- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 237
- 38
Не е чак толкова важно колко точно надаваха мощен глух ропот и викаха „Оставка” и „Убийци” при споменаването само на главните участници в правителството и в Народното събрание, и особено силно – при съобщаването на главния гербаджия; любителските записи свидетелстват неоспоримо – много бяха, страшно много.
.jpg)
Официалните средства за масово осведомяване не показаха как огромното множество, което на тоя Трети март бе на Шипка, мощно освирка представителите на централната власт и също толкова мощно приветства всяко споменаване на Русия; кадър от любителски видеозапис
И цялото това множество също толкова мощно приветства всяко споменаване на Русия. (Видеосвидетелство: http://www.bnews.bg/article-149460) Изглежда хулителите на освободителката ни небрежно си вършат работата; преклонението на народа ни пред самопожертвувателния принос на Русия и на руския народ за освобождението на България е все тъй неизменно, както и преди 138 години. Впрочем тия хулители точно сега – кой знае защо, станаха особено много и особено дейни в разните исторически и псевдоисторически форуми; не ми изглежда случайно всичко това.
Само две седмици по-рано множеството, събрано около свещения за всеки българин паметник на Васил Левски в София, със същия глух ропот, примесен с мощни освирквания и цветисти епитети, посрещна и опитd на обитателя на „Дондуков” 2 да прочете от смачкано листче поредната безсмислица, написана му от някой услужлив референт. Не е зле да се върнем и още малко назад – през 2013 г. събраното на Шипка множество демонстративно загърби представителите на властта, докато те четяха речите си.
Не, наистина не бива да се мисли, че всичко това е случайно. Търпеливият ни народ е на края на силите си. Бедността и разрухата завладяват България с бясна скорост на фона на неспирно престъпно безхаберие на властта; нещо повече, засилва се убеждението, че точно тая власт няма друга цел, освен ограбването на страната.
И е добре да се знае: горните примери нямат нищо общо с добре платените „протести” от по-миналата година, които превърнаха „протест” в мръсна дума; вече добре е известно кой и защо хвърляше значителни суми за тях, не е сега времето да се спираме на това. Спонтанното недоволство, което напоследък избухва навсякъде, където се появи кой да е представител на режима в София, наистина не е случайно, то е проява на крайна невъзможност да бъде търпяна некадърността и крадливостта на една управляваща ни престъпна камарила, която усърдно води България към пропаст.
Страшно е да се наблюдава агонията на многовековната ни държавност; хаосът, безотговорността на властта, нищонеправенето и откровеното ограбване на страната достигнаха немислими размери, те вече довеждат и до агонията на сегашните ни властници. Други такива дребни, жалки, случайни и невежи, но нагли и алчни управници никога в историята ни не е имало май. И друг път се е случвало тук да твърдим уверено, че такава – разорена и обезверена, е България само още веднъж в цялата ни 1335-годишна история; през последните десетилетия на ХІV в., непосредствено преди завладяването ни от варварските османски орди.
* * *
Успоредици
.jpg)
Средновековието не е твърде лицеприятно за съвремието ни. Сцените на жестокост, макар и не твърде често, са сред любимите развлечения на обитателите на големите средновековни балкански градове. Горе: Наказания, приложени към араби, пленени от византийския флот начело с патрикия Никита Оорифа при царуването на император Василий І (867–886). Долу: Ослепяването на Лъв Фока заради организирането на заговор срещу император Роман І Лакапин (920–944). Рисунки на листове 98 и 126 в Украсения препис на „История” на Йоан Скилица, ХІІ/ ХІІІ в., Национална библиотека –Мадрид
Народното недоволство на Балканите през Средните векове понякога прераства в саморазправа с владетелите; когато търпението от беззаконията, недоимъка и несправедливите властнически решения свърши. Тогава балканските народи се надигат отначало с глух ропот и ако той не бъде чут от владетелите, недоволството се излива в бунт – необузданата и неосъзната винаги жестокост на потиснатите изглежда страшна дори когато днес само четем за нея; примери има достатъчно. Сега тук само показваме примерно (вж. горното Изображение) как изглежда разправата с други човешки същества в Средните векове; ще се върнем с подробностите следващата неделя.
(следва)
