“Аз съм Примаков, аз не съм Козирев”, Евгений Максимович за знаменитото “обръщане над Атлантика” на 24 март 1999 г., когато по негово лично решение руският самолет за Вашингтон сменя курса в знак на несъгласие с американските и натовските бомбардировки над Югославия. В телефонен разговор с вицепрезидента Ал Гор Евгений Примаков го предупреждава: “Вие извършвате огромна историческа грешка” и отказва договорена среща с американците, която би донесла заем за руската икономика. “Аз съм Лавров, аз не съм Козирев” би могъл да каже и Сергей Викторович, който определя Евгений Максимович като “старши другар и учител” с “особено важен и ценен принос за формирането на концептуалния фундамент на външната политика на Русия”.

 

 

Дарина Григорова. Снимка: Ваня Филипова 

 

Тази година на 10 и 11 юни в Москва 87 експерти от 33 държави (сред които и България) и над хиляда участници от Русия за пети път проведоха “Примаковските четения” на тема: “Завръщане към конфронтация: има ли алтернатива?” [1]. Международният експертен форум се организира от Националния изследователски институт за световната икономика и международни отношения “Е. М. Примаков” към Руската академия на науките. За пет години “Примаковските четения” се превръщат в световен форум от ранга на Мюнхенската конференция за сигурност, чийто председател Волфганг Ишингер е партньор на акад. Александър Динкин, президент на ИМЭМО РАН. 

 

“Примаковските четения” съчетават академичната дълбочина, оперативният простор от работа на терен на изтоковеди, кавказоведи и международници, дипломатическият и политическият опит, и експертизата за стратегическо прогнозиране, което същината на ИМЭМО РАН. 

 

“Примаковско” е синоним на “класическо” – класическа дипломация, следваща  в “Примаковските четения” една от основните тези за руската външна политика на Евгений Максимович,  центрирана от Александър Динкин, а именно, че “въпреки голямото количество сериозни разногласия, взаимодействието между Русия и САЩ няма алтернатива”. Оттук и превръщането на “Примаковските четения” в площадка, дискутираща свободно и професионално – без пропаганда, нито алармизъм, най-наболелите проблеми в международните отношения от всякакви гледни точки. “Една от основните ни задачи е да съкратим разрива между реалната политика и нереалната” (Александр Грушко). Важна цел на “Примаковските четения” е и отглеждането на “кълновете на доверието”, чиято уязвимост и дефицит растат главоломно последните години.

 

“Доверието и сътрудничеството – това са двете направления, които могат да осигурят нормалното развитие на руско-американските отношения в интерес не само на двете страни, но и на целия свят” (Евгений Примаков). Първата примаковска нишка в дискусиите, споделяна почти от всички експерти независимо от темите и региона, беше за липсата на доверие и за прекъснатото по американска инициатива сътрудничество с Русия. Една от причините се търси “не в липсата на анализ или диалог”, а в “липсата на желание” (Матю Рожански). 

 

“Ние се нуждаем от отваряне на каналите за комуникация между Русия и САЩ” (Томас Греам). “Има недостиг на стратегическа емпатия” (Анатолий Торкунов). Наблюдава се тенденция на “меко казано недоговороспособност на САЩ” (Сергей Лавров). САЩ не могат да приемат, че Русия е “самостоятелен център в многополярния свят” (Евгений Примаков), че “не е регионална страна” (Сергей Катирин), че е “самостоятелен център в световната политика” (Сергей Лавров).

 

Регионите – дали Близкият изток или АТР, или пък ЕС, или Източна Европа, само служат за маркери на скъсяването на “сферата на реалната политика” (Юрий Ушаков), за разрушаването на световния ред и “глобализация по понятиям” [2], а “конкуренцията е деформирана”, зависи от туитъра на един човек (Александър Динкин). 

 

Друга примаковска нишка в дискусиите и двата дни беше темата за европоцентризма на Русия: “ние сме фатално западоцентични” (Фьодор Лукянов), и за американоцентризма на ЕС. Какво трябва да направим за “стратегическата автономия на ЕС”? (Волфганг Ишингер). “ЕС губи международното право като инструмент, елитът не може да посрещне реалността, загубата е първо интелектуална” (Пиер Лелуш). “ЕС не е суверенен актор”, “отбранителната идентичност на ЕС не си струва да се дискутира (Андрей Загорски).

 

Третата примаковска нишка беше темата за използването на външната политика като инструмент за вътрешната (Фьодор Лукянов). Конфликтите се интернационализират, но водещите сили, позволяващи ги, са вътрешните фактори (Ирина Звягелская).

