Още в избрания хронологически обхват се породиха недоумения, тъй като фазите ХV – ХVІІ в. или ХV – ХІХ в. по-точно отговарят на етапите и вътрешната логика на развитие на българското изкуство. Тази концепция ми бе обяснена с факта, че самата г-жа Мори е специалист османист, а мястото за провеждане на изложбата ще е в отдела „Ислямско изкуство“, помещаващ се в едно от подземията на Лувъра. Колегата вече е направила проучване и е събрала фотоси на артефакти от български колекции, сред които фигурират икони и църковна утвар. Подборът им обаче е тенденциозен и се базира на трудно доказуемата теза, че в някои от декоративните си елементи тези култови предмети са повлияни от съвременното им ислямско изкуство. „Взаимодействията“ между ислямското и християнското изкуство, каквито през този период почти няма, са маргинални и на чисто декоративно ниво и по никакъв начин не влияят върху взаимоизключващата им се религиозна същност. Призовавам министър Боил Банов да откаже институционално участие в изложба с подобна концепция, предлагайки да се изготви идея за изложба „Християнско изкуство от българските земи през XV – XIХ в.“ с участие на куратор и от българска страна, както да изиска от Лувъра да бъде определено контактно лице куратор, който има поне докторска степен. Предлаганата изложба може да се реализира в департаментите „Живопис“ или „Скулптура“ на музея „Лувър“.

 

 

По Коледа миналата (2019) година медиите съобщиха, че Лувърът е потвърдил третата българска изложба в Париж https://dariknews.bg/novini/bylgariia/luvyryt-e-potvyrdil-za-tretata-bylgarska-izlozhba-izkustvo-i-kulturi-v-bylgariia-2199995. Тогава бе оповестено и работното заглавие на изложбата „Изкуство и култури в България XVI – XVIII в.“

 

Всъщност договорът за сътрудничество с френския музей е сключен още по време на мандата на чл.-кор. Вежди Рашидов като министър на културата, а за третата българска изложба се говори от 2017 г., откогато на посещения в България идват представители на световния музей. Сред тях бе и г-жа Ш. Мори, определена от френска страна за куратор на изложбата.

 

Срещнах се с г-жа Шарлот Мори от музея Лувър по време на посещението ѝ в София през лятото на 2019 г. с чистосърдечното намерение да окажа съдействие като експерт по християнско изкуство по повод подготвяната изложба.

 

Такава бе молбата на Министерството на културата към мен и други експерти от музеи, НБКМ, БАН.

 

Всъщност се оказа, че вече има концепция за изложба, но тя касае периода XVI – XVIII в., т.е. вековете на същинското османско присъствие на Балканите и идеята на колегата е да представи „взаимодействието“ между ислямското и християнското изкуство по нашите земи.

 

Още в избрания хронологически обхват се породиха недоумения, тъй като фазите ХV – ХVІІ в. или ХV – ХІХ в. по-точно отговарят на етапите и вътрешната логика на развитие на българското изкуство.

 

Тази концепция ми бе обяснена с факта, че самата г-жа Мори е специалист османист, а мястото за провеждане на изложбата ще е в отдела „Ислямско изкуство“, помещаващ се в едно от подземията на Лувъра.

 

Колегата вече е направила проучване и е събрала фотоси на артефакти от български колекции, сред които фигурират икони и църковна утвар. Подборът им обаче е тенденциозен и се базира на трудно доказуемата теза, че в някои от декоративните си елементи тези култови предмети са повлияни от съвременното им ислямско изкуство.

 

„Взаимодействията“ между ислямското и християнското изкуство, каквито през този период почти няма, са маргинални и на чисто декоративно ниво и по никакъв начин не влияят върху взаимоизключващата им се религиозна същност.

 

Идеята за подобна изложба, доскоро придружена с идея за провеждане на колоквиум, не e и иновативна. Дисертацията на нашата колега Лиляна Станкова, посветена именно на османското влияние върху българското християнско изкуство, категорично показа силно ограниченото и спорадично засвидетелстване на примери за проникване на ислямски мотиви в християнското изкуство по българските земи, особено що се отнася до богослужебните книги, тяхната украса и иконографски решения.

