Никога преди в историята властовите елити не са се одързостявали да променят половата идентичност на мъжа и жената чрез политически стратегии и законови мерки. За целта им липсваше ноу-хауто на социалното инженерство. Тъкмо това се случва днес пред очите ни в глобален мащаб. Името на стратегията: Gender- Mainstreaming. Тази борба се води под прикритието на равнопоставеността на жените и мъжете, което всъщност се оказва един тактически преходен стадий. В действителност обаче те воюваха срещу брака, срещу семейството, срещу детето, срещу жената като майка, за пълната дерегулация на сексуалността. Те воюваха срещу всичко, което е отказано на лесбийките. За да наложат това в обществено-политически план, беше нужна една нова дума, защото езикът не само отразява реалността, той я и създава. Вълшебната дума беше джендър (gender). Старата дума sex (пол) трябваше да бъде заменена от нова, защото дотогава на въпроса: „Какъв е вашият пол?”, на хората им хрумваха само два отговора: мъж или жена. Понятието джендър (родов пол) беше въведено, за да постигне точно това – чрез политическата борба да „разколебае”, „дестабилизира”, „деконструира” половата полярност. Това трябваше да се превърне в мейнстрийм, в неопровержим Zeitgeist (дух на времето). Откъс от книгата на Габриеле Куби „Глобалната сексуална революция”, публикуван в списание "Християнство и култура" през 2015г.

 

Габриеле Куби

 

 

От феминизъм към джендър идеология 

"С отричането на природата в човека се обърква и става непрозрачна не само целта на външното овладяване на природата, но и целта на собствения живот. В мига, в който човекът изолира от себе си съзнанието за самия себе си като някаква природа, стават невалидни всичките цели, заради които той живее." Макс Хоркхаймер, Теодор В. Адорно 

 

Борбата за равноправие 

Никога преди в историята властовите елити не са се одързостявали да променят половата идентичност на мъжа и жената чрез политически стратегии и законови мерки. За целта им липсваше ноу-хауто на социалното инженерство. Тъкмо това се случва днес пред очите ни в глобален мащаб. Името на стратегията: Gender- Mainstreaming. Тази борба се води под прикритието на равнопоставеността на жените и мъжете, което всъщност се оказва един тактически преходен стадий. 

 

Над 150 години продължава борбата на жените за равнопоставеност. Жените имат добри поводи да разклатят господстващите социални структури, защото отчасти и през ХХ век те не могат: 

– да учат в гимназия или университет;
– да участват в избори;
– да си откриват банкова сметка;
– (или рядко могат) да упражняват професия;
– да заемат обществени длъжности и водещи позиции;
– да следват артистичното си призвание, без да са подложени на обиди. 

 

Надмощието на мъжа бива оправдавано дори с теории, които представят жената като умствено ограничена. Срещу тези условия жените започват да се бунтуват през XIX век, понеже условията на производство са се променили и е изчезнала ролята на жената като грижеща се за голямо семейство. Първо образованите жени от средната класа призовават за равни права, организират се в християнски женски съюзи и се обявяват за защита на майчинството и семейството. Те не желаят борба между половете, не желаят разделяне на сексуалността от майчинството. Те желаят политически права, право на образование и по-добри социални условия. Днес в западния свят тези искания в голяма степен са изпълнени. 

 

С комунистическия отпор срещу ранния капитализъм през XIX век възниква и социалистическо движение. Маркс и Енгелс подхващат женския въпрос и го изопачават в класов въпрос. 

 

Енгелс настоява за: 

1. премахване на семейството;

2. еднакво включване на мъжа и жената в работния процес;

3. обществено възпитание на децата. 

 

Промяната към радикален феминизъм 

До пълен преврат, дори до рухване на християнско-западния фундамент на обществото доведе борбата за „сексуално самоопределение” на жената чрез легализиране на предпазването от бременност и аборта. Симон дьо Бовоар е в основата на обрата към радикален феминизъм с прочутото си изречение: „Жена не се раждаш, а по-скоро ставаш”. Последва забележителна динамика: 

на унижението и обезценяването на мъжа от радикалния феминизъм мъжете отвърнаха с чувство за вина и доброволно отстъпление. 

Вижте, сякаш казаха те, ние съвсем не сме толкова лоши, ние сме симпатични и чувствителни. 

 

Ала лидерките на често еднополово ориентираните радикални феминистки не се задоволиха с това. Те заявиха, че ще извоюват още повече „равноправие” за жените. В действителност обаче те воюваха срещу брака, срещу семейс- твото, срещу детето, срещу жената като майка, за пълната дерегулация на сексуалността. Те воюваха срещу всичко, което е отказано на лесбийките. Те воюваха за преобразуване на обществото, което окончателно ще го освободи от ненормалността, „деконструирайки” полярната полова идентичност на мъжа и жената и „принудителната хетеросексуалност”. 

 

Деконструкция на половата полярност 

За да наложат това в обществено-политически план, беше нужна една нова дума, защото езикът не само отразява реалността, той я и създава. Вълшебната дума беше джендър (gender). Старата дума sex (пол) трябваше да бъде заменена от нова, защото дотогава на въпроса: „Какъв е вашият пол?”, на хората им хрумваха само два отговора: мъж или жена. Преди културно-революционната апроприация джендър беше невинен граматичен израз за рода на една дума – който в немския език може да бъде мъжки, женски и среден – и притежаваше чисто граматическо значение. Личността не трябва задължително да е жена, а човекът – мъж. 

 

В пълния речник на Лангеншайд от 1978 г. джендър се превежда по следния начин: 

1. лингв. пол: мъжки (женски и среден). 

2. разг. и хуморист. (мъжки или женски) пол (човек). 

 

Разговорното и хумористично определение за пол на човека сега получава задачата да конструира един социален пол, който да се мисли като независим от биологичния пол. 

 

Без съмнение съществуват културни и исторически вариации в социалния облик на мъжко-женската полова полярност. С това се занимават социолози и етнолози. Ала тези вариации отменят двуполовостта толкова, колкото променливото време отменя факта на нощта и деня. Понятието джендър (родов пол) беше въведено, за да постигне точно това – чрез политическата борба да „разколебае”, „дестабилизира”, „деконструира” половата полярност. Това трябваше да се превърне в мейнстрийм, в неопровержим Zeitgeist (дух на времето). 

 

Само какво начинание! Колко големи трябва да са бремето на страданието и копнежът по нормалност, за да искат те да подчинят неотменимите природни норми на произвола на човешката свобода във взимането на решения! 

 

Вече е налице един проект, който отваря пред нехетеросексуалните възможността да изтласкат чрез активизъм проблемите със своята идентичност. В „обществото” на активистите е добре дошла не само всяка сексуална ориентация и практика, тук можеха да се получат пари и власт: 

пари текат в милионни потоци от кранчетата на ООН и ЕС към ЛГБТИ организациите, които ускоряват джендър мейнстрийма. (ЛГБТИ е възприетото международно съкращение за лесбийки, гей, би-, транс- и интерсексуални.) По-умните, академично образованите, получиха власт в международните организации, в университетите, медиите и съдилищата. 

 

Подривната джендър теория на Джудит Бътлър 

Главната идеоложка на джендър теорията е Джудит Бътлър, родена през 1956 г. Тя израства в САЩ в образовано еврейско семейство с унгарско-руски произход. През 1984 г. Йейлският университет й присъжда докторска титла за дисертация върху понятието за желанието при Хегел. Тя е професор по реторика в Университета Бъркли. От 2006 г. заема катедрата по философия „Хана Аренд” в European Graduate School в Швейцария. Един посредствен ум не би дръзнал да нападне половата полярност и цялата културна традиция на нашата земя с намерението да ги разбие. 

