Горбачов за Чернобил: В първите дни не знаехме, че катастрофата е от световен мащаб

Горбачов за Чернобил: В първите дни не знаехме, че катастрофата е от световен мащаб
Чиновническият манталитет не само пречеше на работата. С него изтъняваше моралното начало, без което знанието заплашва да стане източник на смъртоносна опасност. Страхът да проявиш инициатива, страхът пред началството и стремежът да избягваш отговорностите изиграха крайно негативна роля. Механизмът на вземане на решения не издържа проверката. Моята позиция беше еднозначна. На заседанието на Политбюро на 3 юли казах: „В никакъв случай няма да се съгласим да крием истината нито при решаването на практически въпроси, нито при обясненията за обществото“. Чернобил стана сурова проверка и на гласността, демокрацията, прозрачността. Лично за мен Чернобилската авария е един от критичните моменти във времето на перестройката, но не само за този период, а и в живота. Наложи се да преживея и премисля много, и да си направя изводите за бъдещето. Може да се каже и така: моят живот се раздели на две части – до Чернобилската авария и след нея.

 

Онова, което се случи през нощта на 25-и срещу 26-и април 1986 г., не беше авария, а катастрофа от световен мащаб. Но в началото това не проумяваха жителите на Припят, нито на Могильов или Брянщина – районите, които най-силно пострадаха от Чернобил. Нито пък ръководителите на атомната централа и учените.

 

В първите дни и членовете на Политбюро не разполагаха с пълна и достоверна информация, но трябваше да вземат решения. А на 1 май в Киев се състоя традиционно веселата манифестация, която този път се римуваше със страшната дума „радиация“. А в онези дни беше смъртно опасно дори за малко да излезеш от дома. В Чернобил и Припят по дворовете играеха деца – времето беше хубаво, пролетно.

 

Никой от заразените територии не получи респиратори. Дори и членовете на правителствената комисия, пристигнали спешно в Чернобил и останали да нощуват там.

 

После тръгнаха слуховете – за рижавата гора, за двуглави телета с по три очи и за някакви чудовища. А народът, както е известно, при непоправима трагедия гледа да понижи градуса й дори с шеги. Оттам идват и доста циничните анекдоти като „Знаете ли какъв е новият герб на Украйна? – Двуглав хохол!“ /хохол – иронично нарицателно за украинец, идващо от дългите перчеми на казаците, бел.ред./.

 

Но Беларус пострада дори повече от Украйна – розата на ветровете прати облака до Брянск, Тула, даже до Швеция. Когато станаха ясни мащабите на катастрофата, държавният глава Михаил Горбачов категорично настояваше за прозрачна информация и определи случилото се като тежко изпитание за политиката на гласност. И независимо от съпротивата, той провеждаше тази политика, в това число и по отношение на Чернобил.

 

На най-високо държавно равнище бяха заклеймени нехайството, ведомственият монополизъм и укриването на реалната информация за атомната централа. А после, на ниво народ, започнаха подвизите – на огнеборци, спасители, многобройни доброволци. Имаше и мародерства, и стъписващо лекомислие на жителите, които не искаха да напуснат заразените райони.

 

Стана ли Чернобил горчив урок? И да, и не – твърде много са у нас тройкаджиите, пише Олег Хлебников в „Новая газета“. Той цитира президента Михаил Горбачов, който към 26 април 1986 г. е бил генерален секретар на КПСС. Ето какво разказва Горбачов за аварията в Чернобил:

 

Всички наши опити през първия и дори втория ден да получим информация за мащабите на катастрофата останаха без успех. Аз съм убеден, че правителствената комисия и учените не криеха истината за случилото се. Те просто не знаеха. Че това е така, достатъчно убедително се потвърждава от факта, че членовете на комисия на високо равнище, посетили мястото на аварията, където се намира реакторът, останаха да нощуват в хотел до Чернобил. На вечеря им сервираха обикновена вода и храна. Бяха съвсем до катастрофата, но не използваха респиратори, както и всички, които живееха и работеха там.

 

Изводът ми е, че ако местната администрация или учените знаеха за действителните размери на катастрофата, те никога не биха допуснали подобен риск за членовете на правителството и за всички, които се намираха там.
Аварията в Чернобилската АЕЦ стана най-страшното свидетелство не само за амортизираната ни техника, но и за изчерпаните възможности на предишната система. Заедно с това, такава е иронията на историята – тя много тежко удари по започнатите от нас реформи, буквално изтласка страната от релсите. Сега ние знаем какви мащаби достигна трагедията, колко още е нужно да се направи за хората, изгубили здравето си, лишени от покрив.

