Ливъридж е инвестиционна стратегия, при която с малко собствен капитал се привличат чужди средства с цел увеличаване на потенциалната възвръщаемост на първоначалния капитал. Така притежател на относително малко собствени средства започва да контролира и инвестира многократно по-голям чужд капитал. Сорос използва собствено финансиране (около 800 милиона щатски долара на година, с които изгражда инфраструктура и мрежи от организации, познати под името “гражданско общество”, НПО и др. Впоследствие организациите от тази мрежа са или основни бенефициенти, или чрез съучастия определят как се разпределят средствата на USAID - почти 30 милиарда щатски долара на година. България е много добър пример за това как работи тази финансова схема. Направена от авторите справка показва, че 92% от средствата, разпределени от българския клон на USAID (“Америка за България”) за периода 2009 - 2018 са дадени на организации, получили финансиране или вече работили по проекти с “Отворено общество”. Подобен подход организацията има и към фондове на други западни държави. Освен очевидната полза от безвъзмездното финансиране, така мрежата на “Отворено общество” получава и немалка политическа подкрепа от тези държави-донори. Тази брилянтна схема е разтърсена с избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ през 2016 година и последвалия рязък обрат в политиката. На 23 май 2017 година Държавният департамент (принципал на USAID) практически премахва всяко финансиране. В тази критична ситуация само мощно финансиране от икономически гигант може да гарантира оживяване на поглъщащата все повече и повече средства мрежа от организации около “Отворено общество”. Този икономически гигант може да бъде само и единствено ЕС. И тук е мястото на Истанбулската конвенция.

 

 

Арх. Христо Генчев и д-р Марин Генчев

 

Измина почти година, откакто Конституционният съд на Република България отсъди, че Истанбулската Конвенция (ИК) противоречи на Конституцията на Република България. В един Европейски съюз, който зачита суверенитета на страните членки и основополагащите договори ИК не би трябвало да бъде повече част от общоевропейската политика и законодателство.

 

Днес обаче тези принципи и договори могат да бъдат потъпкани и то не къде да е, а в Европейския парламент (ЕП). Отчаяни от нежеланието и невъзможността на Съвета на ЕС да одобри пълно присъединяване на Съюза към ИК, ляво-либералните сили в ЕП наложиха резолюция, с която да се отправи запитване към Съда на ЕС дали вече дадения мандат за частично присъединяване е легитимен и се иска становище каква точно трябва да бъде процедурата по присъединяването на ЕС към ИК.

 

В пълно незачитане на становището на КС на Република България Кристин Рево Д'Алон Бонфоа [1] казва по време на обсъждането следното:

 

“... някои страни членки продължават да възпрепятстват процеса на ратификация [на ИК] от ЕС. …. Ние не можем да приемем това; по тази причина Европейския парламент взе нещата в свои ръце, като отправи питане към Съда на ЕС относно всички правни възражения, поставени от Съвета на ЕС, които от наша гледна точка са само оправдания …” [2]

 

Целта очевидно е да се използва ляво-либералното лоби в Съда на ЕС, за да се изтълкува “правилно” уж неясния Лисабонски договор. Така се отваря възможност чрез посочена от съда процедура да се заобиколи съпротивата на източноевропейските страни срещу ИК.

 

Такъв ход е изключително рискован и и вади на показ отчаянието завладяло ляво-либералното лоби в ЕС. И това се случва точно сега - само седмици преди изборите за ЕП! Точно сега се повдига един въпрос, който в западноевропейските страни няма никаква електорална тежест, а в източната част на Съюза ще нанесе огромни щети именно на поддръжниците на ИК.

 

Това поражда редица въпроси:

 

Защо го правят? Защо сега преди изборите за ЕП? Защо тази Конвенция е толкова важна? Защо поемат този огромен политически риск?

 

За да разберем мотивите зад почти истеричните опити да се наложи Конвенцията на целия ЕС е нужна малко предистория.

