- 10 Sep 2020
- 193
- 0
“Другият е отговорил: „Тук е пълно с ченгета”. “В така сложилата се ситуация у него се формира чувство за предопределеност като духовен водач”. “Не е меркантилен и алчен и трудно може да се подкупи”.
<p>Кръглата маса, която започва работата си през 1990 г., е мястото, където се зачева политическият елит на прехода. На 12.02.1989 г. сред множеството познати и непознати до този момент имена на заседаващи в зала № 6 на НДК се споменава и името на Ахмед Доган, който само преди месец е учредил ДПС. Въпросът за участието на Доган на Кръглата маса е повдигнат от Любомир Собаджиев от СДС. <br />Ето и неговото изказване от заседанието на „Кръглата маса” от 12.02.1990 г., което вкарва името на Ахмед Доган сред имената на останалите строители на българския посткомунистически преход: <br />Отвън седи и чака делегацията на движението за защита човешките права на турците начело с Ахмед Доган. Преди всичко протестирам, че през януари на нас, без да ни питат, ни натрапиха делегацията на Националния комитет за защита на националните интереси. Най-напред влязоха като наблюдатели, против нашето съгласие, след това седнаха на масата като страни. Настоявам делегацията на движението за защита човешките права на турците да бъде включена сега незабавно на масата, като ползва част от квотата на Съюза на демократичните сили.</p>
<p>Ако това не се изпълни, ние няма да постигнем това, което е отбелязано в статута на Кръглата маса, нито ще бъдат представени реалните политически и обществени сили в страната, нито Кръглата маса ще се превърне в символ и реален политически инструмент с национално и универсално значение. Още по-малко пък, че тя ще може да извърши своята работа само в условия на национално съгласие, на споразумение между различните обществени сили и чрез своето широко представителство ще създаде климат за доверие и ще се превърне в гарант за необратимостта на демократичния процес. <br />От името на Гражданската инициатива настоявам 3-ма души от делегацията, начело с Ахмед Доган, да влязат в тази зала. <br />Благодаря за вниманието.</p>
<p>Едва ли докато е настоявал за включването на Доган в Кръглата маса под формата на опозиция на препълнения със сътрудници на ДС Общонароден комитет за защита на националните интереси (ОКЗНИ), Собаджиев си е помислял, че един ден борецът за права и свободи Доган ще се превърне в основен фактор за избирането за президент на България на един от членовете на същия този ОКЗНИ. Дванадесет години след това предложение Георги Първанов ще встъпи в длъжност като президент на Република България, а голяма част от българските турци, срещу чиито права наред с останалите сътрудници на ДС от ОКЗНИ е работил активно не само преди, но и след демократичните промени, ще го преизберат и през 2006 г. <br />Първоначално предложението на Собаджиев Доган да участва в Кръглата маса е оттеглено, но малко след това представителите на ДПС взимат участие в заседанията от квотата на СДС и по този начин биват легитимирани като представители на турците и мюсюлманите. Това участие ще позволи на Доган да придобие популярност и да измести всички лидери на съпротивата срещу „възродителния процес”, повечето от които по това време са изселени в Турция или просто не са имали възможността да участват на Кръглата маса.<br />Няколко дни преди Любомир Собаджиев да съобщи за присъствието на Доган пред вратата на българския политически живот, току-що излезлият от затвора лидер на ДПС е участник в международна среща на тема „Расизмът и национализмът в страните от Източна Европа”. Тази среща се провежда не къде да е, а в Сорбоната, за която Доган и неговата хазяйка Мари Манукян толкова много мечтаеха. За пребиваването на Доган в Париж научаваме от входящата шифрограма на аг. „Острев” до офицерите на току-що създадената Национална разузнавателна служба Богданов и Дринов. Ето информацията, която аг. „Острев” предоставя на преименуваното комунистическо разузнаване:<br />Направихме опит да присъствуваме на мероприятието. През първия ден (на 1 февруари) заседанията са били при закрити врати в новата арка на ДЕФАНСА.</p>
