За България отминалата година безспорно бе година на протестите. Спорен е въпросът за резултатите от тях. За разлика от преобладаващата еуфория в коментарите и оптимистичното наблюдение, че страната ни най-после се събужда, мисля, че през 2013-а се разделихме с още една илюзия. Илюзията, че политическата класа е основният виновник за катастрофиралата държава. Че освен политиците, осветени на сцената, има някакво мълчаливо непредставено мнозинство, което подло и целенасочено бива държано далеч от управлението и чието търпение започва да се изчерпва. Заблудата, че на добрите най-после ще им писне и веднъж завинаги ще изгонят лошите. Че качеството продължава да бъде мачкано от количеството и т.н. Протестите през отминалата година показаха, че хората, излезли на улицата, са точно толкова неадекватни, безпомощни и объркани, колкото и политиците, срещу които протестираха. Не че е новина, но стана безпощадно ясно, че в България няма елит, нито общност. Новина е единствено огромният размер на интелектуалната катастрофа, която ни е сполетяла.
2013-а: година на идейната безпътица и интелектуалната катастрофа

В това отношение 2013 г. бе триумф на глупостта, а протестите – най-неадекватната масова социална проява (като не броим изборите) на българите в последните 24 години. Като казвам неадекватна, имам предвид всичко – начина, по който се протестираше: в извънработно време, в събота или неделя и пред празни сгради; посланията на плакатите „Червени боклуци”, „Мразя ви безплатно”, думите на говорителите: „Повече така не може” „За нов морал в политиката”; обърканите им и непостигнати цели, както и крайния резултат. Като теглим чертата в края на годината, ще видим, че

свирките, крясъците, патосът и големите думи не промениха нищо.

Нещо повече, както вече казах, затвърдиха убеждението, че внезапна и убедителна в положителна посока промяна не може да има, защото няма хора, които да я осъществят. България ще продължи да крета бавно и посредствено по своя исторически път, което все пак е по-добре от патологичното и налудничаво щуране след „спасители” от типа на Бойко Борисов. Разбира се, протестите, белязали българската година, бяха различни по своята природа и своя характер. Неадекватността бе единственото, което ги обединяваше. Протестът от февруари беше масов – вдигнаха се стотици хиляди хора от цялата страна. Неговата природа и неговият облик бяха по-скоро пролетарски и от мъжки род. Глух ропот на бачкатор срещу непосилните сметки, прераснал в плах опит за революция, която така и не се състоя, защото диктаторът се оказа по-хитър, а народът по-прост, отколкото се очакваше.

За разлика от февруарските

летните протести не бяха масови и приличаха по-скоро на софийска лигня, а не на всенароден бунт.

По природа и форма те бяха женски и хистерични. Техният характер бе на невротична жена, която не знае какво иска, но го иска веднага, която реагира свръхемоционално по дребни и незначителни поводи и която непрекъснато подменя реалността, защото вследствие на хистерията е загубила зрението си. В някакъв смисъл това не бяха протести, а експресивни неврози, които ескалираха на определени периоди, добре направлявани от експерти по пиар и политици в сянка. Интересното е, че колкото по-малко хора излизаха на улицата, толкова по-истерични ставаха уличните им прояви и медийното им отразяване. 

Февруарските протести нямаха ярко изразен политически характер. Те не бяха срещу управлението на Борисов, а срещу високите сметки за ток. Плакатите срещу ГЕРБ и злополучния премиер бяха рядкост, политическата острота, която би била най-естествена в случая, бе непрекъснато притъпявана, а политическите искания – размивани. Много добре си спомням този дефицит – въпреки огромните безобразия на тогавашното правителство протестите го щадяха и бяха насочени по-скоро срещу политическата класа като цяло, което свърши идеална работа на конкретните виновници от гербаджийското управление.

Бойко Борисов умело се възползва от този нефокусиран гняв

и сам се оттегли от властта, за да запази шансовете си за втори мандат. Не го свалиха протестите, той сам се оттегли, за да се върне на бял кон, което почти се случи. Само три месеца след като подаде оставка уж заради народния гняв, Борисов спечели парламентарните избори – прецедент в новата ни история. Този политически абсурд е един от основните ми аргументи да нарека февруарските протести неадекватни. Другият конкретен политически резултат, който постигнаха, бе политическото възкресение на Волен Сидеров, който от сигурен губещ се превърна едва ли не в най-големия печеливш на предсрочните избори през май. 

При летните протести се случи точно обратното – те бяха силно политизирани и с конкретно искане за оставка на кабинета на Пламен Орешарски, който имаше най-малка историческа вина за последните четири години на всеобща деградация. Само десет дни след като бе гласуван в Народното събрание, кабинетът на БСП и ДПС бе обявен от протестиращите за най-престъпното управление в историята на прехода. 

Те пощадиха сикаджийското управление на ГЕРБ,

а единственият политически резултат (освен оставката на Делян Пеевски), който постигнаха, бе запазването за известно време на целостта на парламентарната група на Бойко Борисов, както и вероятността той да се върне на власт. Това бе основната движеща, макар и не публично призната сила на този протест. Не гражданската енергия, която се привижда на някои, а вероятността правителството на БСП и ДПС да падне, а Борисов и ГЕРБ да се върнат на власт и да управляват с отломките от Синята коалиция поддържаше надеждата на протестиращите и техния нестихващ хъс за реванш. Лицемерието им бе разобличено както от присъствието на гербаджийски министри на техните прояви, така и от отношението им към Росен Плевнелиев.

И до днес протестиращите твърдят, че трябва да има нови избори заради избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

Същите протестиращи аплодираха на няколко пъти президента Плевнелиев

и го припознаха официално като легитимен политически изразител на своите искания, въпреки че Плевнелиев изигра активна, и то задкулисна роля в злополучния избор, който уж взриви „гражданското общество”. Президентът подписа промени в закона за ДАНС, които бяха направени специално заради Делян Пеевски – 8 вместо 10 години трудов стаж, и то не само в службите за сигурност, както беше дотогава. Въпреки че Росен Плевнелиев се бе договорил със Станишев и Местан за този избор, протестите избирателно го поставиха от страната на добрите. Не от незнание, а от политически съображения. Така постъпиха и с Бойко Борисов, в чиято политическа полза играха през цялото време.

Тази проява на двойствен морал, съпроводена с огромна морална претенция и емоционален патос,

бе най-неприемливото и неадекватното в поведението на летните протестиращи. Почти нито един от техните протести не беше законен, а те непрекъснато говориха за законност. Въпреки че шепа хора си позволяваха да затварят основни градски булеварди и кръстовища пред безучастния поглед на полицията, никой не ги докосна с пръст, но това не им попречи да ореват вселената за някакво измислено полицейско насилие и да обявят Пламен Орешарски за комунист и диктатор. Въпреки че най-активното ядро от протестиращи не наброяваше и един процент от населението на София, те непрекъснато повтаряха, че протестът е общонационален и се опитаха чрез медийна пропаганда да внушат, че България е пред прага едва ли не на гражданска война.

Всъщност всичко, което трябваше да се каже по адрес на управлението на Бойко Борисов и ГЕРБ, протестиращите лукаво приписаха на сегашното правителство и това бе

най-голямата подмяна, която в края на краищата унищожи собствения им протест.

Неслучайно те успяха да отблъснат собствените си твърди привърженици. От няколко хиляди в началото, в края на годината се стопиха до двеста-триста души. Всъщност вдигнатият срещу Народното събрание огромен среден пръст, направен от пластмаса или нещо подобно, бе естетически завършек на идейната безпътица и проява на тоталното безсилие на протестиращите. Когато стана ясно, че Бойко Борисов няма да се върне във властта, протестът съвсем закономерно умря, но астралното му тяло, лишено от битие, продължи да обикаля медиите в опит да твори митове за себе си.

Тук непременно трябва да се кажат няколко думи за българските средства за масово осведомяване, които успяха почти изцяло да подменят реалността, така както не са си позволявали да го правят и по времето на Тодор Живков и комунистическата диктатура.

Едностранчивост, пропаганда, изопачаване и откровени лъжи се лееха от екраните на телевизорите,

при това с революционен патос от болшевишки, комунистически тип. Корумпираният неправителствен сектор и част от назначените от ДС милионери поведоха без капка срам битка за кокала с мафията и олигархията под знамето на демокрацията и свободата. И ни лишиха от избор, което е едно от големите поражения, нанесени от хистеричните летни протести. Идеологическият език и идеологизираното мислене в схеми и заготовки бе най-голямото изобличение на тяхната неадекватност. Дори хора, надарени с дар слово и писателски талант, започнаха да говорят и пишат идеологически опаковани и банални морални клишета с настървението на надъхани комсомолци от времената на Антон Югов и Вълко Червенков. Хора, членували в БКП, когато бе в сила член първи на живковската конституция, сега изведнъж се събудиха убедени демократи и започнаха да привиждат комунистически заговор за свалянето на Бойко Борисов и бившето СДС от власт. Милионери и деца на номенклатурата изведнъж се загрижиха за изгубения морал в политиката и се втурнаха да връщат сикаджийската банда в управлението, защото по нейно време нямаха никакъв проблем с морала…

Не е вярно, че през 2013 г. българинът се е събудил и е станал повече гражданин, отколкото е бил преди това.

Протестите със сигурност успяха да постигнат едно – да обезсмислят и лишат от съдържание и тази възможност за гражданска активност. Освен фасадността на институциите и бутафорията на обезсилената власт вече имаме и бутафорна и обезсилена улица. Поискаха да им повярваме и да тръгнем след тях само защото имат добри намерения, имат се за качество и с условието да си затворим очите за Борисов. Хем инфантилно, хем нахално, и то 23 г. след началото на свободата. Всъщност и при февруарските, и през летните протести чувството за липса на свобода, човешка спонтанност и елементарен политически разум прави възгледа ми за тези прояви толкова песимистичен.

Пропиляна година за България, която в нейния край получи все пак отново шанс да крета

в нормалната си посредственост. Пак казвам, че след преживяването на падението ГЕРБ това е нещо, и то не малко. И февруарските, и летните протести не позволиха цялата истина за това патологично и криминално управление, движено от алчността и прищевките на един петдесетгодишен пубер, произлязъл от рекетьорските бригади на СИК, да излезе наяве. Още едно доказателство за неадекватността им. Най-голямото престъпление на сегашните управляващи пък ще бъде да се „разсеят” и да не извадят тази истина в нейната острота. Важно е, защото тя е диагноза за всички нас като разпаднало се общество и през нейното изговаряне и осмисляне е задължително да минем, за да продължим напред. Не го направихме с комунизма и днес сме на път да повторим тази грешка, което автоматично означава още няколко години в лутане и губене на време. Не че някой се е разбързал, но дори и за нас е прекалено да започваме за пореден път от един и същи нисък старт все същата до болка позната ни обиколка до следващото ново-старо начало.