 

Арабски мотиви се появяват в украсата на византийски ръкописи още през XII в., но преминават в изкуството на другите православни народи силно променени и вече загубили ислямската си същност, т.е. подобни силно ограничени взаимодействия не са и директни.

 

През същия период се появява и т.нар. псевдокуфическа украса по външните стени на византийските храмове, но тя наподобява арабско писмо, за да отблъсква злото, т.е. има апотропейна функция, чийто адресат е ислямската заплаха. Предметите от бита пък, каквито предстоящата изложба също има намерението да покаже, е трудно да се предположи на какви ползватели са принадлежали.

 

Светското изкуство през периода XVI – XVIII в., от друга страна, не може да бъде представено балансирано в една изложба, тъй като именно тогава българското население в османската империя е рая, бедно, без своя администрация, без монетосечене, изолирано и без интензивни търговски контакти извън империята, които са основа на балканското Просвещение и респ. на замогване на християнското население едва в началото на XIX в. Единствените представителни сгради с по-ценни артефакти през периода XV – XVIII в. са църквите, в които се молят българите.

 

Необяснимо за мен е, освен гореизложеното, защо се изключва периодът на Българското възраждане, когато навлизат по-осезаемо всякакви влияния в бита и изкуството по нашите земи, както защо един френски изследовател желае да покаже климата на художествени взаимодействия през призмата на османистиката, на управляващия и по-богат етнос, а не например да представи модата алафранга по българските земи.

 

Европейските влияния от тази мода първо минават през османската култура и после се възприемат от християните, подвластни на султана. „Взаимодействията“ могат да бъдат проследени например и във връзките между католическото и православното изкуство, да се проследи ролята на българските католици в оформянето на визуалната култура през периода и т.н. 

 

В действителност, идеята на г-жа Ш. Мори е да покаже, че по българските земи са живели и творили мюсюлмани през периода XV – XVIII в., а тяхното изкуство е повлияло не само бита на подвластните православни християни, но и е навлязло в интимната сфера на религиозния им живот.

 

Затова иска да предложи паралели в украсата на корани и напрестолни евангелия, което освен светотатство е и дълбоко погрешно от научна гледна точка, защото ислямът е аниконична религия, която точно през разглеждания период е агресивна към християните в Османската империя. 

 

Не на последно място трябва да се отбележи, че подобна концепция за изложба, представяща България в Лувъра, не може да бъде кауза на съвременната българска държава с нейните културни и научни институции, които са толерантни и плуралистични, но в рамките на историческата обективност и научната деонтология.

 

Подобни изложби трябва да носят ясно послание не само към тясно специализираните гилдии, но и към широката общественост.

 

Представете си, Руската федерация би ли се представила в Лувъра с изложба, посветена на културните взаимодействия между руси и монголотатари в периода на присъствието на Златната орда на територията на Киевска Рус за около 250 г. (1237–1480); Република Гърция би ли представила влиянието на немската култура върху гръцкия бит и изкуство в периода на окупацията през 1941–1944 г.?

 

Аргументът, че периодът, с който се занимава изложбата от България, е османски, както че потенциалният департамент на Лувъра, който би приютил такава изложба, е „Ислямско изкуство“, може да бъде оборен с отдавнашната препоръка към този световен музей най-сетне да се учреди департамент за византийско (източноправославно) изкуство (в тази връзка препоръчвам статията на д-р Емили Л. Спрат от Университета в Принстън „Защо Лувърът има нужда от секция за византийско изкуство“, от 2018 г. https://www.apollo-magazine.com/why-the-louvre-needs-a-byzantine-art-section/).

 

Ислямското изкуство по българските земи през XVI – XVIII в., което доказано влияе ограничено върху визуалната култура на подвластните иноверни народи, може да бъде представено само от религиозни институции, свързани с това вероизповедание, както от Р Турция, която напоследък претендира за османското наследство.

 

Приканвам архиереите от БПЦ, както колегите от музеи, библиотеки, институти и галерии, до които е адресирано писмото на министъра на културата с изх. № 91-00-15 от 05.07.2019 г., да не предоставят експонати за предлаганата от г-жа Шарлот Мори изложба.