<p>На 2 февруари Владов е успял да присъствува на единственото открито заседание в Сорбоната. Влезнал е въпреки контрола, тъй като залата е била за 150 души, а са присъствували около 300 човека. Не е успял да чуе изказването на Доганов. От присъствуващите е установил, че участват 5 души българи. Говорили са Меди Доганов по (мюсюлманския въпрос) и Емил Кошлуков по проблемите на опозицията в лицето на СДС.<br />По време на почивката Владов е минал покрай двама от българските представители (вероятно Кошлуков и Доганов), които с труд са превеждали информация на „Монд” за конгреса на БКП. <br />Единият е заявил: „Не искам повече да ти превеждам за тези гадове”. Малко след това, понижавайки глас, същият е казал по адрес на Владов: „Този ми напомня на един от високата къща”. Другият е отговорил: „Тук е пълно с ченгета”.</p>
<p>Лицето, което се е усъмнило във Владов и е направило горните изказвания, е било на около 25–28 години, със светла коса и очи, средна височина 175–178 см. Другият е бил нисък с брада и очила, мургав. Владов е бил затруднен в установяването им, тъй като не познава лицата.<br />Заседанията на 3 февруари са също при закрити врати. Колоквиумът се провежда в арката по “кръгли маси”. Във втората кръгла маса участвува Меди Доганов, с изказване по “Проблемите и мястото на малцинствата в Европа”. В третата кръгла маса ще се изкаже Емил Кошлуков по въпроса: „Поколение на демокрацията: перспективи и обединени действия”.<br />Направили сме опит да осигурим материали и присъствие на наш източник.<br />Организацията „SOS – расизъм” се намира под пълния контрол на ФСП (б.а. – Френската социалистическа партия) и лично на Митеран. Тя може да се използва срещу Турция само чрез турски, кюрдски или арменски организации с ясно дефинирани позиции по проблема за правата на човека в Турция. Обмисляме идеи за използуването на Фатиха в това направление.<br />„Острев”</p>
<p>В допълнение на шифрограмата, с която информира разузнаването, че Доган е казал на Кошлуков: „Тук е пълно с ченгета”, разузнавачът изпраща и следната шифрограма:<br />По интересуващата ви среща Изток – Запад, ораганизирана от “SOS РАСИЗЪМ” на 1–3 фувруари информирахме, че до момента са обработени и свалени на машинописен текст 30 касети, записани на заседанията. Предстои обработка на още 5 касети, записани на заседанията. Предстои обработката на още 5 касети, след което ще се издаде интересуващата ви брошура. Същата ще закупим и изпратим.<br />На 17 май в НРС е изготвена справка за Ахмед Доган, който по това време е кандидат за народен представител във Великото народно събрание. В нея лидерът на ДПС е наричан с агентурния си псевдоним „Сава”. Днес от дистанцията на времето можем да преценим доколко изготвилият портрета на тогавашния Доган е бил прав в констатациите си: <br />Относно: Характерни личностни черти на „САВА”</p>
<p>Не може да се твърди, че двойственото отношение на „Сава” към ДС е плод на съзнателна, предварително изградена стратегия в самото начало на установяване на контакта ни с него. <br />Повратът в поведението му съвпада с началото на т.нар. „възродителен” процес, практическото осъществяване на който категорично противоречи на неговите теоретически схващания и идеологически убеждения. Според него приобщаването на населението от турската етническа общност към българската нация може да се осъществи постепенно чрез социални и културно-просветни мерки, но в никакъв случай по насилствен път. <br />Убеден противник на насилието, изпитващ психологическа непоносимост към авторитарни и доминантни намеси и решения, той оценява преименуването като грубо нарушаване на основни човешки права и погазване на Ленинските постановки по националния проблем. Този факт за него е от голяма личностна значимост – засяга го не само като гражданин, но и като учен – философ, претенциите му за което са напълно основателни.