Ерик Земур: Май 68-а, големият разпад

Ерик Земур: Май 68-а, големият разпад
"Гласове" припомня някои от най-добрите текстове на Ерик Земур във "Фигаро". Днес този забележителен човек се превърна в истинска политическа звезда в президентската надпревара във Франция и макар че няма шансове да стане президент, неговите послания на здравия разум печелят все повече привърженици.

 

Семейство, власт, наследство, нация: извън празничния си аспект, движението от Май 68-а ускори големия разпад на западните общества, поставяйки под въпрос традиционните ценности.

 

Сега знаем. Знаем, че Май 68-а е само хитрост на историята.

 

Знаем, че надменният марксизъм на младите революционери е бил само заобиколен начин да играят за пазара. Прочетохме Режис Дебре още през 1978 г. и Люк Фери в средата на 80-те години. Преди тях американецът Кристофър Лаш и всички други след това. Знаем, че “цивилизационната криза”, диагностицирана тогава от Жорж Помпиду, е била преди всичко мутация на капитализма, който преминава от система, основана на производството, индустрията и спестяването, в икономика, основана на потреблението, услугите и дълга.

 

Знаем, че дори “общата стачка”, столетната мечта на всички синдикалисти, бе удавена от повишението на заплатите - изядени веднага от обезценяването на франка и инфлацията - и връщането на бензина в бензиностанциите за заминаващите през уикенда на Петдесетница.

 

Знаем, че талантът на лозунга, изработен в ателиетата на Сорбоната, се преквалифицира в рекламните агенции. Знаем, че либидото на студентите от Нантер, които искаха да отидат в спалните на момичетата, се превърна в потребителски импулс. Знаем, че техният утопичен универсализъм подготви световния пазар на капитали и стоки.

 

Знаем, че техният щедър антирасизъм измисли мултикултурните общества в Западна Европа, където всеки следва своя обичай, корени, религиозна вяра. Знаем, че мъжествената сериозност на маоистките активисти бе подкопана и победена от хедонистичния феминизъм на Движението за освобождение на жените и “гей” движенията.

 

Знаем, че Май 68-а започна доста преди май 1968 година. На Втория ватикански събор с рухването на практиката на католицизма. Или същата тази 1965 г., с края на демографския бейби бум. Или през 1967 г. с легализирането на противозачатъчното хапче. Или с расовите бунтове в Лос Анджелис, или демонстрациите срещу войната във Виетнам, или появата на “политическата коректност”, пламенната защита на малцинствата. 

 

Знаем, че Май 68-а не беше само френски, а западен (Италия, Германия, САЩ) и дори европейски (Прага), и дори световен (Мексико). Знаем, че Май 68-а беше  френският път за затваряне на революционната история на страната, правейки една последна революция за смях. Последна революция, но без смърт или почти. Революция, извършена в името на народа от синовете на буржоазията. Като 1789-а и 1848-а. И както обикновено, както казваше Маркс по повод на 1848-а, историята се повтаря, първия път като трагедия, вторият - като фарс.

 

Май 68-а, това бяха шеги и закачки.

 

Талантът на лозунга, изработен в ателиетата на Сорбоната, се преквалифицира в рекламните агенции: "Бъдете реалисти, искайте невъзможното". Снимка: Жерар Ем 

 

 

Разрушаване на семейството

 

Генерал Дьо Гол изигра ролята на Ришельо и на Луи ХIV; бунтовниците от Сорбоната изиграха разярените от 1793 г. Мишената беше идеална. Дьо Гол беше последният баща преди татковците с детски колички, последният лидер преди мениджърите, последното въплъщение на нацията преди разпадането на нацията, последният мъж преди феминизираните тийнейджъри.

 

Мишената беше перфектна и няма значение, че тя самата подготви почвата чрез много “еманципаторски” мерки за онези, които щяха да го свалят. Смъртта му през 1970 г. съвпадаше със закона, който слага край на бащината власт в семейството. 

 

Балзак бе казал, че смъртта на краля на гилотината е смъртта на всички бащи. Историята сервира същото със смъртта на Дьо Гол. Бащите вече са само татковци, а татковците - втори майки. Патриархалното семейство преминаваше под властта на матриархата, от който мъжете избягаха тялом (скок на броя на разводите или на семействата с един родител) или духом. Революционният егалитаризъм проникваше навсякъде, между мъжете и жените, но също между родителите и децата, дори между различните сексуалности. 