 

Това се случи през нощта на петък 25-и срещу събота 26-и април в 1, 25 ч., когато на работа оставаше само дежурната смяна и тези, които провеждаха експерименталното изпитание на турбогенератора за планираното спиране на реактора на 4-и блок. Информацията за аварията в АЕЦ постъпи в Москва сутринта на 26-и. Тя дойде по линия на министерството на машиностроенето, бе докладвана на Рижков /тогава председател на съвета на министрите на СССР/, а той я съобщи на мен. Същия ден събрах Политбюро.

 

Информацията беше твърде обща, не даваше представа за реалните мащаби на опасността. Прие се решение незабавно да изпратим правителствена комисия на място начело със зам.-председателя на министерския съвет Борис Щербин. В комисията влязоха специалисти по атомни централи, медици, радиолози и още 26-и вечерта те бяха в Чернобил, там спешно пристигнаха учени от академиите на науки на СССР и Украйна.

 

Информацията от комисията започна да постъпва на 27 април. Тя бе съпътствана от различни уговорки, носеше твърде предварителен и констативен характер, не съдържаше никакви изводи. Съобщаваше се за взрив, за гибелта на двама души, масова хоспитализация на хора, мерки за локализирането на пожара, спиране на останалите три блока. И за изхвърлени радиоактивни вещества по времето на взрива.

 

На 28 април Рижков докладва на Политбюро първите резултати от работата на комисията. Вечерта беше дадено съобщение по телевизията, а на следващия ден и във вестниците. После информациите се публикуваха редовно. Решително отхвърлям обвинението, че съветското ръководство преднамерено е укривало цялата истина за Чернобил. Просто ние тогава още не я знаехме.

 

Заради извънредния характер на аварията, едва на 29-и април сформирахме оперативна група начело с Рижков, която действаше денонощно. Протоколите и другите материали за работата й сега са публикувани. В първите дни ние съвсем интуитивно, защото все още нямаше пълна информация, усещахме, че проблемът приема драматичен характер и последствията ще са много тежки.

 

Мащабът на бедствието ден след ден се изясняваше все по-отчетливо. Стана ясно какво трябва да се прави. На първо място беше да се гарантира сигурността на хората. За провеждането на медицинския контрол включихме буквално всичко, с което разполагахме. Беше разгърната мрежа за медицинска помощ, обхванала почти 1 милион души, в т.ч. над 200 000 деца. Правителствената комисия взе решение хората от Припят да бъдат изселени.

 

Още при съставянето на първоначалната карта на радиационното замърсяване, а учените заключиха, че там е невъзможно да се живее, започна евакуацията на населението – отначало от 10-километровата зона, после от 30 км. Това се оказа неимоверно трудно – хората не искаха да напускат, наложи се да ги изселваме принудително. В първите дни на май преселихме около 135 000 души.

 

Разрушеният блок на реактора се оказа най-сложният инженерен и научен проблем, имаше опасност да се срути и потъне в земята.

 

Вземаха се мерки да не се допусне попадането на радиоактивни вещества през почвите в река Днепър. Бяха прехвърлени войски за химическа защита, техника, разгърнаха се дейности по дезактивацията. Членовете на правителствената комисия работеха без почивка, после минаха на седмични дежурства. Денонощно работеха научните институти в Москва, Ленинград /Санкт Петербург/, Киев, в други градове, решаваха десетки необичайни проблеми. В това беше включена практически цялата страна. В онези тревожни дни на 1986 се проявиха най-добрите качества на нашите хора – самоотверженост, човечност, висок морал. Много искаха да ги изпратим в Чернобил, предлагаха безкористна помощ.

 

Ликвидирането на последствията от взрива струваше 14 млрд. рубли, после глътна още няколко милиарда. С организирани усилия успяхме да ограничим броя на пострадалите и да локализираме аварията. Към юли беше разработена концепцията за "саркофага", после в кратки срокове се въведе уникално защитно укритие за повредения реактор с постоянно функционираща система за контрол на състоянието му.

 

Това е… трябва съвсем откровено да кажа: в първите дни нямаше ясно разбиране за това, че случилото се е катастрофа не само от национален, а от световен мащаб.

 

Крайно негативна се оказа тази закритост и секретност на атомната енергетика, обременена с институционалност и монополизъм в науката. Своята роля изигра студената война, взаимните тайни между двата военни блока, в това число и в атомната енергетика. Почти нищо не беше известно за 151 случая на изтичане на радиация от атомните централи в света и за опита при ликвидиране на последствията от авариите. Академик Владимир Легасов казваше, че вероятността от ядрени аварии се смята за съвсем малка, цялата световна наука и техника не бяха много подготвени за това. Цареше самоуспокоение, дори лекомислие. Още помня твърденията на уважавани наши академици – едва ли не нищо страшно не се е случило, изпий една-две водки с мезе, ще се наспиш и после нищо ти няма…

 

Чиновническият манталитет не само пречеше на работата. С него изтъняваше моралното начало, без което знанието заплашва да стане източник на смъртоносна опасност. Страхът да проявиш инициатива, страхът пред началството и стремежът да избягваш отговорностите изиграха крайно негативна роля. Механизмът на вземане на решения не издържа проверката.