 

Джудит Бътлър е лесбийка. Очевидно тя усеща двуполовостта като затвор, като ограничение на свободата, като дискриминация чрез природата. Опитът на лесбийка, която приема ту мъжка, ту женска роля, изглежда определя нейното мислене повече от факта, че всяка нейна клетка, телосложението, органите и гласът й са женски и биват разпознати от всеки като женски. 

 

Нейната публикувана през 1990 г. книга Gender Trouble – Feminism and the Subversion of Identity излезе в превод на немски през 1991 г. в издателство „Зуркамп”. 

 

Това е основополагащото произведение на джендър идеологията. 

 

Бътлър изпитва безпокойство от порядъка на пола и желае, както обяснява в предговора, да го докара до безпокойство. Нейният въпрос е: „Какъв е най-добрият начин да се внесе безпокойство в категориите на родовия пол, които поддържат родово-половата йерархия и принудителната хетеросексуалност? ... Задачата на това изследване е да се центрира върху и да децентрира такива дефиниращи институции: фалогоцентризма и принудителната хетеросексуалност ... успешно да разстройва строгите и йерархични сексуални кодове”. 

 

За целите на подривността на съвременния ред на пола авторката постструкуралистка развива сложна теория, която, опакована в един философски изкуствен език, се стреми да разклати устоите на човешкия ред чрез подривно преозначаване и размножаване отвъд бинарната рамка на половите идентичности. Ако беше изказала своите схващания с прости думи, всеки би разбрал, че тя се е сбогувала с реалността, но тъй като обвива деструктивната си мисловна конструкция в сложна философска, трудно разбираема терминология, читателите и слушателите навеждат страхопочтително глави. Джудит Бътлър казва: 

„Биологичният пол” е идеален конструкт, който с времето бива насилствено материализиран. Той не е прост факт или статистическо състояние на едно тяло, а процес, при който регулиращи норми материализират „биологичния пол” и тази материализация се постига чрез постоянно принудително повторение на въпросните норми”. (Бътлър, Джудит. Безпокойствата около родовия пол. Феминизмът и подриването на идентичността. С., Критика и хуманизъм, С., 2003. )

 

Преведено: изобщо не съществуват мъже и жени. Полът е една фантазия, нещо, в което вярваме, защото често ни е повтаряно. Родовият пол (джендър) не е свързан с биологичния пол, той не играе изобщо никаква роля, той възниква само защото е създаден от езика и хората вярват в това, което непрекъснато чуват. През погледа на Джудит Бътлър идентичността е свободно рееща се и гъвкава, не съществуват мъжко и женско същество, а само определено „изпълнение” (пърформанс), следователно поведение, което може да се промени по всяко време. 

 

В табуто върху кръвосмешението Бътлър вижда причина за фантазмата на половата идентичност като мъж или жена и причина за табуто върху хомосексуалността. Следователно то трябва да се премахне. Тя казва: „Табуто върху кръвосмешението е юридически закон, който едновременно забранява кръвосмесителните актове и конструира някакви родово-полово белязани субективности чрез механизма на принудителна идентификация... Табуто върху кръвосмешението не само забранява сексуалното съединяване на членове от една и съща родствена линия, но включва и табу върху хомосексуалността”. 

 

Ако пол изобщо не съществува, тогава феминистките, които се борят за надмощието на жената, имат проблем. Или искат да разширят властта на жената за сметка на мъжа, или искат да премахнат половата полярност изцяло и да предоставят свободния избор на индивида. Бътлър осъзнава проблема и пита: „Каква нова форма на политика изплува, когато идентичността като обща почва вече не ограничава дискурса относно феминистката политика? ... Дали феминистичната политика би могла да мине без субект в категорията „жена(и)”. 

 

И макар тя да работи тъкмо в тази посока, успокоява сподвижничките си феминистки, че „е все така смислено стратегически или временно – да се позовеш на жените, за да издигнеш претенции, че ги представяш”. 

 

Ала ликвидирането на половата идентичност е същинската цел, защото едва тогава индивидът ще се еманципира от диктатурата на природата, ще осъществи пълната свобода на избора и подлежащото на промяна по всяко време самоизмисляне. Само докато има жени, жените могат да бъдат потискани; само докато има „хетеросексуална принудителна нормалност”, могат да бъдат обособени „други форми на желанието”. 

 

Бътлър критикува „фундационалисткото разсъждаване върху политиката на идентичността”. То било склонно да приеме, че най-напред трябва да е налице идентичност, за да могат да бъдат изработени политически интереси и след това да бъде предприето политическо действие. За Бътлър е другояче: „не е нужно да съществува някакъв „действащ зад действието”; „действащият” се конструира променливо във и чрез действието”. 

 

Такова мислене води до твърдението, че съществуват не два, а четири пола според сексуалната ориентация. Следователно според Джудит Бътлър на всяка цена съществува идентичност, но тя не се определя от мъжката или женската битност, а от сексуалната ориентация дали човек е гей, лесбийка, би-, транс., интер- или по друг начин сексуален. Бътлър редуцира идентичността на човека, която се формира под многобройни въздействия, към които принадлежат неговите пол, семейство, култура и религия, до свободно избираема и променлива сексуална ориентация. 

 

Семействата според Бътлър се определят вече не от брака и произхода, а чрез произволни актове на временна принадлежност. В паралелния свят на Бътлър децата не се зачеват, а се „проектират” („designed”) и се отглеждат с помощта на всякакви технически възможности като даряване на семенна течност, сурогатно майчинство, изкуствена утроба и генна манипулация. 

 

Бътлър се смята за най-значимата теоретичка на куиър теорията. Както и джендър, куиър е дума, конфискувана за нови съдържания. Думата queer трябва да неутрализира зависимостта от понятия, които дори при отрицанието на хетеросексуалността все пак я предполагат, като лесбийски, гей, би- и транссек- суален. Куиър е просто всичко, което не е straight (нормален = хетеросексуален). Полярността на хетеро- и хомосексуалност трябва да бъде отстранена в полза на пълната отмяна на половата идентичност, защото едва тогава „хегемонията на принудителната хетеросексуалност” може да бъде напълно преодоляна и човек ще получи пълната свобода на самоизмислянето. 

 

Нека отново потърсим съвет от речника на Лангеншайд. Тук думата queer e преведена по следния начин: 

1. странен, необикновен, особен, чудат. 

2. вулг. гаден, подъл, фалшив.

3. разг. съмнителен, подозрителен... 

6. налудничав, смахнат. 

7. пиян, педерастичен. 

 

Странно, необикновено и особено в действителност е това, че тези начини на поведение и качества са добили статуса на внушителни научни теории и queer studies се преподават в университетите като част от gender studies. 

 

Да обобщим какво твърди джендър теорията: биологичният пол на човека като мъж или жена няма значение за неговата идентичност, а представя „диктатурата на природата” над свободната самоидентификация на човека, диктатура, от която човек трябва да се освободи. Идентичността на човека се определя по-скоро от неговата произволна сексуална ориентация и затова е гъвкава, променлива и многообразна. Илюзията, „фантазмата” на двуполовостта се създава чрез табуто върху кръвосмешението в семейството и чрез езикови определения като мъж и жена, баща и майка, които трябва да бъдат неутрализирани в полза на свободното самоизмисляне. Хетеросексуалните „сигнатури” на обществото трябва да се изличат във всички области. Мъж и жена, брак и семейство, баща и майка, сексуалност и плодовитост нямат право на естественост, по-скоро те обосновават хегемонията на мъжа над жената и на хетеросексуалността върху всички други форми на сексуалност. Това трябва да се унищожи из корен. 