 

Всички равни, всички личности, всички с права. 

 

Вече не бяхме просто семейство, с баща, майка и деца, а “правехме семейство” с лица, равни по права, с различни сексуалности. Семейството вече не е място за предаване, за културно и материално наследство, а място за процъфтяване на индивидите. Това е мястото, където нуждите на пазара (да бъдем потребители) се свързват със старите революционни фантазии (да се разруши буржоазното семейство). Там, където либералите се съюзяват с либертарианците. Там, където феминистките движения се съюзяват с хомосексуалните движения, станали “гей”. Там, където сексуалните малцинства се съюзяват с етническите малцинства. С общ враг: западният бял хетеросексуален мъж.

 

Май 68-а постави под въпрос всички идентичности.

 

Един от лозунгите на Май 68-а беше: всичко е политика. Те не говореха на вятъра. Всичко: семейство, училище, Църква, партия, синдикат, пол, нация, всички йерархични и вертикални структури щяха да бъдат подкопани и съборени. Повалени. Всички идентичности щяха да бъдат поставени под въпрос. В името на свободата, вече имахме само права. В името на равенството, обществото имаше само задължения. В името на пазара, бяхме индивиди царе, на които бе забранено да забраняват. Но в името на старата марксистка вулгата, ние всички сме “осъдени на вечни мъки на земята”, които ще трябва да накарат бившия си господар да върне онова, което е взел незаконно: бащата, учителят, шефът, свещеникът, министърът и, в по-широк смисъл, мъжът, белият, французинът. Мнозинството е призовано да се кланя и да се подчинява на малцинствата. 

 

Преоткриването през 80-те г. на Токвил, смятан за ужасен либерален аристократ от марксистките революционери през 60-те г., позволяваше да се преобърне древното проклятие на демокрациите: тъй като Токвил бе разбрал, че опасността е диктатура на мнозинството над малцинствата, трябваше да се предотврати с всички средства тиранията на мнозинството. Така че в името на човешките права, на съдиите бяха предоставени средства да възпират и най-малката принуда, най-малката “дискриминация” над най-малкото малцинство. Демокрацията вече не беше власт на народа от народа за народа, а власт на съдията, в името на закона, за малцинствата. Резултатът не закъсня: в името на новата религия на човешките права, свещеният принцип за “недискриминация” утвърждаваше тиранията на съдията и на малцинствата. 

 

Патетично я нарекоха “правова държава”.

 

Бившите революционери, които бяха запомнили от Маркс, че правото изобщо и човешките права, в частност, са само оръжие на буржоазията, за да затвърди властта си и да възпира атаките на пролетариата, майсторски промениха мнението си и станаха най-яростните защитници на човешките права. Това беше новата им светска религия след комунизма. След защитата на пролетариата, защита на малцинствата. След борбата срещу капитализма, борба срещу неоколониализма. След комунизма, антирасизъм. Религия, на която станаха свещеници. Религията се промени, но кладите на инквизицията бяха запалени от същите. някогашните фашисти бяха станали днешните расисти.

 

 

Един от идолите на Май 68-а: Мао Дзедун, който със своята културна революция бе изпратил милиони китайци на смърт. Снимка: Жил Карон

 

 

Победата на екзистенциализма

 

Консервативната мисъл отдавна твърди, че една нация е само семейство от семейства. Беше неизбежно разпадането на едното да не доведе до разпадане на другото. Конструктивизмът, роден в умовете на френските теоретици - Дельоз, Гатари, Фуко - се връщаше при нас с ореол, след преминаването си в американските кампуси през 60-те години. Нищо не беше естествено, всичко беше социално. Нищо не беше биологично, всичко беше културно. Това беше абсолютната победа на екзистенциализма на Сартр. Не се раждаш жена, ставаш такава. Или не ставаш. Не се раждаш мъж, ставаш такъв. Или не ставаш. Не се раждаш французин, ставаш такъв. Или вече не ставаш. Всички инструменти на асимилацията - имена, дрехи, език, училище, история, култура, кухня -, които бяха позволили интеграцията на поколения имигранти, дошли от цяла Европа, бяха отхвърлени, в името на зачитането на културите и престижа на “различността”. Тук също френското съчетание на свобода и равенство, на либерализма, но също и на старата марксистка вулгата, нанасяше опустошение. Свободни да следваме и да наложим културата си по произход, традицията, религията си, дори и тя да противоречи на доминиращата култура във Франция; но равни, в името на скрупульозното зачитане на принципа за “недискриминация”.