 

Истанбулската конвенция е документ, създаден в духа на ляво-либералния неомарксизъм на Херберт Маркузе [3]. От десетилетия (края на 60-те години) тези идеи постепенно придобиват доминиращо влияние сред политическия и интелектуален елит в Северна Америка и Западна Европа. Основният замисъл e създаване на нов световен ред, основаващ се на идеите на Маркс и Енгелс, като класовата борба се води не в името на пролетариата (както е при марксизма, който познаваме), а в името /и от името/ на етнически, сексуални и други “онеправдани” малцинства.

 

Днес основно препятствие пред разпространението на неомарксистките идеи в ЕС се оказват страните от Източна Европа, изпитали на гърба си пагубните резултати на подобен социален експеримент. А точно тук след падането на желязната завеса бяха положени огромни усилия за налагането на ляво-либералната идеология.

 

Основен неин проводник става Фондация “Отворено Общество” на осъждания за финансови престъпления [4] борсов спекулант Джордж Сорос и цяла мрежа от свързани с нея организации. Ключ за нейното успешно развитие е моделът, по който се финансира. Той е широко използван във финансовите среди и се нарича “leverage”. Ливъридж е инвестиционна стратегия, при която с малко собствен капитал се привличат чужди средства с цел увеличаване на потенциалната възвръщаемост на първоначалния капитал. Така притежател на относително малко собствени средства започва да контролира и инвестира многократно по-голям чужд капитал. Тази стратегия увеличава размера както на възможната печалба, така и на потенциалната загуба.

 

В конкретния пример за разпространението на ляво-либералния неомарксизъм стратегията изглежда по следния начин: Сорос използва собствено финансиране (около 800 милиона щатски долара на година [5]), с които изгражда инфраструктура и мрежи от организации, познати под името “гражданско общество”, НПО и др. Впоследствие организациите от тази мрежа са или основни бенефициенти, или чрез съучастия определят как се разпределят средствата на USAID - почти 30 милиарда щатски долара на година.

 

България е много добър пример за това как работи тази финансова схема. Направена от авторите справка показва, че 92% от средствата, разпределени от българския клон на USAID (“Америка за България”) за периода 2009 - 2018 са дадени на организации, получили финансиране или вече работили по проекти с “Отворено общество”. Подобен подход организацията има и към фондове на други западни държави. Освен очевидната полза от безвъзмездното финансиране, така мрежата на “Отворено общество” получава и немалка политическа подкрепа от тези държави-донори.

 

Тази брилянтна схема е разтърсена с избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ през 2016 година и последвалия рязък обрат в политиката. На 23 май 2017 година Държавният департамент (принципал на USAID) практически премахва всяко финансиране за организации от ляво-либералния неомарксистки спектър [6]. Няколко месеца след това, на 17 октомври 2017 година, в отчаян опит да предотврати смут в редиците на своята структура от НПО [7] Джордж Сорос обявява, че е в процес на даряване на 18 милиарда щатски долара на Отворено Общество [8]. Звучи добре, но за глобалната мрежа от организации на Сорос дори и такава огромна сума е недостатъчна и може само за кратко да замести липсващото финансиране от страна на САЩ.

 

В допълнение към новия курс на Държавния департамент на САЩ администрацията на президента Тръмп не бездейства и в други направления. Така например, на 9 април 2019 година встъпва в длъжност новият президент на Световната банка, която е друг бастион на глобализацията. Дейвид Малпас е близък съюзник на президента Тръмп още от предизборната му кампания и очакванията са, че той е склонен да промени досегашната политика на банката в съзвучие с вижданията на президента. Един пореден удар по организациите, свързани с “Отворено общество”.

 

Сорос осъзнава какво се случва и в интервю за “Вашингтон пост” на 10 юни 2018 г. заявява, че “всичко, което можеше да се обърка се обърка” [9]. Публикуването на информация от доклада на прокурора Роберт Мюлер, оправдаващ напълно Доналд Тръмп по обвиненията за незаконни връзки с Русия прави положението още по-неприятно за ляво-либералните стратези, защото стана ясно, че Тръмп няма да може да бъде предсрочно отстранен от президентството и шансове за негов повторен мандат се увеличават [10].

