Лицето и корените на терора

Лицето и корените на терора
Ликвидирането на Осама бен Ладен е първата безспорна победа за САЩ в започналата преди 10 години война срещу световния тероризъм. Суперсилата разкри своя капацитет да накаже този, който не просто я уязви на нейна територия, но в много отношения я тласна в крайно опасни и безперспективни начинания. Дали неговата смърт няма да послужи на администрацията във Вашингтон да започне да се изтегля от горещите точки не като следствие от провал, а защото „мисията е изпълнена успешно”. Може ли смъртта на Осама да се представи като окончателна победа над терора, нещо като побитото червено знаме над Райхстага през май 1945 г?
<p>Едва ли. Смъртта на Осама не е нищо повече от имиджова загуба за тероризма. Елиминиран е най-известният терорист, но едва ли най-опасният. След 11 септември 2001 г. за Бен Ладен приоритет бе да избегне възмездието, а не организацията на нови зрелищни удари. Това негово дефанзивно поведение по същество е действало сковаващо на стратегията на терористите, свързани с &bdquo;Ал Кайда&rdquo;. Сега в краткосрочен аспект може да се очаква активизиране на терористичния потенциал, от една страна, като форма на отмъщение, а от друга, за да не се допусне деморализация в редиците на екстремистите. Ще се появи и стремеж за превръщане на личността му в легенда.</p> <p>Засега е трудно да се каже кой и в каква степен ще наследи Бен Ладен. Но може и си струва да се детерминират факторите, които пораждат тероризма и неговите лидери. Те най-общо могат да бъдат групирани в седем насоки:</p> <p>1) Историческото изоставане на ислямския свят. Този регион е може би най-трудно вписващият се в настоящия глобален свят. Враждебното му отношение към западното общество и религиозната ретроградност го правят трудно възприемчив към кодовете за индивидуален и обществен просперитет. Съвременните потребности на човека се оказват оковани в постулатите на едни затворени и консервативни системи, които осакатяват индивидуалния мироглед и стимулират маргиналното развитие на личността. Същевременно динамизмът на останалия свят поставя под силна преса местните йерархии и обичаи, като поражда и съответните сили на противодействие. Може би тук се крие отговорът на въпроса защо ислямският тероризъм има предимно антизападна насоченост &ndash; той е реакция срещу западната модерност и могъщество, опит да се постигне баланс, като чувството за могъщество на Запада бива неутрализирано от налаганото посредством терора на чувството на страх.</p> <p>2) Ролята на исляма. Тази религия, подобно на ранното християнство, е малко съвместима с принципите на индивидуализма. Самата дума &ldquo;мюсюлман&rdquo; означава общество на вярващи. Личните стремежи се възприемат като враг, разрушаващ общността, т.е. устоите на самата религия. Съвременните глобализационни процеси в този смисъл оказват ерозиращо въздействие върху исляма. За всеки вярващ се появява проблемът как да съвместява изискванията на реалния живот и повелите на каноните. В тази ситуация много хора решават да игнорират реалността, но да не правят компромиси с религиозните си убеждения. Така вярата се превръща в абсолютна ценност и единствен ориентир на поведението.</p> <p>3) Арабските политически режими. Родени в процеса на деколонизация, независимо от политическите си корени и формите си на управление, те имаха един общ знаменател &ndash; едноличната власт. Те изкореняваха (както се оказа, имало е защо) всяка проява на неконтролирана обществена организираност. Така всяка проява на опозиционност можеше да съществува само в условията на нелегалност и конспиративност, среда, в която покълват най-вече екстремистките разбирания и подходи. Много от днешните терористи са били или са и в момента борци срещу собствените си авторитарни управления. <br />Интересно е, че в арабските държави ислямската опозиция е несравнимо по-силна от демократичните движения. Тук си казва думата липсата на либерални традиции, голямата предпазливост и дори страх на хората със съвременно мислене в тези страни. Бъдещото развитие на държавите се проектира в съзнанието на хората като образи от миналото (халифат), а не в посока на тяхната демократизация. Неспособността и недъзите на съвременните държави се възприемат като следствие на наложеното западно влияние. По този начин съществуващите режими не само са пречка за развитието на обществата си, но дискредитират верните пътища за това развитие. И когато днес се говори за пролетта на арабските революции, не трябва да се забравя този фактор, който вероятно ще попари много сега разцъфнали надежди. Изборите в Египет ще бъдат своеобразен тест и нищо чудно да се стигне до алжирски сценарий &ndash; военните да отнемат победата на ислямистите, за да запазят светския характер на държавата.</p> <p>4) Липсата на ясна идея за бъдещето на арабския свят. Неговата разпокъсаност има всевъзможни измерения:</p> <p>- бедни &ndash; богати държави; <br />- сунити &ndash; шиити; <br />- монархии &ndash; републики; <br />- прозападна &ndash; антизападна ориентация; <br />- светско &ndash; религиозно начало; <br />- степен на демократичност.