Още от категорията

59 коментар/a

Слав Тодоров на 30.12.2013 в 02:47
Дачков, като са толкоз безсмислени и малобройни протестите, защо пишеш толкова често за тях?
Преводач на 30.12.2013 в 06:27
2013-а: година на осъзнаване на грешките в регулирането на преводаческия сектор Предстоят радикални промени в практиките по извършване и заверяване на преводи. Договорът с Външно скоро ще отпадне напълно - той е само един незаконосъобразен анахронизъм. Ще отпадне и практиката агенциите да карат преводачите, които не работят в офиса, да се разкарват, за да поставят подписа си пред мениджъра или техническия сътрудник в офиса на агенцията. Това по принцип е нотариална дейност, а агенциите не са нотариални кантори. Тук имаме много сериозно нарушение на ЗННД, което Външно вече е осъзнало донякъде. Остава още една малка стъпка в тази посока. Пожелаваме на Външно да я направи. С тези \"заклевания\" към агенции пък се нарушава законът за свободната конкуренция. Из писмо до КЗК: \"Понастоящем, за да сключат договор по чл. 2а, ал. 2 от Правилника, посредническите фирми (агенциите) внасят в МВнР списъци със заклети преводачи, които работят за тях. Тези т.нар. „техни\" заклети преводачи обикновено не работят на трудов договор в преводаческата агенция, към която са \"заклети\". А и не са \"заклети\" само към една агенция. Теоретично, един преводач може да се закълне към стотици агенции, без да работи в нито една от тях - МВнР не поставя никакви изисквания за местоживеене, нито за брой заклевания, нито се интересува кой към кого и как се е „заклел\". Обичайна практика е собственикът на една агенция да е „заклет\" към няколко други. На свой ред собствениците на другите могат да фигурират като „заклети\" в списъка на първия. И така, щом влезе клиент в офиса на дадена агенция и остави материали за превод, мениджърът се свързва с някой от \"своите\" преводачи от списъка и му изпраща превода по електронен път. Преводачът извършва превода и го връща по съшия път. Преводите на официалните документи след това се разпечатват в офиса на агенцията, където е влязъл клиентът, на бланка на агенцията. Преводачът бива повикан да се яви в агенцията, за да постави подписа си пред мениджъра или пред някой технически сътрудник, а той на свой ред поставя печата на агенцията до подписа на преводача. Предполагам, си давате сметка, че преводаческите агенции не са нотариални кантори, но приемайки безкритично списъците с „техни\" преводачи, които не работят на трудов договор в агенциите, МВнР на практика възлага на агенциите за преводи да извършват и нотариална дейност покрай преводаческата.* Именно това е най-силната страна на агенциите в момента. И най-незаконосъобразната. Нито един отделен преводач не може да излезе насреща им като конкурент, докато преводаческите агенции функционират като нотариални кантори на черно, оторизирани от МВнР да поставят печатите си върху преводите на заклети преводачи, които са външни подизпълнители, а не техни служители на трудов договор. Много агенции смело предлагат официални преводи на 30-50 езика, без да имат и един квалифициран преводач в офиса си! Няма как да има свободна конкуренция, докато това положение не се промени.\" Цялото писмо е публикувано на адрес: http://softisbg.com/rennies_blog/2013/08/-21082013.html * Заблуда е, че агенциите извършват преводаческа дейност. Основната им дейност е посредническа. У нас все още не се прави разлика между ПОСРЕДНИК, който се занимава с доставка на преводачески услуги от преводачите към клиентите (това е агенцията) и ПРЕВОДАЧ. Положението с тези агенции сега е като с издателствата през 1990-те, когато излизаха анонимни преводи на книги, извършени от колектив. Редно е всяка агенция да предава превода на клиента заедно със следната информация (без клиентът да я иска!): 1. Име и данни за връзка с преводача, извършил конкретния превод 2. Име и данни за връзка с редактора, извършил редакцията на конкретния превод (ако на клиента се обещае редакция) 3. Име и данни за връзка с консултанта в конкретната област (ако на клиента се обещае и консултант) Другото е евтин рекламен трик: \"Доверете ни се! Имаме всичко необходимо - опитни преводачи, редактори и консултанти! Сертифицирани сме, сред нашите клиенти са държавни институции ...\"
