КРУГМАН: Държава в депресия

<p>Има няколко причини за това бавно възстановяване, като най-важната от тях е огромната задлъжнялост на домакинствата, наследство от имотния балон. Но един от най-важните фактори за продължаващата икономическа слабост е, че правителството в Америка прави точно това, което теорията и историята казва, че не трябва да се прави: орязва разходите на фона на депресия в икономиката.</p> <p>Всъщност, ако не се беше вкопчило за тази разрушителна фискална дисциплина, нивата на безработицата у нас почти сигурно щяха да са по-ниски в сравнение с нивата от времето на програмата за възстановяване на Рейгън &bdquo;Пробуждаща се Америка&rdquo;.</p> <p>Забележете, че казах &bdquo;правителството на Америка&rdquo;, а не &bdquo;федералното правителство&rdquo;. Федералното правителство щеше да знае какви ще са последствията от политиката на ограничаване на разходите, обявена от Обама , но всъщност голямото орязване беше прехвърлено към щатските и местните управления. Тези щатски и местни орязвания на разходите на стоки и услуги действат като огромна спирачка върху икономиката като цяло.</p> <p>Единият начин да покажем колко болезнено всъщност е затягането на коланите, е като сравним разходите за държавна администрация от времето на икономическата експанзия на Обама, започната през 2009, и тези от времето на експанзията на Рейгън, започната през ноември 1982.</p> <p>Започваме с държавната администрация (в която почти половината от заетите на щатско и местно ниво са в образованието). По този показател по време на възстановяването от ерата Рейгън, заетите в държавната администрация са нараснали с 3,1%. Днес заетостта е паднала с 2,7%.</p> <p>След това нека погледнем правителствените разходи за стоки и услуги (като отделим разходите за помощи при безработица). Като прибавим инфлацията, по този показател през годините на възстановяването при Рейгън разходите са нараснали с 11,6%. Днес те са паднали с 2,6%.</p> <p>Разликата си остава дори когато се включат плащанията, някои от които си остават големи точно защото безработицата все още е твърде висока. Като прибавим инфлацията, разходите от времето на Рейгън нарастват с 10,2% само за първите десет тримесечия от възстановяването, докато при Обама разходите нарастват едва с 2,6%.</p> <p>Защо правителствените разходи нарастват толкова много по време на управлението на Рейгън, с неговото говорене за ограниченото правителство, а намаляват по времето на президент, когото много републиканци определят като скрит социалист? В случая с Рейгън това е така отчасти заради надпреварата във въоръжаването, но главно понеже щатските и местни правителства са правили това, което се е очаквало от тях, а именно да образоват нарастващия брой деца, да инвестират в инфраструктура, за да може да расте икономиката.</p> <p>По време на президента Обама обаче ужасяващото финансово състояние на щатските и местни управления &ndash; в резултат на резкия спад, причинен основно от свръхзадлъжнялостта на частния сектор преди 2008 &ndash; доведе до принудително орязване на разходите. Фискалните неволи на щатските и местните управления могат и трябва да бъдат облекчени с помощ от Вашингтон, откъдето все още могат да бъдат получавани заеми на невероятно ниски лихви. Но тази помощ никога няма да бъде достатъчна.</p> <p>Това политическо невежество докарва двойни беди на Америка. От една страна, по този начин се губи бъдещето &ndash; понеже именно това се случва, когато пренебрегваш образованието и публичните инвестиции. А в същото време, тя се отразява болезнено и на нас, като задържа растежа на ниски равнища, а безработицата на високи.</p> <p>Тук става въпрос за доста големи числа. Ако заетостта в държавния сектор по време на управлението на Обама нарасне до равнищата от времето на Рейгън, повече от 1,3 млн. американци ще започнат работа като учители, пожарникари, полицаи и т.н.</p> <p>Тези повишени публични разходи ще се отразят пряко на частния сектор и заетостта там, което по груба оценка ще намали безработицата с 1,5% и тя ще падне под 7%, което ще е значително по-добре от Рейгъновата икономика по този показател.</p> <p>Единият извод от това сравнение е, че консерваторите, обичащи да сравняват данните от времето на Рейгън с тези при Обама, трябва да помислят пак. Като оставим настрана, че възстановяването от финансови кризи е почти винаги по-бавно от обикновеното възстановяване, се оказва, че Рейгън е далеч повече кейнсианец от Обама, изправен пред критиките на републиканците.</p> <p>Но по-важното обаче е, че сега има лесен отговор за всеки, който пита как можем да ускорим икономическото си възстановяване. Преди всичко трябва да поговорим за визионерските идеи, но все пак можем да направим една голяма крачка към увеличаване на заетостта просто като използваме нисколихвените правителствени заеми, за да се помогне на щатските и местни правителства да пренаемат учителите и полицаите, които съкратиха, да се възстанови работата по пътната поддръжка и да се пуснат проектите, които бяха прекратени или замразени.</p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>