 

Четвъртата примаковска нишка е опасността от идеологизация на външната политика, която трябва да се прекрати (Сергей Лавров). Дали това е възможно е друг въпрос, по-скоро да се неутрализира максимално, защото дали ще се нарече “студена” или “хибридна”, или “инфорвационна” война, същината е идеологическо противопоставяне. Дали ще е капитализъм vs. социализъм (ХХ век) или неолиберализъм vs. неоконсерватизъм (ХХI век) или “Западът” vs. “Русия” поредно издание на два различни европейски проекта, това няма значение – винаги ще има различие, достатъчно за опаковане на външнополитическите интереси. 

 

Китайското разбиране за идеологията е своеобразено. Във вътрешнополитическия поглед в дискусиите на китайските експерти имаше единодушие за специалния интерес на Китай към съветския опит. “Изучаваме от 30 години опита на СССР”, но Ленинския и Сталинския, не този на Хрушчов и Горбачов (за последния неласкаво се изказват). Впрочем и за Елцин – “див капитализъм”, докато за Путин “стабилност и справедливост в сегашния нестабилен свят”  (владетел и епоха, това е китайски начин на осмисляне на историята – образно мислене). По-интересното е, че те се равняват на СССР, на грешките и на приносите му – нещо като обратна историческа перспектива, но чисто по идеологически мотиви – съветски идеал с плюсовете и минусите. Сравняват Китай със СССР и смятат, че икономически са на равнището на съветския икономически пик, но още не са достигнали съветския военен пик.

 

Външнополитически нямат нищо против либерализма, защото ”ние получихме много дивиденти от сегашния либерален световен ред, защо да го разрушаваме?” (Ян Чен). Само че либералният ред в неговата атлантическа редакция ще се опита да ги разруши като конкурент – ако т.нар. от медиите “търговска война”, а от експертите “търговска конкуренция” между САЩ и Китай е нещо временно, в дългосрочен план китайските експерти разглеждат битката за високи технологии за сериозно предизвикателство към Поднебесната. Към това трябва да се прибави и проблемът с Тайван, където според руските китаисти се създава “тайванска идентичност”, като “мощна антикитайска идентичност” (Александър Ломанов).

 

Студената война е неподходяща метафора, ако се разглежда съвременното състояние на международните отношения като “състезание между два различни капиталистически противоположности” (Си Раджо Мохан).

 

“Новата студена война” също е неподходяща “метафора и преувеличение”, или “вегетарианска форма на студена война”, ако се сравни военно-политическата сфера на противопоставяне между СССР и САЩ със сегашното руско-американско напрежение (Фьодор Войтоловски). Директорът на ИМЭМО РАН даде за пример семейни разкази за съветска подводница, лежала пет дни на дъното на Средиземно море, без да може да изплува, защото е била обстрелвана с дълбоководни бомби от американски есминец. В резултат четирима съветски моряци се задушват. За съвремието според Фьодор Войтоловски терминът е “състезателна интерзависимост” (competitive interdependence), както и фактът, че “нивото на конфронтация не е същото като през Студената война, но системата на сдържане се съкращава”.

 

Оттук следва и петата примаковска нишка – терминът “стратегическа стабилност”, или контролът върху въоръжението. Друг примаковски термин е “стратегически ценности”, интерпретирани от Александър Динкин като ключово понятие, което може да се използва за руско-американските отношения по контрола на въоръженията и ядрения арсенал. Евгений Примаков има и пряка връзка както с приемането на решение за подписването на Договора за ликвидация на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМД, 1987 г.), така и за Договора за стратегическо настъпателно въоръжение, 1991 г. 

 

Заявеното от САЩ през януари 2019 г. решение за излизане от ДРСМД създава тревога сред руските и европейските експерти. “Всеки документ си има възраст, но склонността на нашите американски колеги да тъсят технологически решения, когато проблемът е политически… и зануляването на диалога, защо?” (Сергей Рогов). 

 

“Ние не знаем какво значи стратегическа стабилност днес” небрежно се изказва американският експерт Майкъл Кофман. За руските експерти обаче въпросът за контрола върху въоръженията е ключов за опазване на международния ред. Проблем е, че съвременният политически елит е загубил “генетичната памет за Втората световна война”, ядрената война е компютърна игра и абстракция, “размива се разбирането за стратегическа стабилност”, а “създадената по време на Студената война стратегическа общност от политици и професионалисти в Русия и на Запад неизбежно се топи” (Алексей Арбатов).

 

Шестата примаковска нишка е съдбата на ООН като фундаментален фактор на международна сигурност, предпазващ от глобален конфликт. Единствената международна престижна институция, където не може да се оспорва присъствието на Русия по правото на победител от Втората световна война (като приемник на СССР), е Съветът за сигурност на ООН. 

