Ъруин Кристъл - политическо наследство за начинаещи

<p>Неговият живот е пример за активно изучаване на политическата теория, но с ангажимент и към практиката и управлението. В своите търсения Кристъл последователно преминава през няколко противоположни идеологически течения. Самият той се шегува, че в него има вроден някакъв ген НЕО &ndash; неотроцкист, неолиберал и най-накрая неоконсерватор.<br /><br />В началото на 30-те години на миналия век Кристъл е бил троцкист. Това са годините, в които той учи история в Сити Колидж в Ню Йорк и по ирония на съдбата именно това увлечение му помага впоследствие да се превърне в убеден антикомунист. Годините, прекарани в дебати срещу политиката на Сталин, му дават много познания за Съветския съюз. По-късно, през 1965 г., заедно с Даниел Бел основава едно от най-влиятелните публицистични списания &ndash; &bdquo;The Public Interest&rdquo;, в което се публикуват най-вече материали по въпросите на гражданските права и обществен ред, образованието, културната политика и политикономията. За разлика от други консервативни групи в американската политика през това време (например тази около National Review) те настояват за последователна защита на традиционните ценности и най-вече за създаване на &bdquo;позитивна&rdquo; консервативна философия, която е нещо повече от копнеж по романтизирано минало и чисто отхвърляне на съвременните ляво-либерални движения. На Кристъл принадлежи крилатата фраза, че неоконсерваторът е либерал, &bdquo;свален на земята&rdquo; (mugged by the reality) от реалността. През годините той е сред най-активните защитници на ниските данъци, доброто управление, малката, но действаща държава, запазването на културното наследство, запазването на идейното и ценностното в политиката.</p> <p>Когато преди около десет години мислех върху враждебността на посткомунистическата българска държава към предприемачите, като по знак на съдбата една от първите книги, които ми попаднаха, беше &bdquo;Автобиографията на една идея&rdquo;. Там, заедно с брилянтните есета, има и около 40 страници автобиографични мемоари. В тях основна нишка е чувството на удовлетворение от един пълноценно изживян живот. И наистина, животът на Кристъл е пример за това как един интелектуалец може да повлияе върху обществено-политическия живот на своята страна и да посвети всички свои действия на това. Неговата дейност е пример как се създава една Голяма идея, която да обедини около себе си&nbsp; мощна обществена енергия и да промени политическия и управленски живот. <br /><br />Безспорно значителна част от идеите на Кристъл са приложими и за българската действителност, но да се копира автоматично неоконсерватизмът не е най-добрият подход. Ако има някакво подражание, нека то да бъде в процеса на създаването и разпространението на идеи, помагащи да решим собствените си проблеми. Неговата биография обаче ни дава един друг урок. Българската политика и обществено развитие просто изглеждат лишени от идеи. Всичко, което се прави, се свежда до това кой го прави, защо го прави и т.н. Политическите решения не са вдъхновени от идеи, а са просто случаен израз на волята на хората, които се занимават с политика. Същото се отнася и до управлението &ndash; почти всичко, което се случва там, не е в резултат на някакви ясни и последователни идеи. Партиите ни също &ndash; просто не се занимават с идеи. Тук се крие едно от големите завещания на Ъруин Кристъл: в политиката идеите имат значение, доброто управление няма как да случи, ако не е водено от ясни и споделени идеи. Самата политика ще продължи да се дискредитира, ако в нея продължаваме да виждаме не идеи, а единствено сменящи се и преминаващи транзитно хора. <br />Неоконсервативната нагласа ни дава гледна точка, ориентири за решаване на проблеми и стимул за действие.<br /></p>