Watmark на 30.12.2013 в 17:21
Разбира се всички помним публицистичната бяс на... онзи... кажи го... абе дето бранеше Костов по телевизора, сетне стана ресторантьор а после получаваше пликове от Трактора.... Дянков ли? Не бе Дачков, Дачков май беше... Та този същия се е опитал да хване годината по интелектуален начин. Но годината му се е изплъзнала. Но за сметка на това имаме силни думи, медицинска терминология, ярост и достигане на механизаторските цели. Та на Дянков, какво? а? Дачков, ще му кажем че няма положение в което протестите могат да бъдат оплювани. Ние сега се учим да протеститаме. Сега формираме гражданско общество. Душевъда недоволства на подрастващо. Ами след работно време бяха, защото хората работят, плакатите бяха техни си, а не на Моника. Посоката беше срещу Отвратителните. Нямаше центрове, организация, насоки. Както беше в пуча през февруари. На бързо скалъпен пуч от руското посолство срещу предварително разчетените високи сметки. Със маргиналите по улиците и футболните агитки контролирани от червените. И онази българска простащина. Протестираме срещу цени а не за по високи доходи. Ето защо онова беше организирано. Защото беше неточно. Безобразията на Борисов. Къде са бе Дянков, Дачков. Данс, прокуратурата, съда е в ръцете на Бойкомразците. Да ни ги покажат безобразията и да го осъдат. ЦЦ го тормозът за подобно нещо за което Геят ще го оневинят. ДАЧКОВ ЗАЩО ПРЕСТЪПНИКА ББ НЕ Е В ЗАТВОРА? Защото ни повтаряш опорни точки на Моника. Сума Сумарум имаме пропаганда маскирана като мисловен напън. Напън като за празници. Водещ до тоалетното облечение
Николай Слатински на 30.12.2013 в 17:23
Има неща, които наистина за нищо на света разумът ми не иска да приеме... Доста работи и суматохи - весели и тъжни, радостни и тревожни, оптимистични и отчайващи, позитивни и обезверяващи - видях за 24 години във, със, над, под, зад, край и около политиката. Предполагах наивно, че вече нищо не може да ме изненада, учуди, порази или шокира. Излиза, че съм се лъгал. Умът ми не го побира, разумът ми отказва да го приеме, здравият смисъл ми се губи: Оказа се, че у нас е препълнено, претъпкано, претоварено и пренаселено от хора, които изживяват себе си и преживяват България като абсолютна, преднамерена, целенасочена и отдавна планирана жертва на заговори, завери, конспирации, чужди интереси, лоши хора, тъмни сили, агенти на злото, агресивни сатани, алчни луцифери, агресивни разрушители на страната ни! Отприщи се едно всенародно самоовайкване, самосъжаление, самооправдание... Парадоксалното е - и това също не мога да го проумея, колкото и да се опитвам - че в същото време всички онези, които се виждат като жертва на дългата ръка на мрака, на грабливата лапа на международното положение, на хищната десница на враговете на злощастната ни държавица, смятат също така, че България се разпада (аз също мисля, че България се разпада), че нещата у нас вървят на зле (аз също мисля така), че си изпускаме държавата (аз също мисля така) и заедно с това са агресивно ПРОТИВ, не крият омразата си СРЕЩУ, не пестят злобата си ПО АДРЕС на протестиращите, като отричат самата мисъл за промяна и бранят с нокти и зъби продължаването на статуквото, олицетворявано безпощадно ясно и от сегашните управляващи! ▪ Наистина не мога да проумея как живеят хора, който не дирят никаква вина, ама грам вина не дирят за случващо се у себе си и се изживяват само като жертви? Какво ли става в техните глави, как намират душевен покой когато се мислят единствено за потърпевши, за обект на вредни влияния и зловреди планове? Когато се чувстваш постоянно, непрекъснато, винаги невинна жертва на натрапени обстоятелства, заговори и конспирации, едва ли ще се бориш да промениш нещо, ще живееш с отпуснати ръце и непрекъснато някой друг ще бъде причинителят на собствения ти личен, семеен, професионален и житейски провал, затова няма нужда да се вземеш в ръце и да се опиташ да живееш различно... ▪ Наистина не мога да проумея как се свързват в едно и пълното отчаяние от сегашното положение, и