Малко са хората у нас, които не са чували името на Роналд Рейгън. Но още по-малко са тези, които знаят кой е Ъруин Кристъл. Той, бащата на американския неоконсерватизъм, почина на 18 септември 2009 година на 89-годишна възраст. Може би най-важното, с което той ще остане в историята, е неговата неуморна дейност, с която подготви идеите, текстовете и мрежата от клубове, които направиха възможна изборната победа на Рейгън през 1980 г. и допринесоха много за продължилото десетилетия доминиране на Републиканската партия.
<p>Неговият живот е пример за активно изучаване на политическата теория, но с ангажимент и към практиката и управлението. В своите търсения Кристъл последователно преминава през няколко противоположни идеологически течения. Самият той се шегува, че в него има вроден някакъв ген НЕО – неотроцкист, неолиберал и най-накрая неоконсерватор.<br /><br />В началото на 30-те години на миналия век Кристъл е бил троцкист. Това са годините, в които той учи история в Сити Колидж в Ню Йорк и по ирония на съдбата именно това увлечение му помага впоследствие да се превърне в убеден антикомунист. Годините, прекарани в дебати срещу политиката на Сталин, му дават много познания за Съветския съюз. По-късно, през 1965 г., заедно с Даниел Бел основава едно от най-влиятелните публицистични списания – „The Public Interest”, в което се публикуват най-вече материали по въпросите на гражданските права и обществен ред, образованието, културната политика и политикономията. За разлика от други консервативни групи в американската политика през това време (например тази около National Review) те настояват за последователна защита на традиционните ценности и най-вече за създаване на „позитивна” консервативна философия, която е нещо повече от копнеж по романтизирано минало и чисто отхвърляне на съвременните ляво-либерални движения. На Кристъл принадлежи крилатата фраза, че неоконсерваторът е либерал, „свален на земята” (mugged by the reality) от реалността. През годините той е сред най-активните защитници на ниските данъци, доброто управление, малката, но действаща държава, запазването на културното наследство, запазването на идейното и ценностното в политиката.</p>
<p>Когато преди около десет години мислех върху враждебността на посткомунистическата българска държава към предприемачите, като по знак на съдбата една от първите книги, които ми попаднаха, беше „Автобиографията на една идея”. Там, заедно с брилянтните есета, има и около 40 страници автобиографични мемоари. В тях основна нишка е чувството на удовлетворение от един пълноценно изживян живот. И наистина, животът на Кристъл е пример за това как един интелектуалец може да повлияе върху обществено-политическия живот на своята страна и да посвети всички свои действия на това. Неговата дейност е пример как се създава една Голяма идея, която да обедини около себе си мощна обществена енергия и да промени политическия и управленски живот. <br /><br />Безспорно значителна част от идеите на Кристъл са приложими и за българската действителност, но да се копира автоматично неоконсерватизмът не е най-добрият подход. Ако има някакво подражание, нека то да бъде в процеса на създаването и разпространението на идеи, помагащи да решим собствените си проблеми. Неговата биография обаче ни дава един друг урок. Българската политика и обществено развитие просто изглеждат лишени от идеи. Всичко, което се прави, се свежда до това кой го прави, защо го прави и т.н. Политическите решения не са вдъхновени от идеи, а са просто случаен израз на волята на хората, които се занимават с политика. Същото се отнася и до управлението – почти всичко, което се случва там, не е в резултат на някакви ясни и последователни идеи. Партиите ни също – просто не се занимават с идеи. Тук се крие едно от големите завещания на Ъруин Кристъл: в политиката идеите имат значение, доброто управление няма как да случи, ако не е водено от ясни и споделени идеи. Самата политика ще продължи да се дискредитира, ако в нея продължаваме да виждаме не идеи, а единствено сменящи се и преминаващи транзитно хора. <br />Неоконсервативната нагласа ни дава гледна точка, ориентири за решаване на проблеми и стимул за действие.<br /></p>