Махмурлук след партито. Икономическият крах на Източна Европа

<p>&nbsp;&nbsp;&nbsp; Глобалната криза удари Източна Европа по особено отмъстителен начин. Страните, които бяха облагодетелствани много повече от глобализацията и бяха звездите на капитализма, сега виждат как интересът към техния експорт се срива, а заедно с това и техните валути. Те се подготвят за твърдо приземяване. Ричард Делевски е бизнесмен на ръба на фалита. След няколко тревожни месеца за бъдещето на компанията му сега изглежда, че всичко свършва. Делевски бил на среща с клиент в Минск, Беларус, когато телефонът му иззвънял и му съобщили, че кризата е ударила и него и че неговата компания Delkar е на червено с 4 милиона злоти или 850 000 евро. Сумата се е натрупала, защото Делевски е използвал валутните опции за хеджиране срещу обезценяването на злотата. Но сега полската валута е загубила почти една четвърт от стойността си спрямо еврото. И никой не бе обяснил на Делевски, че ако това се случи, той ще трябва да извърши компенсаторни плащания. Около половината от производството в строителния бранш в предприятието на Делевски се изнася за Франция, Португалия и Германия, а останалата част се продава в Полша. &bdquo;Износът е намалял рязко през последните месеци, но това само по себе си не може да ни довърши&rdquo;, твърди бизнесменът. <br />Имайки предвид дълбочината на сегашната криза, той е наясно, че търсенето на продукцията му в Западна Европа ще пада. Но защо спадна злотата и защо той се оказа в позицията на длъжник, това е загадка за него. &bdquo;Нашата продукция е на нивото на западноевропейската и ние обслужвахме своите заеми&rdquo;. Той се чувства подведен от кредитиралата го &bdquo;Милениум банк&rdquo;.</p> <p>&nbsp;&nbsp; Източна Европа имаше нужда от 20 години, за да преодолее старите неефективни структури на държавно-планираната икономика. Големите нерентабилни предприятия бяха приватизирани и когато източноевропейските компании излязоха на нови пазари, те се интегрираха в глобалната икономика. <br />След присъединяването си към Европейския съюз балтийските страни отбелязаха огромен напредък, за да се изравнят със своите западни съседи, постигайки понякога и двоен ръст. Румъния, последната присъединила се към Европейския съюз, отбеляза най-голям брой регистрации на &bdquo;Порше Cayenne&rdquo; в света за 2008 г. Дворецът на науката и културата от Сталиновата епоха, разположен в центъра на Варшава, изчезна зад стоманените и стъклени небостъргачи с офиси, изникнали там само за няколко години. Чешката република през 2008 година се радва на почти пълна трудова заетост. <br />Внезапно бумът на източноевропейската икономика е стопиран. Световната икономическа криза, която започна със&nbsp; спукването на балона на пазара за недвижимости в САЩ, вече достигна и бившите комунистически страни. И удря новоприсъединилите се към капитализма и разглезени от успеха държави с по-голяма сила и бързина, отколкото те очакваха.</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp; Естонците, латвийците и литовците, които от години се радваха на ръст от 7&ndash;10 процента, сега са принудени да признаят, че икономиките им се свиват. Унгария вече помоли Международния валутен фонд, Световната банка и Европейския съюз за 20 милиарда евро, Румъния ще има нужда също от толкова. В Чешката република безработицата се увеличи с 12 процента. Сега зависи от западноевропейските страни дали ще се съгласят да плащат сметките на източноевропейските, когато те също са заети с най-сериозната икономическа криза след Втората световна война. От друга страна, какво ще се случи, ако всеки се откаже да помага? Може ли кризата в новите страни, членки на Европейския съюз, да заплаши неговото единство като цяло? Едно е ясно: Западна Европа не може да остави източноевропейците на тяхната съдба. Помощта за Изтока бе една от основните теми, обсъждани на срещата на върха в Брюксел. По предложение на Европейската комисия фондът за спешни заеми за затруднени членове, които още не са се присъединили към еврозоната, ще се увеличи до 50 милиарда евро. Председателят на комисията Жозе Мануел Барозу нарече решението &bdquo;ясен сигнал за подкрепа&rdquo;.<br />Изпращането на този сигнал беше спешно. Източноевропейците отдавна се питаха доколко е гъвкава солидарността на богатата Западна Европа. Те обвиняват своите западноевропейски партньори, че рекапитализират с донякъде рисковани спасителни пакети местни фирми, като в същото време премахват конкуренцията от Изток.