Борисовите "илюзии или мечти"

Борисовите "илюзии или мечти"
Както е редно при толкова много и толкова независими медии, за пет дни премиерът успя да даде пет пъти едно и също интервю. Всъщност не точно интервю, а по-скоро добре заучен монолог, пропит от чувство за незаменимост. „Изпълнихме всичките си ангажименти. Много твърдо, много праволинейно вървим напред”, каза премиерът и твърдо и с нескрито раздразнение отхвърли всеки въпрос, допускащ нотка на съмнение в досегашните и бъдещите успехи на правителството.
<p><strong>Векторът на реалността</strong></p> <p>&bdquo;С една дума, илюзии или мечти, които никой за тези 20 години не си е мислил, че ще се случат", определи той успехите. Оптимизмът му бе продължен в представената от вицепремиера рамка на бюджета за следващата година, крепяща се изцяло върху прогнозата за ръст на икономиката от 3.6 на сто. Мнозина &bdquo;недоброжелатели&rdquo; я определиха като &bdquo;илюзия или мечта&rdquo;, която няма как да се случи.</p> <p>Хубаво е човек да мечтае и да преследва мечтите си в живота. Самонапомпването и мъжкарските закани към противника пък сигурно помагат понякога в спорта. В икономиката обаче нереалистичните допускания са рисковани. Доказа го и първата година на това управление.</p> <p>Бюджетните прогнози например за една година се разминаха няколко пъти с действителността и се наложи да бъдат коригирани от балансиран бюджет до няколкопроцентов дефицит. Основаната върху тези прогнози първостепенна цел за влизане в еврозоната вместо да се приближи се отдалечи за неопределено време.</p> <p>Реформите, към които управляващите бяха готови да пристъпят незабавно, година по-късно продължават да са на недоизяснено идейно ниво. Бодро поставяните срокове за изход от кризата отминаваха, кризата си остана и в много публични и частни сфери клони към разпад.</p> <p>Приходите всеки момент щяха да започнат да нарастват, вместо това нарастваха разходите. За сметка на топящите се резерви. Дали и докога обаче резервите ще стигнат, за да покриват разминаването между очаквано и реално?</p> <p>За разминаванията, разбира се, има и обективни причини. Но така или иначе векторът на събитията обикновено сочеше в посока обратна на оптимистичните прогнози.</p> <p><strong>Предчувствие за катастрофа</strong></p> <p>Попитан &bdquo;ще дойде ли Бойковата зима&rdquo;, с макар и неизречена препратка към &bdquo;Виденовата&rdquo;, премиерът отговори: &bdquo;Сега е Бойковото лято, хората са на почивка, радват се&rdquo;.</p> <p>&bdquo;Как сте, ще ходите ли в отпуска?&rdquo;, попита ме тези дни стара позната. И без да дочака отговора ми продължи: &bdquo;Ние се каним през август. Макар че можем и утре да тръгнем&rdquo;.</p> <p>Защото бизнесът им бил рухнал, нямали никаква работа, стоели и чакали да не би случайно да се обади някой клиент. &bdquo;Върнаха ни в първи клас&rdquo;, каза тя и заговорнически добави, че всъщност положението било доста по-зле отколкото ни го представят. А най-лошото било, че за разлика от 97-ма сега няма алтернатива.</p> <p>Побързах да се сбогувам, за да не се поддавам и аз на лошите предчувствия. Само дано най-после оптимистичните прогнози на управляващите да започнат да се сбъдват.</p> <p>Коментарът е публикуван в сайта на <a href="http://www.dw-world.de/dw/0,,619,00.htm" title="www.dw-world.de/dw/0,,619,00.htm">"Дойче Веле"</a></p>

Коментари

  • Срамежлив Кум

    02 Авг 2010 18:29ч.

    СЕГА НЕ Е БОЙКОВО ЛЯТО, СЕГА Е СЕЗОНЪТ НА ТИКВИТЕ!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • anonimen

    03 Авг 2010 20:55ч.

    Na pochivka hodiat samo tezi koito imat pati i rabota.Zashto premiera ne proveri kolko ot obiknovenite hora pochivat.Tova ako e Boikovoto liato, to zimata shte e mnogo po losha.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи