От примера на водещата демокрация САЩ виждаме, че управляващите днес спокойно могат и да живеят в желирана капсула, изолирани от реалността. Така може да си живурка занапред и Борисов. Голяма част от речта на Тръмп пред Конгреса за състоянието на съюза миналата седмица бе чиста фантастика. Той бе довел в залата назначения от него узурпатор-„президент“ на Венецуела, който междувременно бе позорно изгонен в родината си и от предедателското място на парламента. И се обръщаше към него с „господин президент“. Разбира се, с това шоу му нанесе нова вреда в очите на 80% от венецуелците и латиноамериканците. Това, че влиянието на САЩ по света все повече ще добива характера на in partibus infidelium (фиктивно назначавани от Рим епископи „в страните на неверните“, дето няма католици), трябва най-сeтне да се осъзнае и у нас. Каква нелепост бе например обявяването от Държавния департамент за „корумпиран“ на български съдия, чиято доказана „вина“ е разрешаването на обвинен за „руски шпионин“, но неосъден българин да отиде в Москва да получи награда. Поради вихрещите се във Вашингтон междупартийна война, параноя и административен хаос, идещите оттам противоречиви „директиви“ до регионалните имперски наместници в европейските „съюзници“ ще се замитат под килима. Страх лозе пази. Изпълняването на указания от грешното крило на Белия дом или Конгреса изяде главата на Порошенко, сега е на път да изяде и на Зеленски. От Вашингтон сигурно никога няма да дойде указание „свалете Борисов“, пък и да стане чудо да дойде, ще трябва местен деец със здрави нерви да го приведе в изпълнение – както Младенов, Джуров и Георги Атанасов приведоха в изпълнение евентуалното косвено указание на Горбачов за Тодор Живков в 1989 г. България не е приоритет на САЩ като Украйна (Вики Нуланд: „искаме за премиер Яц!“) и не попада под доктрината Монро като Венецуела.

 

 

След последната размяна на любезности между Борисов, с помощта на главния прокурор, който той „сам си избра“, и президента Радев е очевидно, че в България има двувластие. 

 

И то датира поне от началото на 2018 г., ако не и от края на 2016 г. 

 

Има не се знае как избран премиер, затънал до уши в скандали за корупция и други престъпления по служба, некадърност, национално предателство – обект на гнева, омразата, презрението на над 80% от българите. 

 

Има и всенародно избран президент с народна подкрепа, стигаща 90%. Следователно? 

 

Двамата, официално снели доверие един в друг, са в обявена война. Един ще бъде победен, един ще бъде повален... какво е съотношението на силите? Герберски сайт, безразсъдно отворил гласуване във Фейсбук, дето не могат да манипулират, даде 81% срещу 19% в полза на Радев, все пак ласкателно за Борисов. Друга независима анкета показа 89% срещу 11% за президента. Да, привържениците на Борисов са все още величина, отлична от нула, дори опитват да се шегуват с помощта на фотошоп... но шегите им звучат някак по агнешки пред Гергьовден. Време е да бъде нанесен ударът на милосърдието. 

 

„Двувластие“ (рус. „двоевластие“) е термин, известен ни от руската история през 1917 г. От март до юли, вследствие февруарската революция и свалянето на монархията, там се установяват две успоредни революционни власти – на Временното правителство и свързаните с него местни управи и съсловно-професионални оранизации, и на Съветите на работническите и селските депутати, спонтанно възникнали органи на народното самоуправление начело с Петроградския съвет и Всеруския централен изпълнителен комитет (ВЦИК). 

 

Двувластието в Русия подължава до юли 1917 г., когато Съветите, още доминирани от есерите и меншевиките (руски съответствия на нашите леви земеделци и широки социалисти) отстъпват цялата власт на Временното правителство. След това Октомврийската революция взима реванш и издига лозунга „Цялата власт на Съветите“, които обаче вече се доминират от болшевиките (като нашите тесни социалисти) и сваля Временното правителство. 

 

Нашето двувластие продължава много по-дълго, но и българите не са въоръжени и научени да се бият като руските войнишки маси през 1917 г. Макар да не са много по-сити и здрави от тях! 

 

При нас няма шанс Борисов да отстъпи доброволно властта. Премиерът вече няма път за доброволно отстъпление, който води встрани от затвора (или гробищата, по Емил Боев). Той най-добре знае какво е дробил и дали има за него приемлив пазарлък, за което може би сега експериментира с Черепа. Твърде дълго се заседя, твърде много зулуми направи. Когато обяснявахме на „протестуиращите“ от жълтите павета от лятото на 2013 г., те още не разбираха. 

 

Неприемливостта на президент като Радев за Борисов бе ясна от издигането на кандидатурата му през август 2016 г. от Корнелия Нинова. Борисов и ГЕРБ не могат да виреят редом с фигура като него нито минута. Могат, но с удобна безгръбначна креатура като Плевнелиев. 

 

Как например един председател на НС или вицепремиер от ГЕРБ да се явят на „обсъждане на изборния процес“ при Радев? Какво да обсъждат с него? Как да загубят следващите избори ли? В началото на изявлението си за медиите от петък президентът призна, че „управляващите в своите самопризнания днес казват, че от три години водят такава война, откакто съм станал президент“. Какво казва Борисов няма никакво значение, при него делата се гледат, звукът на телевизора се изключва. 

 

Нетърпимостта на Радев към Борисов обаче извървя дълъг път – от беззъбото му назначаване на Герджиков за служебен премиер в 2017 г., през триумфа на величественото народно честване на Шипка на 3 март 2018 г., „новите Боянски ливади“ на отчетната пресконференция в началото на 2019 г., та до официалното сваляне на президентското доверие от СИК-премиера в началото на миналата седмица. 

 

Преди близо две години написах, че Радев е длъжен незабавно да свали доверието си от Борисов и да предизвика с всички законни средства оставката му. Първата част на пожеланието ми бе изпълнена. 

 

Поводът бе противозаконният демарш на странната персона с каскет, пръкнала се от някое мазе от 90-те години, която все пак Радев неотдавна остави да заеме поста, приемайки за даденост свише неадекватността на ВСС. 

 

А не някакво качествено изменение във физическата нетърпимост на герберския режим за огромното мнозинство българи. Липсата на вода поради некадърност и корупция на властта не е новост по нашите земи, нито мръсният въздух. Така си беше и в 1984-1989 г., пък и след това. България от много години се тресе от всекидневни скандали и протести и по всевъзможни други поводи, често и неизвестни на по-широката общественост. 

 

Все пак нарасналата решимост на Радев за твърдо действие, нетърпимостта му към герберските провокации е достойна за адмирации. Тъй като само той е истинска опозиция и коректив на режима, от него трябва да дойде лидерството в съпротивата. 

 

Как вижда президентът събарянето на режима Борисов? Свалянето на доверие от страна на Желев предизика падането на първия кабинет на СДС. Свалянето на доверие от Плевнелиев плюс уличните протести предизвикаха оставката на Орешарски. Но сваляне на доверие от Борисов? „Той не ни е избирал!“ – каза премиерът. По-точно – Борисов не управлява с доверие. 

 

В говоренето на разобличаващи истини за режима на Борисов със сдържан аналитичен тон президентът също вече няма много останали резерви. Как да предизвика оставката му? 

 

В петък Радев каза, че „[и]мпийчмънтът няма да напълни язовирите или хладилниците на хората, нито ще вдигне пенсиите, най-много да напълни площадите и да доведе до окончателен крах на управлението.“ 

 

Да, някакво поредно дебилно противозаконно действие на Борисов и правосъдните му бухалки срещу президента би имало ефект за напълване на площадите. Но те можеха да се напълнят и при предишния противозаконен прокурорски демарш – народният гняв не бе малък. Явно обаче президентът не желаеше протести и шум във връзка със случая, свързан и със семейството му. 