категоричната съпротива срещу самата мисъл за промяна? Това е някаква тежка форма на социална шизофрения, на социална епилепсия, на социопатия... ▪ Наистина не мога да проумея как смяташ, че обичаш България и в същото време според теб тя е безнадеждно и неспасяемо сграбчена от непобедими външни интереси, агресивни империалистически заговори, сороси и соросоиди (впрочем, без да съм му фен ще кажа в интерес на истината, че Сорос в момента е най-яростен противник на начина, по който САЩ управляват света политически, икономически и финансово), меркантилни западняци, самодоволни европейци, нагли американци, транснационални изедници и брутални глобални чорбаджии? За мен най-висшата форма на родолюбие и патриотизъм е да направиш всичко възможно да помогнеш на родината си да бъде по-свободна, по-европейска, по-демократична, по-модерна и по-развиваща се. А най-лошият антипатриотизъм, най-гадното анти-родолюбие е да смяташ обречено и подшмъркващо, че България няма никаква шансове да оцелее в днешния глобализиращ се свят, защото присъдата й е окончателно прочетена и неподлежаща на обжалване! ▪ Наистина не мога да проумея как хора от моето поколение и от поколението преди мен (а това сме двете поколения, прехвърлили билото на живота и имащи само една цел – да намалим скоростта на плъзгането, на свличането, на свлачването надолу; това сме двете поколения, които искаме да забавим времето; това сме двете поколения, които се събуждаме с тревога всяка сутрин и си казваме – дявол да го вземе, колкото повече живея, толкова по-малко ми остава!) си присвояват правото да се разпореждат с бъдещето на България, като му пречат да се случи, като стопират всяка надежда за промяна, да освиркват, охулват, омаскаряват, овикват младостта на България, излязла по площадите! Да, младите са понякога по-дръзки от нормалното - сякаш дързостта има нещо общо с нормалността, така, както я разбира втората възраст. Да, младите са понякога по-безотговорни от псевдоразбраната отговорност на онези, които се водят от правилото Да не би да стане нещо по-лошо! Да, младите са понякога по-палави, по-игриви, по-стряскащи, по-възбудени, по-нахъсени, по-смели, по-смайващи. Но те са такива не защото са зле възпитани (ех, ама как добре бяхме възпитани ние едно време!!), а защото са млади – само веднъж и само сега! Да, младите са понякога по-несправедливи като ни показват, че нашето време изтича и днес е тяхното време. Но времето е наистина на тези, които искат да го ускорят, а не на онези, които искат да го забавят. България принадлежи на всички ни, но бъдещето принадлежи на младите! Затова трябва да се радваме, че те от няколко месеца показват първите симптоми и синдроми на неистово желание да си подредят бъдещето, да си го направят такова, че да го живеят тук, в България, а не да се махат от нея, обръщайки се с гняв назад и казвайки с обида и огорчение (понякога и с омерзение): Няма да ви живея в скапаната държава! Ето защо конфликтът сега в най-главното, в най-важното, в най-същественото и най-съкровеното, не е между жълтите павета и Бузлуджа. Конфликтът, който ние всички съзерцаваме, но и подклаждаме, в който ние всички участваме, съучастваме или безучастваме е между ДНЕС и УТРЕ. ДНЕС е станало такова, че да не ти се живее в него – то ни води ускорено и освирепяло към ВЧЕРА. Нека се опитаме поне да не пречим на онези, които искат УТРЕ да е по-различно, по-хуманно, по-проспериращо, по-европейско и по-българско, вместо да стане и то някой ден – заради нас! - същото грозно и гротескно, ориенталско и опростачено, безпространствено и безвременно ДНЕС. Николай Слатински
нищо ново на 30.12.2013 в 22:24
\" Новина е единствено огромният размер на интелектуалната катастрофа, която ни е сполетяла.\" Дачков надценява ролята на т.н. (художествено-творческа) \"интелигенция\". Тази прослойка винаги е била обслужваща идеологическото статукво, инакомислещите сред нея винаги са били единици... Така е и сега, само \"партията-кърмилица\" е заменена с чуждите спонсори. Всъщност, поразиите на тази интелигенция започнаха още в началото на прехода - когато литературни критици направиха аграрна \"реформа\", унищожавайки 2/3 от селското ни стопанство от чисто идеологически мотиви. Сегашните им протестни \"пърформанси\" по улиците са поне по-малко разрушителни...
