Източна Европа празнува падането на "Желязната завеса"

<p><em><strong>БУКУРЕЩ<br /></strong></em><br /><strong>През 1989 г. лидерът на Румънската комунистическа партия Николае Чаушеску беше в 24-та година на властта си. </strong>Въпреки влошаващите се икономически условия в страната, той изглеждаше непоклатим на поста си. Контролираните от държавата румънски медии не правеха нищо друго, освен да приветстват "постиженията" на режима на Чаушеску, а Сукиратете, елитната тайна полиция, използваше своята огромна мрежа от информатори да предотврати формирането на каквато и да е опозиция. Все пак, постепенно румънците започнаха да научават какво се случва около техните граници благодарение на радио "Свободна Европа".<br /><br /><strong>"Хората бяха скептично настроени през онова лято и есен", казва известният режисьор Кристиан Мингиу</strong>, чийто филм "4 месеца, 3 седмици и 2 дни", замислен в послендите черни години на режима, спечели през 2007 г. Златната палма на кинофестивала в Кан. "Въпреки че виждахме как режимите в Източна Европа рухваха един след друг, ние се страхувахме, че това няма да се случи в Румъния. Системата изглеждаше толкова организирана, че ние не можехме да си представим как би започнала революцията - бяхме убедени, че всеки опит за въстание щеше да бъде удавен в кръв".<br /><br /><strong>Така и стана.</strong> Започвайки от 17 декември 1989 г., когато тежковъоръжени части с бронетехника бяха пратени да усмирят вълненията в Тимишоара и свършвайки в деня на Коледа, когато Чаушеску и съпругата му бяха екзекутирани от парашутисти, пътят на Румъния към свободата беше белязан с насилие.<br /><br /><strong>Мингиу си спомня въодушевлението, което е изпитал на 22 декември при новината, че Чаушеску е избягал:</strong> "Все още го помня като най-щастливия момент в живота си. Облекчението беше неописуема - чувствахме, че огромен товар се е стоварил от плещите ни."<br /><br /><strong>Хориа-Роман Патапиевичи, който оглавява Румънския културен институт,</strong> твърди, че 22 декември за румънците е това, което е 9 ноември за германците - падането на Берлинската стена. Институтът организира няколко концерта и други публични събития в чест на 20-годишнината от падането на режима. Освен обществената дискусия за значението на 1989 г., която ще се проведе през октомври в Букурещ, институтът планира и други събития, които ще се проведат в неговите филиали по света.<br /><br /><em><strong>ВАРШАВА<br /></strong></em><br /><strong>Когато Каролина Лабович-Динамус е родена във Варшава през 1982 г., Полша беше във военно положение, </strong>обявено от комунистическия режим, за да подави растящото влияние на "Солидарност" на Лех Валенса. Хиляди бяха хвърлени в затворите, други десетки хиляди бяха принудени да емигрират.&nbsp; Каролина е израснала във време на морална и материална пустота.<br /><br /><strong>"В своето детство не помня шоколад",</strong> казва г-жа Лабович-Динамус, която днес е уредник в галерия "Фоксал", част от процъфтяващата арт-сцена във Варшава. "В краяна 80-те в магазините нямаше нищо, дори и обикновени неща като обувки." След 1989 г., обяснява тя, "всичко се промени. За едно дете беше лесно да го забележи - изведнъж всичко стана много по-пъстро и цветно."<br /><br /><strong>През цялата година Варшава ще празнува своето забележително развитие от 1989 г.</strong> насам с поредица от събития - от изложби до концерти и обществени дискусии. Кулминацията ще бъде на 4 юни, датата, на която преди 20 години (след узаконяването на "Солидарност" през април 1989 г.) в страната бяха проведени първите свободни избори от половин век.<br /><br /><strong>На този ден на Театралния площад във Варшава ще се проведе рок-концерт</strong> на открито с участието на популярни полски групи от 80-те години, включително Lady Pank и Turbo.<br /><br /><em><strong>ПРАГА<br /></strong></em><br /><strong>"Чехите са много предпазливи," казва писателят Иван Клима, припомняйки си внезапния преход на родината си от комунизъм към демокрация през есента на 1989 г.</strong> "Цялата страна очакваше промяната през цялата тази година. Но ние чакахме, чакахме, чакахме. И тогава всичко стана за една нощ."