<br />Промяната на политическите му позиции са в резултат на оценката му, че практиката на „възродителния” процес е накърнила негови основни идейни и морални ценности. Тази оценка той екстраполира и спрямо цялата етническа общност, по отношение на която има силно изразено чувство за нравствена отговорност и ситуативна солидарност, без напълно да се идентифицира духовно с нея. <br />В така сложилата се ситуация у него се формира чувство за предопределеност като духовен водач – спасител на общността, призван да защити нейните вътрешногрупови ценности и интереси.<br />В основата на настъпилата метаморфоза у „Сава”, освен обективните процеси в периода 1984–1985 година и неподходящия психологически подход към него от наша страна тогава, личат и някои от най-характерните му личностни качества като: амбициозност, упоритост, изразено чувство за лично достойнство, готовност за жертви в името на значими идеали.<br />Освен това „Сава” е егоцентричен, насочен към себе си, проявява изразен стремеж към постигане на висок социален статус и лидерски позиции. Умее да установява контакти, да влияе върху другите, да убеждава и обединява, като в същото време не се разкрива пред тях докрай и трудно се поддава на чуждо влияние. Особено чувствителен е към въздействие от позицията на силата. На всякакви опити за силово въздействие реагира с твърдост и устойчивост.<br />Има висока самооценка, склонен е да разчита предимно на себе си. Не е меркантилен и алчен и трудно може да се подкупи. Способен е да пренебрегне личните си чувства по отношение на близки хора и материалните им интереси и в името на социалната си реализация и просперитет, чувствителен и тщеславен е по отношение на качествата си на учен и идеолог.</p>
<p>Би отишъл на компромис само ако е вътрешно убеден в правотата на предложената му идеяу и то само при положение че диалогът се води от позиции равен с равен.<br />Изключително наблюдателен и способен да се концентрира за продължително време. Склонен е към вътрешно самовглъбяване и философски обобщения. <br />Умее да се владее и да не изразява външно чувствата си. Не е склонен към афективни реакции и демонстративни изяви. Не е спонтанен, дори създава впечатление на известна флегматичност и пасивност. Зад тази външна картина обаче се крие един вътрешен динамизъм, способност за самоориентация, самодисциплина и перманентна готовност за действие в името на поставената цел. Освен че му е вътрешно присъща, той познава конспиративния тип дейност и спазва нейните принципи.<br />Всичко това го характеризира като човек с изявени лидерски качества и възможности по отношение на Движението, което оглавява.<br />Владее в голяма степен стила на политически баланс както по отношение на политическите сили в България, така и по отношение на турската националистическа политика. Предпазлив и предвидлив е и това му помага засега да избегне действия и изявления, които да поставят Движението в нарушение със сега действуващото законодателство. В същото време насища Движението със съдържание, което по същество покрива турските претенции по отношение на мюсюлманското население у нас.<br />Със своята политическа дейност понастоящем „Сава” се опитва да осъществи по-скоро един своеобразен социален експеримент – да приобщи мюсюлманското население към съвременна България по пътя на изграждане на неговата културна автономия в пределите на страната и заедно с това да го предпази от пантюркския фундаментализъм. Теоретични основи за този негов подход могат да се открият не само в принципите на Лениновата политика по националния въпрос, но и в дисертацията му, концепцията на която се основава върху т.нар. от него „динамично-симетричен принцип на диалектическо развитие”. <br />София 17.05.1990 г.</p>