 

Друго щеше да е, ако го обвиняха в държавна измяна за мекота към руския враг – това обаче можеше да предизвика и масови протести срещу свещените крави НАТО и, пази Боже, САЩ, които да бъдат вписани на сметката на „Дондуков“ 2. 

 

Освен това спонтанното напълване на площадите за ден-два, само по себе си, макар да свидетелства за окончателния крах на режима, впрочем факт от много години, според мене вече няма потенциал да повлече автоматично оставката на Борисов като в незабравимата и опияняваща пролет на 2013 г. 

 

Лошото е, че заедно с решимостта на Радев укрепна и волята за власт, т.е. отчаянието на Борисов. Той знае, това ще му е последната оставка и... после останалото, писано по-горе. Ще се стиска за креслото със сетни сили – ще игнорира отделните спонтанни протести, ще харчи нови заети милиарди, ще „посредничи“ между Путин, Тръмп и Ердоган, ще „оправя“ Западните Балкани, ще разменя шегички на есперанто с Иванка Тръмп в Давос. 

 

От примера на водещата демокрация САЩ виждаме, че управляващите днес спокойно могат и да живеят в желирана капсула, изолирани от реалността. Така може да си живурка занапред и Борисов. Голяма част от речта на Тръмп пред Конгреса за състоянието на съюза миналата седмица бе чиста фантастика. Той бе довел в залата назначения от него узурпатор-„президент“ на Венецуела, който междувременно бе позорно изгонен в родината си и от предедателското място на парламента. И се обръщаше към него с „господин президент“. Разбира се, с това шоу му нанесе нова вреда в очите на 80% от венецуелците и латиноамериканците. 

 

Това, че влиянието на САЩ по света все повече ще добива характера на in partibus infidelium (фиктивно назначавани от Рим епископи „в страните на неверните“, дето няма католици), трябва най-сeтне да се осъзнае и у нас. Каква нелепост бе например обявяването от Държавния департамент за „корумпиран“ на български съдия, чиято доказана „вина“ е разрешаването на обвинен за „руски шпионин“, но неосъден българин да отиде в Москва да получи награда. 

 

Поради вихрещите се във Вашингтон междупартийна война, параноя и административен хаос, идещите оттам противоречиви „директиви“ до регионалните имперски наместници в европейските „съюзници“ ще се замитат под килима. Страх лозе пази. Изпълняването на указания от грешното крило на Белия дом или Конгреса изяде главата на Порошенко, сега е на път да изяде и на Зеленски. 

 

От Вашингтон сигурно никога няма да дойде указание „свалете Борисов“, пък и да стане чудо да дойде, ще трябва местен деец със здрави нерви да го приведе в изпълнение – както Младенов, Джуров и Георги Атанасов приведоха в изпълнение евентуалното косвено указание на Горбачов за Тодор Живков в 1989 г. България не е приоритет на САЩ като Украйна (Вики Нуланд: „искаме за премиер Яц!“) и не попада под доктрината Монро като Венецуела. 

 

От само себе си е ясно, че парламентарните избори и вотове на недоверие у нас са метод за увековечаване режима на ГЕРБ, съдебната власт е мафиотска бухалка на ГЕРБ, бизнесът и медиите с малки изключения се контролират от ГЕРБ. Това е всенародната партия-държава, но останала без народ. 

 

Как тогава да се материализира 90-процентното одобрение на президента и 80-процентното неодобрение на режима Борисов? 

 

Само по революционен път! 

 

Революциите са локомотивите на историята, учи Маркс. 

 

По-нататък Маркс пише, че насилието е акушерка на старото общество, когато то е бременно с ново. В нашия случай необходимото насилие ще е къде по-ограничено например от това на жълтите жилетки, които вече 16-ти месец всяка събота громят и горят Париж. Дори няма да е нужно да се троши паважът и се хвърлят камъни по автобуса на герберските депутати. 