 

Тази двойна повеля е разрушителна за нацията, която вече е само територия без минало, в която съжителстват различни общности, в името на оксиморонното “съвместно съжителство”. Но именно това е целта. Даниел Кон-Бендит казваше доста години след “подвизите си” през Май 68-а: “Френският народ не съществува; и самото понятие за народ не съществува”. Истинското наследство на Май 68-а несъмнено е тук, в това желано, обмислено, наложено разрушаване на индивидите, семействата, народите, нациите. Този анархистичен нихилизъм разцъфтя, в името на един тоталитарен нихилизъм, наследен от марксизма, съчетан с пазарния либерализъм и вече нямаше за цел да пожертва буржоазията на олтара на пролетарията, а европейските народи на олтара на повсеместното смесване (métissage).

 

Снимка: Жил Карон

 

Май 68-а отдавна спечели. Бунтовниците станаха властта. 

 

Власт, която все още твърди, че е бунтовна. И която все още смята своите опоненти за консерватори. Докато консерваторите са те самите. Но бунтът тътне. Той е несвързан, разделен, разединен. Това е успехът на “Манифестация за всички” през 2013 г. срещу хомосексуалния брак. Това е пробуждането на идентичностния католицизъм, който разбра опасността от исляма. Но също и от един често свиреп ислямски патриархат в предградията, който се изживява като опозиция на феминизма в приемащото общество.

 

Това е дори, без да го разбират те самите, силният подем на едно феминистко неопуританство, което в името на правата на жените, поставя под въпрос разпуснатия хедонизъм на бившите участници в 68-а, били те продуценти в киното, фотографи или политици. Това е най-сетне коалицията на народи в Източна Европа, които искат да съхранят своята национална споеност и християнските си корени.

 

Не всички бунтове си струват. Често те дори са противоречиви и дори неприятелски. Всички те са продукт на разпадането на западните общества след Май 68-а, на всички идентичности, индивидуални, семейни, религиозни и национални. 

 

Върху руините на Май 68-а един ден ще трябва отново да се гради. 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Браво на Дачков и в. Гласове!

    05 Март 2018 21:50ч.

    След концерта в зала България на 04/03, който бе триумф на Духа, прочитът на статията е наслада за Разума!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    05 Март 2018 22:36ч.

    Ако не ставаше въпрос за Париж 68, а за Прага 68 под дулата на братските танкове какво би написал автора? А ако ставаше въпрос за Виетнам 68? Под бомбите на демокрацията? Какви екзистенциални въпроси щяха да го вълнуват? Интересно би било.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    06 Март 2018 15:58ч.

    observer, ти да не би да омаловажаваш подвига на Даниел Кон-Бендит?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ханибал Барка

    06 Март 2018 16:50ч.

    Убийствено! Невероятен анализ на 68-ма! Докараха нещата дотам, че синът ми ме обвини в расизъм, защото казах, че харесвам Кадилак Елдорадо от 70-та в бял, а не в черен цвят!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • mariantzvetanov

    06 Март 2018 20:02ч.