<p>Почти веднага след изборите за Велико народно събрание, на 09.07.1990 г., НРС изготвя поредната биография на Доган, в която се преповтарят всички факти, които досега сме цитирали. Нейният финал обаче е нов:<br />„Сава” поддържа конспиративна връзка с официалните служби на Турция в нашата страна.<br />Това важно изречение е сложено на последно място в тази биография и остава да седи като многоточие в нея. Офицерите от НРС не са уточнили дали „конспиративна връзка” означава сътрудничество на турското разузнаване. Дали тази „конспиративна връзка” не се е превърнала в нова зависимост на Доган към българските служби? Защо след като е имал „конспиративна връзка” с официалните служби на Турция, българското разузнаване не е реагирало? Или пък е реагирало? Всички тези въпроси вероятно още дълго време ще останат без отговор... Те са част от най-важното досие на Доган – това, което е писано по време на прехода и което днес няма как да прочетем... <br />Друг важен детайл е, че в психологическия портрет и биографията, изготвени от НРС, Доган е наричан с агентурното си име „Сава”. Дали това не е знак за наличие на подновено сътрудничество? Или е просто поредната немарливост на службите?<br />Агентурното минало на Доган дълго време е пазено в тайна от българските граждани. Едно от първите изтичания на информация по този въпрос е отразено в отговор на първия директор на НРС ген. Румен Тошков до директора на НСЗК. Ето препоръките на ген. Тошков, които са и последната достъпна информация от досието на Доган:<br />В отговор на Ваше писмо рег. № 1944/18. 04. 1991 г. Ви уведомяваме, че от направената проверка на наличните материали относно достоверността на публикацията „Ахмед Доганов и голямата игра на ДС и КДС” във в. „Български глас” от 20.03.1991 г. се установи следното:<br />През периода 1979 – 1985 г. Ахмед Доган е използуван като секретен сътрудник от бившето ПГУ и подготвян за извеждане зад граница с цел изпълнение на задачи, касаещи външната сигурност на страната. <br />Що се касае до достоверността на изнесените факти във въпросната статия, НРС не разполага с други данни и информация за лицето, освен тези предоставени Ви за ползуване с писма № 4867/18.05.1990 и 6897/ 19.07.1990 г.<br />Изхождайки от спецификата на изпълняваните от НРС задачи по обезпечаване външната сигурност на Република България, моля да не се създават предпоставки за разгласяване на сътрудническия и кадрови състав на службата, както и формите и методите на работа, поради което настоящият случай да се счита като прецедент и се третира с максимална конфиденциалност. <br />Директор на НРС<br />Ген. майор: Р. Тошков</p>
<p>Това всъщност е добър финал за досието на Доган. Неговото агентурно минало ще се „третира с максимална конфиденциалност” достатъчно дълго време, за да остане само онази част от биографията на Доган, която ще го легитимира като дисидент и автентичен лидер на турското малцинство в България. Отговорът на ген. Тошков ще се превърне в една от официалните тези на наследилата ПГУ на ДС Национална служба за сигурност, а до днес нейните бивши сътрудници ще разказват митове за това как са се борили за обезпечаване сигурността на страната. За периода 1979 – 1985 г. в биографията на Доган или няма да се споменава сътрудничеството му за ДС, или ще се отговаря с изречението на ген. Тошков: Ахмед Доган е използуван като секретен сътрудник от бившето ПГУ и подготвян за извеждане зад граница с цел изпълнение на задачи, касаещи външната сигурност на страната. Това изречение в продължение на двадесет години ще замества хилядите страници от досието на Доган, събрали в себе си агентурни сведения, справки, мероприятия, характеристики… <br />Чак през 1997 г. Доган ще бъде официално споменат като агент на ДС, но досието му ще остане все така недостъпно до 2006 г., когато с гласовете на ДПС Народното събрание ще разреши пълното отваряне на архивите на ДС...</p>
<p>В следващите части на поредицата ще се върнем назад във времето, за да проследим сътрудничеството на Доган за ВКР, което започва през 1974 г. За целта ще се запознаем с периода „Ангелов”.</p>
<p><em><strong>Следва продължение... <br /></strong></em><br /> <br /><br /></p>