</p> <p>В цялата тази амалагма единствените общи фактори остават езикът и религията. Закономерно именно на тяхната база се правят опити да се интегрира цялостно арабското общество. Разигравайки ислямистката карта, фундаменталистите добиват ореол на борци за изграждане на единно арабско пространство. В това отношение, колкото и да са примитивни идеите им, те нямат никаква конкуренция. Икономически, социални или интелектуални аспекти на интеграцията те не предвиждат. Все едно Светата инквизиция да изгражда обединена Европа.</p> <p>5) Пряката западна намеса. Дълго арабският регион е бил под прякото или косвено управление на Запада. И днес той разполага със значителни лостове за влияние &ndash; като се започне от преките военни намеси, мине се през финансовия и икономически контрол, и се стигне до възможностите за манипулиране на правителствата и обществата.</p> <p>Този дисбаланс в отношенията поражда чувства на гняв и стремеж за търсене на реванш. Без да се разбира, че чуждата намеса е плод до голяма степен на неефективните политически режими, липсата на ясни правила и гаранции за тяхното прилагане. В повечето случаи каналите за въздействие обслужват местните политически елити, които, чувствайки липсата на вътрешни опори, търсят такива навън. <br />Западните правителства също носят своята вина. Те продължават да преследват постколониални интереси, най-вече в района на Персийския залив. Към настоящия момент този регион е незаменим резервоар за световната икономика и развитите страни не могат да си позволят той да &ldquo;пресъхне&rdquo;. Това би било огромен социалноикономически катаклизъм за тях. Сигурността на петролните доставки се разменя за подкрепа към ретроградни режими, превърнали се в историческа спирачка за своите народи. На базата на това лицемерие ислямистите изграждат образа на западния свят, като игнорират всички останали негови иманентни черти. Да не говорим за ефекта от инвазията в Ирак и последвалите събития, като скандала със задържаните в Абу Граиб.</p> <p>Значителен риск бе поет и с намесата в Либия. Тя се превърна в нов тест за възможността на Запада да влияе върху процесите в арабските страни. При това по един изключително директен начин. Това, което ще се роди след бомбардировките, по силите на Муамар Кадафи ще бъде своеобразен символ на корелацията между демокрациите и арабския свят. Само на една ръка разстояние от Стария континент.</p> <p>6) Глобалното медийно пространство. Този нов феномен е умело използван от терористите. Те получават възможност да мултиплицират ефекта от своите действия. Разкриването на аспектите на тяхната жестокост и пълната нелепост на смъртта на невинни хора кара обикновения човек да се вживява в ролята на жертва. Вселяваният от тях страх им позволява да влияят, както никой друг, върху дневния ред на обществото и правителствата. Всяка тяхна изява предизвиква лавина от реакции, а и поражда значими политически резултати. Днешните испански управляващи дойдоха на власт след взривовете в мадридското метро.</p> <p>7) Бизнесът. Днешния свят търси начин да комерсиализира всички аспекти от живота ни. Мегакомпаниите вече са калкулирали тероризма в разчетите на своята дейност. За много от тях той се е превърнал в златна мина и те ще направят всичко възможно да запазят поне образа на страха, който той поражда. Особено място заемат тук петролните и оръжейни производители. За тях 11.9.2001 г. се оказа началото на небивало процъфтяване. А когато тероризмът ти носи милиарди, в него може да се &bdquo;инвестират&rdquo; милиони. Или поне в неговия образ.</p> <p>Да не говорим, че терористичната активност е тясно преплетена с наркотърговията, прането на пари и контрабандата. И то така, че е трудно да се определи коя е основна дейност и коя спомагателна.</p> <p><br />Това са основните фактори, формиращи благодатна почва за развитието на ислямския фундаментализъм. Последният от своя страна се явява основен източник на глобален тероризъм. Спорно е доколко чрез социални и икономически мерки това зло може да се изкорени. То представлява етап от развитието на ислямските общества в тяхното хаотично търсене на визия за утрешния ден. Търсене, което роди Бен Ладен. Търсене, което ще роди и неговия наследник.</p>

Коментари

  • БС2003

    22 Май 2011 6:57ч.

    В условията на колониализъм и изостаналост наистина тероризмът ще продължи да съществува още дълго време-така, че случаят Осама -защото не е ясно какво се е случило и много хора считат, че американското правителство лъже- в никакъв случай не може да се счита за някаква победа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Годо

    22 Май 2011 21:38ч.

    Тероризмът ще продължи,но вие какво предлагате,американците да изпратят Осама на Спа-център ли!Никой не смята това за победа!Но избиването на 3000 души в близнаците победа ли е!Не говорете едноизмерно!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи