- 10 Sep 2020
- 149
- 15
Случилото се пред джамията в София беше отразено от българските медии предпазливо и със страх. Вероятно стреснати от иначе предвидимите по логичния си ход събития, осведомителните средства предпочетоха да предоставят думата главно на участниците в сблъсъка, които не пропуснаха възможността да си направят безплатна предизборна реклама. Единствено свободното все още пространство на интернет предложи снимки, видеоклипове и мнения, които поизясниха донякъде картинката на събитията. И породиха, естествено, редица старателно отбягвани въпроси.
<p><strong>Мак Ножа отново е тук!</strong></p>
<p>Например въпроси, свързани с размахваното от „Атака” изображение на як мюсюлманин, който гърбом се отбранява с къс нож в ръка. Дали въпросният кадър е изкусен монтаж на компютърен спец, или е автентичен цифров файл, прокуратурата може да установи за секунди.,</p>
<p>Онова, което обаче се премълчава (макар че няма никакви съмнения за манипулация), са видеокадрите с черноризец от „Атака”, който на трибуната преди сбиването демонстративно вади от джоба си автоматичен нож, ловко го отваря и разрязва с ожесточение турски фес под френетичните възгласи на свои съмишленици. И така, кой първи е извадил публично нож и кой от двамата е по-виновен, че ходи въоръжен, а?</p>
<p><strong>Кръв, пот и сълзи </strong></p>
<p>По телевизиите, а и на показвана в парламента нарочна снимка всички видяха разкървавената брадичка на младата депутатка от „Атака” и трябваше да приемат на юнашко доверие твърденията й, че раната била причинена от хвърлен камък – естествено, от мюсюлманите. Малцина обаче обърнаха внимание на иначе безхитростно написаното свидетелство в проправителствен всекидневник на очевидка репортерка, че „камъни и яйца летяха към мюсюлманите, а те отвръщаха с аплодисменти”.</p>
<p>Никой засега не е попитал също кой и как успя да сцепи солидно главата на лежащия почти в несвяст на земята мюсюлманин, който, притискайки подгизнала от кръв кърпа върху раната, повтаряше пред снимащите го камери замаяно „Защо, защо направиха това?”. Вероятно от чисто мъжка обида и потъпкано професионално достойнство петимата окървавени „еничари” в полицейски униформи, както ги нарече лидерът на „Атака”, също няма да питат кой, защо и как ги е ранил при опитите за разтърваване на биещите се.</p>
<p><strong>Шоуто трябва да продължи?</strong></p>
<p>Наивно-риторични, естествено, са въпросите защо присъдружните на властта крайни националисти избраха за своите акции тъкмо постничките откъм сензации празнични дни, както и защо нахвърлянето с юмруци върху опонента се случи в радио, а не в телевизионно студио (пред камерите, уви, всичко щеше да бъде прекалено очевидно!).</p>
<p>Защо обаче в нито една от „огнените” нападки на атакисткия лидер срещу младия бивш депесар в ефир не беше споменат лозунгът на неговите съмишленици: "Вън доносниците на ДС от ДПС”? За това важно искане не се чу нито дума на шумната акция в Джебел, нито в караницата по държавното радио! Или може би ДС и нейните агенти вече не са аргумент за атакистите, ако въобще някога са били такъв?</p>
<p>Върху клетката на вълците в софийския зоопарк виси табела, от която става ясно, че пострадалата пред софийската джамия млада депутатка от „Атака” преди време е осиновила глутница животни с имената Кира, Шедоу и Херкулес. Дали тази иначе хуманна постъпка към четириногите хищници не би могла да обхване и някои подобни политизирани двукраки сред българското общество? Би било добре само ако изборът бъде верен. За което, уви, съществуват тежки съмнения...</p>
<p><em>Коментарът е публикуван в сайта на <a href="http://www.dw-world.de/dw/0,,619,00.htm" title="http://www.dw-world.de/dw/0,,619,00.html"><span style="text-decoration: underline;">"Дойче Веле"</span></a>.</em></p>