 

“...в Устава на ООН са заложени всички възможности за колективно противодействие на заплахите за сигурност /…/ Необходимо е съставът на Съвета за сигурност на ООН да се приведе в съответствие със съвременните реалии. Става дума за увеличаване на броя на постоянните и непостоянните му членове. /…/ Що се отнася до проблема с правото на вето, нужно е директно да се каже, че ООН като многостранен механизъм, ефективно действащ за благото на мира и сигурността, не може да съществува без вето. Историята на Обществото на народите в този план е доста поучителна. Но не по-малко губително за ООН ще е предоставянето на вето на по-голям брой страни. Както аз го разбирам, това право трябва да принадлежи само на сегашаната “петорка” от постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН” (Евгений Примаков). “Западните колеги посегнаха на основни норми от международното право, на централната, координираща роля на ООН в световните работи” (Сергей Лавров).

 

За Балканите нямаше специален панел, нито коментари по време на дискусиите освен използването на нарицателното понятие “балканизация”, но за други региони. Вероятно само “украинизацията” би могла да го засенчи след време.

 

Ако трябва да обобщим какво следва, най-красноречиво беше заключението на Сергей Рогов: “Перед нами развилка” [На кръстопът сме, развоят е неизбежен].

 

----------------

 

[1] Два наситени дни с интензивно обсъждане в седем последователни сесии: Отстъплението на западния либерализъм и новото противоборство на великите държави; ЕС като глобален стратегически играч; “Близкият Изток – пътят към стабилност: рискове и възможности; АТР: перспективи на ръста и нарастване на противоречията; “Новата студена война” – далече ли е от “размразяването”?; Свят без правила: краят на системата на контрол върху въоръжението? Разделените общества в разделения свят: ценности, идентичности, образи на бъдещето и специална сесия: Икономиката на Русия: възможности и предели на ръста. Специално изказване имаше Сергей Лавров.

 

[2] “по понятиям” – “воровской закон” – по законите на подземния свят

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Ние и аз

Ние и аз

Ние се скъсваме да се противопоставяме един на друг, партийно и извънп...
Търсачи на...ниша

Търсачи на...ниша

Замисляли ли сте за за приятелите си – кои са, какви са, откога са...П...

21 коментар/a

За протокола, на 18.06.2019 в 09:09 на 18.06.2019 в 12:50
Голям проблем - няма що! Всеки мьекащ меринджей на отвратителен провинциален български, за да е в джаза изпъстря речта си с английски термини и съкращения та белким се издигне в очите на околните и най-вече в собствените си!
ИМПЕРИАЛИЗЪМ ЛИ на 18.06.2019 в 13:14
Дяволска везна. Това е когато две неща са измерител на другото, следователно на себеси. Долар и Евро, едното е златото на другото. Едното контролира инфлацията на другото, и силата на другото. Ако количество долари натежи, тогава повече от еврото, да се изравнят слагаш още евро. Така печатницата не прави инфлация. Така и с ГЕРБ и БСП. Слави Трифонов и предишни изгърмени патрони, са да докажат, че алтернатива няма. БСП пада, ще сложат алтернатива, която с провал ще я вдигне. СДСето, сега е ГЕРБ. Преди беше марката и йената, сега е еврото, на везната срещу доларът. На САЩ пада моралният рейтинг, тогава свалят моралният рейтинг на ЕС и Русия, и всичко е наред. Израел са неморални, тогава да бъде тероризъм от страна на противникът им.
Мосю Воланд на 18.06.2019 в 13:16
Без конфронтация животът е невъзможен. Няма такава идилия за световно сътрудничество между всички хора. След ТСВ може би ще се успокоят страстите временно.
ПАРИ ПАРИ на 18.06.2019 в 15:46
Стока ли е трудът, когато не се предлага от бизнесът и търговията. Стоката труд не се предлага от фирми и корпорации. Кой предлага трудът си чрез фирма, своя или друга наела трудът му, или търговец закупува труд и го търгува. Тогава всеки ще има право на офшорка и разходи които ще са извън данъци.
жалко на 18.06.2019 в 16:24
Поредната слаба и скучна дописка на другарката
Покрай шопа, възмутен от нещо си и излял гнева си върху мьекащите българи на 20.06.2019 в 06:57
се заинтересувах и видях, че някакъв, който може би не е шоп, се е възмутил, че авторката използва руския термин “востоковед” вмести побългарения русизъм “изтоковед”. Това ме принуди да прочета и самата статия и то цели два пъти. Востоковед така и не съзрях, но пък видях такова богато изобилие пт русизми, че изпитах сериозни съмнения, дали не е приложен творческия метод copy-paste, с дълбоки извинения към гореупоменатия шоп.

Напиши коментар