 

В България отдавна е налице революционна ситуация. По определението на Ленин то значи, че върховете вече не могат, а низините вече не искат да живеят по старому. Върховете са в паника, хвърлят свои на вълците, късат опашки. Изнервени са, вършат противозаконни щуротии. 

 

Засилва се и активността на масите, засега главно орална – и заради тежкия им живот, и заради щуротиите на върховете, както видяхме наскоро в изблика на народен гняв по повод противозаконната акция на частната прокуратура на Борисов срещу Радев. 

 

В революционна ситуация властта се търкаля на улицата. 

 

В България обаче няма изявен субективен фактор на революцията – партия или друга обществена сила, да оглави народното недоволство. 

 

Но има избран по безапелационен начин от над два милиона българи при рекордно висока изборна активност и при силно противодействие от изборната криминална машина на ГЕРБ президент – единствената легитимна институция на властта.  

 

Още от първия момент, щом стана ясна победата на Радев, ГЕРБ изпаднаха в паника, че като „опозиционен“ президент ще клати кабинета и ще даде в подходящ момент сигнал за въстание срещу Борисов. Както постъпи през юни 2013 г. Плевнелиев като опозиционен президент, получил нареждане от опозиционната ГЕРБ да даде сигнал за готвения преврат срещу Орешарски, като свали доверието си от кабинета. 

 

Е, това беше основателен страх – и моментът той да се оправдае отдавна настъпи. Поне от две години. 

 

Президентът трябва да оглави революцията – да апелира към масите, да ги застави да се раздвижат и да го принудят да направи това, което сам би искал да направи. Трябва да изиграе ролята на народен организатор отгоре при липсата на организационни структури отдолу. Трябва да приложи хитростта на разума. 

 

Протестите в идеалния случай трябва да бъдат всекидневни и да развият богати и ефективни съвременни форми. Българските студенти и гимназисти да научат поне имената на Джери Рубин и Сол Алински. При подходяща идейна атмосфера днешните идейно объркани, но честни, прекрасни млади хора, вкл. и тези, някога обитавали жълтите павета от грешната им страна, бързо могат да се преквалифицират в новата роля. Сега пак ще могат да протестират срещу Пеевски. И срещу Доган. И срещу Гешев. Много от тогавашните им атрибути могат пак да влязат в употреба, ако ги пазят. И чичко Фейсбук няма да им се разсърди – зер не става дума за комунистическа революция, а за „революция на достойството“ – или просто антикриминална, антимутренска революция. 

 

Време е също президентът да остави благородническата мантия а ла Петко Каравелов („В моята страна подобни работи не стават!“) и да „посъветва“ – разбира се, насаме, а той умее да общува отблизо, говори добър английски, сигурно и руски – колегите си от ЕС, САЩ, Русия и други относно криминалния, мутренски характер на режима Борисов. Да посъветва и подходящите  международни медии. Какво общо има хилядолетната европейска страна България с организирана престъпна група мутри, работеща по стахановски от 11 години за затриването й от картата? 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

