Как Иван Костов рестартира проекта АЕЦ "Белене"

<p>Трябва да се подчертае и че през 2001 г., аргументите срещу построяването на АЕЦ &bdquo;Белене&ldquo; са същите, каквито са и днес и са гласно изказвани, а това, че централата може да бъде построена само от руски компании е пределено ясно още тогава.</p> <p><strong>АЕЦ &ldquo;БЕЛЕНЕ" НАСТЪРВИ ЕНЕРГИЙНИТЕ ЛОБИТА</strong></p> <p><strong><em>Галина Александрова, в. "Капитал", 13 януари 2001</em></strong><br /><br />Изявлението на вицепремиера Петър Жотев, че в скоро време правителството ще реши съдбата на АЕЦ &ldquo;Белене&rdquo;, настърви енергийните лобита. Вицепремиерът обяви в началото на изминалата седмица, че подготвя доклад за изграждане на нова ядрена мощност в Белене и ще го внесе в МС в близките дни. За съжаление строителството на АЕЦ &ldquo;Белене&rdquo; беше изоставено много години, заяви Жотев. Той обясни, че ако има строеж, за фирми доставчици ще бъдат наети световни компании и ще се търси оборудване на високотехнологично ниво.</p> <p>Според някои източници в доклада се разглеждат два варианта за изграждане на нова ядрена мощност. Първият вариант е за доизграждане на започнатия хилядамегаватов блок в Белене. Според оценките за довършването му са необходими между 1.1 и 1.4 млрд. долара. В изграждането на тази мощност вече са инвестирани над един милиард долара. Вторият вариант предвижда да се изгради нов 600-мегаватов блок в Белене, за който ще трябват около 2-2.3 млрд. долара, сочат експертите.</p> <p><strong>Споровете около АЕЦ &ldquo;Белене&rdquo; са от няколко години и периодично се изострят.</strong></p> <p>Напоследък се наблюдава активизиране сред инвеститорите, заинтересовани от дострояването на атомната централа в &ldquo;Белене&rdquo;, твърдят енергетици. Затова изявлението на Жотев за подновения интерес на правителството към АЕЦ &ldquo;Белене&rdquo; се приема като знак за раздвижване на енергийните лобита. Това е обяснимо, като се има предвид за какви суми става дума. Битката е за пари и за пазара на електроенергийно оборудване и електричество. Иначе всяко лоби сочи благовидни аргументи в защита на позицията си.</p> <p>След извеждането от експлоатация на четирите малки блока на АЕЦ &ldquo;Козлодуй&rdquo; ще ни трябват нови енергийни мощности твърдят защитниците на проекта. Според тях страната ни трябва да запази позицията на доминиращ производител и износител на електричество в региона. Сочи се също, че ядрената енергия е по-екологична от тази на въглищните централи. &ldquo;Имаме задължения по конференцията в Киото за намаляване на емисиите от въглероден двуокис. Ако не изпълни квотите, България трябва да плаща огромни глоби&rdquo;, коментираха от Енергопроект. Според ядреното лоби атомната електроенергия е най- евтина и това е още едно предимство.</p> <p>Освен това стои и проблемът със заетостта на квалифицираните специалисти от АЕЦ &ldquo;Козлодуй&rdquo; след затварянето на малките ядрени блокове. &ldquo;Някои страни се отказват да строят атомни централи, защото нямат обучен персонал. Така постъпи Турция, която реши, че ще й излезе много скъпо да подготвя необходимите кадри. Ние имаме висококвалифицирани ядрени специалисти и някои от тях ще останат без работа, след като започнат да затварят блокове в АЕЦ &ldquo;Козлодуй&rdquo;, коментираха енергийни експерти.</p> <p><strong>Конкуренцията с АЕЦ &ldquo;Козлодуй&rdquo;</strong></p> <p>Построената в Белене конструкция не може да се използва за 600-мегаватов реактор, смята шефът на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели Георги Касчиев.</p> <p>За използване на тази площадка има две възможности.</p> <p>Първата е да се построи нов руски реактор от 640 мвт. Той използва част от основното оборудване на реакторите от типа ВВЕР 1000 като този в Белене. Строителната конструкция обаче е съвсем различна и не може да се пригоди за него, твърди Касчиев.</p> <p>Втората възможност е да се построи американски реактор AR 600. При него пък съвсем не може да се използва построената в Белене конструкция. &ldquo;Освен това още няма работещ базов блок от 600 мвт с технологията, която се използва у нас. А всички търгове през последните години искат базов блок, който да е въведен в експлоатация&rdquo;, заяви шефът на КИАЕМЦ. <strong>Той смята, че по-добрият вариант е да се строи нов блок на площадката на АЕЦ &ldquo;Козлодуй&rdquo;.</strong></p> <p>&ldquo;Строежът на единична мощност не е популярен и вече е забравен в световната практика. В Белене всичко трябва да се строи отначало - цялата инфраструктура за експлоатацията на централата, за безопасността, включително за съхраняване на отработилото ядрено гориво и радиоактивните отпадъци. В Козлодуй това е налице.</p> <p>Ако трябва да се изгражда в Белене, това ще оскъпи много проекта. В Козлодуй има и достатъчно персонал, който ще се освободи при спирането на четирите блока&rdquo;, коментира Георги Касчиев. Според него има стремеж да се изолира АЕЦ &ldquo;Козлодуй&rdquo; от този голям проект и той да се движи само от София. Идеята излезе от ДАЕЕР, Енергопроект и Техническия университет, който не е много известен по света с &ldquo;възможностите&rdquo; си в ядрената област, заяви Касчиев.