yes на 31.12.2013 в 00:49
Реформаторите са без лидер, идеология и страст. ГЕРБ се мъчи без власт, в абстиненция е, казва в интервю за \"24 часа\" психиатърът доктор Николай Михайлов. Протестът е партийно обвързан и реваншистки мотивиран. Предстои радикализация. Бойни групи от \"красиви и интелигентни\" ще обикалят ресторанти, барове и сауни за жертви от левия политически спектър. Идеята е да ги задавят или спипат неглиже като елемент от битката за повече морал, коментира доктор Михайлов какво ще се случи през 2014 г. в България. Според него драмата е в това, че \"българският либерален елит желае да управлява, но не може\". \"Сините са във фалит. А перспективата на политически маргинали им е нетърпима. Преходът произведе капризна либерална номенклатура, някога славна, добре ситуирана и щедро спонсорирана, сега гаснеща пред очите ни, употребена и изоставена. Този елит е свикнал да мисли себе си като културен хегемон, гарант на българската модернизация, с разнообразни заслуги, включително и дисидентски\", заяви доктор Михайлов и добави: \"Общественият им статут днес не съответства на фантазирания, на този, който им принадлежи \"по право\". В това е болката \"отдясно\". Доктор Михайлов смята, че \"комплексът за морално, интелектуално и даже естетическо превъзходство болшевизира българските либерали, превръща ги в разядосан елит, емоционално напрегнат, но , за съжаление идейно безплоден\". Той казва, че думата \"оставка\", оставена сама на себе си, е слабо интелектуално постижение. \"Проспаха безобразието ГЕРБ, стреснаха се от \"червените боклуци\" като концентрация на мистическо зло и дежурен източник на вдъхновение\", добавя доктор Михайлов. Коментирайки състоянието на Реформаторския блок, той заяви, че те не излъчват смисъл и се радват на красотата на един коалиционен компромис, като на върховно постижение. \"Представители на разорени формации, изтощени от провали и претенции жестикулират алтернатива, неубедителна и за самите тях. Реформаторският блок няма идеология, лидер и страст. Имат излъчване на конюнктурно сглобен тинк танк за \"либерални стратегии\" и поименно спасение\", твърди Михайлов. Попитан дали ГЕРБ клонят към залез, той отговори: \"ГЕРБ е в абстиненция, мъчат се без власт. Парламентарният им дебют на опозиция е катастрофа, мащабен групов анекдот. Борисов е неизтощимо съчетание на официално и абсурдно. Но е в криза. Сервира ортопедичните си проблеми като политически коз, като подкупваща човечност и сила в слабостта. Телодвиженията му издават разклатеност на неговата гвардия, изнервена от дисциплинираната опека на Цветанов и Фидосова и лишена от утешенията на властта\".
.. на 31.12.2013 в 05:43
Какви са тези понятия като абстиненция? Кажете го на прост български език махмурлук та да ви разбере целият български народ.
Виц та дрънка на 31.12.2013 в 07:06
От ПП ГЕРБ запитали радио Ереван как да направят ББ велик национален герой. От радиото попитали „Колко велик”? и от ГЕРБ отговорили: „Колкото Левски”. От радиото веднага върнали отговора :„Нямате никакъв проблем. Обесете го!” Ха, ха, ха, това става и като честитка, не ли?
vuzmuten_grajdanin на 31.12.2013 в 23:01
Точно описана морална умора на един наивен народ. НЕ харесвам такива статии... ! Че кой обича горчивата истина... Докато едни крещат по площадите други лапат и лаят а всички са на един потъващ кораб. Онези обаче на топлото имат и скатани възможности да напуснат кораба в удобен момент.
vuzmuten_grajdanin на 31.12.2013 в 23:02
Да каливиатурата и правобписа бягат често заедно...
Оптимист на 02.01.2014 в 02:30