57 коментар/a

реалполитик на 10.02.2020 в 13:43
Преди време английската посланичка каза, че работят много добре с Гешев. Оня ден когато попита журналиста как е времето в Москва, той също изломоти нещо за партньорските служби и ценностите. Сещайте се защо бяха казани тия неща. А на президента правилно му казаха, че е важен колкото мюфтията. Т.е. който държи парите, службите, мафията, големите предприятия И е назначен отвън, той ще управлява.
обективен на 10.02.2020 в 13:57
С интерес чета материалите на Хаджийски, независимо дали съм съгласен или не с някои от постановките му. В този материал обаче има една фрапираща неточност и се надявам да е по-скоро недоглеждане, а не съзнателно усещане на автора. Става въпрос до оставката на Орешарски. Тук се споменава, че тя е резултат от свалянето на доверие от страна на Плевнелиев и "уличните протести". Първо - Плевнелиев нямаше капацитет да сваля доверие от никога, тъй като не се ползваше с доверието на собствената си съпруга. Да не говорим за машинациите, с които бе избран и колко комично-неадекватна фигура бе в напъните си да изпълнява инструкциите на своите западни кукловоди. Да не споменавам скандалите, в които бе забъркан - имотите му на Халкидики, срещата с шефа на ЕВН в Австрия и т.н. Т.нар. протести на Х.У.И.та спихнаха още когато застудя през есента на 2013г., изродиха се в незаконни окупации от шепа скандалджии на университети и гротескни пърформанси. Правителството на Орешарски падна след старта на Южен поток в условията на започналата остра конфронтация на Запада с Русия. Всеки може да си припомни хронологията: пристигането на тримата сенатори воглаве с ястреба Маккейн, когато в тяхно присъствие пребледнелият Орешарски оповести спирането на проекта /какво са го заплашвали, те си знаят/, кафето в Кърджали между Местан и Борисов. Резултатите на евроизборите бяха просто повод да се официализира /полу/ тайната договорка между ГЕРБ и ДПС и да бъде оттеглена подкрепата от последното спрямо Орешарски. Едва след това бе подадена съвсем естествено и оставката на кабинета, работите по проекта окончателно преустановени от министър Щонов от служебното правителство на Плевнелиев /разбирай и Борисов/, а България се запъти към новия си статут на окончателно окупирана територия и фронтова зона.
Консерватизмът фарисейският квас на 10.02.2020 в 14:47
САЩ са звярът 666, новата римска империя. Пилат е като посланникът на САЩ в колонията.
модерно робовладелство на 10.02.2020 в 16:11
Българският народ ще излезе на революция едва когато му бръкнат дълбоко в джоба с въвеждането на еврото - т.е. когато се събуди от прелестния сън, който все още го привързваше към мнимите надежди и празни очаквания, че като го приемат в някакъв си измислен и все по-скапващ се елитен "клуб на баламите", нещата ще тръгнат по мед и масло. Виждащите надалеч и знаещите отдавна предупреждаваха, че нищо подобно няма да се случи. Народите в страните, чиито референдуми отхвърлиха еврозоната и Лисабонския договор, си казаха мъдрата дума - НЕ! Разбира се, въпросните референдуми бяха игнорирани от бюрократичната върхушка назначенци в евроколхоза. На нас искат да ни натресат експеримента без всякакво допитване, както Истанбулската конфекция, предвид липсата (все още) на широка и просветителска медийна кампания в неказионните медии, предупреждаваща за опасността. Другото, което ще изкара хората на улицата, е очертаващото се поскъпване на газа, тока и водата. Газът ще поскъпне със 100%, за да удовлетворяваме американските мераци да им купуваме втечнения газ. Токът ще поскъпне с 50%, за да компенсираме неработещи вец-ове заради водната криза и за да плащаме американското гориво на "Козродуй". Водата ще поскъпне като свинското, защото е дефицитна или изобщо я няма. Просто ей така революциите не стават, даже и да има рационални и всякакви други предпоставки за това, които даже можем да си наричаме революционна ситуация- например властта на ГЕРБ е нелегитимна, защото е избрана с прекалено малък процент от имащите право на глас, а хората с основание не ходят да гласуват, знаейки, че партиите до една са партии на статуквото. Сиреч, за революция ще се наложи да изчакаме - за съжаление, докато не опре ножът до кокала, в България никой не се събужда и нищо не се размърдва. А опре ли - започва да важи поговорката: като се обърне колата, пътища много...
