- 10 Sep 2020
- 123
- 6
От началото на тази година БСП започна открито да заявява, че освен опозиция може да бъде и е управленска алтернатива на ГЕРБ. След това социалистите силно заприличаха на партията на Бойко Борисов от времето, в което последният се подвизаваше като опозиция на Станишев. Преди парламентарните избори през 2009 г. ГЕРБ атакуваше БСП и тройната коалиция най-вече заради неуспехите в борбата с престъпността и корупцията. Причината беше, че по това време общественото мнение искаше да чуе точно този тип лозунгово говорене. Тогава ГЕРБ не представиха програма за реформи в системите на сигурността и администрацията, чрез които корупцията да бъде ограничена, и логично, когато Борисов седна на премиерския стол, никой не си и помисли да променя радикално износената система на прехода.
<p>А всъщност вотът за ГЕРБ беше реформистки, какъвто впрочем беше и вотът на европейците от почти всички страни в ЕС, където през 2009 г. се проведоха парламентарни избори. За разлика от повечето новоизбрани европейски правителства ГЕРБ не оправда огромното доверие, което получи, и затъна в провалите си именно по темата за престъпността и корупцията.</p>
<p>Така дойде ред на БСП да започне да се упражнява в опозиционно говорене. Социалистите се въоръжиха с любимата си социална тема и започнаха да я експлоатират точно по начина, по който ГЕРБ експлоатираше темата за престъпността и корупцията преди парламентарните избори през 2009 г.</p>
<p>Естествено, БСП подхвана социалната тема, защото подобно на проблема с престъпността, социалните проблеми в България са сериозни, а и отдавна социалистите обичат да се кичат със социалния имидж.</p>
<p>Само че социалните проблеми са вторични и са следствие на икономическия проблем, който се дължи главно на тежката централизация на държавата, изкривената от монополи и държавна намеса пазарна икономика, управляваните от държавата „солидарни“ системи на здравеопазването и пенсионното осигуряване и не на последно място, огромната държавна администрация. От БСП обаче, като истински социалисти, избягват да говорят за тези проблеми и дори не си помислят да предложат раздържавяване на икономиката. Въпреки че управлението на ГЕРБ е много по-слабо в икономическата област, отколкото в социалната, исканията на БСП в икономиката и финансите стигат основно до оставката на Симеон Дянков. До момента няма нито едно сериозно предложение за радикални реформи и смяна на модела в икономическата, административната, пенсионната и здравната система. Социалистите упрекват правителството за нерешителността му относно строежа на АЕЦ „Белене”, но не предлагат нито един сериозен политически и икономически аргумент за продължаването на проекта, нито се осмеляват да изрекат на глас, че парите за него ще дойдат от джобовете на българските данъкоплатци.</p>
<p>Въпреки критиките си към Дянков, от БСП не предлагат нищо съществено, което би подобрило финансовата политика на България. Любимата им теза е, че ако дойдат на власт, ще увеличат събираемостта на приходите. Проблемът е, че не казват как ще стане това, след като фалитите продължават с пълна сила и неплащането на данъци е единственият начин малките фирми да оцелеят физически.</p>
<p>Говоренето за реформи остава чуждо за БСП, а партията не дава отговор на въпроса как ще осигури повече финансов ресурс за социални дейности, увеличаване на пенсии, увеличаване на заплати в публичния сектор, инвестиции в образованието и науката, осигуряване на нови работни места в краткосрочна перспектива.</p>
<p>Засега от левицата не казват нищо за приоритетите си. Как например едновременно ще провеждат качествена социална политика и ще плащат на руснаците за построяването на АЕЦ „Белене4? Как едновременно ще бъдат „социално отговорни“ и ще финансират с пари от държавния бюджет неефективни компании като БДЖ и неработещи институции, издържани с публично финансиране. Подобно нещо не могат да си позволят дори държави със значително по-големи финансови възможности от България.</p>
<p>В момента ГЕРБ и БСП опитват да се надговорят в рамките на един и същи управленски модел, като ГЕРБ твърдят, че са постигнали изключителни резултати, а от БСП казват, че може още много. Проблемът обаче е сбърканият модел и нежеланието дори на опозиционните партии да го демонтират. Това е модел, който ощетява най-вече работещите хора, които плащат данъци и практически издържат държавата. Именно за използването на парите на тези хора взаимно се атакуват БСП и ГЕРБ. Никой обаче не казва нищо по въпроса как работещите хора и предприемачите в страната могат да бъдат стимулирани, така че да увеличат производството си, а от там да се подобрят данъчните постъпления и действително да се създадат възможности за любимата на БСП социална политика.</p>
<p>За появата на управленска алтернатива в България бихме могли да говорим едва когато бъде заявена политическа програма, разтоварваща държавата от несвойствени (стопански) функции, включваща мерки за стимулиране на частната стопанска инициатива и предприемачеството и гарантираща реална децентрализация на административно, политическо и финансово ниво.</p>
<p>Може ли от БСП да се очаква подобна програма? Може ли да очакваме от социалистите, че ще започнат раздържавяване в БДЖ, за да разтоварят бюджета от разходите, които се правят за издръжката на държавната железница, и от мащабните кражби, които се случват в нея? Да очакваме ли от социалистите, че ще въведат проектно финансиране за БАН, за да може академията да заработи поне малко?</p>
<p>Подобни очаквания са несериозни. Социалистите дори и в нормалните държави никога не са имали вкус към радикалните икономически реформи, а техните позиции винаги са се формирали с голямо закъснение и са следвали хода на събитията. Истината е, че като управляваща партия БСП би могла единствено да преразпределя парите от държавния бюджет по малко по-различен начин от този на ГЕРБ, но не и да промени модела на управление. Защото тази партия в този си вид е част от настоящия модел и ако се наеме да го демонтира, то означава, че е решила да демонтира самата себе си. Също като останалите парламентарно представени политически сили.</p>