    пиша си името, за да не каже ОБСЪРВЪР че го оплювам анонимно! Не знам за какъв "подвиг" се споменава въпросния евреин Даниел КОЕН-Бендид. Същата личност, известен педофил и член на партията на Зелените на Запад. Та този юнак е, който в края на 80-те години в ефир по един френски канал се хвалеше с "приятните" сексуални приживявания с малки, 3-4 годишни момиченца. Същия този "юнак", в края на 70-те и през 80-те години, заедно с приятелчетата си и съквартиранти Йошка (Йозеф) Фишер и Ото Шили, и (последните двама години по-късно министри в правителството на "големия" СОЦИАЛДЕМОКРАТ Шрьодер, единия ВЪНШЕН министер, а другия ВЪТРЕШЕН!!), в тогавашната Западна Германия са упражнявали редовно любимото си занимание - убийства на полицаи! И то с сложени на главите шлемове за мотоциклети, за да не се виждат лицата им...А пък въпросния Коен-Бендит по това време се е криел в Германия от френските власти, защото там е бил осъден за убийство на полицай! И за да не забрави занаята, продължава издевателствата си и в "новата" си родина, Германия. Стига се до там, че Йошка в една от поредните си акции удря в главата със шлема си един полицай, който седмици наред е бил в кома. След като излиза от комата полицая е бил негоден повече за такава служба, което води естественно и до финансови последствия за него. И когато, години по-късно, във времето когато Йошка вече е вънщен министер на "обединилите" се Германии, тази история излезе "случайно" на бял свят и медиите гърмяха "Ще влизи лш външният ни министър в затвора?". Е, не се наложи, защото потърпевшия полицай...му прости... Та това, скъпи ми ОБСЪРВЪР, е твоя прехвален Запад, потънал до гуша в собствените си лайна, които такива като тебе с езиците си се опитват да забършат...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Louvain/Leuven

    06 Март 2018 22:24ч.

    Аз пък не си пиша името. Но съм свидетел на избуяването на тази революция - в края на 1967 в града Лувен, който все повече се наричаше с фламандското си име Льовен, докато най-накрая някакъв абсурден перфекционизъм раздели на две 500 - годишния лувенски университет, като създаде неоархитектурното и неоградоустройствено творение Лувен-ла-Ньов. А библиотеките на двата университета получиха: едната - само четните, а другата - само нечетните номера на библиотечния фонд. Нали си представяте как се разделиха многотомните издания. Аз още бягам от тази представа. И всичко това - на фона на запълнени до край семинарни зали, в които, която и врата да отвориш, се чуваше Маркс и/или Мао! За моето българско съзнание това звучеше невероятно и фантастично. Аз идвах от социалистическа София, където студентите презираха т.нар. идеологични специалности, а да четеш за изпит по диамат или история на КПСС се смяташе за лош вкус. Не можех да си представя защо в Лувен (не след дълго разбрах, че и в Париж) е този интерес. В същото време белгийците строяха - колосални болници, колосални магистрали с колосални осветления, католическата черква и общност се гражданизираше, а франкофонската и фламандската части от населението бяха в непрекъснат демократичен конфликт. Прибрах се през февруари 1968 и през март в Париж започнаха да строят барикади! Германците изпратиха на френските младежи бандита Ко'н Бендит така, както 50 години по-рано същите германци изпратиха Ленин в Русия. Имаше ли нещо общо? Сега си мисля - да. По-горе добре е описан и ДКБендит, и т.нар Йошката, а си мисля, че и Ленин не е бил нещо по-различно. Колкото до последното грозно, пък и крайно неверно изречение на марианцветанов - по-добре беше без него, защото то е от същата бандитска категория. А Западът, както и Изтокът на Европа имат добър имунитет, нямайте съмнение. Статията на Ерик Земур е повече от чудесна, но чак сега мога да преосмисля това, което видях през 67-68 и да я разбера, защото чак сега виждам и живея резултатите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    10 Март 2018 17:02ч.

    mariantzvetanov, вижда се че нищо не си разбрал от това, което съм намекнал. А бях кратък, за разлика от теб. Може би трябваше да напиша някой лозунг, та да бъда разбран? Впрочем за Кон Бендид питай Муйо, той завежда Уикипедията, аз не съм го споменал изобщо. Та да обясня, белким ме разбереш - 68-а беше година на младежките бунтове. Във Франция бунтът имаше едни по френски екзистенциални измерения с троцкистки и маоистки привкус, в Прага се проля кръв, в Щатите не искаха да загиват във Виетнам и полицията стреляше срещу демонстрантите, отделно черните се бунтуваха за правото да ги приемат за хора. Та френските събития бяха като спор между интелектуалци в клуба, докато отвън простолюдието се биe с ножове. Отделно във Виетнам гинеха с милиони, но това не притесняваше никого. На фона на извършеното от империалистите и от двата враждуващи лагера, френските събития изпъкнаха само, защото са френски. И нищо не последва, а май Де Гол падна от власт.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    12 Март 2018 16:53ч.