<br />Погледът на Изток показва, че началото на световната икономическа криза внезапно спря процесите на глобализация там. Стотици хиляди поляци, българи и румънци бяха намерили сравнително добре платена работа на Запад, но сега армията на мигриращите работници се връща в своя дом. Докато в същото време капиталът на региона отчаяно се нуждае от движение в другата посока, тъй като западните банки и инвеститори изтеглят парите си.</p> <p>&nbsp;&nbsp; Фактът, че кризата на Запад сега дърпа надолу и Изтока, се дължи до голяма степен на една грешка. От години Източна Европа взема заеми, деноминирани в евро, швейцарски франкове и скандинавски крони. Заемите стимулираха вътрешното потребление и позволиха на икономиката да расте. Много от новите държави членки внасят повече стоки, отколкото изнасят. Сега размерът на дълга е огромен, а дефицитът по текущата сметка на страни като Литва и България достига внушителните 15 процента от БВП. <br />Оттеглянето на капитала и намаляването на търсенето от Запад доведе до намаляване на обменните курсове. Валутите, които не бяха фиксирани към еврото, изпитаха особено драстичен спад на стойността си. През последните 6 месеца румънската лея загуби 16 процента от стойността си, а унгарският форинт близо 20. Частни лица и дори правителства вече не могат да обслужват своите кредити в чуждестранна валута. <br />Масивните банкрути на Изтока сега засягат и невнимателните западни кредитори, които контролират около 70 процента от банките в Източна Европа. Австрийските банки имат неизплатени заеми в Източна Европа за 293 милиарда евро. Томас Мироу, президент на Европейската банка за развитие и възстановяване в Лондон, очаква, че до 76 милиарда евро под формата на западни заеми ще постъпят през тази година в Източна Европа и Украйна. Той се опасява, че кредитоспособността на източните фирми може да обезкуражи притеснените финансово западни банки да отпускат кредити за инвестиции. Според Мироу порочният кръг се е образувал, когато икономиките на Източна Европа изпушиха, а кризата набра инерция. <br />Във всеки случай, няма да се изпълни бързо обещанието на революциите през 1989 г., а именно &ndash; свобода и просперитет за всички европейци. Вместо това гражданите на източноевропейските страни могат да видят замразени своите заплати на нива, много по-ниски от западноевропейските, ако не са били предварително драстично орязани. В допълнение към многото уволнения собствениците в Източна Европа прибягнаха и към съкращение на заплатите до 30 процента през последните месеци. Правителствата привършиха парите си, а социалните услуги бяха свити.</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp; Румъния и България реагират на кризата с инвестиции за милиарди в инфраструктурата, образованието и опазването на околната среда, като и двете страни очакват малък ръст през тази година. Други от новите страни, членки на Европейския съюз, отхвърлят тези програми за стимулиране, но дори и да искаха, те биха се затруднили с осигуряването на средства за това. &bdquo;Програмите за икономическо стимулиране увеличават дълга и техният ефект ще бъде краткосрочен&rdquo;, твърди Вратислав Кулханек, който е изпълнителен директор на чешката марка автомобили &bdquo;Шкода&rdquo;. Този коментар отразява мнението на широки икономически кръгове на Изток. <br />В началото на февруари правителствата на Чехия и Франция се оказаха въвлечени в словесна война. Френският президент Никола Саркози обеща държавна помощ за местната автоиндустрия, ако тя се откаже да изнася производството на всички авточасти в Чешката република, а ги произвежда само във Франция. <br />Чешкият министър-председател Мирек Тополанек нарече пакетите за финансово стимулиране чрез дълг &bdquo;смъртоносна идея&rdquo;. Дори полският премиер Доналд Бивник, известен със сдържаните си и меки изказвания, използва остър тон срещу френската и германската политика срещу кризата. &bdquo;Ще станем свидетели на най-големия риск от разпадане на солидарността на Европа и все по-нарастващ национален егоизъм&rdquo;, заяви Бивник пред &bdquo;Шпигел&rdquo; и сподели, че се опасява от възможността за &bdquo;виртуално разделение&rdquo; на Европа.<br />От години Западът наложи строг курс на приватизация в страните от Източна Европа, желаещи да се присъединят към Евросъюза. Това бе условието за присъединяването към клуба на Брюксел през 2004 г. Затова е още по-дразнещо за Изтока да гледа как на Запад водещият модел за присъединяване към капитализма в търсене на изход от кризата се заменя с национализация и правителствена аварийна протекция.</p>