Преди година "Гласове" пусна серия от 3 интервюта с неповторимата българска актриса Жана Стоянович, която ни напусна през лятото на 2013 г. Във втората част тя продължава разказа си с историята за първата целувка, любовта, приятелите и театъра, както и за писмата, които са си писали с Николай Бинев и Леда Тасева по времето, когато двете играят в Бургаския театър. "Аз ти казвам, това са такива писма, неописуеми, на Николай до мен и Леда. Един цитат мога веднага да ти кажа. "На общо взето тъпото ти писмо, мило Жанче, отговарям. Питаш ме какво прави Домна. Няма я вкъщи. Отиде в "Св. Седмочисленици” да запали вощеничка Лиляна Тодорова да не я разпределя в „Бабината питка”. Всяка седмица получавах писмо от него. Боже, този Николай, колко ми липсва! И следващото писмо е: "Жанче, Лиляна Тодорова разпредели Домна. Точка. В ролята на патката. Точка." Викам й: Защо плачеш бе, Домна, какво ти пречи да изиграеш една патка? Дали походка, дали интелект?".
Жана Стоянович: "Не се ли налюби, не се ли наигра и накрая Господ ти даде ангел за дете!"

Ей такива му бяха писмата. Скъсвахме се от смях. Има едно писмо на Леда, която много често му пишеше в стихове. Заедно бяхме двете в театъра в Бургас и живеехме в един апартамент. Бяха ни разпределили в една пиеса, „Иркутска история”, която вдигна много шум. В цяла България играеха тогава „Иркутска история” и комисия ходеше по театрите. В пиесата имаше хор, като в античните драми, и Леда беше разпределена хористка. И пише на Николай:

Здрасти, Нико, здрасти, Лай,
здрасти мили Николай,
аз играя част от хор, съдба лиха, тих позор
в роля главна се наложи Жана да се поизложи.

Първото ми голямо приятелство е Леда.

Като деца много ходехме на кънки на езерото „Ариана”. Живееше на две крачки от нас, на „Толбухин” 32. Тя е с две години по-голяма от мен, по това време аз съм на осем, а Леда е на десет години. Прибирахме се заедно от кънките и така се сприятелихме. Аз бях замаяна от Леда, страшно я харесвах, тя мен също. И като се прибера в къщи, на обяд дрънкам само за нея : Леда Тасева, Леда Тасева. И един ден се връщаме от кънки и Леда ме пита: Какво работи баща ти? За да е по-така, казала съм била: Моят баща работи ГЕНЕРАЛЕН директор на една много голяма тютюнева фирма. А твоят? Мълчание кратко и ми каза много гордо: Моят баща е директор на една гора!

И аз напълно го приех, дете! И се връщам вкъщи и нали знаеш родителите: Баща й какво работи? Майка й с какво се занимава? Тогава майките много-много не работеха. И аз гордо съобщавам: Нейният баща е директор на една гора! Смях! И баща ми казва: Този човек или е горски, или е лесничей. Така се разсмяха всички на масата, аз ужасно се обидих. Приятелството ни продължи до смъртта й, както се казва. И нашите много обикнаха Леда, тя стана член на семейството ни.

Жана Стоянович, Николай Бинев и Леда Тасева

Другото ми приятелство е от първи клас, моята Сашка, която живее във Виена.

Баща ми, когато майка му умира, дядо не е можел да го гледа, защото непрекъснато пътувал по чужбина с делегации. И изпращат татко в един пансион във Франция, в Дижон, където се сближава с Крум, македонец. Той се оказа един от най-духовитите хора, които можеш да си представиш, страхотен чешит! Голямо приятелство е било! И татко вече много щастлив в Дижон, не иска да се връща в България. Хубаво, обаче Крум го хващат да краде от пансиона ябълки ли, банани ли, не помня вече. И го изключват. И баща ми остава сам. Но понеже семейството на Крум е било много заможно, веднага го изпращат в Робърт Колеж. И баща ми вече погива и разбира се, изпращат и него.

И ето ме мен, вече съм в първо отделение, на съседния чин седи едно момиче, която се казва Сашка. Тя се оказа дъщерята на Крум. Веднага вкъщи стана страхотен гуляй. Защото Крум, нали беше македонец, страхотни песни пееше. Баща ми умираше за него. Майка й беше фина и строга жена, с една астраганено палто, до днес я помня - много скъпо облечена, много елегантна и строга! Ето, Сашка ми е любов детска и останахме приятелки до днес. Въпреки че сме различни светове, тя ме има мен за луда, как съм се тръшкала за глупости. А тя е технократ и страхотен търговец, много прилича на баща си. Замина за чужбина и никога не се върна. Всички изтегли при себе си.

Когато бяхме вече 10-11-годишни, на хоризонта се появи Бубата (Цанкова) и така станахме три приятелки - Бубата, Леда и аз. Аз бях най-хубавата, Леда най не беше хубава, но колко беше сладка! Бубата беше с огромни гърди. И един приятел, Сашо Радев, й казваше: Бубо, ти в никакъв случай не трябва да ходиш на избори, защото ще те арестуват с тези две бомби.

По-късно, вече не помня, но Бубата и Леда нещо се сядоха, кой знае за какви детски щуротии тогава, и Бубата се сприятели с Миката, сестрата на Леда. Миката беше много хубава, много красива. И започнаха любовите. Бубата беше най-любовна, но без да се влюбва, бройки само. Леда се влюбваше безумно. Много чисти деца бяхме още.

Аз и досега помня как Пеньо ме целуна за първи път. То беше такова събитие, тичах у Ледини да кажа, че ме е целунал и колко ми е било отвратително. Но вече ги обърквам малко,

не мога да си спомня Пеньо преди 9 септември ли ми беше гадже, или след 9-и.

Беше много интересно момче, не хубав, но мъжкар. Та това ми е първото гадже, сякаш вятър е повял през младостта ми, нищо!

Но пораснахме, Леда беше 12-и клас, когато се запозна и влюби в братовчеда на Бубата, Дачо Цанков, който й стана първият мъж. Ама как се влюби! Без-па-мет-но! И мисля, че Дачо е човекът, който маркира целия й живот. Защото той я измъчи страхотно. Беше много красив, но в нестандартния смисъл на думата, духовит донемайкъде, интелигентен донемайкъде. Беше син на Тодор Цанков, брат на Александър Цанков. Преследван, разбира се, страхотно. Но го назначиха шофьор в Американската мисия. И като му тръгна на Дачо, понеже и очарователен донемайкъде, а женкар...

Жана Стоянович в "Обърни се с гняв назад"

Но Леда до такава степен беше влюбена в него, че търпеше всичко,

дума не даваше да се издума срещу него. И гаснеше от любов. Майка й беше в ужас. Първо, защото те бяха ужасно преследвани и много се страхуваше да не се случи нещо с Леда. А и вече беше събрала сведения, че Дачо е голям женкар и че Леда е нещастна. И до такава степен беше против тази връзка, че я изпъди. Леда беше свършила гимназия и отиде да живее у една оперна певица, Мара Хинова, много интересна жена. И заживя при нея в една стаичка под наем. Дачо плащаше стаята. Тогава той имаше възможности, американците плащаха добре. И й носеше шоколад, портокали, но си гледаше кефа както си знаеше. Обаче тя не го оставяше. Никога няма да я забравя, плетеше от момиче, по цяла вечер седи вкъщи с куките и го чака да дойде. Паяка.. Абе то беше патетична любов! Дачо беше достатъчно интелигентен, за да разбере всичко. Но накрая се ожени за нея и майка й, въпреки че беше много против този брак, ги прибра. И не минаха три-четири месеца и арестуваха Дачо. Първо ги изселиха на язовир „Копринка”. В една стаичка живееха и тя беше толкова щастлива, защото на язовир „Копринка” той беше само за нея.

Но имаха някакъв влиятелен чичо, голям комунист, и с негова помощ върнаха Дачо. Но не мина половин година, отново ги изселиха. Отидоха във Видин, имаха стая при братовчедка на Леда, откъдето е тя. За Дачо, разбира се, нямаше никаква работа, затова Леда започна да работи и всъщност тя го хранеше. И не минаха два-три месеца, Леда се връща от работа и хваща Дачо с братовчедка си в леглото. Тогава нямаше така телефони, затова отишла до пощата и ми звъни, ама не е на себе си: Идвам си завинаги, завинаги! Спасявай ме, моля те, спасявай ме, ще умра!

Толкова го обичаше този Дачо. И тогава, в този момент, аз бях получила покана да се снимам във филм. Пеех много хубаво като млада.

В „Биад” имаше много модерен ресторант, най-прекрасни бяха гусларите.

Та една вечер сме там, голяма тайфа, и запяха гусларите. И на мен колко ми е акълът, запях с тях и станах солистка на вечерта. Аз знам страхотно много народни песни, казвала ли съм ти, че обожавам фолклора? Най-много обичам родопски и македонски песни, многогласовия фолклор много обичам. И пристига един господин при мен и казва: Добър ден, аз се кавам Антон Маринович, ще снимам филм с другаря Стефан Сърчадижев (Сърчо), казва се „Утро над Родината”, един от първите български филми. Мисля, че Люба беше моята героиня, която после се сведе до „абсолютен минимум”.

Но те ме запалиха за театъра.

И след малко пристига и Сърчо, вторият режисьор, и казва: Аз съм приятел на ротителите ви, ще говоря с тях. И аз вече не съм на себе си, киноартистка, връщам се вкъщи, а нашите само казаха: Какво? Дума не става! Обаче след два дни вкъщи пристигна Сърчо и се оказа, че действително е близък с нашите. Беше женен за Ани Фаденхехт, майката на Йоско (Сърчаджиев), еврейка. И идва Сърчо и започва да им говори колко е сериозна работата и нашите се облещиха страхотно. Че ще получа хонорар, и то съвсем не малък за онова време. Но ще трябва да отида да живея един месец в киноцентъра, където ще се снима филмът. Още помня песента, която трябваше да пея: "Свири хармонико, свири, свири ти песен млада" - това беше моята песен във филма.

Накрая нашите с триста зора ме пуснаха. И отивам аз, а там всички на по 20 г., студенти - Любчо Кабакчиев, Апостол Карамитев, Георги Калоянчев, Нейчо Попов, Йордан Матев, една група страхотна. Момчетата спят в една барака, а в другата момичетата - Жени Божинова, която играеше главната роля, Леда, която аз вкарах, Люба Алексиева.

Аз много харесвах Апостол Карамитев, но той вече беше сгоден за Маргото.

После много се сприятелихме. Такъв приятел ми беше, толкова съм го обичала. Беше прекрасен. Тогава пък Калата се беше заплеснал по мен и щеше да падне от една стълба, да зяпа, докато се събличам в нашия яхър.

Спяхме на нарове. Абе мани, филмови артистки! Оттам се подпалвам аз страхотно за театъра. Но преди снимките отивам при Сърчо и казвам: Аз няма да участвам във филма, ако не вземете моята приятелка Леда. Разбира се, миманс, няма роля за нея. И Леда забърса Сърчо. Тогава тя беше в черно отчаяние. Дачо дойде чак на киноцентъра да я моли за прошка, но НЕ! Намъчи се, злобата й беше неистова. И се разведе с него.

И лека-полека Леда започна да върти опашка със Сърчо. А Сърчо с три деца, женен за Анчето Фаденхехт, голяма фирма, голямо нещо. Обаче така се влюби в Леда. Ама тя си беше за влюбване, страхотна жена! Женствена донемайкъде, грацилна, с тънки глезени, изящна, толкова красиво танцуваше.

Абе при Леда няма празно! Да се е прицелила в някого и да не го забърше - абсурд, забрави!

Беше страхотна жена. И така го овъртоли този Сърчо. В началото беше много поласкана. А и цялата обстановка по време на снимките беше фантастична. То такава веселба непрекъснато! Случи се така, че на едни нощни снимки аз трябваше да прескачам една дъска и се нанизах на един пирон, който ми проби стъпалото - Бърза помощ, пази Боже. И ме пратиха вкъщи да лежа. И 4-5 дни съм вкъщи и гасна, защото като си представя горе какъв е живот! И куцук-куцук се върнах веднага. В това време вече се затоплили бая отношенията Сърчо - Леда. Свърши се с филма, но продължиха те връзката си със страхотна сила.

Леда се яви в театралната академия, беше толкова артистична, приеха я. И накрая стана скандалът. Ани Сърчаджиева разбра за връзката. Отношенията се усложниха дотолкова, че Леда успя да се озлоби и ми каза: Ето сега ти казвам, Жано, аз ще го разведа! И го разведе. Тя не знае какво прави, си казахме ние. Беше страхотен скандал! Толкова мразеха Леда заради това. Чочо (Апостол Карамитев), бяхме вече близки с него, ми викаше: Жано, как можеш да си приятел с тази...!? Цялото ти име отива на кино заради нея. Много я мразеше заради Сърчо. Защото той страдаше ужасно!

Жана Стоянович и Николай Бинев

Много често след представления ходехме с Леда и Сърчо в Руския клуб. И една вечер пристига Кръстю (Мирски), аз вече знаех името му, но не го бях виждала.

Беше ужасно красив, римлянин, с бяла коса, 30-годишен, аз бях на 22.

И като се заплесна този Кръстю по мен, като започна да ме ухажва още същата вечер. Аз вече съм бъзната на тема театър до лудост и абсолютно решена да кандидатствам. Нашите не искаха и да чуят, защото аз вече следвах френска филология. Мама, милата, само тя ме подкрепяше. Защото искала и тя да става артистка.

Прекарахме вечерта във флиртове и ухажваници и на другия ден Кръстю ми се обажда по телефона: Искам да ви поканя на обяд. Разбира се, пак в Руския клуб. Той беше шеметен, толкова беше интересен. Не мога да кажа, че веднага се влюбих в него, но трябва да призная, че бях много поласкана. Той беше болен от глаукома, тогава беше много мистична болест. И се прибра той от болницата и ме пита:

Ти сега, като съм потенциален слепец, ще се ожениш ли за мен?

И аз казвам: Стига глупости, разбира се, че ще се оженя. И не минаха 10 дни, един есенен ден се разхождахме по „Дондуков”, покрай Младежкия театър минаваме и той казва: Тук има един райсъвет, хайде да влезем и да се оженим. И аз казах: Хайде. С абсолютно чужди свидетели се оженихме. И се прибрахме у тях на „Ангел Кънчев”, свекърва ми ни посрещна. Много строга жена беше, "Султана", с едни черни като въглени очи. Но никой не й викаше по име (Цветана Мирска) или мамо, а „Майката”. И ме посрещна Майката с отворени обятия, много беше мила с мен. И звъня аз удома:

Мамо, здрасти.

Откъде се обаждаш бе?

- Ами обаждам се от Кръстю, аз се ожених!

- Какво?

И заживяхме заедно и аз се разболях. Първо от грип, втресе ме, много леко облечена ходех. Повтори ме грипът, потрети ме и след третия път даде поражение - получих затъмнение на белия дроб и се установи, че имам туберкулоза. И усетих, че свекърва ми се вцепени, започна да гледа през мен, страхуваше се за Кръстю, да не се разболее и той. Една вечер Кръстю имаше представление, Майката влезе в стаята и ми каза да си вървя, изпъди ме. Каза, че това е заразна болест, че Кръстю спи в едно легло с мен, което беше истина. И аз моментално си взех дърмите и си дойдох тук. Веднага ми освободиха детската стая. И стана десет и половина вечерта и Кръстю звънна на вратата с куфара, пристига при мен. Изправи се срещу Майката. Имах голямо двойно легло, той легна до мен и каза: Тук ще спя.

И тогава реших да отида в санаториум, имаше такъв над Владая. Беше на Министерството на културата и трудно можеше да влезнеш, но Кръстю беше много влиятелен човек и за два дни ме уреди. Беше люта зима.

И там попаднах в една компания, чудна! В съседната стая лежеше Георги Черкелов,

в другата Снежина Челебиева, също актриса, а в третата стая най-прекрасната Лала Берберова. И такъв живот в санаториума, не мога да ти опиша. Само чакаме да мине визитацията и долу в храстите опъваме цигарите, такива идиоти. Но ми направиха две операции, без упойки, тогава нямаше упойка. Много се измъчих, какви мъки, какви изтезания. Мама се побърка от мъка, че се разболях. Не й казахме за операциите.

И Кръстю идва един път да ме види и както се навежда да ме целуне, виждам едно синьо петно на врата му. И като видях това, си казвам: Егати, аз пиша писма какво да правите, ако умра, а той се чука с... Имаше страхотен вкус към вулгарни жени, с жълти коси, все му виках: Едно Мими те търси. Но аз не съм ревнива, въобще. И нищо не му казах, но бях убита от това. След три месеца се излекувах, напълнях обаче. И като се прибрах, Кръстю предложи да се приберем у тях. Казах му, че под дулото на пистолет няма да се върна там.

Ако искаш, веднага ти давам развод, казах му, но аз там няма да се върна.

И тогава Кръстю реши да надстрояваме, получихме разрешение за строеж и кредити страхотни. Нашите продадоха цялото парно отопление, за да ни помогнат с каквото могат, и минахме на пълен пансион при мама и татко. Бързо вдигнаха етажа и дойдохме тук. Леле как мразех мебелите, които поръчваше, модерни, дизайнерски, взе си ги, като си тръгна. Така живяхме седем години. Имахме много приятели, разбира се. Хора, които колко са ме ухажвали, колко са ме оби-и-ичали, и които абсолютно забравиха, че ме познават просто, когато се разделихме.

Димитър Буйнозов и Жана Стооянович в "Между два изстрела"

Много неща съм научила от него, всичко. Много дължа на този човек. Аз бях толкова добро момиче, даже не можеш да се представиш как се презирах за това. Той ме отрезви, отвори ми очите, макар и по жесток начин. Бях много доверчива, и досега съм такава, и много съм съжалявала за доверчивостта си, защото много съм предавана. Но винаги пълна с опрощение. Ето, ти си ме усетила, но знаеш ли колко хора ме мислят за будала. А Кръстю беше много недоверчив човек. Искаха много да го правят партиец. И това му струваше много. Непрекъснато беше нащрек и казваше: Всеки е кука, да знаеш, всеки е кука! И колко прав се оказа. Беше затворен и ужасно вглъбен човек. Лягаше си рано, но аз имах такава свобода. Тук са спали кой ли не, Аврамов дом, аз го направих. С Леда и Сашо Палиев сме седяли до 3-4 часа сутринта, смях до Бога, той си спи, не ме закачаше. Много свобода ми даваше и много свобода получаваше. И най-важното - никакви скандали, никога!

Колко беше смешно, когато го хванах в изневяра.

Вече съм студентка (на Сърчо) и той не дойде на лекциите, от 8 до 10 вечерта беше актьорското майсторство. Прибирам се, отварям вратата и той скача към мен полуоблечен и вика: Аз не съм сам. Веднага разбрах, че има жена. В това време една такава с жълти коси излезе от стаята. Добър ден, каза тя. Добър ден. Вие коя сте? - пита тя. Аз съм жената на Кръстю, а вие? Тръгна си на секундата, Кръстю беше ужасно смутен. Аз нищо не казах, хванах чаршафите да ги сложа за пране. И той влиза и ми казва: Миличко, какво правиш, защо махаш чаршафите? Аз само се обърнах и му казах: Е, хубава работа, остава да си легна в нейните чаршафи. Разсмя се, моля ти се. Вечеряхме, помилва ме по ръката и така.

И друга история има. Една вечер закъснява много, което рядко му се случваше. Аз съм си легнала и звъни телефона, обажда се Любен Наследников, на Леда зетят, и търси Кръстю, че му трябвал за съвет. И след половин час ей го Кръстю се прибира: Къде ходиш? Ами Срещнах Любен Наследников и като седнахме в Руския клуб да приказваме. И аз: И какво, какво прави Любен? Правя си цялото густо. Венера не беше ли? И започнах да се смея. Ама защо се смееш? Ами смешно ми е, казвам. И накрая той пита: Кажи сега, търси ли ме някой докато ме нямаше? Да, да Любен Наследников се обади и каза да му се обадиш. И започнах пак да се смея.

Смяхме се като луди двамата и се прегърнахме и аз му казах: Не те е срам бе, не те е срам!

Голямата ми среща в живота, трябва да призная, е Кръстю. Много дълбоко разбирателство имах с него. Сега, с годините, вече вероятно съм помъдряла, си давам сметка колко страшно много му дължа. И на колко неща ме е научил, първо на самоирония. Вероятно и притежавам тази мая, но той я е доразвил. Кръстю се гордееше с мен. Първо бях хубава жена, знаех три езика, наявсякъде, където го канеха, по посолства, онези „дами” мълчат, не могат две думи да кажат, а аз с всички разговарях. Мога само добро да си спомням за него. И само да му благодаря.

Но в крайна сметка му изневерих и се влюбих страхотно. Никога не е ставало дума, но сто на сто съм сигурна, че това беше причината да се разделим. Защото Кръстю ми изневеряваше, без да се влюбва, докато аз хлътнах страхотно. Но останахме много близки. Първият човек, на когото казах, че съм бременна, беше той. Как се е смял тогава, казваше, че съм ненормална, но ме прегръщаше и се радваше заедно с мен.

Трябва веднага да кажа, че аз съм една много несуетна актриса.

Защото съм била свидетел на такива отвратителни, унизителни истории, било то за дубльорство, било то за роля. Още в академията бях любима студентка на Сърчо, с Лора Кремен двете му бяхме любимки. А тя е точно от тези, които човек убива за роли, но аз пет пари не давах. И първа година студентка имах изпит по един текст по Максим Горки, играех една пияница, курволяк с недъгав син, когото играеше Людмил Стайков, изключително талантлив артист. Изпитът в академията беше фурор, много шум се вдигна и Кръстю дойде да гледа. И след изпита си тръгваме двамата и седнахме на една пейка в градинката на "Св. Седмочисленици" и той ми вика:

Миличко, искам да ти кажа, ти си ужасно талантлива,

моля те не мисли за деца, не мисли за глупости, мисли само за театър!

Това беше невъзможно за мен - да мисля само за театъра. Но неговите думи ми дадоха крила. Много често си четяхме заедно, беше книжен човек. Помня много добре как две вечери подред ме караше да чета монолога на Нина Заречная от „Чайка”. Е така е плакал. Така ме е ощастливил.

Тогава може би съм започнала да гледам на себе си малко по-сериозно. И когато се стигна до това мое влюбване, бях толкова същисана, но беше огнено влюбване. Обезумях от любов. Този човек поиска тогава да живеем заедно, раздели се с жена си, но аз не можех по никой начин да оставя Кръстю. След това се върна при семейството си. Няколко дни след като се разделихме, Кръстю се прибра една вечер, седна и ми каза: Знаеш ли какво, мисля, че се изконсумирахме, аз наистина съм много неверен, лош съпруг. Мисля, че е по-добре или да се разделим, или да заживеем така, все едно, че сме женени, а не сме женени. И аз го попитах:

Какво значи това женени, пък да не сме женени?

Ами аз ще се преместя в кабинета, ти ще си живееш тук. Ще имаме общи гости. А, казвам, ти ще си имаш отделно твоите гости?! А, да, каза той. И майка ти вече няма да има ключ. За да не се сблъска с неговите гостенки. Беше го измислил, но знаеше, че никога нямаше да се съглася на такъв живот. За какво? За да се казвам г-жа Мирска? Да не съм луда! Но не се и сещах, че той може би знае, но не казва. Защото познавах гордостта му. И на другия ден той каза: Сега ние трябва да съобщим на вашите. А те умираха за него. Мама, разбира се, каза: Ти си виновна, ти си направила нещо! Аз само на Иван, брат ми, разказах. Миличкият, как ме е бранил. А тя непрекъснато ме упрекваше: Ти си направила нещо, този прекрасен човек, този ангел бди над теб. И си спомням един обяд, Иван стана и каза: Ако още веднъж нападнеш Жана, че е виновна за развода си, няма да седна повече на тази маса. И мама се така облещи и спря. И се разделихме. Дойдоха хамали да изнесат мебелите,

седим двамата в голата къща и сме се прегърнали и ревем, та се късаме.

Проф. Кръстю Мирски

После често се обаждаше. Викаше ме на репетиции. Когато заминах за Бургас, той ми пишеше често. Получих едно писмо, страхотно, в което ме молеше да се оженим отново. Че има предложание да замине да работи във Франция, само да кажа, че искам. Аз в това време се бях залюбила с Васил Кисимов и отказах. Беше започнал моя живот в Бургас. Там беше прекрасно. Първо получих веднага една много хубава роля в „Иркутска история”. Получих награда, в Бургас хората ме прегръщаха по улиците, така ме обичаха. На премиерата дойдоха мама и татко, бяха на хотел.

И като влязох в хотела, хората започнаха да ръкопляскат и те колко бяха горди и щастливи!

Но веднага бързам да отбележа, че по-великолепна публика от бургаската няма. Три години бяха един шемет там! Защото в трупата, в която бях назначена, бяхме Леда, Иван Тонев, Банко Банков, Петьо Петров, Ани Бакалова и Васко Димитров, много силен състав. И на третата година, тръгна из България комисия от театрали, която да избира от провинцията добри актьори. Гледаха ме в „Орфей слиза в ада” и ме избраха. Назначиха ме в Младежкия театър. И две години след това Кръстю стана директор на театъра. Но не съм играла много по негово време. След това дойде Люцканов. Но през тези години доста дръпнах.

Вили (Цанков) направи "Когато гръм удари” в телевизията и аз взех наградата за годината.

Жана Стоянович в "Когато гръм удари"

И пак много шум се вдигна. „Обърни се с гняв назад” имаше огромен успех. В главната роля се дублираха Николай (Бинев) и Анани (Явашев). Но Апостол беше моят кумир. Славка Славова страхотно съм харесвала. От нашия театър харесвах ужасно Николай (Бинев), Анани Явашев и Васко Димитров, Слабака беше много „боялия” актьор, много ярък и много особен актьор. Леда много съм харесвала, много! Когато играехме заедно в Бургас, имало е случаи, в които съм си забравяла текста, за да я гледам.

Но не съм имала предателства, нямам!

Ставала съм свидетел на какви ли не случки, но на мен не са ми правили мръсотии. Предполагам, защото не бях амбициозна, само затова.

Да ти разкажа за Толята (Полянски). Бях се заклела да не се виждам повече с Васил Кисимов. И вече съм унила, защото много съм го обичала, но много ме беше пречупил. И се прибирам една вечер, и на „Попа”, една цяла тумба приятели - Рокси, Виктор Чичов, оператора, Толята и още двама - трима. Чудят се къде да отидат да пият. Викам: Елате у нас бе, елате у нас да пиете! И стана такъв купон страхотен. И на това канапе, на което сега седим, до мен седи този човек. И по едно време

аз виждам един баджак, ама безкраен, и си викам: Абе тоя е много хубав бе.

И той започна да ме ухажва, аз, разбира се, веднага подадох, но съм и предоволна от това, защото искам да флиртувам. Същата вечер остана у дома. Пет дни след това трябваше да замина за Виена. А Толята през това време всеки ден тук, у нас. И заминах аз, но вече ми беше влезнал под лъжичката. И съм щастлива, че съм отмъстила на Васил със страшна сила. Връщам се аз от Виена, но не знам, че Толята е на море. И си викам, този знае кога се прибирам, защо не се обажда? На следващия ден, тъкмо излизам от банята, Толята звъни на вратата в невероятен вид. Пътувал с мотор от морето, за да ме посрещне, и катастрофирал по пътя. Ранен, мръсен, охлузен, в окаян вид. И разбираш колко много се е старал да ме посрещне.

Кой се умили първи? Дидона! (Явашева): Боже, Жаненце, как те обича!

И Васил се прибира от морето, с извинения, на колене. Вървим по „Граф Игнатиев” и изведнъж виждам насреща си познатите на теб баджаци. Много беше красив.

Толята Полянски

Но не може да не съм ти разказвала историята с Дидона и Анани. Вече живеех с Толята и се връщаме от една репетиция да пием кафе у нас. Влизаме тихичко, защото той спи до обяд. Но му е дошло времето да става и влиза в кухнята дибидюс гол. Застава на вратата и казва: Влизам да взема един душ, моля те, и за мен кафе. И Дидона в несвяст:

Ах, Жаненце, ах колко е красив, ах, Жаненце, ах, ах, Адонис, Адонис!

И Анани после разправяше как аз съм я гледала с досада и съм казала само: Така ли? Дидона и до днес разправя, че Анани играе тази случка по-хубаво от мен.

И като ги виждам тези баджаци, отминавам по най-подлия за мен начин, не го виждам, не го познавам. Той остана като гръмнат, а аз съм в безсъзнание в този момент. И вечерта го виждам, подпрян на дървото отсреща, стои и ме чака да се прибера. И аз не можах да издържа, казах на Васил. Беше страшно, потресение страхотно. Това беше началото с Толята.

Безусловно Иван, синът ми, е най-важният човек в живота ми. Няма нищо по-важно.

Както казваше Сашо Палиев: Не се ли нажени, не се ли налюби, не се ли наигра и накрая Господ да ти даде този ангел за дете! Твоя късмет ако го има някъде!

Страшно исках да имам дете, а 12 г. не можех. Иван беше на 41 дена, когато изгоних Толята. И останахме двамата. И сложих неговото креватче срещу моето легло и през мрежата го гледах. Не мога да ти кажа колко нощи съм седяла да го гледам и си мисля: Не е истина, не е възможно! Той често се събуждаше и ме гледаше. Толкова добър беше, така се забавляваше сам. В другата стая ние вилнеем, беснеем, с Оскар (Кристанов), Илка (Зафирова), Ицко (Финци), цигулки, шум, то си спинка. Ангел! И започна да расте.

Имах един период, в който всяка вечер играех. Тогава спеше при мама, която много ми помагаше. Беше на четири-пет години някъде, беше си избил зъбите, фъфли. И се прибира от градина и ми казва:

Мамо, аз ще се женя за Светла. И аз гладя и викам: Хубава работа, а кой ще ви храни?

А той: Ама не бой се, и Светла вече може да яде сама. Смях с мама! Има и друга история, за любимата ми лампа. Защото аз все казвам „живот и здраве”, все това повтарям. Пепи, племеникът ми, като беше малък, пипаше непрекъснато всичко, изпочупи ми сума ти нещо и на най-любимата ми лапма счупи крайчеца. И като започна Иван да расте, си викам, ще ми дочупи лампата, я да я прибера. И седя бая време и реших да я сложа на мястото й и Иван така я хареса, гледа я, гледа и вика: Мамо, живот и здраве, тая лампа наша ли е?

Синът на Жана Стоянович, Иван, на 4 г.

А за мамо, какво е това п...чка? Не може да не съм ти разказвала!

Той ходеше на немска забавачница у танте Светла. И отивам да го прибера, беше 12 на обяд, гмеж на улицата страхотна. И той имаше едно пробивно гласче: Мамо, какво е това п...чка? Ама вика с всичка сила. Как го набутах през желязната врата в двора, хората се смеят и аз в истерия, задъхано му викам: Каква е тази дума? Откъде си чул тази дума? А той страхотно ошашавен, влиза в моя запъхтян ритъм и вика: Защо? Танте Светла, като даде „паузе”, и Сашко само скача и вика: П...чка, п...чка, п...чка, п...чка! Викам: Млък, какъв е този Сашко, кой го учи на тези думи? А той: Ами татко му така вика на майка му!

Аз млъкнах, забакнах, какво да му кажа. На обяд го разправям на масата, всички умират от смях, той, разбира се, засегнат страхотно, децата много се засягат, като им се смееш. И мина учебната година и танте Светла прави продукция. Иван трябваше да играе зайче. И разбира се, мама е с мен, тя го боготвореше. Сядаме ние, до мен седи познат човек: Здрасти, как си, какво правиш. Ти при кого? При сина? А ти? И аз, моят се казва Сашко. И аз само се обърнах и казах: Мамо, запознай се, това е министър (не мога да кажа името му сега), бащата на Сашко. А мама не успя да подаде ръка, само каза: А-у-у-у-у... А до самия министър седи неговата госпожа, с едни страхотно нарисувани очи и много важна. П...чка, п...чка, п...чка... Щяхме да полудеем след това вкъщи от смях. Ако знаеш този Сашко какъв е бизнесмен сега, за кого е женен. Но не мога да кажа имената, не мога, пък и не е важно...

Часове съм седяла над главата на сина ми и съм си мислела: Какъв искам да станеш, моето момче? Ако трябва да станеш такъв, какъвто аз искам да те харесвам, ти ще бъдеш нещастен. Ако те възпитам такъв, че да си добре, аз ужасно няма да те харесвам.

И той стана такъв, какъвто аз го харесвам.

Жана Стоянович в ролята на Жорж Санд, "Лято в Руан"

И за да съм почтена докрай и да не си мислиш, че само трима мъже са минали през моя живот,

трябва да ти призная, че съм имала още доста криввания с леки „авантюри”, с които не се гордея особено и не са за разправяне. Но най-важното, не са интересни.

 

Още от категорията

3 коментар/a

Жеко Иванов на 12.01.2014 в 21:34
В това озверено време,когато лягаме и ставаме с Бойко,Волен,Станишев,Доган и пр.Милена отвори прозореца,за да влезе малко въздух...
Пенчо Ненчев на 16.01.2014 в 01:43
Вече пет пъти пишете само за нея,дайте някоя друга вече!
mimetyy.sladuranata на 13.07.2014 в 15:15
imam predvit kakto toi stane taka i az si go haresvam kakuvto i da e az si go obicham :*

Напиши коментар