- 10 Sep 2020
- 160
- 51
Винаги съм бил във възторг от Явор Дачков. Най-малкото, той е единственият човек, когото съм гледал в ефир да победи в спор с морални категории – нещо, което е по принцип невъзможно. Когато на мен в ТВ спор някой опонент ми извади морално съждение („Защо бе, Дайнов, смееш да мразиш народа си?”, например), аз млъквам. Защото знам, че не може да има дебат там, където една от страните дисквалифицира другата по морални критерии. Дачков обаче влиза в тези схватки и ги печели с лекота.
<p>Затова с интерес се зачетох в скорошните му разсъждения, <a href="../../article-724.php"><em>публикувани в „Труд”, по популярната напоследък тема „Костов изяде СДС”</em></a>. Веднага разбрах, че в случая Явор Дачков не е прав. <strong>Моралният му патос го води встрани от политическата действителност и е необходимо връщането на разговора за Синята коалиция в плоскостта на политиката</strong>. Тъй като „Труд”, оказа се, не възнамерява да поддържа дебат по писаното от Явор, си позволявам да взема думата тук.<br /><br /><strong>Почвам от началото. </strong>Онези, които се превърнаха от ентусиазирани поддръжници в гневни критици на ДСБ, не разбират нещо много важно – и не го разбират от самото начало. Това неразбиране е постоянен горивен материал за техния сегашен гняв и опира до следното. Когато напусналите СДС заедно с Иван Костов обикаляха страната да създават ДСБ, сегашните гневни критици – тогава ентусиазирани сподвижници – бяха убедени, че става дума за раждането на гражданско движение, на което ДСБ да даде политическа форма. <br />В нито един момент обаче това не е било така и затова гняв на тема „партията изяде гражданското движения” е неуместен. От първия миг беше пределно ясно, че иде реч за създаването на нова политическа партия от традиционно-консервативен тип. Този тип партии отколе слагат ударението върху религията, семейството, нацията и патриотизма – и точно с такива послания се роди ДСБ. Друг е въпросът, че поради ред български специфики такава партия се самоосъжда да остане с ограничено влияние.<br />Тогава аз бях против разцеплението, тъй като бях убеден, че за консервативни тенденции има място вътре в СДС, но станалото – станало. Роди се традиционно-консервативна формация от рода на Консервативната партия в Англия отпреди Тачър или на класическата италианска християндемокрация. Не ставаше дума за гражданско движение. Затова гневът на бившите сподвижници на ДСБ няма основа. Не е истина, че гражданското движение се било изродило в партия. Беше си партия от самото начало, и то – малка партия по природата си.<br /><br /><strong>Определяйки същината на животното „ДСБ”, добиваме яснота и по отношение на критиките, че партията била „на Костов”. </strong>В страни с крехки демократични традиции в критични ситуации често се появяват партии, идентифицирани с техния основател, който пък е фигура от историческа величина (т.е., ще го има в учебниците). Класика в жанра е френският „Сбор за републиката”, наричан Голистката партия. Създадена от Дьо Гол в критичен за френската република период, партията си остана с прозвището „голисти” дори след като Дьо Гол се пресели в небесните Елисейски поля. Да не говорим, че „Форца Италия” си е равна на Берлускони от момента на своето раждане. <br />Да, такива неща не стават на север от 43-тия паралел, ама ние сме на юг – като французите и италианците. Поради тази причина нито за секунда не съм намирал за неестествено, че ДСБ са „костовистите”. Случва се, точно по нашите географски ширини, да стане и така. От тази гледна точка някой да се гневи, че ДСБ е „партията на Костов”, е все едно да се сърди, че през зимата вали сняг. <br />От подобни неразбирания и погрешни самовнушения израства гневният днешен антикостовизъм и се развива на морална, а не на политическа основа. От политическа гледна точка нещата стоят по доста по-различен начин.<br /><br /><strong>Важният политически въпрос е: добре или зле е за общото благо, че съществува Синята коалиция?</strong> Вижда се с просто око – добре е. На сегашните управляващи, опитващи се да прилагат хищническите руски нрави върху европейската българска територия, трябва да се опъне някаква сила, която не може да бъде ГЕРБ, оставен в парламентарната компания на „Атака”, ДПС и БСП. Обществото веднага разбра това. Още в края на април подкрепата за Синята коалиция задмина сбора от подкрепата за СДС и ДСБ. Да не говорим, че с появата на Синята коалиция най-голямата група избиратели – т.е. онази почти една трета от българите, които схващат себе си като „десни” – най-сетне получава възможността да бъде представена там, където се вземат решенията.<br />Че СДС няма регистрация като част от коалицията – това пък няма нищо общо с Иван Костов, камо ли да е плод на някакъв негов план за ликвидирането на „трите букви”. Има общо с безпрецедентно безобразното поведение на Пламен Юруков, злоупотребил със слабостите на българската съдебна система и отказал да делегира подписа си на легитимно избрания син лидер Мартин Димитров. Костов тук е напълно невинен. Напротив, на всички, които знаем наистина тежкия му характер, прави добро впечатление твърдата му подкрепа за СДС при всички тези драми. Липсата на покровителствено отношение към много по-младия от него Мартин Димитров също е плюс за Костов. Ако беше наистина самовлюбен, какво му струваше – особено в българската действителност, в която „старото куче” по право се отнася покровителствено към „новобранците” – поне веднъж да се изпусне по темата „моят млад колега Димитров има още хляб да яде...”