</p> <p><strong>Скъпата централа ще повиши цената на тока</strong></p> <p>&ldquo;Ако планираме и предлагаме на пазара базова електроенергия със себестойност по- висока от 2 - 2.5 цента на квтч, инвеститорите вместо &ldquo;добър ден&rdquo;, ще кажат &ldquo;лека нощ, България&rdquo;, заяви изпълнителният директор на немската фирма &ldquo;Браунколе&rdquo; д-р Улрих Йобс на състоялата се в края на миналата година кръгла маса, организирана от Българската асоциация за енергийна политика. Той подчерта, че най-важният ефект<br />от дерегулацията в енергетиката в Германия е рязкото намаляване на себестойността на електричеството, произвеждано от кафяви и лигнитни въглища, до 1.86 цента за квтч. В Европа и част от бившите соцстрани има излишък от около 40 тераватчаса (40 млрд. киловатчаса) годишно, която предлага на пазара около (често и под) 3 цента на квтч. На пазара не може да бъде конкурентна електроенергия, произведена с по- голяма себестойност, смята немският енергиен специалист. <strong>Според проекта &ldquo;на руската&rdquo; Атоменергопроект при дострояването на първия реактор на АЕЦ &ldquo;Белене&rdquo; себестойността на електричеството от него ще бъде около 7 цента на квтч. </strong></p> <p>Построяването на нова ядрена мощност може да създаде екологични проблеми, при положение че още не е решен въпросът с преработката и съхраняването на радиоактивните отпадъци и използваното ядрено гориво. Не е ясно също защо трябва да се инвестират над 2 млрд. долара в ядрен реактор, след като само за 800 млн. долара може да се построи още един 600-мегаватов блок в &ldquo;Марица-изток 1&rdquo;, сочат енергетици. Може да се реабилитира и да се промени горивната база на ТЕЦ &ldquo;Варна&rdquo;, могат да се построят газови модули или централи на комбиниран цикъл, които произвеждат по-евтина енергия.</p> <p>&ldquo;Строителството на АЕЦ &ldquo;Белене&rdquo; - с 1000 мвт или 600 мвт блок, не се налага от енергийния баланс на страната до 2015 г. независимо от спирането на малките блокове в Козлодуй&rdquo;, смятат енергийни консултанти. Според проучване на Световната банка потреблението няма да надхвърли 48 тераватчаса към 2010 г. вместо 63 тераватчаса, които прогнозираха НЕК и ДАЕЕР в енергийната стратегия. Банката препоръча нулев износ. Това не означава, че трябва да се спре изобщо износът - трябва да се стремим да реализираме излишъците. В този случай токът може да се продава навън на по-ниска цена, тъй като в нея не се включват постоянните разходи.</p> <p>Не трябва обаче дългосрочната инвестиционна политика в енергетиката да обслужва производството на излишъци. Премиерът Иван Костов много обича да подчертава, че България е и ще се стреми и занапред да бъде енергиен център на Балканите. За съжаление страна, която внася около 80% от енергоносителите на стойност, колкото е дефицитът във външнотърговския ни обмен, не може да претендира за това. Още повече в условията на свободно придвижване на стоки и енергия, каквито са изискванията на Европейската енергийна харта. В Западна и Централна Европа огромното производство и конкуренцията свалиха рязко цената на електроенергията до 3-3.5 цента на квтч. Тези страни искат да търгуват с излишъци и никоя от тях не строи нови мощности с по-висока себестойност, за да изнася електроенергия. <strong>А ние се каним да строим АЕЦ &ldquo;Белене&rdquo; с над два пъти по-висока цена от европейската и смятаме да се конкурираме.</strong></p> <p>&ldquo;Защо този път не се вслушаме в съветите на Световната банка: да оценим реално потреблението на електричество, което се очертава драстично по-ниско от прогнозираното в енергийната стратегия; да се откажем от строеж на нова АЕЦ до 2015 г., да се откажем от дългосрочен експорт на електроенергия. Може би е по-добре да се поучим от съседите, например от Турция - да задоволяваме дефицита от внос (много по-евтин от изграждането на нови мощности) дотогава, докато се създадат условия новоизградените да могат да заработят на пълна мощност и с максимална използваемост&rdquo;, коментира експерт от консултантска компания. Според много енергетици изграждането на АЕЦ &ldquo;Белене&rdquo; обслужва корпоративни интереси на проектантската организация Енергопроект, която е заинтересована да проектира обекта; на ядреното лоби; на чужди фирми, доставчици на ядрени съоръжения и гориво, и на техните лобита; на посредниците при доставка на ядрено гориво, независимо директно или посредством бартерни сделки. &ldquo;Ако пък става въпрос да се угоди на кмета на Плевен Найден Зеленогорски да се открият в необозримо бъдеще 10-12 хиляди работни места в Плевенско, по-добре да се строят пирамиди - хем по-евтино ще ни излезе, хем къде-къде по-безопасно&rdquo;, коментират хора от бранша.<br />Вицепремиерът Петър Жотев обясни в четвъртък, че не е внесъл проекта в МС, защото още не го е получил от агенцията на Шиляшки. От ДАЕЕР съобщиха, че Енергопроект е готов с проекта и той вече е представен във ведомството. Според източник от агенцията Енергопроект не предлага решение да се строи ли АЕЦ &ldquo;Белене&rdquo;.</p> <p>Проектантската организация е направила предварителна оценка на икономическата целесъобразност, екологичните аспекти и на рисковете от изграждането на нова ядрена мощност. Всичко ще зависи от предстоящия конкурс за заявяване на интерес за инвестиране, съобщиха от енергийното ведомство.</p> <p><em>Текстът е публикуван във <a href="http://www.capital.bg/" title="http://www.capital.bg/">в. &bdquo;Капитал&ldquo;</a> на 13 януари 2001 г.</em></p>