубедителна. Но за разлика от руснаците те наистина помнят като слон. Пък и г-ца Парис Хилтън лесно се не забравя.</p>
<p><em>*Заглавието е на ГЛАСОВЕ.</em></p>
<p><em>Коментарът е публикуван във <a href="../../www.trud.bg" title="/www.trud.bg">в. "Труд"</a>.</em></p>