    observer, от антисемит като тебе друго не може да се очаква. Шарл дьо Гол посегна на светая светих на транснационалния финансов капитал - на Форт Нокс. Взе, че смени всички доларови хартийки, с които разполагаше Франция, за злато, по официалния курс от Бретънвудската конвенция. Транснационалният финансов капитал много се обиди и внезапно умните и красивите Enragés, начело с Даниел Кон Бендит, подпалиха чергата на Франция. В това се състои подвигът на Даниел Кон Бендит и само антисемит като observer може да омаловажава спасяването на Форт Нокс. После обмяната на доларови хартийки за злато бе отменена. За всеки случай.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    15 Март 2018 7:51ч.

    Благодаря, Муйо, ама нямам желание да споделям антисемитската ти слава, запази си я за себе си.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Прогресивно затъване в клозета на капитализма

    15 Март 2018 13:25ч.

    Анализът е направен. Заключението е неуверено, а си струва, за да се знае какво ни очаква. На чист българо-робски език - колкото повече мърдаш, толкова повече влиза. На културен френски - всяка дребнобуржоазна революция в клозета на капитализма води до по-нататъшно потъване, до пълната победа на джендъризма и окончателно удавяне на егалитарните потребители в клозета на потреблението. Накратко: (1) Не е (дребно-)буржоазната революция е тази, която може да разбие буржоазната матрица. Дребно-буржоазната революция укрепва буржоазната матрица и чрез егалитарната содомия води до ликвидация на човечеството, в услуга на мега-капитала. (2) След убийството на Сталин от съветската юдо-мафия и нейните слуги, в света протича пълзяща контра-революция. (3) Матрицата на капитализма с налаганата на народите содомия и обричането им на самоунищожение може да се разбие, така както Сталин я разбиваше - чрез национален, работническо-селски социализъм и с перспектива за национален ( не еврейски наднационален) работническо-селски комунизъм (първообраз - е израелският кибуц).

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Amalfi di Pietrasanta

    17 Март 2018 21:12ч.

    Kon Bendit,omaiwa,laze,za wsichko za koeto se e boril e pretarpjal palno Fiasko i wapreki towa e do dnes uspeshen po telewiziite i izdatelstwata.A setete se zasto!!!!!! Az sam sledwal 4 god. po kasno waw Tübingen,pred menzata imashe pone 15 masi na koito predlagahja kom. literatura ,kato se pochne ot Mao ta do Trtzki ,Backunin i koi li ne oste!!!!!!!!! Pitaite hora ,koito sa bili swideteli i gazari!!!!!!!a ne komunisti!!!!!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Коба

    02 Ное 2021 12:29ч.

    Сталин ги пращаше на лесоповала, на Запад ги правят министри и герои. Всичко това е начин да се отървеш от полезните/неполезни идиоти, което всяко поколение ражда! Въпрос на условия, възможности, време! Иначе те обръщат колата и палят къщата. И понеже са идиоти, се радват на това! Става дума за животоненавистиници, за това са и извратеняци! Тях никой не ги брои за нещо, но ги използват умело ... с финансово измерение за използвачите, за тях са трохите! Въобще измет отвсякъде! Обзървъра е от същото тесто. ... Прочетете 19-ти раздел от глава втора на втория том на Шпенглер, там всичко е описано точно! Разбира се, Ентелектуалстващата измет на Запад не чете Шпенглер, той й е под нивото...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 1968 година е превратна

    02 Ное 2021 13:05ч.

    не само за французите и не само с това, че доведе до падането на Дьо Гол. Авторът е несъмнено прав в твърдението, че Вторият Ватикански събор категорично променя практиката и възгледите в Римокатолическата църква - с решението да "аджорнаменто" по същество се приема адаптация на църквата към променящия се свят, т. е. вечното се адаптира към светските нужди на деня (и ето я тази църква днес като стожер на "инклузивния капитализъм", на промиграционна политика и т. н.). В такива условия и "победата" на екзистенциализма от атеистичен тип (а ла Сартр) е обяснима. Както е обяснимо и утвърждаването на посочените конструктивистки позиции, характеризиращи постмодерната интелектуална среда. Същата тази година е създаден Римският клуб (коментиран като дъщерен филиал на "Комитет 300"), който активно работи за разклащането на устоите на националните държави и за размиването на националното съзнание - в името на глобалистка матрица. Пак тогава се активира дейността на Тавистокския институт с разработването на технологии за манипулиране на съзнанието, насочени към изкореняване на критичното мислене и моделиране на мотивациите и на груповото поведение. Какво ли ще може да се построи върху тези руини? И от кого?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • смях

    02 Ное 2021 13:08ч.

