Пладнето на ПуМе

<p>Назначавайки своя Симеон Анатолиевич, Путин с характерния си стил не разреши съдбоносната за себе си дилема &bdquo;тръгни си, не бива да оставаш&rdquo;, а я затвърди с решение, убеден, че запазва и двете опции. Трескавата и с нищо немотивирана промяна на Конституцията в края на 2008 г. потвърждава, че вариант за неговото завръщане се е разработвал тогава в конкретен практически план. Но подушвайки някаква смътна опасност, той отново отложи решението и се оказа прав. <strong>Годината 2009 се оказа преломна за настроението на политическата класа. </strong></p> <p>Разбирането за изчерпаност, безперспективност, за задънена улица, обреченост, тъпота, трагикомичната пошлост на путинския икономически и политически модел се превърна в доминиращо в съзнанието на добре информираните за реалното положение на нещата в държавата, управлявана от &bdquo;елита&rdquo; и идеологическите му прислужници.</p> <p>Това малко позабавено разбиране беше достатъчно ясно изразено в едно нашумяло есе: <strong>изостанала сива икономика, която и не бива да се нарича икономика &ndash; само безкрайни подкупи, системна корупция, горящ Кавказ, измиращо от алкохолизъм и наркотици население, неразвита политическа система, еклектична външна политика, движена от комплекси и бизнес интереси, и т.н.</strong> Името на &bdquo;националния лидер&rdquo; не се споменаваше, но оценката на славното десетилетие беше повече от ясна.</p> <p>Съветската номенклатура, чиито наследници са нашите съвременни клептократи, добре знаеше как трябва да се постъпва с първото лице, престанало според нея да изпълнява необходимите за корпорацията жречески функции. Ленин е изолиран в Горки, на Сталин му помагат да умре в собствената му вила, на Хрушчов и Горбачов просто им биха шута.</p> <p><strong>Класиката &bdquo;нашият бащица се оказа...&rdquo; е налице, изглеждаше, че и в нашия случай аха-аха и ще се изсипе от колектива на &bdquo;елита&rdquo;.</strong> Най-талантливите и най-преданите от путинските подлизурковци вече внимателно пробват на вкус &bdquo;...не бащица, а бясно псе&rdquo;: Павловски мърмори за застаряващия Де Гол, Максим Соколов замахва към светия кооператив &bdquo;Озеро&rdquo; и над августейшите членове, с които по-рано си позволяваха да се гаврят само маргинални автори от незначителни интернет издания.</p> <p>Но нещо ги спря в последния момент и млъкнаха дръзките им гласове. И това е нашият безценен Симеон Анатолиевич. <strong>&bdquo;Елитите&rdquo; мечтаят да се освободят от Путин и неговото обкръжение, водещи ги към катастрофа. Но те влачат огромни елитни обози и се страхуват да ги изложат на риск, ако има още някаква възможност да се изчака.</strong></p> <p>Както справедливо ги предупреди преди дни в порив на цинична откровеност същият този Павловси: &bdquo;Не забравяйте, че ние всички сме крадци, господа! Внимателно клатете лодката!&rdquo;. Така че не е ли по-добре за нас отначало внимателно да се строим под знамената на новия господар, който регулярно ни изпраща кокетливи знаци, сигнали, гримаси. А Путин през това време самичък ще се стопи, като лъжлива бременност. До 2012 г. почти не остана време. А тогава изглежда Дмитрий Анатолиевич ще се реши да се превърне в президент модернизатор. Такива примерно &bdquo;възвишени&rdquo; и &bdquo;вменяеми&rdquo; настроения господстват у разбиращия необходимостта от промени &bdquo;елит&rdquo; и гасят възможностите му за антипутинска активност.</p> <p>Ех, ако Путин от самото начало бе поел трети мандат или бе махнал Медведев непосредствено след промяната на Конституцията, той би се оказал днес в много по-уязвимо положение &ndash;<strong> отговарящ за всичко и идеален кандидат за незабавно сваляне.</strong> Сега вече няма какво да се праща в Конституционния съд, а като минимум до края на мандата нежно ще се грижи за младшия си партньор.</p> <p>Още повече, че Медведев въпреки огромните си формални пълномощия не представлява никаква опасност за него. Той няма да клати лодката. Той е парализиран от същия страх, от който треперят и самият Путин, и целият &bdquo;елит&rdquo; от последните 20 години. Т<strong>е са останали сами срещу обществото и трябва да отговарят на дълъг списък от неудобни въпроси.</strong></p> <p>Семейният доктор Павловски постави на цялата политическа класа и на самия себе си окончателна и неподлежаща на обсъждане диагноза. Днес в Русия няма субект на дееспособна власт. Останало е странното двуглаво същество ПуМе, обречено да пълзи по инерция към 2012 г. и неразбиращо с нито една от главите си какво ще прави занапред. Мръсотия в копринени чорапи с часовници Patek Philippe на дясната и Breguet на лявата ръка и с брилянтни копчета за маншети от ФСБ.<br /><br /><em>Грани.ру<br />Превод от руски Веселина Гюлева</em></p>