 

А въз основа на гореизложеното призовавам министър Боил Банов да откаже институционално участие в изложба с подобна концепция, предлагайки да се изготви идея за изложба „Християнско изкуство от българските земи през XV – XIХ в.“ с участие на куратор и от българска страна, както да изиска от Лувъра да бъде определено контактно лице куратор, който има поне докторска степен. Предлаганата изложба може да се реализира в департаментите „Живопис“ или „Скулптура“ на музея „Лувър“.

 

Писмо с подобен текст бе изпратено на министър Боил Банов с изх. № 181-РД-08 още на 01.08.2019 г. То е подписано освен от мен, от директорите на ЦСВП „Иван Дуйчев“ при СУ „Св. Климент Охридски“ и на ИЕФЕМ–БАН, от тогавашния зам.-ректор по научната и художественотворческата дейност на НХА, както и от председателя на УС на Асоциацията на реставраторите в България. Отговор и до момента няма, а новини за изложбата научаваме от медиите – щели да участват дори икони от Несебър, църковна утвар и ръкописи. http://www.focus-news.net/news/2020/01/21/2739782/ralitsa-ruseva-natsionalna-hudozhestvena-galeriya-ikoni-i-tsarkovna-utvar-shte-badat-vklyucheni-v-tretata-balgarska-izlozhba-v-luvara.html.

 

Прави впечатление обаче, че на журналистите засега се спестява, че половината от планираните да гостуват в Париж 60 експоната от български колекции няма да са свързани с бита и изкуството на християните по нашите земи.

 

С други думи, до иконите ще се излагат ятагани, чердженца за намаз, ибрици и корани, за да се докаже колко мирен, та дори и взаимопроникващ на художествено ниво е бил животът на културите из тези османски територии през XVI – XVIII в. Не е ясно има ли определен научен комитет на изложбата и какво е неговото мнение поне относно заглавието ѝ „Изкуство и култури в България XVI – XVIII в.“, тъй като понятие „България“ през споменатия период не съществува, а може да се говори само за български земи под османска власт…

 

В тази концепция за изложба, зададена от Париж, отново става дума за прословутото западноевропейско отношение към нас като част от европейска Турция, определено още в края на XIX в. например в книгата на James Baker, Turkeyin Europe. London, Paris & New York, Cassel Petter & Galpin, 1877. А подобна геополитическа идея с милозливо и спорно представяне на културните интеракции стои в основата на съвременния неоосманизъм.

 

