- 10 Sep 2020
- 95
- 5
„Огромен брой детски смърти – неразследвани и в голямата си част предотвратими.” Това е един от изводите на Български хелзинкски комитет (БХК) след направените проверки на всички домове за деца с умствени увреждания в страната. Убити по особено мъчителен начин – от глад, занемаряване, студ, залежаване, лоша хигиена, измръзване, удавяне, изгаряне, задушаване... Това са тези 238 деца в България, убити между 2000 и 2010 година. Да, убити, а не умрели от естествена смърт и защото „те толкова си могат”, както цинично обясняваше през 2007 социалната министърка Емилия Масларова.
<p>И само може да гадаем какво е било преди 2000 или пък преди 1989 година, когато никой не се занимаваше с този проблем. Когато даже го нямаше така омразния Български хелзинкски комитет, обвиняван от полуграмотни патриотари и от корумпирани политици в национално предателство.<br /><strong></strong></p>
<p><strong>Пробългарската позиция на президента Първанов и съсоциалистите му </strong></p>
<p>Помните ли какво каза по повод филма на ББС за децата от Могилино българският президент Георги Първанов, този ненадминат патриот, на когото „Държавна сигурност” дала хероичното прозвище Гоце?</p>
<p>Каза че филмът на ББС бил „част от антибългарска кампания”.</p>
<p>Ако следваме логиката на президента, излиза, че щом един филм, който протестира срещу бавното и мъчително убиване на деца в България, е част от „антибългарска кампания”, то „пробългарската” позиция е: оставете ни да си убиваме децата в България, това си е „наша работа”.</p>
<p>А помните ли какво каза тогавашният министър-председател и лидер на БСП Сергей Станишев? Той пък заяви, че филмът на ББС за изоставените деца в дома в село Могилино бил "крайно тенденциозен" и че "изкривявал действителността за полаганите грижи".</p>
<p>Ето я в цифри „действителността за полаганите грижи" - всяка година около 25 деца умират в тези т.нар. "домове"!</p>
<p><strong>Но това далеч не е всичко. </strong></p>
<p>Защото по-натам четем в изследването на БХК, че в много от т.нар. „домове” „се практикува незаконна физическа имобилизация на деца – връзване на крайниците или фиксиране към легла, инвалидни колички и други предмети; поставяне на усмирителни ризи, с цел контрол. Има поне 17 документирани случая на физическа имобилизация. На 90 деца е прилагана „химическа имобилизация“ с тежки и увреждащи невролептични медикаменти.”</p>
<p>БХК уточнява, че „физическата имобилизация е разрушително насилие за психиката, a химическата – и за тялото.”</p>
<p>Човек чете ужасен и се пита за „домове” ли става дума или... за концлагери за изоставени деца? Деца, лишени не само от родителска ласка и човешко отношение, но и от основните им, естествени човешки права, от правото им на образование, на здравеопазване, деца бити, малтретирани и убивани бавно и мъчително от глад, от студ и от занемаряване?</p>
<p><strong> Никой не си бил направил труда да уведоми главния прокурор Борис Велчев</strong></p>
<p>От статия на вестник „Стандарт”, публикувана на 20 септември научаваме, че тези домове се наблюдавали от 18 прокуратури в страната. Според главния прокурор Борис Велчев била създадена мрежа от хора, които са не само компетентни, но и мотивирани тези случаи да не се повтарят. По думите му в направените проверки по домовете има "непонятни" неща. Той посочил, че при 80 на сто от случаите на детска смърт в домовете, никой не си е направил труда да уведоми МВР или прокуратурата, за да бъде извършена проверка.</p>
<p>На читателя не му става много ясно как хем тези домове се наблюдават от 18 (при това забележете: компетентни и мотивирани!) български прокурори, хем прокуратурата нищичко не била знаела, понеже никой не си направил труда да я уведоми.</p>
<p><strong>Горкият главен прокурор на Република България! Не чул, не видял, не разбрал.</strong></p>
<p>По всяка вероятност през последните 3- 4 години не е чел вестници, не е слушал радио, не е гледал телевизия, пък и едва ли му е останало време да се запознае със задълженията си на главен прокурор, а най-вероятно и Конституцията не е чел.</p>
<p>Иначе няма как да си обясним оправданието, че представете си, никой не бил уведомил прокуратурата, която впрочем има задължението и да се САМОСЕЗИРА, включително след разследващи публикации в медиите.</p>
<p>А ако не по-рано, то поне през 2007 година и глухите чуха, и слепите видяха какво се върши по т.нар. „домове за деца” в България след филма на Кейт Блюет „Изоставените деца на България”, излъчен по ББС, у нас и по десетки национални телевизии в Европа. Ето за сведение на нечетящия ни главен прокурор и на цялото му прокурорско войнство от 1600 прокурора, един непълен списък с част от медийния отзвук в България.</p>
<p>Случаят бе разглеждан и в Европейския парламент. Но Борис Велчев, иначе честичко сновящ по онова време по линията София – Брюксел, придружавайки като предан оръженосец вечерящия с „оперативно интересни лица” тогавашен вътрешен министър Румен Петков, за да убеждава европейската комисия в борбата с корупцията у нас, не бил чул и не бил разбрал.</p>