 

Моята позиция беше еднозначна. На заседанието на Политбюро на 3 юли казах: „В никакъв случай няма да се съгласим да крием истината нито при решаването на практически въпроси, нито при обясненията за обществото“. Чернобил стана сурова проверка и на гласността, демокрацията, прозрачността.

 

Лично за мен Чернобилската авария е един от критичните моменти във времето на перестройката, но не само за този период, а и в живота. Наложи се да преживея и премисля много, и да си направя изводите за бъдещето. Може да се каже и така: моят живот се раздели на две части – до Чернобилската авария и след нея.

 

Сега проблемът с осигуряването на енергийни ресурси е отново на първи план. Невъзобновяемите източници за добив на енергия са на границата на изчерпването. Науката все още не е дала кардинални решения за енергийния проблем. И отново се наблюдава бум в строителството на АЕЦ. Ако е ясно, че световната общност не може без атомната енергия, то съоръженията в централите трябва да се изграждат с всичкия опит, с който днес разполагаме. Това засяга и реакторите, и системите за управление, и системите за гаранции за сигурност, и на първо място – компетенциите на персонала в тези необходими, но твърде сложни и опасни обекти. Задължително е да се гарантира защитата на АЕЦ от възможните терористични атаки.

 

 

Източник: Офнюз

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Спиноза

    11 Юни 2019 20:35ч.

    Не знаел, лъже мръсникът, в България гайгеровите броячи побеснели, какво остава за тия на Кремъл, а тази гад е виновна за Чернобил!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Последно кое?

    11 Юни 2019 20:41ч.

    Щом е за омразния демократ гайгеровите броячи са побеснели, утре пак ще раздуваме за 100 пъти по-голямата авария във Фукушима и за бомбардировките на Сърбия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Кое последно?

    11 Юни 2019 20:54ч.

    Кое последно е Горбачов - комунист-демократ, предател на народите на СССР и на Източна Европа във водената със Запада студена война или дребнобуржоазен, опортюнистичен и късоглед шопар, воден на каишка от жена с еврейски произход, Раиса, погребаната с държавни почести..?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Спиноза

    11 Юни 2019 20:55ч.

    И двете!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Андрей Кънчев

    11 Юни 2019 22:14ч.

    Чернобилската ядрена катастрофа беше планирана на Запад с две основни цели: 1. Тя беше един от смъртните удари (наред с влизането на СССР в Афганистан, провокацията с корейския KAL 007, така наречената "перестройка", рязкото сваляне на цените на нефта от Саудитска Арабия, кампанията срещу водката) нанесени срещу СССР, за да се стигне до неговия крах и разпадане. 2. Това беше много грамотна ядрена провокация, призвана да дискредитира мирната атомна енергетика в очите на световната общност. Сривът на атомната енергетика след Чернобил доведе до нови колосални икономически загуби за СССР. Въпреки че беше планирана срещу СССР, тя нанесе почти смъртен удар и на Франция, която инвестираше огромни ресурси за собствени ядрени изследвания и за развитието на своята ядрена енергетика. В резултат, Франция загуби практически всички свои клиенти от западните държави, които се отказаха от дългосрочните си ядрени програми.Ще припомним, че катастрофата в Чернобил на 26 април 1986 г. (в 01,23,44 през нощта местно време) се случи по следния начин - ужасен взрив с необяснима природа стана в зданието на реактор 4 на Чернобилската АЕЦ, която се намира на 110 км от Киев, столицата на Украйна. Взривът беше с ужасяваща мощност. Той разруши железобетонното здание с повишена устойчивост и изхвърли бетонния покрив с тегло 2500 тона, призван да защищава реактора от попадения на най-големи пътнически самолети, както и от артилерийски снаряди с най-крупни калибри. В резултат на взрива реакторът просто престана да съществува. Неговите долни части, в това число почти цялото ядрено гориво, се превърнаха в плазма, което доведе до спиране на каквито и да било ядрени реакции. Горните части на реактора, представляващи в болшинството графитните елементи, бяха изхвърлени от силата на взрива в близките райони до зданието, в което се намираше реактор 4. Някои части от графитните горивни блокове паднаха на покрива на най-близките две здания, в това число на онова, в което е и реактор 3, предизвиквайки пожар.Очевидците на станалото бяха единодушни в своите оценки: 1. Те видяха, че цялото здание, в което се намираше реактор 4, беше напълно разрушено и просто престана да съществува. 2. Не видяха никаква разумна причина, от която това би могло да се случи. 3. Не откриха никакво опасно равнище на радиация, още повече, че бяха квалифицирани ядрени инженери. Скоро пристигнаха две бригади пожарникари, които без да подозират нищо лошо се качиха на покривите на двете здания, на които се бяха приземили графитните блокове, изхвърлени от взрива, и започнаха да потушават пожара. Много от тях след това щяха да умрат от лъчева болест. Общо 47 души починаха в различни операции, свързани с катастрофата. Например трима се удавиха във водохранилище на АЕЦ, опитвайки се да пуснат от него водата, няколко загинаха при авария на хеликоптер и така нататък. С една дума, случаите на лъчева болест се отнасяха само до онези нещастни хора, които пристигнаха в зоната на аварията незабавно и не бяха предупредени за смъртната опасност от графитните блокове, разхвърляни наоколо. Когато на следващия ден в Чернобил пристигнаха вече специалисти, нямаше нито един случай на лъчево заболяване. Повечето пожарникари, които умряха от лъчевата болест, бяха от онези, които потушаваха пожара на покривите на двете съседни сгради, предизвикани от графитните блокове. Всички останали пожарникари, които не се качиха на покривите и останаха на земята, не боледуваха в най-малка степен от лъчева болест. Всички са живи и здрави. Никой от членовете на нощната смяна на Чернобилската АЕЦ, които се намираха в приборните помещения по време на взрива и веднага излязоха да видят какво се е случило, не пострада. Не заболяха нито от остра лъчева болест - левкемия, нито даже от рак, който може да се припише на радиацията. Всичките те продължиха да работят на трите останали блока на АЕЦ и всички са живи и здрави. Чернобилската операция срещу реактор 4, който беше разрушен от взрив с непонятна физическа природа, беше планирана блестящо от нейните организатори. Това беше неделя и на място нямаше нито един висш служител, за да предприеме незабавни действия. Всички решения се вземаха от функционери на КПСС от средно равнище, които се намираха в този ден на дежурство. Но на място нямаше нито един ядрен специалист, който да даде необходимите обяснения. Невъзможно беше и да се открият. Денят беше неделя. През 1986 г.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Андрей Кънчев