<br /><br /><strong>Чехословашката "нежна революция" се помни като мирна, но тя започна с насилие на 17 ноември, когато 15 000 студенти,</strong> демонстриращи в Прага, бяха атакувани от милицията. В рамките на няколко дни половин милион протестиращи вече ляха по улиците и в края на месеца комунистическата партия обяви, че се отказва от монопола си върху властта. В следващите няколко години Чехословакия се раздели на две държави и Чешката република получи за свой президент прочутият дисидент-драматург Вацлав Хавел, който бе излязъл от затвора едва няколко години по-рано.<br /><br /><strong>Неправителствената организация "Opona" организира няколко събития в чест на 20-годишнината от "нежната революция".</strong> "Циркът на тоталитаризма" е концептуална проява, която се провежда до 3 май в Прага и се състои от театрални представления с участието на публиката, които пресъздават гивота по времето на комунистическия режим. След Прага тя ще премине през други чешки градове, а после и през столиците на Европа.<br />На 17 ноември "Opona" организира серия концерти под лозунга "20 години без "Жулязната завеса", като сцените ще бъдат разположени по пътя на студентските протести през 1989 г.<br /><br /><em><strong>БУДАПЕЩА<br /></strong></em><br /><strong>Терминологията е важна за унгарския писател Петер Надаш. "Нямаше комунистически режим"</strong>, казва той за събитията в Унгария след революцията от 1956 г. Той предпочита да нарича хората, които възстановиха комунистическия режим, след като съветските танкове смазаха въстанието, "кариеристи" на служба на "Руската империя".<br /><br /><strong>И той е намерил вярната фраза, с която да опише унгарския преход към демокрация, който започна още през 1988 г.</strong> "Това беше дълъг процес", казва 66-годишният Надаш, спомняйки си серията от продължилите 18 месеца събития, които промениха Унгария от диктатура до свободно общество.<br /><br /><strong>Tози процес започна през май 1988 г. с оставката на Янош Кадар, комунистическият лидер на страната от 1956 г. </strong>и достигнаха своята кулминация на 23 октомври 1989 г. - годишнината от революцията, когато страната бе официално провълзгласена за република. За Надаш най-важният ден в този процес е 16 юни 1989 г., когато героите от революцията през 1956 г. бяха препогребани с почести в гробищата на Будапеща.<br /><br /><strong>На 27 юни 1989 г. се случи друго символично събитие.</strong> Унгарският и австрийският външни министри си стиснаха ръцете на границата между двете страни, която унгарците бяха отворили в опит да помогнат на източногерманците, които искаха да избягат на Запад. Тази година Унгария избра точно тази дата, за да отбележи събитията от 1989 г. На площад "Лайош Кошут" ще се състои възпоменателна церемония, а на най-прочутия булевард в Будапеща - "Андраши", ще се проведат серия от рок концерти.<br /><br /><em><strong>МОСКВА<br /></strong></em><br /><strong>"Краят на 80-те години беше като слънчев ден", казва руският писател Виктор Ерофеев по телефона от дома си в Москва.</strong> Той си спомня "парадокса" от началото на 1989 г., когато Съветският съюз, хвърлен в родилните мъки на гласността и перестройката, беше основната движеща сила на свободата в комунистическия блок. "Нашата преса бешще много по-свободна от тази в Унгария, Източна Германия и най-вече Чехословакия". Той описва този период като "истинската руска пролет", когато "хората бяха изпълнени с надежда."<br /><br /><strong>"Ние всички искахме тези страни да бъдат свободни от Съветския съюз,"</strong> спомня си той реакцията на съветските граждани на сгромолясването на комунистическите режими през 1989 г. "Бяхме абсолютно щастливи, че те имат своите собствени революции. И всички те бяха благодарни на Горбачов." Но, отбелязва Ерофеев, "има голяма разлика между края на 80-те и 90-те години. Ние преживяхме жестока финансова криза, а реформаторите не можаха да обяснят какво правят. А после дойде режимът на Путин."<br /><br /><strong>Ерофеев не очаква каквото и да било позитивно отразяване на честванията на 1989 г. от страна на руските медии.</strong> Независимо от чувствата на руснаците по онова време, "няма да има спомени".<br />"Това само показва как се е променило положението", заключава писателят.<br /><br /><em>(Бел. ред. - В <a href="http://online.wsj.com/article/SB124051894535749519.html">оригиналния материал</a> няма нито дума за евентуално отбелязване на събитията от 1989 г. в България)<br /></em></p>