САМЪРС: Трите начина за справяне с растящото неравенство

<p>Друго изчисление показва, че ако разпределението на доходите беше останало същото като това от 1979 до 2007 г., доходите на най-богатия 1% щяха да бъдат с 59%, или 780 хил. долара, по-ниски от сегашните, а доходите на 80% от населението щяха да бъдат с 21%, или 10 хил. долара, по-високи.</p> <p>Онези, които не се тревожат от тези тенденции или предпочитат политики на непропорционално данъчно облагане за богатите &ndash; усилващо неравенството &ndash; твърдят, че няма проблем с ускоряващото се нарастване на неравенството, понеже то е преодолимо в жизнения цикъл на човека и през поколенията. Неравенството в доходите по време на жизнения цикъл на човека е пренебрежимо малко в сравнение с неравенството в една отделно взета година. Но социалната мобилност в Съединените щати днес е по-слаба според международните стандарти.</p> <p>Защо най-богатият 1% от населението се справя по-добре от останалите? Отговорът се крие в технологичните промени и глобализацията. Когато Джордж Ийстман (основателят на "Кодак" &ndash; б.пр.) направи революция във фотографията, той стана преуспял човек и понеже успя да накара много американци да го последват, град Рочестър, щата Ню Йорк, се сдоби с преуспяваща средна класа само за две поколения. Когато Стив Джобс направи революция в персоналните компютри, той и акционерите на &bdquo;Епъл&rdquo; станаха преуспели хора, но тези акционери сега са пръснати по целия свят и ползите от това не бяха усетени от американската средна класа, понеже производството беше изнесено извън страната, а изработката на компютри и софтуер не изисква някакви свръхумения.</p> <p>Настоящата пазарна система разпределя богатството все по-неравно. От една страна, дебатите са фокусирани върху играта с нулев резултат (ако един печели, друг неизбежно губи &ndash; б.пр.), а за разочароваща липса на ръст на доходите за средната класа се обвиняват богатите. Споделящите тази гледна точка трябва да решат дали в Съединените щати трябва да има повече или по-малко предприемачи като основателите на &bdquo;Епъл&rdquo;, &bdquo;Гугъл&rdquo;, &bdquo;Майкрософт&rdquo; и &bdquo;Фейсбук&rdquo;. Понеже всеки от тях е допринесъл доста за нарасналото неравенство. Лесно е да се възмущаваме относно размера и ръста на възнагражденията на изпълнителните директори на корпорациите, но трябва да знаем, че фирмите с един собственик като едноличните акционерни дружества плащат повече на своите изпълнителни директори, отколкото публичните компании. И въпреки всичките си проблеми, през последните две десетилетия американските мултинационални компании често са сравнявани с егалитарни общества. Там, където големите печалби са съпроводени с полза за много хора, не трябва да има поводи за критики.</p> <p>В същото време онези, които призовават за поемане на отговорност за неоправданото нарастване на неравенството или за провокирането на класов конфликт, са още по-неадекватни. Обхватът на промените в разпределението на доходите се дължи на общото ниво на растежа на икономиката, който от своя страна е главна предпоставка за растежа на доходите на средната класа, т.е. разпределението на полученото от растежа е не по-малко важна предпоставка за ръста в неравенството на доходите. Наблюдението, че нарастването на неравенството означава печалба за малцина и загуба за всички останали, опровергава идеята, че само укрепването на икономиката може да намали неравенството. Съсредоточаването върху американската конкурентоспособност, както мнозина съветват, може да усили неравенството, докато в същото време може да се направи поне малко за повечето американци, ако се съсредоточим върху мерки като намаляването на корпоративния данък или защитата на интелектуалната собственост в полза на компании, които произвеждат своята продукция в Съединените щати.</p> <p>Нуждаем се от повече и по-адекватни отговори на нарастващото неравенство. Затова предлагам три възможности, върху които да стъпим.</p> <p>Първо, правителството не трябва да спомага за увеличаването на неравенството, като награждава богатите със специални отстъпки. Там, където правителството влага в активи или раздава лицензи, трябва да има търгове, до които достъп да имат всички. Там, където правителството прави застраховки, премиите трябва да са съобразени с пазарните условия, а не на базата на консултации със заинтересованите индустрии. Действията на правителството трябва да бъдат съобразени с правилата на капитализма, а не с условията, договаряни от капиталистите с връзки във властта.</p> <p>Второ, има открита възможност за справедлива и стимулираща растежа данъчна реформа. В момента в който късметът изневери и федералният дефицит започне да расте, трябва незабавно да бъде премахнат данъкът върху недвижимите имоти. Няма причина да не смятаме, че промяната на данъците в период на силно нарастващо неравенство ще обърне тенденциите в доходите преди данъчно облагане, които доходи всъщност са продукт на пазарните взаимоотношения.</p> <p>Трето, публичният сектор трябва да осигури по-голяма справедливост в жизненоважните сфери. В пазарната икономика винаги ще има хора, притежаващи цели сгради или произведения на изкуството. По-тревожното обаче е, че възможността на учениците от средната класа да отидат в колеж ще бъде сериозно намалена заради нарастването на таксите за обучение и значителните съкращения на бюджетите на държавните университети и че особено през последното десетилетие се отвори огромна пропаст между житейските очаквания за благоденствие и реалността.</p> <p>Нито политиката на поляризация, нито защитата на интересите на богатите ще доведе до защита на интересите на средната класа в постиндустриалната икономика.</p> <p><em>*Лорънс Самърс е професор и бивш президент на Харвардския университет. Бил е финансов министър по време на управлението на Бил Клинтън и икономически съветник на президента Обама от 2009 до 2010 г.</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>