Секс, власт и пари – прави ли Германия изключение?

<p>Така че, стане ли дума за злоупотреба с власт, секс и пари, Германия няма нужда да поглежда към съседите си. И тук я има онази култура на мъжкарството, което кара някои да си мислят, че властта им позволява да прекрачват граници.<br /><br /><strong>Замъглените възприятия на "неустоимите" мъже</strong></p> <p>Явно е, че с натрупването на власт се замъглява все повече и съзнанието. Онзи, който е обграден от послушни подчинени, започва да си вярва, че е особено атрактивен и че може да си позволи много повече от всички останали. Онзи, който е свикнал да минава като булдозер през всички видове съпротива, взема това, което иска, без да се замисли дали му се полага.</p> <p>В защита на този вид мъже би трябвало да кажем, че има и достатъчно жени, които се хвърлят доброволно в ръцете им, привлечени от силата на властта. Има и много други жени, които се примиряват с нападките, пък били те и само вербални, страхувайки се от това, че един явен скандал ще бъде много повече в тяхна вреда, отколкото във вреда на агресивния им шеф. Защото те са малцинство в един доминиран от мъжете свят, които обикновено са солидарни един с друг. И точно в това е главният проблем. Жените на ръководни позиции в политиката и икономиката са прекалено малко. Това важи и за Германия. Екскурзия със сексуслуги като награда за заслужили сътрудници не би могла да хрумне на шеф от женски пол.</p> <p>Досега нито един германски политик не е бил принуден да се откаже от поста си заради сексафери. От една страна, това се дължи на неписаното правило, следвано от германските медии: личната сфера на политиците не може да става публично достояние без тяхно разрешение. Най-малкото тогава, когато става дума за слухове, а не за доказани факти. Едва тогава, когато баварският премиер Хорст Зеехофер призна публично за извънбрачното си дете, медиите дръзнаха да говорят за това. Кариерата на Зеехофер обаче не пострада.</p> <p><strong>Да сте чували за "женски" сексскандали</strong></p> <p>Натрупалите се актуални случаи, в които известни мъже се препъват в сексафери, предизвика обществена дискусия, която не може да бъде спряна така лесно. Във Франция един от заместник-министрите вече подаде оставка заради упреци за сексуални нападки спрямо подчинени. Преди ареста на бившия шеф на МВФ Доминк Строс-Кан това беше немислимо, защото във Франция, където няколко министър-председатели са поддържали извънбрачни връзки, сексизмът не подлежи на критики. Сега обаче това се променя.</p> <p>И още нещо: ние имаме нужда от повече жени на ръководни позиции, за да бъдат те пример за останалите. Това не означава, че жените са по принцип по-добри от мъжете, но когато ръководните функции в една фирма са равноправно разпределени между жени и мъже, сексизмът на работното място ще има по-малко възможности за проява. Ето защо хубаво би било, ако начело на МВФ застане Кристин Лагард. Тя със сигурност ще предизвиква вниманието на медиите, но поводите за това едва ли ще бъдат сексскандали.<br /><br /><em>Текстът е публикуван в сайта на "Дойче Веле".</em></p>