 Източник: artstudies.bg, Институт за изследване на изкуствата - БАН

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

30 коментар/a

observer на 07.02.2020 в 09:49
Отвън този период от културната история на българския народ наистина може да изглежда както културната история в периферията на Руската империя, ние я възприемаме като руска, а народите там като своя. Това по повод споменатата Русия и монголо-татарите в едно неудачно сравнение. Има разлика обаче между монголо-татарската власт, лишена от ярка културна идентичност и многонационалната Османска империя, погълнала, възприела и разпространила културни влияния, подобно на някогашната Римска империя от цялата територия, на която се е разпростряла. Архитектурата на джамии, дворци и търговски сгради е повлияна от арабски и византийски влияния, поезията от араби и перси, декоративните изкуства също. Тази култура не е дошла с тюркските номади от Централна Азия. Тя е възприета впоследствие. Тъй като сме българи обаче, за нас е по-важно да определим собствения си периметър. И тук изкушението да се самоопределим като уникални е особено голямо. Църковната ни архитектура е византийска, със слабо европейско влияние в периода на Възраждането, жилищната ни е практически неразличима от тази в региона от Мала Азия до Западните Балкани. За живопис, литература и музика и смесеното влияние върху тях, от Европа, Ориента, Русия, можем да говорим, когато разглеждаме периода на Възраждането. Самото Възраждане пък е неотделимо от политическите и социални промени след реформите на Абдул Меджид. Както винаги борбата за свобода, национално самопределение и идентичност се проявяват там, където се усети отслабване на натиска отгоре. Нито една култура не се развива в условията на изолация.
Антон на 07.02.2020 в 10:08
Защото в самата Франция отношението към ортодоксалното християнство е силно негативно, презрително още от кръстоносните походи. Тогава папата ги е изпратил на война срещу нас и Византия. За него само католицизмът е бил истинското християнство, нашата религия е наричал сектанство И с тези кръстоносни походи са разбили Балканите и са ги направили лесна плячка за селджукските турци. Във Франция политиката на партията на Макрон е изцяло за сближаване на ислям и християнство, всичко се прави, за да е възможно най–силно преливането в двете религии. Което вече довежда до борби между традиционните десни и мюсюлманите. Франция отстъпва от културните си христииянски традиции, защото ислямът е доста агресивен като култура. Какво ще произлезе от това, ще каже бъдещето.
чл.-кор. Вежди Рашидов на 07.02.2020 в 10:25
има ли турски паспорт?
Спиноза на 07.02.2020 в 10:34
Либерално и толерастко, глобалният проект продължава, народите спят, предателите си броят доларите.
идеята ... е да представи „взаимодействието“ между ислямското и християнското изкуство на 07.02.2020 в 10:35
Тази "идея" е пряко изведена от наложената тенденция превръщане на Европа в ислямски халифат или по-просто - изтриване на самосъзнанието на европейските, бели, народи и тяхното претопяване. Ни повече, ни по-малко.
Мария Георгиева на 07.02.2020 в 11:03
Не е случайно разбира се личното участие на Вежди Рашидов в това скверно дело
Adolf на 07.02.2020 в 11:26
Взаимодействието между ислямското и християнското изкуство се е изразявало в палене и ограбване на църкви и манастири по българските земи и в избиването на свещеници.
Така е! на 07.02.2020 в 11:35
Поздравления за автора!
Aз мислех до скоро, че като не могат на 07.02.2020 в 11:47
да ни изнесат нелегално всички артефакти (!!! български артефакти за 9 -10 миларда $$ годишно се продават на частни колекции на Запад!!!), като ни помогнаха да се деиндустриализираме и чрез тъпо управление на икономиката и здравеопазването - да се обезлюдим и най-ценната част от работната ни сила да се изнесе да слугува на Запад, ще се успокоят и ще оставят от "естествения" развой на геноцида над Българския народ да ни довърши.... Явно нещата са много по-тревожни. Погребват ни физически като ни затрупват с бали европейски отпадъци от 2017 година и до днес!!! и съвсем отявлено се опитват да ни заличат И като национална култура! През есента на 2018 имаше българска археологична изложба в Норвегия и през цялото време на изложбата по тротоарите (най-значимите човеко-потоци) към изложбената зала бяха организирали дежурство от хора от гръцки произход които разказват на минувачите, че това не е българска изложба, а оригинално гръцко златарско изкуство откраднато от България! Сега пък направо ни представят като турски вилает! Апетитите са огромни, и ако не се събудим, ще осъмнем и без златна руда, и без планината Родопи - изтърбушена и изравнена с булдозери, и без вода (огромен брой от нашите минерални водоизточници вече са каптирани и с организирано производство в ръцете на сенчести собственици), и в пълна екологична катастрофа заради отпадъците - с отровен въздух и земя, без собствени летища, И без история и култура... Всички ние спим по време на пладнешкия обир! Много важно нещо според мен е също страниците за България във Wikipedia.org да се редактират и поддържат от историци на БАН, а не от специалисти по отоманиска история, било то и хабилитирани лица. И трябва винаги да има някакво тяло към БАН и Президентството, над-институционално, което да бди над цялостната дейност в областта на Образованието и Културата и специално за изцепките/далаверите на хора с небългарски етнос, и не само когато се касае за международни изяви но и в ежедневието - за влиянието над душите на децата ни! Все от някъде трябва да започне борбата ни за национална независимост... и колкото по-скоро, толкова по-добре.
