- 10 Sep 2020
- 177
- 16
На много хора, между които и Владимир Путин, планиращ да се върне в президентството на 4 март, миналия декември не им и минаваше през ума, че руснаците могат за пръв път от 20 години да се събудят и десетки хиляди от тях да протестират срещу управлението. За разлика от бунтовете на Арабската пролет движещите сили на протестите не са бедните и угнетените в Русия, а новопоявилата се урбанизирана средна класа. Това е ключова разлика в исторически успешния демократичен преход, за който винаги се изисква наличието на политически мобилизирана средна класа.
<p>Добре образовани и успели, руснаците от средната класа излязоха на улиците, за да извоюват уважение от страна на кремълската йерархия, затънала в лъжи и корупция. Последната капка, преляла чашата на търпението, беше безсрамната фалшификация на парламентарните избори, проведени през декември, които затвърдиха усещането у гражданите, че режимът се отнася към тях с презрение. Руснаците са изключително отвратени от арогантността на Путин, считащ президентството за нещо, което може да бъде дадено временно на негови съюзници – в случая на Дмитрий Медведев – и да си бъде поискано обратно, когато пожелае самият той.</p>
<p>Но въпреки масовите протести в Москва, Санкт Петербург и други градове властите категорично отхвърлиха исканията на протестиращите за анулиране на изборните резултати. Вместо това ставаше все по-ясно, че Путин с всички средства ще се бори да прекара още шест години като управляващ Русия.</p>
<p>Какво ще означава още един президентски мандат на Путин за Русия?</p>
<p>Освободил се от реалните си политически съперници, Путин няма как да се върне в Кремъл като „президента на надеждата”, за какъвто се представи през 2000 година, в началото на първия си мандат. Нещо повече, той вече не е Путин, „националният лидер”, който през втория си мандат изправи на крака държавата и я превърна в просперираща икономика.</p>
<p>Въпросът е като какъв ще се представи Путин III? Как ще използва огромната власт, дадена на руския президент в една политическа система, в която липсва реално разделение на властите и механизми за контрол и баланс?</p>
<p>Путиновите предизборни монолози и статии предвещават зловещи отговори на тези въпроси: неговото президентстване ще бъде основано на пълно неразбиране на структурата на съвременните международни отношения, на пазарите и на демокрацията и ще бъде тласкано от неконтролираното му месианство. Призоваването едновременно за либерализиране и за пълен държавен контрол и тръбенето на популистки лозунги се смята от него за сила и последователност.</p>
<p>Всъщност Путин няма какво друго да предложи на руснаците освен собствената си проста и банална реторика. Той не разбира проблемите, пред които е изправена страната, и следователно няма идея както трябва да бъде направено, за да бъдат решени те. Нито пък може да си представи до какво ще доведе лошото му управление и какви последици ще има това за бъдещето на Русия. Третият президентски мандат на Путин ще бъде царуване над инстинктите и апетитите, а не управление на разума и сдържаността.</p>
<p>Разбира се, Путин ще започне новия си мандат с обещания за обновяване, развитие, демократизация и безмилостна борба с корупцията. Дори може да направи няколко символични жеста, като например разграничаване от лошите политици, или да прояви снизходителност към онези, които затвори заради опозиционните си изявления. Но всичко това ще бъде с цел да укрепи, а не да реформира властта си.</p>
<p>Всъщност Кремъл води високопарни разговори за свободата и модернизацията от години. Но без политическа воля за извършване на необходимите промени подобни обещания са обречени да не бъдат изпълнени. Проблемът е, че принципите на свободното и честно съревнование, характерни за развития свят, са гибелни за руската държава изградена от Путин – държава, основаваща се на тесните връзки между управляващите и бизнеса.</p>
<p>В резултат на това, дори и да се появи внезапна и чудодейна воля за промяна днес в Кремъл, нелегитимността на цялото управление ще направи невъзможно взимането на ефективни управленски решения. Вместо да се предложат и реализират цялостни и прозрачни реформи, правителството ще предпочете да не прави нищо и да продължи да защитава – и най-вече да предотвратява заплахите за – олигархичните интереси.</p>
<p>Никой не трябва да се подлъгва по отстъпките, правени от страна на Кремъл. Руските либерали няма да спечелят нищо от компромисите със съвестта си, благославяйки третия мандат на Путин. Ще стане както преди, те няма да получат никаква власт в замяна и възможността за реална промяна на съществуващата властова схема ще остане минимална. Истината е, че стъпките, направени от властите за успокояване на общественото мнение, ще продължат да бъдат съпровождани с нарастващ натиск върху опозицията и върху организациите на гражданското общество.</p>
<p>В месеците след завръщането на Путин в президентството, всичко ще зависи от гражданското общество в Русия и от лидерите на протестните движения. Руснаците трябва да формулират и твърдо да отстояват своите политически искания. Те на всяка цена трябва да настояват за реални и необратими промени – а не само за козметични подобрения – на руската политическа система. Главната цел днес е борбата за свободни и честни избори, които да доведат до легитимно и отговорно управление.</p>
<p>Списъкът с проблеми, пред които е изправена Русия, вече е дълъг и тяхното решаване не може да бъде отлагано повече. И колкото повече Путин остава на власт, толкова по-дълъг ще става този списък.</p>
<p><em>*Михаил Касянов е министър-председател на Русия от 2000 до 2004 година и лидер на опозиционния Демократичен народен съюз.</em></p>
<p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>
