- 10 Sep 2020
- 164
- 9
"България вече е излязла от кризата", обяви финансовият министър Симеон Дянков през февруари пред студенти от Нов български университет. Той каза това в отговор на въпрос дали ще си подаде оставката, както е обещал миналото лято, ако страната не излезе от кризата до половин година. Като аргумент, че кризата е свършила, Дянков изтъкна отбелязания през две тримесечия растеж на икономиката на годишна база. Последните стойности на редица макроикономически показатели обаче описват какво се е случило през първото тримесечие на тази година. Резултатите за икономическия растеж номинално са добри, но само толкова. От структурата на този растеж виждаме, че всъщност "излизането от кризата" е факт само за малка част от икономическите субекти – тези, които изнасят.
<p>Само че фирмите износители не могат да вдигнат цялата икономика на страната, а колкото и да вдигнат заплатите на служители си, те едва ли са толкова, че с харчовете си да задвижат целия вътрешен пазар.</p>
<p>Съживените потребление и инвестиции, които видяхме в края на миналата година, бяха радващи, защото бяха регистрирани за пръв път от началото на кризата. Уви, оказа се, че май са били предколедно оживление.</p>
<p>Първото тримесечие на тази година трябваше да покаже сериозно оттласкване на икономиката – най-малко заради сериозния срив, който наблюдавахме година по-рано, и ниската база, с която се сравняваме. Резултатът обаче е, че населението продължава да не харчи и че</p>
<p>фирмите продължават "да се ослушват", вместо да инвестират</p>
<p>Платежният баланс за март показа същата тенденция, че дори и по-тревожна. Компаниите, усетили ликвидност, не инвестират в България, а превеждат парите на собствениците зад граница, за да си връщат заеми най-вероятно. Затова и преките чуждестранни инвестиции са с отрицателна стойност.</p>
<p>Който следи икономиката от "птичи поглед", може каже, че това поведение е нормално при липсата на инвестиционни възможности в България. Подобно на банките през 2009 и 2010 г., които плащаха свои задължения към централите си зад граница, тъй като нямало какво да се кредитира у нас.</p>
<p>В друг "превод" обаче липсата на инвестиционни възможности или добра среда за бизнес означава безработните да не си намерят работа и заплатите да останат ниски, тъй като</p>
<p>работодателите не се конкурират за работна ръка</p>
<p>Затова, ако някой смята, че сме излезли от кризата, е добре да обясни какво точно има предвид. За финансовия министър навярно това е държавата да не фалира и части от икономиката - тези, които изнасят, и държавната политика не ги засяга пряко, да останат жизнеспособни.</p>
<p>(Друг е въпросът за структурата на регистрирания рекорден експорт – пред в. "Сега" в четвъртък шефът на митниците Ваньо Танов посочва, че за първите четири месеца на годината има 50% увеличение на износа на готови горива, намеквайки за пореден път, че "има горива, които са оформени за износ и които по някакъв начин са върнати обратно".)</p>
<p>За да се нарече една антикризисна програма на правителството успешна, нейните действия трябва да се усетят до 2–3 години и от дребния бизнес, който е основният двигател на икономиката, и от домакинствата. ГЕРБ прие такива програма още с идването си на власт през 2009 г., като я актуализира през април миналата година.</p>
<p>Последните данни не свидетелстват за очакваното положително въздействие върху дребния бизнес и домакинствата – потреблението си остава свито, ударено още повече и от инфлацията, свързана най-вече с поскъпването на горивата.</p>
<p>Сигналите, че</p>
<p>търговията на дребно се съживява</p>
<p>както и за "размразените" продажби на автомобили например, дори да се потвърдят и при следващи наблюдения, в реално изражение няма да са толкова големи, че да доведат до възстановяване, което би повишило доходите до предкризисните равнища.</p>
<p>А след изминалите 20 месеца може да се каже, че кабинетът на Бойко Борисов със сигурност се провали в едно – да набележи общи цели, по които всички министри да имат съгласие и да работят в екип за постигането им.</p>
<p>Антикризисната политика се оказа най-вече вербална и сведена до няколко основни послания - лошото наследство от тройната коалиция, призивите за търпение и затягане на коланите, както и панацеята на магистралите, чието строителство ще реши всичко: намаляването на безработицата, оживлението в търговията, идването на чужди инвестиции, личното забогатяване на гражданите и т.н.</p>
<p>От данните за малкото нарастване на брутния вътрешен продукт обаче се вижда, че</p>
<p>приносът на правителството е минимален</p>
<p>тъй като според икономисти инфраструктурните инвестиции не могат да заменят нито клонящите към нула преки чуждестранни инвестиции, нито свитото кредитиране на банките.</p>
<p>Няма анализ от секторните министерства за приоритетни мерки с най-голям ефект. А човекът, който държи ключа от държавния сейф - Симеон Дянков, обяви за такъв сектор културния и историческия туризъм. В същото време обаче не сме чули мнението му за коментираното като твърде спорно строителството на стадиони с постъпленията от приватизация – в смисъл с какво тези стадиони са по-важни от пенсионната и здравна реформа примерно или от образованието. Изобщо</p>
<p>всички големи разходи от бюджета се правят без обсъждане</p>
<p>нито обществено, нито в парламента. Те се обявяват с надменна категоричност, сякаш става въпрос не за данъците на хората, а за лични харчове на членовете на кабинета. А импровизираните им обяснения изобилстват от противоречия - режимът на валутен борд например служи като оправдание да не се предоставят искани за публичния сектор средства, което обаче не попречи на правителството да отбележи 2 поредни години на прекомерен дефицит (втората изцяло под негово управление).</p>
<p>Финансовият министър Симеон Дянков, разбира се, не може да носи цялата отговорност, но не е ясно дали осъзнава, че удържането на основната цел - държавата да не фалира, е за сметка на</p>
<p>пресушената ликвидност в частния сектор</p>
<p>В интервю за "Дневник" през юни 2009 г. министърът обясни: "В този тип разговори с Международния валутен фонд правилото е, че каквото ти трябва, го умножаваш по две и искаш. Така пазарите се успокояват бързо, разбира се, че не само има пари, но и да изникнат изненади, правителството е готово да ги посрещне."</p>
<p>Тогава той смяташе, че страната има нужда от парите на МВФ, но само два месеца по-късно обясни, че нямаме нужда от предпазно споразумение, нито пък от привличането на друг вид дълг под формата на облигации на международните пазари.</p>
<p>В резултат държавата изпадна в пасивна позиция да отчете 2 последователни години със свръхдефицит, но без ясни мерки за ускорен растеж и устойчиво обръщане на картината.</p>
<p>Реално тази картина не е апокалиптична, слава Богу, и най-лошото наистина изглежда отминало. Но засега само Дянков, изглежда, е излязъл от кризата предвид неколкократното обявяване на такъв факт лично от него.</p>
<p>Мнозинството от бизнеса и гражданите все още не е в тази група и по-вероятно още дълго да остане извън нея. Защото и преди кризата България беше най-бедната страна в ЕС – с най-ниски доходи и най-нисък стандарт на живот изобщо. А имаме да догонваме тези предкризисни равнища... </p>
<p><em>Коментарът е публикуван във <a href="dnevnik.bg" title="dnevnik.bg"><span style="text-decoration: underline;">в. "Дневник".</span></a></em></p>
