В режим на самоликвидиране?

<p>&nbsp;Неговите срещи с руския президент Дмитрий Медведев и китайския държавен глава Ху Дзинтао бяха възвеличени от раболепната преса. Тяхната топла атмосфера на колегиалност може би даде ясен сигнал, че омразните години на управление на Буш са приключили. Въпреки това лидерите на двете основни държави - конкуренти на САЩ, надхитриха Обама.</p> <p><strong>Г-н Медведев вече назовава Обама своя "нов другар". И защо не? Другарят Обама даде на руския лидер именно онова, което той желаеше: легитимност от единствената в света свръхдържава.</strong> Съгласявайки се на новия договор за съкращаване на ядрените въоръжения, който ще намали количеството на ядрените бойни глави в двете страни до по 1500, Вашингтон направи на Москва огромни отстъпки. Русия е страна със слаборазвита икономика и ръждясала военна инфраструктура. Кремъл не може да си позволи да поддържа големи количества бойни глави и се готвеше едностранно да ги съкрати. По този начин Обама се съгласи да ограничи ядрената мощ на САЩ в замяна на нещо, което Русия и без това щеше да направи.<br /><br /><strong>Но по-важното е това, че срещата с г-н Медведев създаде илюзията за разведряване между Москва и Вашингтон. </strong>Отвъд дипломатическата фасада и прегръдките, Русия си остава фашистка нефтена държава, обсебена от решимостта да подкопае международната репутация на САЩ. Под ръководството на министър-председателя Владимир Путин Москва се стреми да възроди руската империя. Кремъл водеше агресорски войни в Чечения и Грузия. Той иска да анексира Беларус и Украйна. Пак той създаде система на авторитарна клептокрация, която унищожава всякакъв намек от вънрешно инакомислие. Москва скрои ос на сътрудничество с Китай, Иран и Венецуела. С други думи, Русия не е наш приятел или стратегически партньор, а наш враг.<br /><br /><strong>Обама се надява, че новото разведряване в отношенията ще накара Москва да заеме по-твърда позиция по отношение ядрените амбиции на Техеран.</strong> На практика, интересите на Кремъл напълно противоречат на тази надежда: Москва иска Иран да има ядрено оръжие, което да доведе до регионална война и да повиши цените на нефта, който е източникът на жизнената сила на режима на Путин. Затова Москва продължава да продава жизнено важни ядрени технологии и ракети с далечен обсег на иранските аятоласи, същевременно блокирайки крайно необходимите санкции в Съвета за сигурност на ООН. Прехвалената дипломатическа атака на Обама само даде сили на гангстерския елит на Русия, отслабвайки позициите на Америка.<br /><br /><strong>Но главен победител стана червен Китай.</strong> Притежавайки златно-валутни резерви на стойност 2 трилиона долара (по-голямата част във вид на американски държавни ценни книжа), Пекин влезе в ролята на икономически гигант. Днес той притежава по-голямата част от нашия държавен дълг. Китай е страна-кредитор, докато Америка е страна-длъжник. Цели десетилетия китайците систематично използваха излишъците от своя търговски баланс, за да натрупат американски долари и да инвестират в най-важните отрасли на американската икономика. Тяхната цел беше да постигнат пълно господство в Азия и с времето да изместят Вашингтон от ролята на глобалния лидер. Г-н Обама даде на Пекин желаното: равен статут със САЩ. Той просто изхвърли зад борда политиката на сдържането.<br /><br /><strong>Като лешояди, кръжащи над разлагащ се труп, Русия и Китай усещат слабостта на Америка.</strong> И двете страни призоваха за създаването на нова глобална валута, която да замени долара. Техните искания отразяват не само уязвимостта на Америка, но и растящия недостиг на уважение от страна на Москва и Пекин.<br /><br /><strong>Срещата на Г-20 стана историческо събитие, повратна точка. Тя обозначи края на времето на Америка:</strong> САЩ изгубиха воля и желание да останат последната световна хипердържава. Ценностите, които станаха причина за ослепителния възход на САЩ към световно господство - свободните пазари, "малкото" правителство, американската изключителност - бяха захвърлени в припадъка на едно мултикултурно и самовлюбено себезадоволяване.<br /><br /><strong>Нищо от това обаче не трябва да ни изненадва. По време на предизборната си кампания Обама се закле "да промени тази страна".</strong> На срещата в Лондон той се съгласи на създаването на международна нормативна система, която по своята същност ще контролира големите банки и хедж-фондове, ще ограничава възнагражденията на ръководните кадри, ще закрива данъчните оазиси и дори ще налее в Международния Валутен Фонд над трилион долара, които да помогнат на световната икономика.<br /><br /><strong>На бял свят идва новият международен социалистически ред.</strong> Дори френският президент Никола Саркози се похвали, че ерата на следвоенния "англосаксонски" капитализъм "отива към своя край".<br /><br /><strong>Г-н Обама радостно обявява,</strong> че времената, когато президентът Франклин Делано Рузвелт и британският премиер Уинстън Чърчил "седяха в стаята, пиейки бренди" и реваха съдбините на света, са приключили. Но именно американо-британското лидерство победи нацистка Германия, сломи съветската империя, възстанови Западна Европа и Япония и построи най-процъфтяващата, демократична и устойчива международна система в световната история.<br /><br /><strong>Социалистите като Обама се опитват да изобразят жестоката рецесия като криза на капитализма</strong>, когато основната причина за случилото се е активната намеса на правителството в икономиката, което доведе до силно инфлационен и нестабилен пазар на жилищата. Брюксел, Париж, Берлин, Москва и Пекин ненавиждат англосаксонския капитализъм, не защото той е неустойчив или притежава системни недостатъци, а поради точно обратната причина: неговата самовъзпроизвеждаща се динамичност създаде един икономически и военен титан, равен на който не е имало от времената на древния Рим. Успехът предизвиква завист.<br /><br /><strong>Социализмът е път към разорението. Стъпвайки на този път, Съединените щати рискуват да повторят съдбата на Римската империя</strong> - и точно както тогава нахлуващите германски племена, днес Китай и Русия заплашват да запълнят стратегическия вакуум. Г-н Обама може да се прави на съвременния Цезар, но на практика той сам отваря вратата към американските съкровища и позволява на съвременните варвари да грабят на воля.<br /><br /><em>Jeffrey T. Kuhner е президент на вашингтонския експертно-аналитичен център Институт "Едмънд Бърк" (Edmund Burke Institute)</em></p> <p>&nbsp;</p>