 

От 1999 г. Джудит Бътлър принадлежи към Guggenheim Fellowship, от 2001 г. към Rockefeller Fellowship, през 2004 г. тя получава Brudner Prize на Йейлския университет за особени заслуги „for lesbian and gay studies”, през 2008 г. е отличена с Andrew W. Mellon Award, 

 

отличие, дотирано с 1,5 млн. долара, 

 

което позволява на носителите „да преподават и изследват при особено изгодни условия”. От 2012 г. Бътлър е гост професор в Columbia University. 

 

Странно, необикновено и особено е, че „субверсивната” теория на Джудит Бътлър и на нейните учители и съратници се приветства, насърчава и подкрепя от академичните елити на този свят. На 11 септември 2012 г. тя получава наградата „Теодор В. Адорно” от 50 000 евро. 

 

Субверсия означава преврат, сваляне, събаряне, унищожение, развала. Субверсивните активисти през XIX и XX век са насочени срещу властващата класа, а тези елити не са били готови да пожертват без бой своята власт. 

 

Днес международните организации като ООН и ЕС и фондациите, разполагащи с милиарди, сами осъществяват подривна дейност и насилват света. Чий интерес ги мотивира? 

 

За 20 години джендър идеологията стана господстваща. Финансирани от държавата „центрове по джендър компетентност” се грижат за претворяването й в политика. В университетите бе наложен новият предмет gender studies/queer studies – с бързо нарастване на местата. Джендър идеологията се представя на младото студентско поколение като достижение на модерното мислене. Персоналът на служби, стопански предприятия и образователни институции се приучва на джендър. Всичко това се случва, без да има публичен дискурс за това нито в парламента, нито в медиите. Никой не знае какво е джендър, но въпреки това джендър става мейнстрийм... 

[...] 

 

Християнската вяра и хомосексуализмът

"Защото ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха; те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат. Но ти във всичко бодърствувай, скърби претърпи, дело на благовестник извърши, службата си добре изпълни." 2 Тим. 4, 3-5 

 

Етическият монотеизъм 

Ако в страните, повлияни от християнството, има съпротива срещу дерегулацията на сексуалността, то тя идва от Църквата. От Едната Христова църква са отпаднали много деноминации, ала всички те се позовават на Библията и възвестяват на вярващите благата вест за Въплъщението на Бога в Иисус Христос, дошъл, за да разкрие на хората пътя към Царството Божие. 

 

Ориентацията по Божиите заповеди е формирала западната култура, култура, която се е разпространила навсякъде по земята и е определила за всички култури мащаби на човешкото достойнство, свободата, изкуството и науката. Тази висока култура почива на висок морал. 

 

Ако се пренебрегне първата заповед, а именно преклонението пред Бога, отпадат и всички други заповеди. Божието име се забравя, също както и неделята като ден Господен, бащата и майката изгубват своето място в социалния ред, милиони неродени деца биват легално убивани, всички видове извънбрачна сексуалност се смятат за нормални, материалният ламтеж без задръжки създава все по-голяма глобална бедност, истината и лъжата в света на медиите все по-трудно се различават. Може ли някой да покаже, че неспазването на Десетте Божии заповеди е благоприятно за човека? 

 

Етическият монотеизъм на юдейството е нещо съвършено ново в езическия свят на античността. Преди това сексуалността пронизва всички области на живота, боговете също са сексуално активни и са създали – така се е вярвало – света и човека чрез сексуални актове. Налице са съвсем малко ограничителни сексуални норми. Хомосексуалността не се е уважавала и в краен случай пасивната роля се е смятала за малоценна. 

 

Откровението на Бога пред Неговия избран народ води със себе си сексуална революция от нечуван мащаб. Равинът и публицист Денис Прагер описва тази промяна. (Prager, Dennis. Judaism, Homosexuality and Civilisation. Първа публ. в Journal Ultimate Issues 1996. Вж. също http://www.dennisprager.com/ )

 

Сексуалността е осветена и насочена към защитеното пространство на брака между мъж и жена. С това са положени основите на семейството, което в юдаизма се радва на голяма почит през хилядолетията и благодарение на което юдейският народ преживява всички опити за унищожение. Хомосексуалността е отлъчена (Левит 18:22; 20:13). 

 

Прагер пише: „По отношение на недвусмислената позиция на Библията при оценяване на хомосексуалното поведение е невъзможно да се установи съзвучие между юдаизма и християнството от една страна и хомосексуализма от друга. Единственото истинно твърдение от страна на хомосексуалните би звучало така: „Съзнавам, че Библията осъжда хомосексуалното поведение; ала мисля, че Библията е сгрешила”. 

 

Денис Прагер смята, че никоя друга книга не е допринесла повече за цивилизоването на света от еврейската Библия: „Основа на тази цивилизация и на юдейския живот създават чистота на съпружеския живот и уважението към семейството. Семейството не е просто природно дадена единица; то е по-скоро благо, което трябва да се култивира и непрекъснато да се пази. 

 

Гърците атакуват семейството в името на красотата и ероса. Марксистите го атакуват в името на прогреса. А днес гей движението го атакува в името на съчувствието и равноправието. 

 

Мога да разбера основанията на гейовете; мнозина от тях е трябвало да понесат много страдания през живота си. Това, което не мога да разбера, е защо юдеи и християни се присъединяват към тези нападки. Те не осъзнават какъв е залогът. Залогът е нашата цивилизация”.

 

Библейското домостроителство 

Според Битие човек е създаден по Божий образ и подобие като мъж и жена (Бит. 1:26-28), определен за взаимно допълване и призван към плодовитост. Обвързващата любов между мъжа и жената, която се изпълва в детето, е аналогия на тринитарната любов на Отца и Сина и Светия дух. Понеже Бог е любов, Той е създал човека от любов и го е призовал в любов. Той го е определил за съ-творец на новия човек. 

 

Поради тази причина практикуваната хомосексуалност противоречи на действителността на човешкото сътворение. Когато страниш от нея в живота, се разлъчваш с Бога и в края на краищата, със собственото си предопределение. 

 

Поведение, което разлъчва с Бога, Библията нарича грях. Този възглед споделят и нехристиянските религии. Той е преобладаващ и до днес в повечето страни на земята. 

 

Не само отделни места осъждат хомосексуалните действия, но и цялото библейско предание, откровяващо едно домостроителство, което е дадено на човека и може да бъде нарушено от него само в негова собствена вреда. В сек- суалността това домостроителство забранява прекрачването на положените граници: границата на полярността на половете – чрез хомосексуалността, границата на роднинството – чрез инцеста, и границата на видовете – чрез сексуалното сношение с животни. Езическите народи, от които юдеите са били заобиколени, са вършели всичко това. (Срв. Бит. 18:20). 

 

От първата до последната страница на Библията е прокарана аналогията с жениха за отношението на Бог към хората. Бог предлага на човека един съюз в любов и му показва като аналогия за това съпружеските любовни отношения между мъж и жена: „Както младоженец се радва на невеста, тъй ще се радва за тебе Бог твой”, се казва в Книгата на пророк Исаия (62:5). Този Бог е ревнив Бог, той се разярява, когато Неговата невеста, избраният народ, влиза в отношение с чужди богове, особено с Ваал и Ашера, мъжките и женските богове на сексуалната разюзданост, които езическите народи почитат с храмова проституция и сексуални оргии. Народът непрестанно изневерява на своя Бог и така непрестанно попада в злощастие. 

[....] 