 

 

В тази критична ситуация само мощно финансиране от икономически гигант може да гарантира оживяване на поглъщащата все повече и повече средства мрежа от организации около “Отворено общество”. Този икономически гигант може да бъде само и единствено ЕС.

 

И тук е мястото на Истанбулската конвенция. Присъединяването на ЕС към тази Конвенция ще доведе до задължение за финансиране и политическа подкрепа на НПО и медии, занимаващи се с права на жените и сексуалните малцинства директно от бюджета на ЕС (около 140 милиарда на година [11]), заобикаляйки структурите на националните държави [12]! Финансиране, което ще замести липсващото финансиране от САЩ и ще гарантира оживяването на неомарксистките НПО и медии. Предпоставките за това финансиране обаче трябва да се случат преди да бъдат определени параметрите на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 r. А тези параметри се определят сега.

 

С други думи ляво-либералните неомарксисти са изправени пред следните проблеми:

 

1. Ако искат да заместят отпадналото финансиране от САЩ с такова от ЕС, те трябва да го получат сега, или да чакат до 2027 година. А те не могат да чакат до 2027, защото без финансиране през 2027 година тях вече няма да ги има.

 

2. Поради липса на време за подготовка на нов международен договор, който да е приемлив за всички страни в ЕС и да наложи приоритети, гарантиращи нужното финансиране ИК се явява единствената опция на ляво-либералните структури.

 

3. Очаква се промяна на политическото представителство в новия ЕП, което далеч няма да е така благосклонно към манипулациите на неомарксистките мрежи.

 

Така създадената ситуация обяснява много добре защо ляво-либералните сили настояват на всяка цена тази Конвенция да бъде ратифицирана от ЕС сега! С други думи ляво-либералният неомарксистки социален експеримент заприлича все повече на политически и икономически балон, който се пука и неговите създатели със сетни сили се опитват да го спасят.

 

Защо е важно да знаем всичко това?

 

В разгара на последните политически скандали стана ясно, че практика като купуване на имоти на данъчна оценка е способна да съсипе политическата и административна кариера на хора от всички ешалони на властта. Какво биха направили всички тези хора, ако знаеха предварително какви биха били последствията от подобна “безобидна” сделка? Колко хора няма да получат желаните от тях назначения, защото всяка проверка на бъдещи кандидати за висши постове ще включва справка от Агенцията по вписвания?

 

В момента една идеология, изиграла решаваща роля в изграждането на част от днешния български политически и административен елит е вече в режим на финансов и политически банкрут. Не малко политици и магистрати са били съблазнени от възможността за бърза и успешна кариера, предлагана им от организации, свързани с “Отворено Общество”. Те едва ли са предполагали, че обвързването с определени властови мрежи може от предимство да се превърне в непреодолима пречка за тяхното кариерно израстване в бъдеще, когато на всяка връзки с “Отворено общество” ще се гледа като на потенциална търговия с влияние.

 

На 14 ноември 2017 година Найджъл Фараж, представител на Великобритания в ЕП иска в парламента да се създаде комисия за разследване на влиянието на “Отворено общество” сред европейския политически и административен елит [13]. Имайки предвид безотказния политически инстинкт на Фараж, предвидил много предстоящи политически събития (Брекзит, избирането на Доналд Тръмп и др.) можем да приемем, че такива разследвания ще има. Когато тези разследвания започнат и в България, много политици и магистрати ще осъзнаят, че на грантове, “безплатни” семинари, срещи, специализации и курсове в чужбина скоро ще се гледа не като на безобидно участие в събитие или проект, а като на търговия с влияние. Въпросът “какво дадохте в замяна?” ще е оръжието, с което ще бъдат атакувани много кариери.

 

А ние, българите, нагледали се на какви ли не исторически превратности за пореден път ще сме свидетели на пълен социално - политически обрат. 