    Нищо не разбрах. Днес е следствие на 1968 ? Що за статия изобщо.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Статията като съдържание и форма се плъзга по една плоскост, която не досига до същината на въпроса.

    02 Ное 2021 13:34ч.

    Културните неомарксисти от Франкфуртската школа от началото на 20 век и в същото време неофройдистки изроди са авторите на тази античовешка и мракобесна формула - работническата класа вече е конформистка, истинската движеща сила са малцинствата - сексуални, етнически, културни, религиозни и всякакви други, които можете да се сетите. Евреите Маркузе, Адорно, Фром и други полезни идиоти бяха тези, които сътвориха този бълвоч и започнаха да използват естествения бунтарски дух на младите като го насочиха към капитализма на благоденствието, разцъфтял след 1945 г., който "гниеше" , но добре миришеше и изглеждаше рай даже за селяндурите- комунисти и техните отрочета. Парадоксалното се оказа, че културните марксисти/финасирани от мафиотския капитал на една група финансови мародери, подкрепени от издържаните от Москва комунистически партии на Запад/, използвайки желанието на младите за бунт показаха на света, че с марксисти - западни и източни, може да се разговаря само със силата на сопата и разкриването на техния античовешки заряд.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До човека цитирал Хитлер: „Правителството няма да защитава интереса на германският народ, чрез икономика, организирана от държавата, а ще подкрепя частното предприемачество“

    02 Ное 2021 13:54ч.

    Ако си спомняте чичко ви Хитлер тръгна срещу кавалкада от хора от едно агресивно малцинство, което се беше взело на сериозно и смучеше кръвта на немския народ, деморализираше устоите на германската нация, гавреше се с германките и след войната / ПСВ/ забогатя неимоверно много. След 1933 г. почти целия елит на това малцинство се изнесе на Запад и в Америка, където не миряса и създаде финасово-икономическото си господство. Хуманитарните науки и университети на Америка бълват изкрейзили млади хора, попаднали в пипалата на културните марксисти, които владеят и огромната част от медиите. Масони, ротарианци и всяка друга продажна сволоч са колоборационистите, които помагат на това малцинство да промени света по свой модел. Докога ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Катил

    02 Ное 2021 14:48ч.

    В полезрението ни съществуват съвременни държавници, които се противопоставят на описаната разруха на националните обществата . Някак естествено първи по ред е г-н Путин,който закачи "ушни марки" на пролибералните НПО-та! Забрани гей- пропагандата в училищата. Възстанови разрушена и беззъба армия до степен да стряска съня на либералните "демокрации". И новината от днес на Г-20 - прието предложение за спиране на обезлесяването- мярка предложена от Путин в речта му. Но Путин съвсем не е единствен. в ЕС това са лидерите на Вишеградската четворка, която е препъникамък за инвазията на крайния либерализъм. Всички знаем какво прави Полша и Унгария, а до голяма степен и Чехия, Словакия и Австрия, за опазване на своите общества от описаната зараза на либерализма. Дори и българския Конституционен съд заслужава да бъде подреден сред органите заставащи твърдо срещу попълзновенията на джендър-идеологията. За съжаление в България само това, ако не се брои отношението на народа ни и политиците по т.н.македонски въпрос.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наивно

    02 Ное 2021 14:56ч.

    В Източна Европа си мислим,че 1968г. е време разделно,нооо... всъщност 1968г. във Франция е същинското време разделно - от тогава тръгна вълната на тунингования троцкизъм и културен марксизъм. А ние тук наивно си мислехме,че Чехословакия е знак за предстоящата смърт на марксизма.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • pontifex maximus

    02 Ное 2021 15:53ч.

