Предателството на българската журналистика

<p>В тази първа майска седмица, по повод Международния ден на печата изпълнителният директор на неправителствената организация "Репортери без граници" Оливие Базил, точно както и миналата 2010 година, съобщи на българската и на европейската аудитория, че положението със свободата на словото в България е много, много сложно.</p> <p>През 2009 година той каза: образът на медийната свобода в България е плачевен, а през 2008-а се спря на подслушването на журналистите и на откровеното нежелание на политическата класа в България да чете медийна критика.</p> <p>По същото време в поверителния доклад на посланик Нанси Макълдауни до Държавния департамент на САЩ хроничното заболяване на българската журналистика е обрисувано по следния начин: "продажност, корупция и политически слугинаж, заплащани с мръсни пари от сивия сектор".</p> <p>Същото заключение фигурира и в резултатите, огласени от "Фрийдъм Хаус", според които България не само че не е успяла да подобри своя рейтинг, а е отстъпила назад в класацията за свобода на словото, озовавайки се в компания с Източен Тимор, Намибия и Индия.</p> <p>Съобщението не е новина. Българската журналистика вече 20 години говори шепнешком, поддържа нисък профил и показва реверансови "плиета" ту наляво, ту надясно, старателно заобикаляйки теми и проблеми, които биха конфронтирали издателите с властта. Нещо по-лошо - както стана ясно от доклада на Сметната палата, тиражни медии охотно приемат подкупи, формирани от парите на данъкоплатците, и пишат под диктовката на държавни чиновници.</p> <p>Икономическият натиск, автоцензурата, заплахите и манипулациите, ежедневният страх да не останеш на улицата, както и липсата на чувство за мисия, липсата на професионална солидарност и колегиална етика сред мнозинството от българските журналисти обясняват драматичната подмяна на обществения договор, за който медиите мълчат. Не всички, разбира се: но гласът на "малцинството" е буквално задушен в крещящата акустика от клакьори, хроникьори и сервитьори на властта.</p> <p><strong>Жълта тиня</strong></p> <p>Вината на българските медии за прехода на България е огромна. Защото именно медийната чалга наложи жълтата безпросветност, в която плува масата от зрители, слушатели и читатели. Вече е почти невъзможно за обикновения човек да се ориентира между истини, полуистини и лъжи.</p> <p>Именно тази стряскаща липса на анализ, на елементарна грамотност, наложи днешната властваща простащина, която както никога преди има нужда от лъскаво медийно огледало. Независимо от интересната първоначална идея на организаторите, в така наречените Световни срещи на българските медии отсъства част от журналистическата гилдия, но властта винаги присъства!</p> <p>Едните се правят, че говорят, другите се правят, че ги слушат. И в този задушаващ валс сякаш невинни няма&hellip;</p> <p><em>Коментарът е публикуван в <span style="text-decoration: underline;"><a href="http://www.dw-world.de/dw/0,,619,00.html" title="http://www.dw-world.de/dw/0,,619,00.html">"Дойче Веле"</a>.</span></em></p>