 

Иисус Христос 

Иисус подновява първоначалния план на Сътворението за любовната всеотдаденост между мъжа и жената. Във всички времена е било трудно той да се живее и както видяхме, винаги е бил оспорван от юдеите. Иисус изисква не само чистота на тялото, но и на сърцето (Мат. 5:8). Той няма предвид външното спазване на закона, а чистото и истинно мъдруване на сърцето. В разговор с фарисеите Той препраща към началото на Сътворението и обявява брака между мъжа и жената за тайнство, съюз, създаден от Бог, който не може да бъде разлъчен от човека. 

 

„Той им отговори и рече: не сте ли чели, че Оня, Който отначало ги сътвори, мъж и жена ги сътвори и каза: „затова ще остави човек баща и майка и ще се при- лепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът”? Тъй че те вече не са двама, а една плът. Прочее, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.” (Мат. 19: 4-6) 

 

Този Божествен план е помрачен от жестокосърдечието на човека. 

 

„Той им отговаря: поради вашето жестокосърдие ви е позволил Моисей да напускате жените си; но отначало не беше тъй.” (Мат. 19:8) 

 

Жестокото алчно сърце, което е склонно да използва другите за задоволяване на собствените страсти, това жестоко сърце Иисус желае да „смекчи”; това означава да го направи истинно чрез Своята любов, така че Божието царство да настъпи още на този свят. 

 

Никъде Иисус не се обръща срещу сексуалността, Той има предвид само едно: стръмния път на любовта, към който призовава човека, и същевременно му дава благоволение, за да може да извърви този път. Той никого не принуждава, напротив, Той закриля прелюбодейката от убийството с камъни от ближните й. Иисус събужда в сърцата на хората копнежа по даряващата любов и показва как този копнеж може да се изпълни. Сексуалността като плодотворен, даряващ живот израз на любовта е Божият план за хората, планът на един Бог, който сам е любовта и животът. 

 

Иисус не осъжда експлицитно хомосексуалността. Ала той освещава брака и го издига до тайнство, защото отразява съюза на Бог с хората и е единственото пространство, в което сексуалният акт запазва достойнството на човека. От- хвърлянето на хомосексуалността е толкова дълбоко вкоренено в юдейството, че Иисус не се нуждае от излишни слова. 

 

Апостолите 

Апостолите разгръщат учението на Иисус, което не отменя Божия закон, а го изпълва. Те разнасят благовестието на Иисус в елинско-римския свят, в който са обичайни всички видове сексуални перверзии и разврат. Павел ги назовава поименно в т.нар. списъци на пороците (1 Кор. 6:9 и 1 Тим. 1:10) и казва съвсем ясно: които вършат това, „няма да наследят царството Божие”. Членовете на новите общини идват от този свят, сами са затънали в тези пороци, „но се умихте, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа нашего Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог” (1 Кор. 6:11). Иде реч за освещаването на тялото, което „не е за блудство, а за Господа, а Господ – за тялото... Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога” (1 Кор. 6: 13, 19). 

 

Това е спецификата на християнството: пълното утвърждаване на тялото. Няма разединение между дух и тяло – целият човек е призован за освещение и като чедо Божие упълномощен за това (срв. Иоан. 1:12). 

 

В първа глава на Посланието на св. апостол Павел до Римляните (1:18-32) Павел разгръща динамиката на отпадането от Бог: в началото е неправдата, чрез нея хората потискат истината. Понеже са познали Бог, ала не са Го прославили като Бог, за тях няма прошка. Помислите им се помрачават и те се разпалват в похоти на сърцето и срамотни страсти. Така те заменят истината Божия с лъжа и се покланят на творението повече, отколкото на Твореца. Това има последици за сексуалното поведение: техните жени заменят естественото употребление с противоестествено; също и мъжете оставят естественото употребление на женския пол и се разпалват с похоти един към друг. Изневярата се превръща в обичайна практика. Хората започват да мразят Бога и да използват ближните си като обекти. 

 

Омразата и безпощадността на онези, чиито грехове са изобличени, в Библията се разкрива преди всичко при жените: Иезавел, която иска да убие пророк Илия, и Иродиада, която иска главата на Кръстителя и я получава, поднесена на блюдо от един слаб и пиян цар. Защо? Защото той, познал толкова още в майчината си утроба, трябва да умре така позорно? Защото той, който не притежава сила, но притежава пълномощие, казва на Ирод, който не притежава пълномощие, но притежава сила, че не му е позволено да води братовата си жена. Друго е при цар Давид: той не убива Натан, който го уличава в престъпление, а признава своето деяние: „Съгреших пред Господа”. Натан веднага му дава прошка (срв. 2 Царств. 12). 

 

Ала в центъра на учението на апостол Павел стоят не пороците на хората, а тяхното призвание към святост, която може да се осъществи в брака меж- ду мъжа и жената, когато се покоряват един другиму „в страх Божий” (срв. Ефес. 5). Той обяснява „великата тайна” на брака като аналогия на тайната на Христос и Църквата, която се определя от „съпружеска любов”. 

[...] 

 

Църквите под натиска на глобалната сексуална революция 

Във всички времена непреходната Евангелска истина се противопоставя на властовите структури. Ако не беше така, „новият Ерусалим” вече щеше да е настъпил. Христовата църква има задачата във всяко време да изговаря наново Евангелската истина, да разобличава всяка идеология и всеки тоталитаризъм и да пази свободата, за да остане отворен пътят на спасението за всички търсещи Бога. Това тя може само ако е във, но не от мира сего. 

 

Във всички времена идеологията на епохата нахлува в Църквата и корумпира част от нея. След като съответната властова система се срива, това става основание за още по-горчив упрек спрямо „Църквата” – и основание за разкаяние вътре в Църквата. Докато това се случва, вратата за едно ново начало е отворена. Например Германските християни (Движение сред немските протестанти, което е расистко, антисемитско и организирано на фюрерски принцип, създадено през 1932 г. Б. пр.) при националсоциализма или сговора на части от Руската православна църква със сталинизма. 

 

По всяко време обаче има и други, които са жертвали живота си за Христовата истина. Колкото по-мощно идеологията определя мисленето и действието на хората, толкова повече тези мъченици се превръщат в сияйни икони, извори на надежда и сила за идните потомства. 

 

Идеологията на сексуалната революция на нашето време се прицелва в най-съкровеното на християнската вяра, във въпроса: кой е човекът? Тъй като идеологиите на сексуалната революция отричат Бог, човекът деградира до чист продукт на еволюцията, който не се отличава съществено от животното и съгласно манипулацията зависи и е предаден от самия човек. Това, че ще се стигне до отрицание на полярната полова идентичност на мъжа и жената, би изненадало всеки човек на тази земя, живял преди Джудит Бътлър. 

 

И днес Църквите отстъпват под идеологическия натиск на времето, макар и в различна степен. Всички християнски деноминации заедно имат над два милиарда членове в света. Ако ги равним с броя на сексуалните активистки групи, можем само да се дивим, че съпротивата е толкова слаба. И те подриват тъкмо вътре в Църквата устоите на християнската антропология и морал, които признават човека за Божие творение, създаден като мъж и жена по подобие на триединния Бог, призван да бъде от плът и да се плоди. За християните това е част от основите, които не подлежат на предоговаряне. Въпреки това навсякъде в Църквата под натиска на дейността на ЛГБТИ се водят преговори и се стига до разцепления. 

 

Днес папата (Бенедикт XVI) е глас на християнската съвест, който се чува в цял свят. Дори най-големите поп звезди не могат да съберат на едно място толкова много младежи, както папата в дните на световната младеж. Не е ли забележително, че това е по силите на един възрастен мъж, когото медийният мейнстрийм представя като чужд на реалността, сексуално враждебен, женомразец и диктаторски настроен? Изключителният статут на Светия престол, който му позволява да изпраща в света посланици (като папски нунции) и да акредитира посланици в Рим, да бъде представен като постоянен наблюдател в ООН и да взема думата на годишното общо събрание на ООН, му дава поглед и влияние върху международната политика. 