    11 Юни 2019 22:14ч.

    Денят беше неделя. През 1986 г. още нямаше мобилни телефони, както и пейджъри. Но имаше двама души, които, като че ли чакаха да бъдат намерени бързо и в неделя. Първият беше академик Валерий Легасов, който не беше специалист по ядрените реактори, а само химик в химически отрасъл, нямащ нищо общо с верижните ядрени реакции. Но странното беше, че именно този химик просто чакаше да бъде намерен в онази неделя и след това оглави възстановителните работи и беше назначен от Москва за глава на извънредната правителствена комисия и остана там до края на така наречената ликвидация. Легасов фактически узурпира ръководството над цялата чернобилска операция. Вторият съучастник, който също чакаше да бъде открит в неделя, беше ген. полк. Владимир Пикалов, по онова време командващ съветските химически войски. Той също беше намерен моментално и включен в същата комисия втори по ранг. Пикалов се оказа на сцената на чернобилското произшествие още в 11 часа сутринта и се оказа неоспоримият военен началник в района на Чернобил, тъй като неговото военно звание и длъжност в съветските въоръжени сили, и командващ химическите войски, беше аналог на защитата на войските от оръжия за масово поразяване. Легасов първи изказа своето мнение, че реакторното гориво, което е останало в зоната на взрива, трябва да бъде неутрализирано на всяка цена и предложи да бомбардира мястото с огромни количества олово от хеликоптери, летящи над реактор 4. Въпреки цялата абсурдност на това предложени, то беше прието, тъй като Легасов беше считан за специалист, докато всички останали бяха "прости хора". Заради това една пета от целия съветски стратегически запас от олово беше изразходван за тази безумна авантюра. След това Легасов предложи да бъде построен гигантски защитен саркофаг от бетон над останките от реактор 4. По същото време и ген. Пикалов вършеше своята работа и лично влезе в опасната зона, за да измерва радиацията. Когато се върна, донесе със себе си карта с акуратно начертани граници на най-опасните райони на радиоактивно замърсяване, където се сочеше, че равнището на радиацията на най-малко опасните участъци са от 14 рентгена в час до 140 рентгена, а най-опасните от 300 до 2300 рентгена в час (рентгена, а не милирентгена). Тези карти не предизвикаха никакви въпроси, тъй като бяха съставени от висш и уважаван командир. За съжаление, съпротивлението на организма няма нищо общо с военните звания. Но има отношение към изключително примитивната аритметика и способността на човека да прави елементарни изчисления. Ако получим по-малко от 50 рентгена, няма да имаме никакви проблеми със здравето. Ако получим над 50 рентгена ще се почувстваме веднага болни. Ако съберем над 100 рентгена, можем да умрем. Ако съберем над 150 рентгена вероятно ще умрем, над 200 рентгена - със сигурност ще умрем, над 250 рентгена ще умрем с вероятност 100 процента. Ако получим над 300 рентгена веднага изпадаме в кома и умираме в течение на няколко дни, без да се върнем в съзнание. Ако получим над 8000 рентгена умираме на място. Генерал Пикалов прекара на разни заразени участъци доста време и би трябвало да е получил радиация, която трябва да го убие поне 5-6 пъти в течение на 1-2 дни. Но той не умря от такава лъчева болест. Същото се отнася и за неговия шофьор. Пикалов умря от старост чак в 2003 г. Но неговата радиационна карта тогава беше използвана от началника Легасов, за да убеди съветското правителство да започне незабавно евакуация на град Припят, в която живеят предимно хора, имащи отношение към чернобилската АЕЦ. Евакуацията започна в 14 ч. на 27 април 1986 г. От този момент започна и ядрената истерия не само в СССР, и в почти всички страни от Варшавския договор, но и в Западна Европа и Скандинавия. Същевременно онези, които реално организираха чернобилската авария, нямаха намерение да чакат решенията на съветското правителство. Те имаха намерение да предизвикат ядрена истерия не само в СССР, но и извън неговите предели, тоест трябваше да дискредитират съветското правителство, че е скрило истината за ядрената катастрофа от международната общност, както и от съветската. За тази цел беше измислен безпрецедентен трик. Някакви работници на атомната електроцентрала Форсмарк в Швеция по време на рутинна проверка откриха повишена радиокативност - някакви странни радионуклеиди. Появи се предположението, че радиоактивното заразяване бе предизвикано от незабелязано изтичане на радиоактивност на самата АЕЦ Форсмарк. Но както можеше да се очаква проверката не установи такова изтичане на място. Значи, то идваше от друго място. Новите проучвания установиха, че то е било донесено от вятъра като радиоктивни утайки. Някои много проницателни хора посочиха с пръст, че източникът е чернобилската ядрена катастрофа. Това стана, въпреки че до онзи момент за нея още не беше съобщено официално и беше известна само на съветското висше ръководство, на самите работници в Чернобил и, разбира се, на истинските организатори на тази терористична операция. Въпросът откъде шведите разбраха какво се е случило в Чернобил в онзи момент остава най-голямата загадка и до днес. Съветското правителство веднага беше обвинено от истеричните шведски медии в укриване на истината за ядрената катастрофа и че радиацията е достигнала до Швеция. Тогава от Москва вече бяха принудени да съобщят за случилото се в Чернобил. Но истерията вече беше тръгнала от Швеция и покри цяла Европа, Балканите (в това число и България) и стигна даже САЩ, Канада и Австралия. Много европейски страни започнаха да откриват следи от радионуклеиди на своята територия, като веднага разбраха, че бяха заради чернобилските събития. За да станат нещата напълно ясни, Пикалов "честно" призна, че виновни са два циклона, които несъмнено са разнесли радиоактивния облак най-напред над Германия и след това и над България.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Андрей Кънчев

    11 Юни 2019 22:36ч.

    Нищо чудно, че в онзи момент само френски официални лица заявиха бързо и точно, че така наречената чернобилска катастрофа няма никакво вредно влияние за Европа. Френските ядрени учени се опитаха да обяснят, че по дефиниция ядреният реактор не може да предизвика ядрен взрив нито даже обикновен взрив. Но великолепно режисираната ядрена истерия в Европа и по света продължаваше. И спирането й вече беше невъзможно. Това беше началото на края на мирната ядрена енергетика и началото на края на СССР. Може да не се съмняваме, че радионуклеиди бяха наистина открити на разни места в Европа, но не бяха донесени от вятъра, а разхвърляни на място.Но истерията продължаваше въпреки че до декември 1986 г. беше построен и прословутият саркофаг над реактор 4. В края на краищата, странната хипотеза на Легасов беше призната за лъжлива, а заедно с нея и смехотворните твърдения за радиоактивно заразяване на Беларус, да не говорим за Норвегия, Италия, Англия или България. Всичко това беше много странно още тогава, защото беше известно, че никакъв ядрен реактор не може да предизвика ядрен взрив, нито случайно, нито иначе.Освен това и до днес никой не може да даде разумно обяснение по повод физическата причина на този чудовищен взрив, чиято мощност беше достатъчна да изхвърли нагоре бетонен покрив с тегло 2500 тона. Този въпрос е открит и до днес. Освен това: 1. В Чернобил нямаше радиация. Всички случаи на лъчева болест бяха предизвикани от високорадиоактивните парчета от графитни блокове, разпръснати наоколо. Графитът беше радиоактивен, но територията не беше радиоактивна. Освен това никакви урагани не могат да издухат тези графитни блокове наникъде. 2. Голяма част от ядреното гориво в активната зона на реактора, както и голяма част от самия реактор, се разтопиха, което е неоспорим факт. Но това не беше онова ядрено разтопяване, от което всички се страхуват. 3. Самото ядрено разтопяване в известния на всички смисъл може да бъде причинено само от загубата на охладителя. . 4. Още по-наивна е тезата, че взрив на пара е унищожил реактора до състоянието от известните фотографии. Това е абсолютно смехотворна спекулация. Парата просто няма потенциална взривна енергия, която може да нанесе толкова колосални щети. Можете ли да си представите взрив на пара, която ще взриви бетонен покрив с тегло 2500 тона и напълно ще унищожи огромно железобетонно здание с повишена устойчивост. Но и днес, няма официална версия за причините на катастрофата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Айде, айде!

    11 Юни 2019 22:53ч.

    "На 5 юни 2012 година магазин в германския град Билефелд предава на полицията запис от охранителната си камера, на който се вижда как Горбачов взема бутилка вино на стойност 5000 евро от щанда, внимателно срязва магнитния стикер от нея, оставя я в кошницата си и излиза, без да плати. Центърът „Горбачов-фонд” потвърди случая, но обясни, че става въпрос за недоразумение и политикът е махнал стикера, за да провери реколтата на виното. Потвърдено е, че прокуратурата на Билефелд е завела дело за кражба срещу Михаил Горбачов. Максималната присъда в Германия за подобен род престъпление е до 3 години лишаване от свобода." // от интернет. Естествено случаят беше замазан. Стар човек искал да купи редовната бутилка от любимото си вино към вечерята но пуста склероза! Така го оправдаха боклука.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мосю Воланд & Co

    11 Юни 2019 23:25ч.

    Чернобилската истерия всъщност е елемент от новия световен ред, чрез който една империя привидно победи друга. Но войната продължава с други средства. Горби всъщност беше марионетка, използвана за случая, както и всички публични фигурки, наречени управляващи. Бъдете здрави !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Паша

    11 Юни 2019 23:39ч.

    Если американцы снимают что-либо, то это пропаганда... Так как снимает HBO, то снято качественно. Но это все равно пропаганда.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • OLD

    11 Юни 2019 23:45ч.

    Попадението на Желязната лейди и " митата им", белязан от падналия ангел, заради бъдещите си дела . Спиноза точно го е казал в отговор , на въпросите на подобен.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • за сведение

    12 Юни 2019 0:11ч.

    Неолиберализмът обвинява чиновниците, бюрокрацията. БКП също й пречеха чиновниците. Иван костов в знаменитата си статия обвинява за всичко чиновниците. За Горби, БКП, Костов и ниолиберализмът, чиновниците са радиоактивност виновна за това - че им срала в гащите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Стефан Христов

    12 Юни 2019 1:37ч.

    Кънчев,почти нищо от това което сте преписал от някъде в нета не е вярно.Защо не пробвате с монография за влиянието на гама лъчите върху лунните невени примерно,или пък За някои особености на китайската граматика.Аман от неграмотници.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Айде стига с глупости за провинциалистите от глубинката

    12 Юни 2019 2:36ч.

    Вино за 5000 евро в магазин на самообслужване.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Българин от Б

    12 Юни 2019 3:16ч.

    мога да повярвам, че през 1986 г Горбачов не е бил информиран навреме за мащаба на аварията. Но приказки от рода на "по това време не се е знаело, че реактор може да избухне/зарази смъртоносно цели райони" и т.н. са пълни глупости. След аварията на АЕЦ " 3 Мили Остров" през 1979г се е знаело много добре какъв ефект има от изтичане на радиоактивен газ/ течност...понеже съм служил като химик, така добре ни набиваха в главите в школата (през 1970'те) за ужасния ефект от радиоактивното замърсяване, облъченият от първичния взрив материал става радиоактивен, и понеже това са малки частици, попадат лесно в организма чрез храна/вода/въздух и няма измъкване, започват да го облъчват непрекъснато. По онова време поносимата доза за аскера беше 50 рентгенчаса, 1 рентген отговаряше на количеството гама лъчи, които преминавайки през организма разрушават определено количество клетки( по памет малко над 1 милиард), след това този вид измерване го премахнаха и започнаха да мерят радиоактивната доза с нещо друго. Шведите веднага знаеха, че има радиоактивно замърсяване от Чернобил, по принцип винаги има някакъв радиоактивен фон с минимална радиоактивност, който е абсолютно безвреден, но при замърсяване веднага фона скача многократно и надвишава всякакви безопасни граници. И е въпрос на замерване с уред, а не на субективно мнение.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    12 Юни 2019 8:01ч.

    Чернобил не беше проблем на Горбачов, а на цялата система. При такава пирамидална структура на властта всеки началник би прикрил доколкото може всеки възникнал проблем от висшестоящите от страх за собственото си положение. А когато мащабите са като в Чернобил и информацията стигне до горе, висшето ръководство би крило от обществото случилото се докато е възможно. Затова и първата публична информация дойде от Швеция, а първата официална реакция беше на отричане. После вече не можеше да се крие. Но извън взетите мерки в централата и близките селища, беше пропиляно време за следващите стъпки. Така например, за да не се създава паника, не бяха отменени първомайските манифестации, населението от по-далечните райони не беше информирано от какво да се пази. Следващите години покрай развихрилата се гласност се разбра за радиоактивни замърсявания в огромни мащаби на Урал при производството на обогатен уран в реките и в Казахстан при провеждането на ядрени опити. Тогава се разбра и за раждащите се там деца с малформации. В този аспект Горбачов не е нито по-виновен, нито невинен. Той беше част от системата. Днешната остра реакция срещу някакъв си сериал показва, че нищо не е забравено и много малко се е променило, включително и с нелепата идея да се снима контрасериал с някакъв аген на ЦРУ, виновен за аварията.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Белязания лъже, та се къса!

    12 Юни 2019 8:48ч.

    Всяка сутрин на бюрото му са лягали сводките от КГБ, ГРУ, МС и Секретариата на ЦК. Едно и също събитие се докладва по четири канала, като винаги е можел да вдигне правителствения телефон и да препровери на място. Цялата текуща врява около Чернобил е заради превземането на пазара на атомната енергетика от Росатом.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Денев

    12 Юни 2019 9:09ч.

    Разбира се, лъже подлецът и предател. А. Кънчев - много добър анализ!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Денев

    12 Юни 2019 9:16ч.

    Както всичко на този бинарно устроен свят, чиновничеството също има силни и слаби страни, подлежи на ентропия. Видяхме това при социализма, виждаме го ясно при капитализма в САЩ, в Западна Европа, вече в целия ЕС.Брюкселското чиновничество ускорено загни в доста по-кратки срокове от социалистическото. Главно поради прекаленото му идоелогизиране, но има и други причини.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • бананова страна

    12 Юни 2019 9:51ч.

    Чиновниците са кръвоносната система на държавата? Кое в човешкият организъм, ОРГАНИЗЪМ, е чиновничеството? Организъм=държава.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ввор в законе

    12 Юни 2019 10:29ч.

    А кой открадна чугунените радиатори и тръби от парното на блоковете в Чернобил и къде ги продаде?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тома Неверни

    12 Юни 2019 10:53ч.

    Ситуацията правдиво е изложена във филма "чернобил", а твърденията че са загинали3-4 души и то от уплах са жалки.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Горбачов за Чернобил: В първите дни не знаехме, че катастрофата е от световен мащаб

    12 Юни 2019 17:24ч.

    Споко, Горби!! Япончетата още не знаят, че аварията във АЕЦ Фукушима е катастрофа по-голяма от тази в АЕЦ Чернобил и ниюо си им няма. Спят си спокойно!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • OLD

    12 Юни 2019 20:27ч.

    RE : Горбачов за Чернобил: В първите дни не знаехме, че катастрофата е от световен мащаб на 12.06.2019 в 17:24 Преди месец-два ЕК даде разрешение за ползване на рибните продукти поразени от аварията във Фукушима. Какво ще кажеш драги, за тази права краставица ? Може ли да става и за друго ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • българин

    12 Юни 2019 22:51ч.

    Не трябва да се вярва на нито една дума на тоя.....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тома Неверни

    13 Юни 2019 11:04ч.

    Има един безусловен рефлекс - щом се появи името Горбачов и почват да кълнат. В случая (според мен) Горбачов е ДЕЙСТВАЛ по най-добрия възможен начин, но кучетата на Павлов го обвиняват за всичко, и за Чернобил.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Каквото и да каже

    13 Юни 2019 11:12ч.

    този Горбачов-никой не му вярва. Епитети много и както и да го въртим, той е бита карта! Лично за мен е важно кога Я.Дачков ще напише за американските бомбарлировки на Сърбия и реалните жертви от тях в България с още по-голяма страст от Чернобълската авария. Става дума за жертви в България от бомбите с обогатен уран на американските ни съюзници днес….

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • НВО

    13 Юни 2019 15:00ч.

    Сенаторът Guzzanti каза, че комисията е решила да отвори отново главата на доклада за опита за убийство през 2005 г., след като папата пише за това в последната си книга " Памет и идентичност: разговори между хилядолетията" . Папата пише, че е убеден, че стрелбата не е инициатива на Агджа и че „някой друг го е създал, а друг го е поръчал“. В AJ Quinnell романа В името на Отца описва последиците от заговора за убийството на папата. Църковните лидери са шокирани да открият, че опитът е организиран от най-високите нива на Кремъл. В романа на Фредерик Форсайт, Четвъртият протокол , опитът за убийство е пряко посочен като лошо изпълнен сюжет, при който Агджа първоначално действа сам, но се подкрепя от КГБ, след като намерението му е открито.Сюжетът от романа на Том Кланси " Червен заек" е до голяма степен централизиран около опита на живота на папата, който е поръчан от КГБ. Тази хипотеза е подкрепена от филма Карол: Папата, Човекът .През 2009 г. журналистът и бившият офицер от армейските разузнавателни служби Джон Кьолер публикува шпиони в Ватикана: Студената война на Съветския съюз срещу католическата църква . Минавайки най-вече архивите на тайната полиция от Източна Германия и Полша, Кьолер твърди, че опитът е бил "подкрепен от КГБ" и дава подробности. Сенаторът Guzzanti твърди, че "лидерите на бившия Съветски съюз стояха зад опита за убийство", твърдейки, че "ръководството на Съветския съюз пое инициативата да елиминира папа Йоан Павел" заради подкрепата си за "Солидарност", предавайки "това решение на военните" тайни служби ”(а не КГБ). Сенаторът Guzzanti каза, че комисията е решила да отвори отново главата на доклада за опита за убийство през 2005 г., след като папата пише за това в последната си книга " Памет и идентичност: разговори между хилядолетията" . Папата пише, че е убеден, че стрелбата не е инициатива на Агджа и че „някой друг го е създал, а друг го е поръчал“.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тома Неверни на 13.06.2019 в 11:04

    13 Юни 2019 18:08ч.

    Справедлив НИК, спрямо текста. Ами иди и бръкни , драго ! После ще те почакаме ,да видим имаи симптоми и прочие ! А ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Пешо

    13 Юни 2019 19:53ч.

    Най-обикновена ядрена катастрофа, каквито, слава богу, се случват рядко. И в САЩ и Япония е имало такива, със съвсем различни реактори, обществени системи и политически личности. От това, че последиците са големи, не следва, че има какво да се рови около аварията. Ако Земята бъде ударена от метеорит, последиците ще са ужасни, но станалото ще е лишено от замисъл или смисъл. Просто нещастие. Ефектът на Чернобилската авария специално върху България е незабележимо малък, иначе отдавна щяха да са го измерили. Това, че един от облаците е минал точно над България, е въпрос на чиста случайност, а над резултатите от тотото разсъждават само глупаците. Не знам защо си въобразяваме, че България е пъпът на света и всичко важно е свързано с нас. Ако наистина толкова се вълнуваме, нека помислим, как да няма преднамерено ядрено заразяване, примерно като в Хирошима. Но всъщност изобщо не се вълнуваме, а се упражняваме като пропагандисти. Да оставим манипулацията на профитата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • anonimen robot

    13 Юни 2019 22:14ч.

    A v sledvashtite dni biahme zaeti da si razviavame bairaka po celiia sviat, ta ne ni ostana vreme da kazhem kakvoto triabvashe. Udivitielno e che oshte ima hora deto rykopliaskat na toia "spasitel" na sveta vposledstvie proizvoditel na pizza!?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Бай Иван

    15 Юни 2019 0:35ч.

    За пишещите тук "специалисти" по радиоактивно заразяване препоръчвам да разгледат и преброят дупките от надземни ядрени взривове в пустинята "Невада", северозападно от град Лас Вегас (координати: N=37.176798; E=-116.046232 това са координатите на най-големия американски надземен ядрен взрив-Sedan Crater - сега той е туристическа атракция до колкото знам). Напишете координатите в Гугъл ърт и разгледайте наоколо. Сигурен съм, че няма да имате търпението да изброите кратерите от ядрени взривове! Като направите това, тогава поне малко ще ви се изясни какво значи радиоактивно замърсяване и на каво сме били подложени толкова години. Дерзайте!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • чугун

    18 Юни 2019 8:15ч.

    Ккаво значи не си знаел, не са те информирали, не сме си дали сметка, какви са тези глупости! Това е невъзможно, първият човек в държавата няколко дни да не знае за какво става дума. Даже Белязаният не е такъв идиот и толкова некомпетентен. какво ръководиш, за чий...си там, ако не знаеш и нямаш механизми за информация и обратна връзка, служби, министерства, гражданска защита, специалисти. Какво, чакахте от Швеция да забележат и да ви осведомят по телевизията ли?!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи