Суеверието се срещна с академичния феодализъм

<p>Чистачката е най-безобидният участник. Явно тя изпитва неприязън към докторантката заради постоянните натяквания, че трябва да си върши работата. Тогава тази объркана жена прибягва до единственото оръжие, с което разполага, за да причини дискомфорт на докторантката. Тя поглежда обекта на своята омраза и изрича съдбоносните думи &bdquo;Да не видиш бял ден!".</p> <p>Понякога не си даваме сметка колко сила има в думите. А и може би чистачката не знае, че не само думите, които чуваме, ни въздействат, а и думите, които изричаме. Лошото говорене рефлектира върху нас. Кой се е почувствал по-добре, наричайки родината си &ldquo;тая скапана държава&rdquo;?</p> <p>Ако има нещо, за което съжалявам в живота си, това са думи, които няма как да върна назад. В такива случаи се сещам за посланието на апостол Яков: &ldquo;Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло&rdquo;. Умението човек да замълчи, когато е на път да каже нещо, за което ще съжалява, е един от признаците на зрялост.</p> <p>За докторантката ние научаваме също много неща от заповедта на Стопанския институт. На никого не би му било приятно да чуе нещо лошо по свой адрес &ndash; било то пожелание или обида. Но докторантката е била силно уязвена от &ldquo;проклятието&rdquo; на чистачката заради суеверие.</p> <p>Винаги съм се чудил защо хората са суеверни. Техният живот става толкова по-сложен. Ако вярваме, че има духовен свят, не е ли по-просто да се доверим на Бог и да си кажем, че той ще ни защити от всяко зло, ако го приемем за наш небесен отец? Проблемът е, че при Бог, както го описва Светото писание, отиват само банкрутиралите хора. Хора, които знаят, че не могат да се оправят сами, и са готови да се отрекат от егоизма си.</p> <p>Суеверието върви за ръка с желанието да правим каквото си искаме и да намираме извинение за резултатите от нашите действия.</p> <p>Ние разбираме със сетивата си, че има духовен свят, но не искаме Бог, който да ни казва какво да правим &ndash; да се извиним, да спрем да вършим грях, да се покаем. Чувал съм, че има и по-суеверни хора от българите, но аз лично не съм срещал такива.</p> <p>Ние не си даваме сметка колко сериозни последствия има това за народа ни. Най-големите потърпевши са самите суеверни хора, защото стават подвластни на страховете си и започват да действат ирационално &ndash; и противно на това, което е добро за тях. За хората, които не ми вярват, имам следния експеримент &ndash; отидете уплашени на изпит, интервю или преговори и вижте какъв ще бъде резултатът.</p> <p>Колкото до желанието за възмездие, Исус ни съветва да действаме в такива случаи по следния начин: "Обичайте неприятелите си, правете добро на тези, които ви мразят, благославяйте тези, които ви проклинат, молете се за тези, които ви правят пакост".</p> <p>Последният участник в скандала &ndash; администрацията на Стопанската академия в Свищов, наистина успя да ме изненада. Учебното заведение, което се прочу не с научните си постижения, а с контактите на ректора с лобиста на съдебната система, ме смая с административния си капацитет. В 11 ч на 27.01.2009 г. се разиграва грозна сцена и в рамките на 6 работни часа потърпевшото лице дава писмени обяснения и получава медицинско свидетелство, помощник-ректор изготвя докладна записка и Студентският съвет пише писмо по случая. На базата на тези документи още същия ден е издадена заповед за уволнение на провинилата се служителка, която е имала време да подпише молба за напускане по взаимно съгласие още същия ден. Тази невероятна експедитивност на университетската администрация е поредното доказателство, че автономността на висшите учебни заведения води до превръщането им във феодални имения, в които правилните контакти може да предизвикат уволнението на майка с три деца с абсурдни мотиви в рамките на половин работен ден.</p> <p>Другата изненада е чувството за абсолютна безнаказаност и безкритично подчинение, което лъха от гореописаните документи. В случая най-малко петима души от администрацията на университета воглаве с помощник-ректора участват в решаването на този женски скандал &ndash; една неприсъща за тях дейност. Никой от тези хора не намира сили да дръпне настрана афектираната докторантка и да й каже колко нелепи са твърденията й и да я помоли да се успокои.</p> <p>Напротив, всички се втурват презглава да наложат исканата от нея справедливост.</p> <p>Този емблематичен пример за българските висши учебни заведения още един път ме убеждава колко порочно разбират те автономията. Вместо да роди свобода и креативност, тя се изражда в средновековен феодализъм. Кредото на тези структури е: "Правителство, дай парите и ни остави да правим с тях наш вилает". Явно това трябва да бъде променено.<em><br />Коментарът е публикуван във <a href="http://www.24chasa.bg" title="www.24chasa.bg"><span style="text-decoration: underline;">в. "24 часа".</span></a></em></p>