де да беше на 07.02.2020 в 12:18
По добре Европейска Турция, отколкото балканска Тикволандия
Helleborus на 07.02.2020 в 15:19
Всъщност няма култури, има култура и нейни подражания. Всеки знае, че истинското същество създадено от Бога ражда и дава поколения, а мелезите не (като катърите). Така че има една истинска и плодотворна култура от началото, която е базирана на свещени образи и концепции. Това, което изглеждат като пищни рисунки по свещени книги, са концептуални образи, като дървото на живота или като птици и животни, които са също и свещени знаци (йероглифи) със съответното значение. Древните, които са били най-плътно до истината имат най-голяма възможност да боравят с образите и техния изначален смисъл, затова и най-древните храмове са най-богато украсени, макар това да не е просто украса. (а джамиите са празни варосани стаи) Външни народи просто имитират, без да осъзнават дълбочините и това не е точно култура. За тях може да изглежда като традиция и култура, но в същността си е сянка от истинното мистично изкуство на посветените. Така, както гърците са имитирали Дионис, стигайки до виното и дотам. Мала Азия е била населена от (всеизвестно е) тракийски колонии, разбира се, смесени с местното население, с много гърци и други пришълци, защото е и търговски регион. Само че голяма част от това, което наричаме арабска култура е просто европейска цивилизация, достигнала до там. Т.е. същите племена, занесли геометрията и архитектурата, медицината в Египет, са населявали и Мала Азия и Арабския полуостров. Мисълта ми е, че без значение физическата мощ, по-некултурният се учи от по-културният, защото това е инстинкт. Може да си сам и роб в някое дивашко племе, но те ще се научат от теб, а не ти от тях. Така, както ислямът е взаимствал от християнската традиция, но Мохамед се предлага наместо Христос, като обаче се опира на Стария Завет (свидетелстващ за Христос), така и ислямски нашественици са заимствали от по-развити култури и цивилизации, които завладяват. Тук не искам да хваля просто народи, защото истината идва само и единствено отгоре и съществува отпреди ние да я проумеем. Просто някои народи са учители на други народи. Мултикултурализмът е опит да придадем еднаква важност на образа и сянката му, на живото същество и идола му. Затова е изключително важно народи като нашия да отстояват културата си, създадена от един от малкото просветени народи. И да я откроят от фона на нейните имитации. Въпреки че се случва и друго, народът носител да изгуби нещо и после да си го възстанови от народи, приели го от него.
Агитката, на 07.02.2020 в 17:57
съсредоточете се върху теми, в които сте силни, като православието, величието на Русия, низостта на Америка и др.п. Избягвайте културните теми.
Nel nel на 07.02.2020 в 18:35
Статията си противоречи по много теми... не мога да повярвам, че е писана от човек от БАН и ако е- жалко, наистина... нали всички патриоти се удрят по гърдите, че 15-ти и 19ти век са били “робски години”- ами тогава нормално и християнското изкуство да е под влиянието на робовладетелите т.е. исляма... а статията настоява да се представя отделно, независимо българско християнско изкуство, което тогава ще представи България като независима , или както автора иска, по желание като част от византийското изкуство, защото сигурно да си роб на Византия е по- приятно... общо взето статията е пълна с абсурди
observer на 07.02.2020 в 19:42
Би ми било интересно, ако от БАН дадат поне един пример за българско изкуство от периода ХV – ХVІІ век.
Отговорен на 07.02.2020 в 20:03
Хубав текст, уместни въпроси към "Ало, Банов съм". По-горе се прави категоричния извод за "византийския характер" на църковната ни архитектура. Обзървър, преди да пишеш глупости разгледай Арбанаси, хвърли поглед върху зографисването на манастирчетата около Търново. Полюбопитствай каква е връзката между църквата св. София и една базилика в Равена. Не е лошо да разгледаш и Охридските църкви. В диоцеза на Юстиниана Прима църковното, християнско изкуство и култура винаги са били различни от Константинопол. Също толкова невярно е и сравнението на османците с Римската империя, като разпространител на култура. В много отношения арабската култура, архитектура и книжовност е пострадала драматично под игото на османците. За да го разбереш трябва да се разходиш и да видиш. Нима имат даже бледо копие, османците, на Хаям, Ибн Хафаджа или Абу Али ибн Сина (Авицена) ?? Очевидно ставаш за куратор на Лувъра. Можеш да твърдиш, че османците на балканите са изиграли ролята на маврите на Иберийския полуостров, но преди това разгледай Испания, Португалия ....

Напиши коментар