 

Понеже е глас на съвестта, той е мразен от всички, които живеят в „сексуално многообразие” и искат да го наложат на света като „човешко право”. Нищо друго не кара секуларизирания свят да се чувства така предизвикан, да изпада в такава ярост, да отхвърля всяка рационалност, както сексуалната тема. По-скоро той би потърсил отговорност от папата за вируса на ХИВ, отколкото да си зададе въпроса защо мъжете, които правят секс с мъже, са отговорни за почти 70 % от новите заразявания с ХИВ. По-скоро ще превърне всички све- щеници в изкупителни жертви на сексуалните злоупотреби, отколкото да се занимае с въпроса защо стотици хиляди деца биват насилвани сексуално и в тяхната всекидневна среда. 

 [...]

 

Унищожаване в името на свободата

"Тогава изглежда вероятно, рекох аз, че тиранията се установява не от някакво друго устройство, а от демокрацията, и по-точно, мисля аз, от твърде крайната свобода се поражда твърде голямо и твърде жестоко робство". Платон

 

Дерегулация на сексуалността

Ние се намираме насред един поразителен процес: обезсилени са фундаментални норми на човешко поведение, които само допреди няколко десетилетия бяха валидни за всички. Приетото тогава за добро, днес се приема за лошо. Тези норми засягат продължението на човешкия род и универсалната институция, в която това се случва: семейството. През 1948 г. нациите, разтърсени от Втората световна война, формулират Всеобщата декларация за правата на човека. 

 

В нея се казва: „Семейството е естествена и основна клетка на обществото и има право на закрила от обществото и от държавата.” (чл. 16) Семейство възниква от брака между мъж и жена, които се задължават да споделят живота си и са готови да създават и отглеждат деца. Семейството се нуждае от моногамията, а именно от сексуалната вярност между брачните партньори. Ако се откажем от моногамията като нравствен ориентир, семейството ще се разпадне. Водещи ценностни представи, обичаи и закони утвърждават тази висока морална норма в житейската практика на населението.

 

През последните 40 години тези ценностни представи, обичаи и закони бяха демонтирани. В западните култури на благополучието това се случи първо чрез разбунтувалите се студенти. Днес това е културно-революционният дневен ред на властовите елити на тази планета. От началото на 70-те години едно могъщо лоби се бори с помощта на ООН, ЕС и медиите за промяна на ценностния ред. 

 

Целта е абсолютна свобода, откъсната от всякаква естествена и морална граница, която разбира човека като „гол” индивид. За една такава абсолютна свобода, която иска да се освободи и от „диктатурата на природата”, всяка естествена преднина е пречка и трябва да бъде отстранена.

 

Следователно за така разбираната свобода няма „добро” и „зло”, няма нормативност. Конкретните средства на тази борба са деконструкцията на биполярната сексуалност, промяната на социалните норми и позиции на населението, особено на младежта, пълната юридическа равнопоставеност на хомосексуалните партньорства с брака, та чак до социалното изключване и законовото криминализиране на съпротивата.

 

Поразителен е този процес затова, защото този „нов човек” и съпровождащият го разпад на всяка нормативност имат приоритет в действията на ООН, ЕС и многобройни отделни държави, въпреки че тази културно-революционна стратегия няма никакъв принос за разрешаването на големите проблеми на нашето време. Напротив! Епохалната демографска промяна ще промени из основи социалната структура не само на Европа. 

 

През последните четири десетилетия раждаемостта спада в повечето европейски страни много под нивото на оцеляване. В същата степен, в която се опитват да компенсират дефицита чрез миграция, те жертват своята собствена култура. Една политика, ориентирана към общественото благо, трябва да отдаде приоритет на подкрепата на семейството в социалната политика. Вместо това се практикува дерегулация на сексуалните норми в угода на неголеми малцинства и така семейството се лишава от ценностния си фундамент.

 

Поразителен е този процес и затова, защото унищожава предпоставките, които са създали европейската висока култура — един успешен модел за целия свят. Допреди няколко десетилетия тази култура имаше християнски фундамент. 

 

Християнството е създало моралните основи, предавани от поколение на поколение. Същността на тази култура е приетото от нашите предци за добро и истина, избори, които във всички времена са изисквали от всекиго отречение и жертва. И нито властолюбиви, действащи с насилие управници, нито войни, нито корумпирани църковни водачи, дори и ужасяващите атеистични системи на терор през ХХ век не са могли да заличат християнската култура. 

 

Благодарение на семействата оцеляването в нужда е станало възможно, но освен това те са предавали нататък тази култура и при най-неблагоприятни обстоятелства. След всяка катастрофа филизите на християнството отново израстват, последно чрез обединението на Европа върху фундамента на високите ценности на нейните християнски бащи основатели.

 

Това, което днес се случва, отива по-дълбоко. Не става дума за диктатура на пролетариата или за диктатурата на една властваща раса. Терористичните режими бяха разпознати като потиснически и бяха победени след 70, съответно 12 години. 

 

Днес посегателството се насочва към най-интимната морална структура на човека, която го прави пригоден за свободата. Секирата удря в корена.

 

Основното допускане, от което изхожда тази книга, е, че чудесният дар на сексуалността се нуждае от култивиране, за да има човек успешни връзки и успешен живот. Обратното, инстинктивното изживяване на всички влечения разрушава личността и културата. 

 

Един човек, сексуализиран от детството си, научава: „Добре е да изживяваш всички свои инстинкти, без да размишляваш. Лошо е, когато ги ограничаваш.” Той използва своето собствено тяло и телата на други хора за задоволяване на сексуалния си нагон, вместо за израз на лична любов. 

 

Този нагон е могъщ, защото има задачата да осигури продължаването на човечеството. Онзи, който не се научи да го култивира, за да стане той израз на любовта, отговорен за нов живот, ще бъде управляван от него. Такъв човек изгубва способността да обича, изгубва способността да се привързва. Изгубва желанието да дарява живот на деца. Той става неспособен за културни постижения. Той е психически и телесно болен. Той изгубва желанието и способността да съхранява собствената си култура и така създава предпоставките тя да бъде поета от друга, по-витална култура.

 

Християнският възглед, че човек е сътворен по Божий образ и подобие, обосновава неприкосновеното достойнство на всяка личност и води до свободно конституиране на държавата и обществото. Високата култура, върху която християнството е сложило своя отпечатък, дължи неповторимото си научно и технологическо развитие на отговорността пред разума и истината, която допуска свободното от предразсъдъци изследване на действителността.

 

Ала признаването на Създателя Бог, ненакърнимостта на достойнството на човека, действието на универсални морални ценности и освободеното от идеологии търсене на истината са в беда.

 

Последствията са драматични: много хора не желаят да предадат живота, който са получили; семейства се разпадат; успеваемостта на новото поколение спада, 20 % от 15-годишните не разбират това, което четат; все повече деца и младежи страдат от психически смущения; правото на живот на децата в майчината утроба, на болните и възрастните вече не е защитено; свободата на вероизповеданието, на изразяването на мнение, на възпитанието, на науката се лишава от съдържание.

 

Всичко това се случва в името на една идеология, която отрича, че човекът съществува като мъж или като жена, отрича, че тази полярност определя неговата идентичност и е условие за възпроизвеждането на човешкия род. (Психически и физически аномалии не променят нищо в този факт.) Никога по-рано не е имало идеология, която да е искала да разруши половата идентичност на мъжа и жената и всяко етическо нормиране на сексуалното поведение. Идеологията се нарича джендър мейнстрийминг.