 

________________

 

[1] Christine Revault d'Allonnes-Bonnefoy описана като “надежден съюзник” на фондация Отворено Общество в сборника Reliable allies in the European Parliament (2014 – 2019), Open Society European Policy Institute

 

[2] https://www.socialistsanddemocrats.eu/newsroom/last-chance-tackle-violence-against-women-european-elections-warn-sds

 

[3] https://youtu.be/veflfrs8opk?t=120

 

[4] https://dealbook.nytimes.com/2011/10/06/soros-loses-challenge-to-insider-trading-conviction/

 

[5] https://en.wikipedia.org/wiki/Open_Society_Foundations

 

[6] https://www.state.gov/secretary/remarks/2017/05/271051.htm

 

[7] https://www.wsj.com/articles/george-soros-transfers-18-billion-to-his-foundation-creating-an-instant-giant-1508252926?mod=mktw

 

[8] https://www.nytimes.com/2017/10/17/business/george-soros-open-society-foundations.html

 

[9] https://twitter.com/georgesoros/status/1005838891130195973?lang=en

 

[10] https://www.apnews.com/0bab63fd501b4100bfc06491c2061cc5

 

[11] http://ec.europa.eu/budget/graphs/revenue_expediture.html

 

[12] чл. 8 на ИК

 

[13] https://www.youtube.com/watch?v=PZLr0TtPjUc

 

 

Източник: urumov.bg

Заглавието е на "Гласове"

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Епохата на Путин

Епохата на Путин

Путин никога не се стреми да притисне противника в ъгъла, той винаги...