Честита да е Новата година! Дано през 2014 г. МВнР прекрати незаконосъобразните си практики по заверяване на официалните преводи! \"Постижения в борбата за прекратяване на незаконосъобразните практики по извършване и заверяване на официални преводи в България, започнала през юли 2012 г.\" http://softisbg.com/rennies_blog/2013/12/post-86.html Най-отдолу пише и какво предстои. До тези постижения се стигна чрез задаване на два прости въпроса: - какъв е този договор по чл. 2а, ал. 2 от правилника за легализациите; - какъв е този правилник за легализациите от 1958, посл. изм. 1990. Сега вече знаем, че и договорът, и правилникът са незаконосъобразни, но отначало и ние бяхме объркани (не съм сама, както се досещате). За правилника отначало всички отговаряха, че е единственият нормативен акт, регулиращ тази материя (легализациите, заверките и преводите, най-вече преводите). Постепенно осъзнаха, че не се шегуваме и признаха, че е незаконосъобразен, а Омбудсманът заяви изрично, че не е съобразен с ратифицирането на Конвенцията за апостила. Сега очакваме да признаят, че е отменен от тази конвенция и да изработят нов – без глава „Преводи” в него, защото преводите не са част от процедурата по удостоверяване автентичността на документите. Между другото адвокат от Лондон ми обясни, че апостилирането на документите не се нарича легализиране; нали именно това е смисълът на Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове: вече няма легализация, а удостоверяване с апостил, обаче и в Англия по традиция викат „легализиране с апостил”, както и в България. За договора все още нямаме отговор, който заслужава да бъде вписан в отчета на постиженията. Досега за него са се изказали само Омбудсманът и един прокурор - и двамата погрешно: Омбудсманът, ноември 2012 до мен: \"Договорът, който се сключва между Министерството и съответната агенция за преводи, публикуван на сайта на министерството, не е окончателен, а бланков и с всяка от агенциите се договарят допълнително условия за заплащане на преводите.\" http://rennie.blog.bg/drugi/2012/12/17/otgovor-ot-ombudsmana-na-pismoto-mi-ot-30-07-2012-poluchen-n.1032515 (тук има и линк към сканирания оригинал) Обясних на Омбудсмана, че фирмата, в която работя, имаше договор 18 години и никога не са били договаряни условия за заплащане нито с нас, нито с която и да е друга фирма, която познаваме. Всеки момент се очаква отговорът му. Прокурор от ВАП, септ. 2013, до собственика на фирмата, в която работя: „Няма законово изискване МВнР да обявява търг за сключване на договорите по чл.2а ал.2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа за извършване на официални преводи на документи.” http://www.softisbg.com/my_first_blog/otgovor-ot-vap-na-pismoto-mi-ot-26082013.html (тук има и линк към сканирания оригинал) В същото време Комисията по петициите към Европейския парламент обяснява, че МВнР има право да предявява изисквания към потенциалните си изпълнители, които кани за участие в обществена поръчка (търг). В Комисията към ЕП явно са си помислили, че става дума именно за търговете, които МВнР обявява по ЗОП. Как да се сетят горките, че МВнР сключва стотици договори по чл. 2а, ал. 2 от правилника – без търг и без клаузи за заплащане от Възложителя към Изпълнителя! Кой да им каже? Становище на Комисия по петициите към ЕП - 28.08.2013 г.: http://www.europarl.europa.eu/meetdocs/2009_2014/documents/peti/cm/1004/1004004/1004004bg.pdf (ние не сме писали до Комисията по петициите в ЕП! намерих отговора в интернет – общодостъпен е) Комисията е сезирана от агенциите, ужасени от т.нар. нови изисквания на Младенов. Вероятно те са подвели Комисията с лъжливи обяснения, че МВнР им е възложител (нали така пише в договора по чл. 2а, ал.2 от правилника) Щура работа! Европа не може да си представи какви ги вършат във Външно Не се и съмняваме, че МВнР много добре знаят как се сключва договор с частна фирма. Засега се правят на ударени, понеже Прокуратурата ги пази и затова спокойно си държат на сайта списък с около 650 агенции, сключили фиктивен договор по незаконосъобразен правилник. Е, не са съвсем спокойни, защото ние продължаваме кореспонденцията с Външно и други институции.
Димитър Диамандиев на 03.01.2014 в 18:19
Присъединявам се към комплиментите.
Nook на 06.01.2014 в 23:11
Life is short, and this article saved valbaule time on this Earth.
Jenn на 01.03.2014 в 16:24
When millions of QuotesChimp are more knowledgeable, the ag�gregate impact on the insurance industry will be to make it more efficient and more responsive to your needs.

Напиши коментар