<p>Едва сега се плеснал по челото българският главен прокурор, едва сега разбрал за фрапиращите случаи като тези от „дома за деца” в Добричко, където за последните 10 години 56 деца са умрели от глад, студ и ужасяващи условия.</p>
<p><strong>Срамът и почудата</strong><br /><br />„Срам ни е и ни учудва, че в 21 век деца умират от глад”, казал обвинител № 1 ни уверява в. „Стандарт”.</p>
<p>Безспорно е, че това е срамно и позорно.</p>
<p>Спорно е, че Борис Велчев го е срам. Защото ако го беше срам, досега да си е подал оставката.</p>
<p>Неизвестно е също от чие име говори главният прокурор, употребявайки първо лице, множествено число. Ако визира управляващите вчера и днес и твърди, че всички те се срамуват, главният прокурор просто заблуждава обществеността у нас.</p>
<p><strong>Защото не става дума за срам, а за безсрамие.</strong></p>
<p>Да припомним, че преди 3 години, когато филмът на Кейт Блюет стана достояние на българското общество, най-големият смут на българския президент, беше че филмът не бил „направен с любов към България” !</p>
<p>Интересно как нашият президент си представя любовта към България в подобен филм? Като целофанена лъжа за действителността в тези „домове’?</p>
<p>Колективно или индивидуално достойнство?</p>
<p>Всъщност, нищо ново под слънцето. Когато в една държава системно се потъпкват правата на човека и индивидуалното достойнство на гражданите, тогава започва да бъде размахван номерът с „антибългарската кампания” и.... „националното достойнство”.</p>
<p>С други думи, не е важно, че седемгодишната Лора тежи едва седем килограма, че ръката на Филип е с дебелината на палеца на социалната министърка Масларова, че малката Седа е вързана за крака на леглото (вж. статията „Домът, който убива” на Яна Бюрер Тавание, в. „Капитал”, 2005), не е важно че дечица в невръстна възраст скимтят от болка и бавно и мъчително гаснат „под грижите” на българската държава.</p>
<p><strong>Важно е за това да не се говори, защото не е патриотично и ще пострада „националното ни достойнство”.</strong></p>
<p>Само че ако изобщо има такова нещо като колективно достойнство, то не е в размахване на лозунги от рода на: „моята страна е най-красивата страна на света”, а хората от моето племе са най-умните и най-добрите хора на планетата Земя, че даже и във Вселената. Това не е патриотизъм, а глупост и демагогия.</p>
<p>Ако си патриот и обичаш страната си, ще искаш хората в нея да живеят добре.</p>
<p>А това означава да бъдат зачитани правата им и индивидуалното им достойнство! Това означава, че не може в твоята страна да бъдат убивани деца и то безнаказано, а главният прокурор да вдига рамене и да казва: ама никой не ни е уведомил.</p>
<p>А интересно за какво получава заплатата си господин Велчев? Дали за да защитава обществения интерес или за да прави мили очи на управляващите?</p>
<p><strong>Невинни и решителни</strong></p>
<p>И същевременно, винаги когато до обществото стигнат нелицеприятни факти, Борис Велчев бърза да прави недопустими публични изявления още преди разследването да е приключило. Така постъпи и в този случай, когато побърза да успокои нечии гузни съвести, че виновници за детската смъртност ще бъдат търсени само сред персонала по домовете.</p>
<p><strong>Очевидно всички останали по върховете на правителствения Олимп са невинни.</strong></p>
<p>И докато такива като Славка Кукова и Яна Бюрер Тавание от БХК от години се мъчат да заинтересуват незаинтересованите ни институции от съдбата на децата в тези домове и на психично болните възрастни в т.нар. „затворени институции”, Борис Велчев – главен прокурор на републиката е твърде зает да се потупва приятелски по раменете със съответния премиер и вътрешен министър, които са на власт в момента и да уверява обществото в общата им решителност срещу „наглите” и „престъпниците”.</p>
<p>A когато представителите на съдебна и изпълнителна власт у нас се потупват взаимно по раменцата, логично е прокуратурата да нехае за потъпкването на конституцията у нас и за неспазването на международните конвенции, които България е подписала. Включително и за драстичното неспазване на Конвенцията за правата на детето.</p>
<p>Питам се сега дали тези български ежедневници, които толкова обичат да палят общественото мнение у нас със заглавия от сорта „Вземат ни баташкото клане” или „България уби дете” ще публикуват изследването на БХК, ще изпратят журналисти с кураж да задават неудобни въпроси на управляващите и на главния прокурор и дали ще напишат с големи букви на челната си страница: „В България се убиват деца по особено мъчителен начин.”</p>
<p>Сега поне имат всички основания за подобно заглавие.</p>
<p>PS Вместо това тези иначе храбри наши медии са публикували новината под угоднически заглавия, твърдящи че прокуратурата "нищела" смъртните случаи на децата. Голямо "нищене" е паднало, вижда се. Истината е, че прокуратурата не е предприела нищо в продължение на години и нищичко нямаше да предприеме, ако не беше разследването на Български хелзинкски комитет.</p>