Не става на 10.02.2020 в 16:19
Авторът или не живее в България или не познава българите, за да говори за революция...Наивно е доста да си мислиш , че българите ще си оставят рахата да оправят някакви си там обществени работи. Виж келепир ец ако има.. Двама ще излязат да правят революция, третият ще е предател.
Е, и ние знаем нещо на 10.02.2020 в 17:03
Извън "конспиративните" теории тук, властта в България наистина се търкаля по улицата! Не се е появил този/тези, който да я вземе! Ако, когато, се пръкне ново гражданско обединение, което да каже на народа какво е демокрация, как ще се пребори за нея и ще я спазва, водачите на Герб, БСП, ДПС и ОП ще гледат затвора отвътре! Дълго! А, дали ще е Радев, Трифонов или друг, ще видим! Предстои!
Санчо на 10.02.2020 в 17:58
Този Хаджийски голям наивник бе! Баце и Гешев ще одрусат Радев като зряла мушмула. Баце президент, Горанов премиер! Следващият корумпиран ще е я някой катаджия, я някой митничар. А да чакаш европейските мошеници да свалят Баце значи живееш не в Америка ами на Марс.
Като гнили круши на 10.02.2020 в 18:09
Не ми изглежда честно да се внушава на президента да оглавява каквато и да е революция срещу гербестаците. Президентската институция няма ресурс да такова нещо. Властта на гербестаците е прогнила,но дали не е прогнила и по-голямата част от сегашното българско общество? Според мен читавите хора са малцинство,а мнозинство са парвенютата,еснафите,филистерите,далавераджиите,кокошкарите и Андрешковците. Буда наистина има път или към затвора,или към ешафода. Ще го предаде най-близкото му обкръжение ,а ще го турнат на заколение досегашните му господари,така както се отървават от африканските и латиноамериканските диктатори,когато си избършат задните части с тях. По-добре е гърбунгелите да се оставят да си изсърбат лайната,които насраха и тогава да капнат като гнили круши.
На мястото на Чичо Фичо на 10.02.2020 в 19:34
първо щях да вдигна революция в Съединените щати и да дам властта в ръцете на работниците и краварите, както го направи Ленин, а после да ги завра в комуналки и да ги накарам да работят срещу купони за храна, а от краварите ще им прибирам всичкото жито, царевица и крави по списък. После ще обединя краварите в колхози, а който се дърпа, ще го пратя в Аляска, да сече дърва. Холивуд ще се специализира в революционни филми и музийални комедии на колхозна тематика. Нататък е ясно, повтаряме историята като фарс, докато ни писне.
Kubis на 10.02.2020 в 20:15
Незнам защо, но изпитвам някакво неопределено съчувствие към Борисов независимо от многото злини които сътвори на Родината ми. Мисля, че той вижда това, но не го осъзнава, той не е способен да мисли, да оценява и анализира. Може би ако го помолим, Бойко иди си докато все още можеш, ще ни отървеш, ще отървеш и кожата си ако заминеш в ЮАР при Весето Меджидиева. А тук повече от 80% от хората включително и от ГЕРБ те мразят. Разбира се ако потиснеш егото си, иначе държавата се разпада и за теб няма да последва нищо добро.
ха-ха на 10.02.2020 в 20:22
до 19 34 Ти се майтапиш но това ще ги очовечи и вече няма се имат за номер едно Само си изпуснал най важното -онези не знаят война Няколко бомби и загуба на 20 милиона разрушени градове глад и мизерия да изпитат - и тогава могат да дават акъл и да седнем като равни.
горчивата истина за засилването ни към т.нар. чакалня на еврозоната на 10.02.2020 в 20:34
Българино, мизерията предстои, ако го допуснеш (интервю с експерт): http://www.budnaera.com/2007-01/2007-05-08_07.html
Helleborus на 10.02.2020 в 20:35