 

Има много други фактори за драматичната промяна в наше време, екологични, икономически, научно-техническо, но никой от тези фактори няма за стратегическа цел корените на човека, неговата идентичност като мъж или жена и отдаването на отделния човек на диктата на сексуалния нагон, освободен от всякакви нравствени норми.

 

Досега мъжете си запазваха правото да развиват идеологически системи, които водеха до огромни разрушения и струваха живота на милиони хора. Джендър идеологията е измислена от радикални феминистки и наложена —с непредвидими последици. Много култури са загинали от морална дегенерация. Ала това, че моралната дегенерация бива налагана политически и културно, е нещо ново.

 

Висока култура чрез висок морал

Всяка култура наказва прекрачването на своите сексуални норми. Ако преди табута, защитавани чрез социален бойкот, та дори и чрез смъртно наказание, са приемани като знак за примитивно общество, то днес установяваме, че са в сила нови табута, които се осъществяват чрез социална изолация и постепенно криминализиране, и то в област, която всички култури пазят чрез строги норми: областта на сексуалността. Всъщност се е случило едно превращение: днес разпадът на моралните норми е принудително наложен, а съпротивата се наказва с изолация и юридически санкции.

 

Английският антрополог Дж. Д. Ънуин[1] е анализирал в обширно научно изследване отношението към сексуалността и културата. В 1930 г. той иска да провери тезата на Зигмунд Фройд, че културата почива върху „сублимацията на сексуалния нагон”. В предговора си Ънуин пише: „Ако знаех колко много ще се промени моята лична философия в резултат от тази студия, изобщо нямаше да я започна.”

 

Ънуин изследва осемдесет „нецивилизовани общества” и високите култури на вавилонците, шумерите, атиняните, римляните, англосаксите и англичаните, за да изясни въпроса: какво влияние упражняват сексуалните норми на едно общество върху нивото на културата.

 

Резултатът в едно изречение: колкото по-голямо е сексуалното ограничение, толкова по-високо е културното ниво, колкото по-незначително е сексуалното ограничение, толкова по-ниско е културното ниво. „От това правило няма изключения. Културите излизат на сцената на историята тогава, когато силно са ограничили възможността за задоволяване на сексуалния нагон, и слизат от сцената на историята, когато позволяват сексуалността да падне до животинското ниво на необуздано задоволяване на инстинктите… В аналите на историята няма пример за общество, което в определен период от време има висока социална енергия, без да е абсолютно моногамно.” Ако погледнем развитието на нашето общество, тези закономерности сякаш още веднъж се потвърждават.

 

Нов по-мек тоталитаризъм?

Изглежда, че днешните ни условия са на светлинни години от националсоциалистическата и комунистическата системи на терор. Въпреки това установяваме, че свободното пространство все повече се стеснява. Забелязват го първи онези, чиито ценности пречат на стратегиите на силните — това са на първо място християните. Италианският писател Игнацио Силоне[2], бивш комунист, го формулира най-точно: „Новият фашизъм няма да каже: аз съм фашизмът; той ще каже, аз съм антифашизмът.”

 

Няма разпознаваем държавен режим, който видимо да се стреми към световно господство, а има глобални мрежи, които следват единен дневен ред.

 

На пръв поглед няма държавна идеология, която да се налага с насилие, но една нова джендър идеология тайно се внедрява на всички нива на обществото. Въпреки че народът не познава понятието, цялото общество се оджендърява. Като всяка утопична идеология тя иска да създаде един нов човек, който да проектира себе си, както сам желае.

 

Днес в Европа не се изкореняват групи от населението, но всяка година по света се умъртвяват в майчината утроба повече от 40 милиона деца.

 

Съществува наистина демократичен законов ред, но съществуват и неконтролируеми сили, които упражняват власт върху избирателите и избраните политици: медиите и финансовата олигархия.

 

Не съществува единна партия, но все по-голяма част от населението вече не се чувства представена от управляващите партии, което се изразява в досада от политиката и постоянно спадащо участие в изборите.

 

Не съществува министерство на пропагандата, но съществува унификация на медиите, които поддържат отмяната на сексуалните норми.

 

Не съществува държавна цензура, но съществува държавна и академична езикова политика, която налага правила на новоговор с цел да създаде новия джендър човек.

 

Не съществува упражняваща терор система от полиция и тайни служби, ала чрез дигиталното съхраняване на данни ние се превръщаме в прозрачни хора, за които вече няма лична сфера —предпоставка за съвършено нови форми на тоталитарно следене и контрол.

 

Не съществува манипулирано от един фюрер, фанатизирано масово движение, но съществуват атомизирани, обезродени маси, които на сегашния етап все още могат да бъдат държани в покой чрез държавните социални помощи, ала потенциалът им за радикализация при икономическа криза е непредвидим.

 

Не съществува забрана за проповядване на религия, ала религиозната свобода тихомълком се орязва в името на антидискриминацията и се подриват социалните предпоставки за предаване на вярата на идните поколения.

 

Тоталитарното може да смени своята дреха и днес се явява в одеждите на свободата, толерантността, справедливостта, равноправието, антидискриминацията и многообразието — идеологически декори, които при вглеждане отблизо се оказват ампутирани и извратени идеи.

 

Тези процеси са глобални и биват ускорявани от влиятелни лобита в международните институции. Сърцевината на тази глобална културна революция е дерегулацията на сексуалните норми. Както дерегулацията предава финансовите пазари на ненаситната жажда на богатите за още повече пари и власт, така и дерегулацията на сексуалните човешки норми предава хората на ненаситната жажда за сексуално задоволяване. 

 

Отмяната на моралните ограничения на сексуалността изглежда като повече свобода, но води до неспособност за привързване и създаване на връзки и по този начин до разпад на носещи социални структури.

 

Който днес в политическото, академичното, медийното и дори в църковното пространство изкаже основания за това, че сексуалният акт е част единствено от брачната връзка между мъж и жена и трябва да е отворен за зачеването на деца, който дискутира научно въпроса за възникването, рисковете и последствията от нехетеросексуалното поведение или дори се противопоставя на стратегиите на сексуалната дерегулация, се изправя пред опасността да бъде изключен от публичния дискурс, да бъде стигматизиран с ругатни, да се прости с професионалното си положение, да бъде тормозен и дискриминиран по разнообразни начини от различни лобита. 

 

Криминализирането чрез нови състави на престъпления като „хомофобия”, „език на омразата” и антидискриминационни закони вече е реалност в някои страни и се ускорява в глобален план.

 

Готови ли са тези, които сигурно си въобразяват, че са на страната на доброто, когато днес така смело се борят с държавния терор на изминалия век, да се противопоставят по същия начин на растящото ограничаване на свободата в наше време? Граничната линия между отстояването на свободата и жертването на свободата е в готовността днес да се плати цената, която е да не виеш по вълчи, когато си с вълците.

 

Прекрасният нов свят    

Понякога поетите виждат отвъд границите на съвременността. Олдъс Хъксли описва през 1930 г. Прекрасния нов свят, който възниква, когато насладата се превръща в смисъл на живота, а сексът в основно всекидневно забавление за млад и стар. В предговора към новото издание от 1949 г. той пише: „Тази наистина революционна революция трябва да бъде постигната не в заобикалящия ни свят, а в душите и в сърцата на човешките създания.”