?<br /><br /><strong>Добре е, че има Синя коалиция. Наистина, бъка от грешки – що дири там Сезгин Мюмюн например вместо БНД или партия „Зелените”?</strong> Но по-добре такава, отколкото – никаква. Дето се вика, четете вестници и следете електронните медии – от 10 март насам срещу нея се води огън от всички цеви. Активирани – т.е. разконспирирани и така жертвани, вместо да бъдат пазени за по-нататък – са и всички чужди подводници в сините редици. Щеше ли да бъде така, ако коалицията не заплашваше режима на Станишев? Ако си беше просто някаква Костова измишльотина?<br /><br /><strong>Явор Дачков дълбоко не е прав и по отношение на изключването на десетина емблематични човека от СДС. </strong>Според него не бивало. Проблемът обаче не е в изключването – а в това, че то не се случи още преди 4-5-6 години. Изключените са хора, години наред работили, целеустремено и последователно, за изкореняването на СДС. Бяха най-лютите врагове на съюза.<br /><br /><strong>Имам например подробни наблюдения върху дейността на изключената Дора Христова.</strong> От десет години безсилно гледам как в качеството си на регионален шеф на СДС тя изтръгваше – коренче по коренче – СДС от Кърджали. Успя да сведе сините гласове от 10 000 на около 200. Ще рече, намали електората на СДС 50 пъти! Дето се вика, и ударникът Стаханов бледнее пред нея... След като свърши тази работа и получи назначение на държавен пост от управляващите региона ДПС и БСП, Дора Христова отиде да изкоренява СДС и в Хасково. Накрая я избраха в НИС на СДС. Очевидно беше запретнала ръкави да ликвидира цялата партия в национален мащаб – така че и спомен да не остане. И през цялото време тръбеше: „Спасението на СДС е в ДПС”. Такива като нея трябваше да бъдат позорно изгонени много отдавна. Няма организация, която да издига и подкрепя точно онези, които ликвидират организацията отвътре в угода на конкуренцията. А ако има такава организация, тя не заслужава да оцелее. <br /><strong>Не мога да коментирам тезата на Дачков, че между Костов и президента Първанов има някакъв пакт за взаимна помощ.</strong> За сериозен коментар са нужни конкретни фактически знания, с каквито не разполагам. Но от политическа гледна точка мисля, че отношенията помежду им са подобаващите между политически опоненти, с честа размяна на остри реплики, обвинения и критики. Пример е заклеймяването от страна на Иван Костов на сервилната проруска външна политика на Първанов. Аз поне си спомням как по-миналата зима участвах именно в протест против идването на Путин, организиран от ДСБ под лозунга: „Putin Go Home!”.<br /><br /><strong>Има, накрая, още един въпрос, по който имам сериозни различия с Явор Дачков. Моралните му съждения го подвеждат и създават политически рискове</strong> по отношение на оценката на качеството на лидерите на Синята коалиция. Според него тези хора не стават и трябва да си ходят, защото тогава неминуемо на тяхно място щели да дойдат читави десни лидери.<br />Тук има както неразбиране на хора, така и неразбиране на ситуации. Относно хората – да, лидерите на Синята коалиция не са нито Дьо Гол, нито дори Маргарет Тачър. Само че нека се сетим – в каква страна живеем? Живеем в страна, в подобните на която Молдова, Беларус и т.н. „преходът” катастрофира. По принцип страни като България са постоянно изложени на риска да хлътнат обратно в политическо варварство. Затова, когато имаме някакви политици, които с всичките си кусури все пак спират това хлътване – нека ги ценим. Можеше и да ги няма. И тогава щеше да стане като в Молдова, Беларус и подобни.<br /><br /><strong>Много е добре, че си имаме Мартин Димитров и Иван Костов, барабар с дефектите им.</strong> Защото рискът е, че ако искаме да ги махнем, за да се отървем от техните дефекти – просто няма да има кой да пази страната от потъване в азиатска диващина. В случая чашата е поне наполовина пълна и няма резон да изхвърляме нейното съдържание, защото била и наполовина празна.<br />По подобен начин стои и въпросът с предположението, че ако разкараме Димитров и Костов, на тяхно място няма как да не дойдат едни по-читави. Не е така. Ако изритаме на бунището Синята коалиция, отваряме пътя за случване на „путинизацията” – т.е. в калабалъка властта да монтира на мястото на СДС и ДСБ някакви псевдодесни партии, които всъщност да са приятели я на БСП, я на ДПС. Дето се вика – вече се пробват с „Атака”, ЛИДЕР, РЗС и подобни. И само чакат момента ние самите да отворим портата на крепостта, за да се настанят в нея. <br />Този риск никак не е за подценяване и отново тук важи логиката на „чашата наполовина пълна”. А именно – като нямаме голисткия „Сбор за републиката”, нека поне си имаме Синята коалиция. Или както едно време казваше шефът на Бирената партия Гълов: „По-добре Гълов, отколкото по-лошо...”.<br /><br /><strong>Важно е хем да има Синя коалиция, хем да има и Явор Дачков, в каквито и отношения да са те помежду си. Защото и за Явор важи горе казаното: по-добре той, с всичките си кусури, отколкото – по-лошо.</strong></p>
<p> </p>