Според мен това е една типична статия на обвързан журналист. Тя не касае пряко нищо от онова, което хората усещат като проблеми в ежедневието си, а се занимава с желанията на определени политически групи да овладеят властта, със съответните опорни точки. Може би това е техния оптимален обем, който е измислен по тази тема, а всеки, който се е потрудил, очаква трудът му да бъде оценен, така че браво. Колкото до това колко хора Радев може да привлече, Радев е за сега медиен образ. Като човек, който не е познат с това да е управлявал нещо в политиката, освен самия себе си, той няма да привлече последователи заради своята работа. Би могъл да събере хората, които все още не са разбрали колко много зависи от тях самите и колко по-малко от държавата и които имат прекомерни, нереалистични очаквания за добър живот, какъвто едва ли е имало изобщо някое поколение някога в България. Защото всяко поколение има своите борби, в които или се бори наистина мъжки (викайки неволята) или вика по площадите и прави революции, с утопичните си желания за спокоен и охолен живот, който се спуска отгоре. Жалкото за президента е, че подмамва хората към второто. Защото това жарко опозиционно говорене можеше да е и креативно, (както се надявахме отначало), ако не беше замислено изцяло като атака.
искам на 10.02.2020 в 20:49
Искам да спрат еврофондовете, да въведат еврото, да намалят пенсиите, да купим още 8 самолета, да спрем "Балкански поток", да ни осъдят руснаците за неустойки, да ни спрат газа и …..да се събуди тоя малоумен народ от дълбокия сън, който е заспал за да хване най накрая СОПАТА.
Лазар Кузев на 10.02.2020 в 21:49
"От само себе си е ясно, че парламентарните избори и вотове на недоверие у нас са метод за увековечаване режима на ГЕРБ, съдебната власт е мафиотска бухалка на ГЕРБ, бизнесът и медиите с малки изключения се контролират от ГЕРБ. Това е всенародната партия-държава, но останала без народ." 1. Само този текст на автора би бил защитим с достатъчно основание, и то, ако се уточни, че под фразата "останал без народ" се има предвид - останал без малката част от населението на РБ, която притежава поне някакъв минимум от способност за съждение.Напротив, ПОВЕДЕНИЕТО на мнозинството от населението в България показва, че си заслужава това управление. 2.Че болшевиките били като нашите "тесни социалисти" е напълно НЕВЕРНО. Нашите "тесни социалисти" са като руските меншевики - разбиращи поне основополагащото в марксовите възгледи, нямащи нищо общо с малоумния азиатски волунтаризъм на Ленин, Троцки и Сталин. 3.Никаква революционна ситуация няма в България /виж т.1/ - това е някакъв юношески блян на автора 4. Дори и да се достигне до преминаване точката на търпение на дебилизираното българско население, то това би станало само и единствено, ако физическото му оцеляване бъде ПРЯКО застрашено, а в ТОВА отношение, поведението на президента /което одобрявам, защото е справедлививо!/ е напълно ирелевантно. Единственото, което президента може да прави, е да бъде главен ГОВОРИТЕЛ на републиката.От тук си направете извода, що за конституция може да бъде тази, при която единственият човек - институция, който е избран ПРЯКО с народен вот може да бъде само главен говорител на републиката, а всякакъв сорт интелектуални инвалиди, келеши и дегенерати могат да имат РЕАЛНА власт. 5.България е с население, ПРЕБИВАВАЩО В СТРАНАТА, не повече от 6000000 души, от които поне 800000 са цигани, приблизително толкова /800000/ са турци, малко под 1000000 са непълнолетни, 2200000 са пенсионери и около 300000 извън бройката на пенсионерите са психо - соматично инвалидизирани. 6.Добавете към това разрухата на индустрията и селското стопанство, добавете и бедността на природни ресурси/особено - на енергоносители/. 7.ДОБАВЕТЕ И ПЪЛНАТА ПРОФАНАЦИЯ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА ВСИЧКИ НИВА СЪС ВСИЧКИ ЗАЛОЖЕНИ МИНИ ВСЛЕДСТВИЕ НА ТОВА. 8.ДОБАВЕТЕ И ФАКТИЧЕСКИЯ Й КОЛОНИАЛЕН СТАТУТ. А сега си помислете, какво би наследила една следваща власт, освен - гной и гмеж залята с PR глазировка.Които и да са те - не ги облазявам, защото падналите от власт гробаджии/ като едни истински съвременни болшевикоиди!/ непременно ще постъпят като онзи пияница, който повърнал върху един пътник в автобуса, и, когато последният реагирал възмутен, то пияницата му отвърнал гордо: Ти ли ще говориш с мен бе, виж се на какво приличаш!

Напиши коментар