    1968 във всичките и измерения беше Реформация- не религиозна, освен ако не приемем политическите учения като религия. Авторът се позовава на Маркс от "18-тий брюмер на Луи Бонапарт", но 1968 беше не само възстановка на марксическите идеи на триото Марк-Мао-Маркузе, а наливане на троцкистки радикализъм в битката на малцинството срещу мнозинството и замяната на способите за контрол- отпадането на контрола чрез възможност за труд и замяната му с контрол чрез възможност за потребление.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ala_Bala

    02 Ное 2021 16:36ч.

    "....а наливане на троцкистки радикализъм в битката на малцинството срещу мнозинството и замяната на способите за контрол- отпадането на контрола чрез възможност за труд и замяната му с контрол чрез възможност за потребление." Аз също мисля, че това е същността на онова време!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Да, бе!

    02 Ное 2021 17:50ч.

    Стига, бе! Авторът е потънал в исторически цитати, та чак се е удавил! И какво!? Много важно какво знае! Никаква полза! Светът си продължава да крета едва-едва, превзет от демагогия, диктатура и псевдо демокрация!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • онбашията

    02 Ное 2021 18:24ч.

    Демокрацията не може да бъде спасена, можем само да се постараем да рухне безопасно

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Историята се повтаря, първия път като трагедия, втория като фарс

    02 Ное 2021 23:28ч.

    Може би някои си спомнят, че при комунизма трудът щеше да бъде привилегия и разпределението на благата щеше бъде на принципа: "от всекиго според способностите, на всекиго според потребностите". Същественото при този принцип е, че човекът се отделя от резултатите на своя труд и чака да получи нещо от системата на разпределение. pontifex maximus пише за явлението "Май 68-а", като замяна на контрола, от възможност за труд, с контрол чрез възможност за потребление. Днес все по-натрапчиво в ЕС започва да се говори за т.н. "Безусловен базов доход", който е прелюдия към "Няма да имаш нищо и ще бъдеш щастлив".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Руди

    03 Ное 2021 4:13ч.

    В сравнение с ред съвременни руски социални учени(историци, философи, социолози, политолози, военни специалисти), колективният брюкселско- европейски елит е интелектуално(и военно-политически) недоносен, изостанал и страда от неизлечими болежки и заблуди. Колко струва един Фурсов само! Ама кой да го чете там и колцина го четат у нас? Десетки, най-много стотина. Клишираното и фрагментирано мислене, така характерно за целия западен елит през последните 50-60 години, не позволява на притежателите си да видят гората - дърветата им пречат. В това царство на слепите и едноокият(Земур в случая) е цар. И берекет версин и на толкова! В нашия затънтен край пък, ако нещо идва от "комунистите", кучета го яли! Няма ли санкция и референция от западната "светая светих" на разума, не е за нас - да не сме балами? Земур впрочем е добър оратор, спори умело и е забавен за слушане и гледане.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Разпиздяев

    03 Ное 2021 12:23ч.

    Когато вървиш на ляво накрая стигаш в крайно дясно. Е, това е целта на кукловодите, които финансират и тласкат в ляво полезните идиоти.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Gen Gurko

    30 Ное 2021 17:30ч.

    Чудесно обяснение от mariantzvetanov на 06.03.2018 в 20:02 ,

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Louvain/Leuven

    06 Дек 2021 16:49ч.

    Скок във времето. Най-случайно отворих страницата с моя пост отпреди близо 4 години и пак се съгласявам с това, което е все още жив спомен за мен. Разбира се, че това, което става сега, е логично продължение на онова от 1968. Само че доведено до абсурд като имам предвид, че бандитът ДКБендит се разви до невъзможна за понасяне крайност, вкл. и с безопасния за него войнстващ антибългаризъм! А пък Йошката, който все пак си озаптяваше речта на зелената омраза, получи за продължител днешната външна министерка аналена, образец на изказа, наречен „змии и гущери“ в безкрай губещи историческото ни време варианти. Ние – ние, ще трябва да преглъщаме поредните, но, оптимистично, вероятно последните, отровни жаби на злобата и безсмисления антинароден акционизъм на самобендисаните (какво е това ли? Питайте нашите братя откъм Вардара, чудно как се връзва с името на ДКБендит) „елити“.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи