- 10 Sep 2020
- 67
- 5
Нямаше дори нужда да излиза поредното общоевропейско изследване за нагласите на гражданите в различните страни, за да разберем, че българите са най-нещастната нация. Страна, в която едно от най-разпространените презрителни обръщения е “Нещастник!”, явно отглежда хора с мрачен поглед върху собственото си битие. Въпросът не е дали са нещастни българите, а защо и от какво. Чувството за неудовлетвореност тук се изразява в два ясно изразени пласта – личен и национален. В личен план проблемът е, че отделният българин е много свестен човек, но никой от другите българи не му го признава и от това той се съсипва. В национален план сме нещастни, защото светът е голям и големите нации дебнат отвсякъде, за да ни смачкат. Нещастни сме, защото сме малки, нещастни сме, защото сме бедни, защото съдиите подпират Италия или защото никой не знае, че сме изобретили компютъра. А много добре знаете, че когато един човек е нещастен, никакви рационални доводи не могат да го убедят в това, че няма от какво да е нещастен.
<p>Преди години четох една прекрасна статия от Георги Ганев, озаглавена “Реквием за една малка и бедна България”. В нея авторът разглежда обективните факти, а те са следните: страната ни е на 104-то място в света по територия – десетина позиции над златната среда. При универсалния индекс за човешко развитие, който сумира продължителността на живота, нивото на образованието и брутния вътрешен продукт, нещата изглеждат още по-добре – 61-ва позиция. Излиза, че живеем по-добре от 2/3 от хората по света, а сме по-нещастни от 4/5.</p>
<p>Кой е виновен за този парадокс? Кого да посочим с пръст и да заклеймим като първопричина?</p>
<p>Ами няма кого. Смятаме, че живеем зле, но това не е обективен факт, а субективно мнение, оправдание някакво за масовото ни бездействие. Българите бездействат, когато става дума за техните граждански права; бездействат, когато някой паркира колата си върху главите им; българите не си мърдат пръста да почистят около блока или да сковат една пейка. Искаме да бъдем щастливи, но всичко наоколо ни кара да се чувстваме нещастни. И единствената причина за това е, че сме мързеливи и пасивни. Аз лично не съм виждал действен човек, който да е изпаднал в перманентното униние на средния българин. А ежедневно се срещам с всякакви симуланти, които са напълно безполезни за околните, но в същото време не спират да се оплакват. Не спират да повтарят, че сме бедни и оттам извирали всичките ни проблеми. Аз пък ще ви кажа, че не сме бедни. Ако се огледате внимателно и си направите малък личен списък с всички свои познати, които правят нещо смислено, и го сравните със списъка на симулантите, ще си дадете сметка, че ние не само не сме бедни – ние сме неоправдано богати на фона на тоталния мързел, в който тънем. Всичко останало е мрън-мрън от устите на нещастници.</p>