 

В „Прекрасният нов свят” всеки е щастлив. Мръсотия, болести и старост са изкоренени. Споменът за „живораждащите” от ранните времена произвежда в преточените от бутилки съвременници гръмогласен хохот, ако не и  погнуса. Зародишите са изследвани за аномалии, селектирани и съхранявани в зародишна банка. Майките и бащите са непотребни фрази. Представете си, тогава, към 600-ата година преди Нашия Форд „майката като обезумяла бдяла над децата си (нейните деца!)… бдяла над тях като котка над котенцата си, но котка, която можела да говори, котка, която можела да повтаря до полуда: „Рожбичката ми, свидната ми рожбичка…” „Децата винаги се отглеждали от родителите, а не в Държавни центрове по обучение.”

 

За децата има ясли, където чрез методите на хипнопедията, по време на сън, им се изграждат неизкореними рефлекси, като: „Никога не отлагай за утре удоволствието, което можеш да изпиташ днес.”

 

Децата тичат голички и играят на „както го правят големите”. Деца, които не изпитват радост от инфантилни сексуални игри, се смятат за болни. За необяснимите отношения в ранните времена се разказва: „В продължение на един дълъг период, преди епохата на Нашия Форд, но дори и няколко поколения С.Н.Ф., детските еротични игри са се смятали за нещо ненормално (на това място избухна смях) и не само за ненормално, но и всъщност за безнравствено (Не може да бъде!) и по тази причина са били строго забранявани.”

 

Повечето ученички са безплодни още от бутилката, защото важи правилото: „Цивилизация означава стерилизация”, а за останалите нестерилизирани съществуват малтусиански пояс и упражнения, така че взимането на предписаните от закона предпазни мерки е „едва ли не машинално и неизбежно като мигането”.

 

Хората се държат в настроение и на линия посредством телевизия, eмоцилми, цветоуханни органи, синтетичен глас и музика, сексофони. За целта има Институт по емоционално инженерство. Участието в седмичните обредни сбирки за духовно сливане е задължение. Самотата се смята за опасна. „Ние ги заставяме да ненавиждат самотата и уреждаме живота им така, че е почти невъзможно някога да се почувстват самотни.”

 

А ако въпреки това се случи нещо неприятно, тогава винаги е налице шишенце сома, което да те отведе на излет надалеч от действителността.

 

Така в Прекрасния нов свят хората „никога не искат онова, което не могат да получат”, и смятат своето робство за свобода.

 

В предговора си от 1949 г. Олдъс Хъксли пише: „Очевидно в отговор на ограничаването на политическата и икономическата свобода сексуалната свобода нараства. А един диктатор … ще направи много, за да насърчи тази свобода. Заедно със свободата да се бленува под влиянието на опиатите, на киното и на радиото тя ще помогне на поданиците му да се примирят с робството, което е тяхна съдба.” Изглежда, че „утопията сякаш е много по-близо до нас, отколкото човек можеше да си представи само преди петнадесет години. Тогава аз я пренесох шестстотин години напред в бъдещето. Днес обаче изглежда напълно възможно този ужас да се стовари върху нас и след по-малко от век.”

 

Олдъс Хъксли пише това преди да съществуват изкуствено осеменяване, пренатална селекция, банки за сперма и яйцеклетки, сурогатно майчинство, „родител 1 и родител 2”, детски ясли, ръководство за сексуални игри в детските градини и училищата, преподаване в училищата на предпазване от забременяване, групова динамика, употреба на дрога, порнография като масово развлечение — когато телевизията все още не е разпространена и интернетът не е измислен.

 

Хората тъкмо са преживели Втората световна война и възлагат надеждите си на новосъздадената Организация на обединените нации, която през 1948 г. приема Всеобщата декларация за правата на човека. Те трябва да се превърнат в крепост срещу неописуемите зверства, в които загиват милиони хора, обезчестени, обезправени, останали без имущество, измъчвани, изтезавани и убити от хората, заслепени от една идеология и изгубили човешкия си облик в корупцията на властта. Половин век по-късно същата организация се бори умъртвяването на неродени деца в майчината утроба да бъде издигнато в човешко право и народите на тази планета да приравнят съюза между личности от един и същи пол с брака.

 

Както Хъксли предвижда, в центъра на това посегателство срещу ценностния фундамент на човека стои сексуалността. Борбата за отмяната на сексуалните норми е постигнала епохална победа. Същевременно ние сме свидетели на епохален културен упадък на Западния свят. Истинното, красивото, доброто, възхвалени още от Платон и Аристотел, имат лоша слава. С истина, с красота и с добро не могат да се спечелят големи пари, милиарди се печелят с лъжа, грозота, със зло, с ужаси и порнография.

 

Родени сме с потенциала на свободата, ала сами трябва да си изработим способността в свобода да изберем страната на доброто. Тя е предпоставка за култура. На това трябва да бъдем възпитани или сами да се възпитаме, трябва да научим основните добродетели, които ни позволяват да запазим човешкостта си: мъдрост, справедливост, смелост и въздържание. Когато една култура престане да цени високо добродетели и да предава на следващите поколения собственото, провереното, ценното чрез пример, възпитание и образование, тогава тя сама си изкопава гроба. Все още има свобода и не е твърде късно да я защитим. Ала трябва да знаем кой по какъв начин я ограничава, за да наложи собствените си интереси. За това разказва тази книга.

 

---------------------------------

Бележка на редакцията на сп. "Християнство и култура":

Габриеле Куби e родена през 1943 г. в Констанц, Германия, в семейството на публициста Ерих Куби и скулпторката Едит Шумахер. Учи социология в Берлинския свободен университет, а по-късно в университета в Констанц. Работи като социоложка и преводачка. Тя е католичка, майка на три деца. Публикувала е 11 книги, преведени на много езици. Първата е "Моят път към Мария". "За силата на живата вяра", следват "Порив към любов". "За младите хора, които желаят да имат бъдеще", "Джендър революцията – релативизъм в действие", "Only you – дай шанс на любовта", "Самопознанието – пътят към сърцето Исусово" и др. Книгата на Габриеле Куби "Глобалната сексуална революция", от която предлагаме откъс, е публикувана в Германия през 2012 г. Тя разглежда джендър идеологията и стратегиите, които подриват основополагащи структури като брака и семейството. Книгата получава най-високи оценки в католическите среди. Папа Бенедикт XVI се обръща към авторката с думите: „Слава на Бога, че вие говорите и пишете”. 

 

Превод от немски: Людмила Димова 

Източник: hkultura.com

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

33 коментар/a

Helleborus на 06.01.2018 в 16:32
Този материал ми изясни какъв е проблема на тези хора. По-трудно е да се разбере как подобно безумие се възприема с лекота и се пропагандира от политици. И как обществата безропотно се подчиняват, с малки изключения. Имам само тази забележка, монотеистичният Бог не се е появил за първи път при евреите, което до някъде е една от техните заблуди, да карат хората да си мислят така. Словото е пазено още преди потопа от посветените родове, след потопа преминава в тракийския род, после се пази и почита в Египет, пренесено от тракийските династии, където Моисей е обучен - "И Моисей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и дело." /Деяния 7:22/ Няма друго Слово и няма друго Дело, което би било почетено от един апостол, освен Божието Слово. Нито пък Авраам е живял само сред езичници - " Така и Салимският цар Мелхиседек, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино и го благослови, като каза: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Създател на небето и на земята; благословен и Всевишният Бог, Който предаде неприятелите ти в твоята ръка. И Аврам му даде десятък от всичко." И сега какво излиза, че основната част от европейските ценности, са измислени от една лесбийка феминистка. Която искала да заличи половете, но после се сетила, че ако заличи женския и мъжкия пол, няма да може да бъде феминистка. Затова тръгнала да създава и други полове. Така хем заличава основните, хем си остава активист.
Изприказвах се! на 06.01.2018 в 16:53
Някои си мислят, че това е шега, че е невъзможно да е толкова лошо! Това е тотално умопобъркване!
Така де! Западната култура и ценности! Цел, да бъдеш затрит! на 06.01.2018 в 17:00
"""" Културите излизат на сцената на историята тогава, когато силно са ограничили възможността за задоволяване на сексуалния нагон, и слизат от сцената на историята, когато позволяват сексуалността да падне до животинското ниво на необуздано задоволяване на инстинктите… В аналите на историята няма пример за общество, което в определен период от време има висока социална енергия, без да е абсолютно моногамно.”"""""""" _________ Това не е сексуалност, това не е истински нагон, това е тотално разстройство на мозъка, който умишлено се тласка към нещо, което никога не може да го направи щастлив. Затова и разни гейове и тем подобни викат и крещят за правата си, защото ако не го кажат на глас, те не изпитват удоволствие. Удововлствието идва когато го говорят. Това не е сексуалност, това е мозъчно разстройство което търси отпушване чрез говора, чрез говорене и демонстриране. __________ И никой не знае утре неговото поколение по кой път ще тръгне! _________ Да пази Господ човека!
име на 06.01.2018 в 17:00
содом и гомор.
легисти на 06.01.2018 в 17:32
В постмодерния свят мистерията на пола вече е технологичен проблем. Натрупани са достатъчно противоречия относно тертипа на експлоатация и зависимост спрямо/от половата любов. Всичките те, уви, повече нямат никакво естествено-родово разрешение, а само изкуствено такова... и оттук нататък всичко опира до това как ще схващаме въпросната изкуственост, защото най-елементарно би било да я схващаме през старите и познати ни социалноотчуждаващи форми на органично-родова отнесеност и масова производителност. Да кажем в какво е проблемът под формата на философско питане: как в размножителното деление все пак да се запазиш цял... казано с други думи - как така се получава, че заради неистовото удоволствие на оргазма в сексуалния акт човекът с "необходимата" идентичност на гръбначно животно е принуден да губи своята цялост, придавайки я на наследника си, който му я отнема в своята невръстност. Въпросът за пола от едно време насам (да речем, края на ХІХ началото на ХХ век с колоси като Ницше, Бердяев, Ото Вайнингер, малко по-късно - Лакан, Дельоз-Гатари) вече е ТВОРЧЕСКИ, а не биологичен или религиозно-изкупителен, въпрос на продуктивното и изкуственото, а не на репродуктивното и естественото в онова, което ще продължим да наричаме "човек". Преоткрит по своеобразен начин в дискурсите на Лакан, в древността още Платоновият мит за ламелата е поставил въпроса за творческата непригодност на половото размножаване. Истината за човешкия пол е в греховните последствия на неговата експлоатация - полът е приносител на смъртта при едно същество, което, вкл. и съвсем по християнски, се припознава преди всичко като безсмъртна душа. Парадоксът е трудно поносим за автори на произведения като горното. Съвсем друг е въпросът кой се възползва от нежеланието за упорити по-задълбочени рефлексии и съпътстващите ги (авторови!) оправдания чрез втораченост в догмата - от това се възползват активистите на неовладяната бесовщина, като Джудит Бътлър, мултиплицирала дезориентантските псивдодеконструкции на учителите си по (псевдо)философия - такива като Адорно, Хоркхаймер и т.п.
ДИАЛОГ на 06.01.2018 в 20:40
„Очевидно в отговор на ограничаването на политическата и икономическата свобода сексуалната свобода нараства. А един диктатор … ще направи много, за да насърчи тази свобода. Заедно със свободата да се бленува под влиянието на опиатите, на киното и на радиото тя ще помогне на поданиците му да се примирят с робството, което е тяхна съдба.”
ДИАЛОГ на 06.01.2018 в 20:47
Helleborus на 06.01.2018 в 16:32, легисти на 06.01.2018 в 17:32, много думи, много "знания". Но водят ли към Царството Божие? Както казва бабичката във филма "Покаяние" : За какво ни е този път, ако не ВОДИ КЪМ ХРАМА! :)
легисти на 06.01.2018 в 21:17
До ДИАЛОГ: Какво общо има Царството Божие с директивното предопределяне отвън и по силата на някакъв конвенционален принцип, произхождащ от повече или по-малко лицемерно-двулични съгласие и взаимност? То не засяга никого другиго в някакво трансцендентно пространство и време на отношенията, то си е дискретно мое - самата трансцендентална дискретност до безкрайност. Днес в друга тема някой го каза: ГОРЕ-то ни политиците и поповете да престанат да го предопределят и налагат със закони и конвенции. Всъщност от Кант насам това не е нищо ново. Човек поема "долните", сиреч земните си задължения, съучаствайки по необходимост в игрите на "практическия разум". В областта на "чистия разум" обаче - как ще конституира картините на света си, сиреч всичко що се отнася до въпросното "ГОРЕ", той няма никакви задължения, а само свобода.
Кой има интерес от на 06.01.2018 в 21:54
един бъдещ хаос? Това разбрах накрая, след като прочетох статията, че целта нна сази "конвенция" е лесно управляване на народите в полза на управляващите чрез замъгляване на съзнанието и насочване към противоестественото. Така лесно ще се поддържа господството на господарите над подчинените, няма да има нищо свято, а само задоволяване на сексуалните непресъхващи нужди, задоволяване от храна и лесно управляване на масите с цел световно господство! Горките ние, ако това наистина стане...
Нели на 06.01.2018 в 21:59
така е, много сте прав, ДИАЛОГ!!
Гост1 на 06.01.2018 в 23:12
„Полът е една фантазия, нещо, в което вярваме, защото често ни е повтаряно”. Преди време четох за следния случай точно в САЩ. Семейство с две момчета еднояйчни близначета завежда бебетата в болницата в близкия град, за да бъдат обрязани. Вилнеела страшна буря, токът спира точно в момента на операцията и в тъмнината докторът отрязал пениса на едното момченце. Не си спомням точно как се е стигнало до това , но се сформира екип от учени и под ръководството на психолог се решава детето да бъде отгледано като момиче, а по-нататък чрез пластични операции да се оформят и съответните външни белези. Едното близначе било отглеждано като момче, а осакатеното като момиче-сменили му името, обличано е в момичешки дрехи, играчки за момиче, отнасяли се с него като с момиче и т.н. Психологът постоянно наблюдавал и съпоставял израстването на двете деца. Всичко вървяло добре, учените се радвали, че експериментът е успешен докато в пубертетът започнали проблемите с момичешкото момче -психически сривове, нервност, емоционална неудовлетвореност и т.н. , май имаше и опити за самоубийство. Надявали се това да отмине с израстването, но не станало. Накрая се принудили да разкрият на истината и да признаят, че експериментът е неуспешен. Момчето се върнало към същността си на мъж, присадили му и пенис, даже се оженил, но така и не се възстановил напълно.
жалки напъни на 06.01.2018 в 23:28
Всичко това са жалки опити да ни убедят, че Цецка Цачева е жена.
до легисти на 06.01.2018 в 23:47
Да разбирам ли, че Вие сте представител на ,,умните и красивите"?
Севт на 07.01.2018 в 08:07
Виж сега, Кукуряк, престани да намесваш във фантазиите си траките, защото нищо не разбираш от тази тематика! (с извинение към всички останали за офтопика, но ми писна от глупости)
пр.Илия на 07.01.2018 в 19:04
Така става като не се спазват Божиите заповеди! Казано е да се убиват с камъни тези, които легнат с мъж като с жена и с жена като с мъж. Ето, Джудит Бътлър е пример - чумавият заразява селото. Просто мъжете трябва да вземат тоягите в ръце и за 24 часа ще настъпи ред!

Напиши коментар