56 коментар/a

Спиноза на 09.04.2019 в 11:06
Една от непосредствените цели на ИК е увеличаване на приема на мигранти, чрез обявяването им за потиснати сексуални малцинства, крайната цел е ликвидиране на бялата европеидна раса, чрез смесването ѝ с тъмнокожи раси, например: ЕС отказа да обсъжда прием на истински бежанци от ЮАР - бури, бели християни, европеиди, които са наистина подложени на геноцид. Разрушаването на европейските общества и традиционното семейство са само средства, за подчинение и контрол на процеса.
Браво на авторите!!! на 09.04.2019 в 11:07
Интересно ще е да се направи паралено изследване на участниците и техните роднини в споделените апартаментни покупки и участниците в "...“безплатни” семинари, срещи, специализации и курсове в чужбина скоро ще се гледа не като на безобидно участие в събитие или проект...", дали ще се дублират имена?! Също така е интересно да се направи проверка на средния и нисш управленски персонал, който реално управлява администрацията на страната, из министерства и държавни комисии за участие и активност в "...“безплатни” семинари, срещи, специализации и курсове в чужбина скоро ще се гледа не като на безобидно участие в събитие или проект..."?!
Татяна Стоева на 09.04.2019 в 11:15
Авторите сигурни ли са, че т.н. ляво-либерални идейни течения могат да бъдат наречени неомарксистки? Защото позоваванията на Маркс в последно време се правят доста произволно и много често, невярно.
Господинов на 09.04.2019 в 11:34
Нетърпима банда пиявици са тези НПО. Помните ли как един убиец го направиха човек на годината? Край писна ни!
Херберт Маркузе на 09.04.2019 в 11:39
Да, съвременните леви-либерални течения са неомарксисти. Така например Красимир Кънев председател на БХК през 1986 г. защитава дисертация върху естетическата теория на Херберт Маркузе. Херберт Маркузе е смятан за един от отците на Новата левица и на неомарксистките студентски движения в Германия, Франция и САЩ, развили се през 60-те и 70-те години на ХХ век
Татяна Стоева на 09.04.2019 в 11:46
По повод позоваванията на Маркс и неговите идеи от пишещите днес анализатори и др., искам да разкажа една случка от далечната си младост, когато Маркс (по-точно някои части от научното му наследство) беше задължителна част от изпитните програми у нас, а и в тогавашния СССР. Заедно с колеги празнувахме края на изпитната сесия в един Ленинградски ресторант. Към компанията ни се присъединиха български задочници, работещи в Коми, които също празнуваха успешното приключване на някакъв изпит в икономическия институт. Бяха доста развеселени, както е подобаващо за такъв случай и охотно разказваха как са взели изпита. Бяха преписали пасажите от учебниците си с цитати на Ленин и Енгелс, но това, което ме впечатли и съм запомнила и до днес са респектът и страхопочитанието, с което си признаха, че Маркс не са се осмелили да препишат, "защото ще ги хванат веднага ". Даже тези простовати хорица, мислейки си, че могат да представят мислите на Ленин и Енгелс за свои, бяха почуствали (не смея да употребя думата "разбрали"), че до Маркс не бива да се докосват, че той няма как "да излезе от собствените им мисли" и опитът им да го "откраднат" веднага ще бъде разкрит и разобличен. И това беше станало, защото все пак бяха прочели няколко негови изречения от учебника си.
Велислав Райнов на 09.04.2019 в 11:46
Точен и неемоционален коментар. Очевидно левите сили в Европейския парламент искаха дебата около Истанбулската конвенция да се разгори точно преди изборите. Това е много лоша новина за ГЕРБ и водещия кандидат Мария Габриел. Това е единствената тема в модерната история на България в която 80% от населението бяха на едно и също мнение!
до Т. Стоева на 09.04.2019 в 11:52
От както е творил до сега идеите на Маркс са причинили смъртта на 100ци милони хора. Всеки път се намира някой който да твърди че до сега идеите на Маркс не са били разбрани правилно и той ще изгради системата такава каквато я вижда Маркс. Последно експеримента е правен във Венецуела, където хората умират от глад въпреки огромните природни богатства на страната!
"От както е творил до сега идеите на Маркс са причинили смъртта на 100ци милони хора." на 09.04.2019 в 11:59
Под покрова на Марксовите идеи ли е извършван в миналото и сега геноцида срещу туземното население от англо-саксите и братята им по колонизация Португалия, Испания, Италия, Франция, Белгия, Холандия, Гермяния в Африка, Азия, Австралия, Европа, Северна и Южна Америка? Числеността на българското племе за около 20-ина година бе намалена с 25-30%! За това кой е виновен Маркс или Путин или и двамата?
В създалата се антилиберална и противоджендърна обстановка особено в Източна Европа, ако... на 09.04.2019 в 12:04
...либерал-социалистът специалист по кариерно развитие и пръв другар на Истанбулската конвенция не бъде в листата за Евроизборите на БСП, то Столетницата ще е обречена на сериозен изборен успех!
Не се разпилявайте в марксистки спорове! на 09.04.2019 в 12:08
Днес "Гласове" поднесоха ценен анализ, затова нека всеки, който не е задължен с нищо на Сорос /респ. Америка за България и пр./, разпространява тази публикация сред близки, приятели и познати. Защото изборите за ЕП чукат на вратата.
До Татяна Стоева на 09.04.2019 в 12:14
Може би по-точният термин е марксисти ревизионисти, защото те променят класическото Марксово учение. За ляво-либерална е определяна Демократическата партия в САЩ. Подобна идеология изповядват повечето НПО-та в България, както и СДС и издънките му, независимо, че те се пишат за "автентична десница".
Виктор О на 09.04.2019 в 13:15
Време е да изберете лидер като мен.
Мдааа, на 09.04.2019 в 13:43
което ме подсеща - а и горното разследване косвено го доказва - че Виктор Орбан е постъпил извънредно далновидно като е отрязал Джордж Сорос от Унгария.
висок на 09.04.2019 в 13:45
За втори или трети път казвам поклон на Гласове. Браво и поклон за публикацията! Дано по-често се появяват подобни отрезвяващи статии. Прочетеното не е нищо ново за мен. Дори съветвам авторите да се заровят в начина на избор на GREVIO, бюджет и отчет???? А кои са стипендиантите на Отворено общество в БГ? Сещам се за Станишев, Милийончева....и сигурно 90% от евролистата на БСП! Посочете ми стипендиантите на Сорос в ГЕРБ

Напиши коментар