Силвен Тесон: Глобализацията се оказа дама с камелии - заразена

Силвен Тесон: Глобализацията се оказа дама с камелии - заразена
"Ние, хората от ХХI век, бяхме излезли от историята, т.е. от вливането на нашите малки индивидуалности в колективната машинария. Изведнъж нещо ни тласка към нея. “Седалището на душата е мястото, където вътрешният свят докосва външния свят”, пише Новалис. Вирусът е цвете на злото, което расте при контакта на вътрешния и външния свят. Ако пощади целостта на нашия организъм, той ще разкрие здравината на нашата душа".

 

Писателят се върна във Франция точно преди затварянето на границите, за да бъде близо до семейството си. Какво ще направим с това изпитание? В интервю за “Фигаро” Силвен Тесон анализира крехкостта на нашите взаимосвързани общества, дълбоко разклатени от един много малък вирус. 

 

- Това, което наричате “устройство” в книгата си “По черните пътища” (Sur les chemins noirs), угасна като в роман на Баржавел. Какво мислите за този момент?

 

- Кибер-меркантилната ултра-глобализация ще бъде разглеждана от бъдещите историци като мимолетен епизод. Нека обобщим. Берлинската стена падна. Започна царуването на глобалния материализъм. Историята приключи, обяви един мислител. Търговията е велика, всеки политически лидер ще бъде неин пророк, земното кълбо - неин пазар. Човечеството се свързва. Осем милиарда човешки същества получават един и същ сигнал. Молдовецът и беришонецът могат да желаят и да придобият едно и също нещо. Дигиталното довършва уеднаквяването. Земята, стар витраж, сега получава ново име: “планетата”. Тя се слива, става една компания, място на съединение на системните потоци. Политиката става мениджмънт, а мениджмънтът ръководи движението, ако използваме езика на епохата.

 

Нова догма се установява: всичко трябва да се движи, да се смесва непрестанно, без препятствия, следователно без граници. Бог е движение. Движението е добро. Застояването е лошо. Вече нищо не трябва да претендира, че е отнякъде, тъй като всичко може да бъде отвсякъде. Този, който се противопостави интелектуално на религията на потока, е лош. Стената става форма на злото. В корпоративния свят тя изчезва (царува прозрачността). Гледа се с лошо око на нея в природата (царува алхимично видоизменение на половете). Масите, пред които са премахнати преградите, тръгват изведнъж. Барел петрол струва колкото четири пакета цигари. Постоянното движение на човешкия род е ту фарс: глобалният туризъм (и аз се включвам в армията на смешниците). Ту трагедия (движението на бежанците). Извършва се промяна в мисловния порядък: ако не смятате това, което се движи, за завършек на човешката съдба, значи сте селянин.

 

А после изведнъж песъчинка в колелото. Тази песъчинка се нарича вирус. Той не е много мощен, но тъй като вратите са отворени, той циркулира, черпейки силата си от течението. Опасността от разпространението му е по-голяма от неговата вредност. В някой отдалечен район не биха говорили за него. В Европа това е социално-политически катаклизъм. Подобно на туриста, контейнера, информацията, глобиш или идеите, той се разпространява. Той е като туит: токсичен и бърз. Глобализация трябваше да бъде щастлива. Тя е дама с камелии: заразена.

 

Човечеството реагира много бързо. Всички назад! Трябва да се затворим! Нов лозунг брутално сложи край на глобалния цикъл. Изумителна заповед, тъй като самото ѝ произнасяне олицетворява това, с което епохата се бореше досега. От “Без граници” до “Останете си у дома”. Вероятно “абсолютната глобализация” не е била добър вариант. Голямото събитие на тази карантинна криза ще бъде начинът, по който хората ще преосмислят избраната опция, когато “панголингейт” се успокои.

 

- Как ще охарактеризирате нашата тревога? Какви исторически, религиозни представи заимства тя?

 

- Можем да кажем, че няма нищо ниво. Чуми и холери погубват хората отдавна. Историята, това противоречие на идеята за прогреса, е само вечното завръщане на бедствия и възраждания. Но ние променихме мащаба. Когато една система променя мащаба, променя същността. Подобни драми са се случвали преди ХХ век. Те не са имали силата за такава промяна. Мащабът на едно нещо е по-голям проблем от самото нещо. Испанският грип е убил 3 процента от световното население, но през 1920 г. механизмът на разпространение не бе превърнат в инструмент на глобална организация. Не е ли принципът на разпространение това, което позволява световната търговия, финансовия капитализъм, трескавата търговия, езиковото и културно уеднаквяване. Защо и вирусът да не следва същия ход?

 

Нещо витаеше във въздуха преди вирусната криза. Да го наречем “тезата за сриването”. Тя бе формулирана от Рене Дюмон, а напоследък и от Джаред Даймънд. Твърде бръзо срещна голям успех. Това е практическа мисловна рамка, която не изисква усилие и успокоява човешкия вкус към крехкото. Има наслада в апокалиптичното заклинание: “Всичко ще рухне!”. Поддръжникът на тезата за сриването вещае ада на Бош и се запасява с макарони. Днес мнозина потриват ръце: “Нали ви казахме!”. Никой не видя обаче, че ударът ще дойде от малка животинка, която прилича на ризница, облечена от Пако Рабан.

 

- Вие сте човек на движението, на големите пространства. Но същевременно сте живели в колиба няколко месеца. Какви са съветите ви за затворения живот у дома?

 

- Осъзнаваме ли какъв късмет имаме? В продължение на петнадесет дни държавата осигурява принудителното ни уединение. Преди година част от страната искаше да унищожи държавата. Внезапно осъзнаване: по-приятно е да понасяш криза във Франция, отколкото в Източна Курландия. Държавата се оказва провидение, което не изисква благоговение. Можете да я оплювате, тя пак ще ви си притече на помощ. Това е християнското наследство на светската република. 

 

Или ще успеем да превърнем това преминаване във времето в Прустово преживяване (спомен, бонбон с бергамот, упражнение по чувствителност), или ще бъде истински срив: срив на самия себе си. Хайнрих фон Клайст дава ключ в новелата “Михаел Колхаас”: “От дълбините на болката си, когато виждаше света в такова чудовищно разстройство, възникна тайното удовлетворение от усещането, че сега редът царува в сърцето му”. На всеки се предлага възможност (платена) да внесе малко ред в сърцето си.

 

Веднага се разкрива едно неравенство. Някои имат вътрешен живот, други нямат. Изпитвам състрадание към онези, които ще прекарат тези дни далеч от градината. Но и към онези, които не обичат да четат и не подозират “ни най-малко, че Рембранд, Бетовен, Данте или Наполеон някога са съществували”, както пише Цвайг в началото на “Шахматна новела”. Можем да сме признателни на президента Макрон, че в речта си в понеделник, 16 март, отправи най-чърчиловския лозунг: “Четете”. Все пак е по-красиво от “Обогатете се” на Гизо. 

 

Жюлиен Краг дава едно терапевтично указание в “Четейки пишейки” (En lisant en écrivant): “Книгата отваря далечина в живота, която образът омагьосва и обездвижва”. Искате да изследвате пределите си? Отворете книгите. Пред екрана ще бъдете двойно затворени! Времето е субстанция. То се моделира. Бяхме го изгубили, сега го преоткриваме. Това е благодат. Екологичната революцията започва с екология на времето.

 

Ние, хората от ХХI век, тръгваме много онеправдани към предизвикателството, което ни е отредено. Защото новият дигитално-консуматорски ред ни е приучил да се страхуваме от празнотата. Дигиталната революция е хидравлично явление. Интернет, помпа за екскременти, изпълва свободното пространство с висок дебит. Каналът е жаден. Трябва да тече! Изведнъж затварянето вкъщи налага преживяване на празнота. Не трябва да правим това, което интегралната връзка горещо препоръчва: да напълним всичко с каквото и да било. Хората, които биха могли да ни просветлят в тези времена на самовглъбяване, са монасите картезианци. Те са вещи в диалектиката на всичко и нищо. Те биха започнали да правят това, което аз не правя. Да мълчат.

 

- Може ли поезията да бъде в помощ в тази самота?

 

- Помощ? Още по-добре! Противоотрова. Тя предпазва от първото нападение на вируса: нахлуването в мисълта (“тревожност” на езика на психолога). Ние, хората от ХХI век, бяхме излезли от историята, т.е. от вливането на нашите малки индивидуалности в колективната машинария. Изведнъж нещо ни тласка към нея. “Седалището на душата е мястото, където вътрешният свят докосва външния свят”, пише Новалис. Вирусът е цвете на злото, което расте при контакта на вътрешния и външния свят. Ако пощади целостта на нашия организъм, той ще разкрие здравината на нашата душа. 

 

- Могат ли тези часове да бъдат повод за вътрешно, а може би и колективно помирение?

 

- Какво ще направим с това изпитание? Тъй като съм наивен, си казвам, че пътниците на кибер-меркантилния влак ще се отдадат на aggiornamento*. Цивилизациите са изградени върху няколко принципа: отделяне, усамотение, разграничаване, обособяване, вкореняване. Затваряне вкъщи, как. Няколко десетилетия пометоха това в името на една идеология: егалитарния глобализъм, подготвящ голямата разпродажба. Масовото разпространение на вируса не е случайно. То е следствие. Изведнъж осъзнаваме забравени очевидности. Нека ги изброим. Да си останем у дома не означава да намразиш съседа си. Стените са защитни мембрани, а не само враждебни брони. В тях са пробити врати, можем да изберем да ги отворим или да ги затворим. Да четеш не означава да скучаеш.

 

Другото откритие: политическото действие не е мъртво. Мислехме, че икономиката сама управлява човешкия парк. Министерствата на външните работи се бяха превърнали в търговска камари, ако използвам израза на Режис Дебре. Изведнъж се реактивира държавното решение. Божествена изненада! Докато си мислехме, че глобализацията е “неизбежна”, ние осъзнаваме, че неизбежното не е необратимо и че носталгията може да предложи нови посоки! Изведнъж президентът обявява затваряне на границите на Шенген и затваря вкъщи населението. Следователно е възможно да решиш да решаваш. Пред предполагаемата неизбежност на нещата, вирусът на фатализма има своя дезинфекциращ гел: волята. “Напред!” най-сетне е чудесен лозунг. 

 

* aggiornamento (ит.) - приспособяване на църковната традиция и догма (в католицизма) към съвременната реалност (бел. пр.).

 

Със съкращения. Заглавието е на “Гласове”. Оригиналното заглавие е: Sylvain Tesson: «Que ferons-nous de cette épreuve?»

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

Коментари

  • Резюме на целия прекрасен монолог

    21 Март 2020 9:32ч.

    "...глобалният туризъм (и аз се включвам в армията на смешниците)..." Алегорията, съчетана с пародия, е убийствена, но въпреки трудността, в този форум някои ще я схванат, защото тук в няколко други подобни статии високоинтелектуално сме я дебатирали вече тая тема. :))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "Веднага се разкрива едно неравенство. Някои имат вътрешен живот, други нямат."

    21 Март 2020 9:46ч.

    Тежко на ония, научени само да се фотографират и филмират, казано по нашенски и като за идиоти - video-тяват. Впрочем, не виждам и по-добра подсказка към холивуд да се оттегли завинаги, за да си върнем художественото кино. В настъпилата суматоха ще се опитват да обнуляват дългове, ала вътрешният живот няма как да бъде обнулен, след като за тях (фарисеите, книжниците, законниците) той винаги е бил кръгла нула. Нещо като ценността - дотолкова е свръхценна, та чак няма цена...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Консерватизмът фарисейският квас

    21 Март 2020 20:18ч.

    Капиталът няма сърце, няма отечество. С него и дясното.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • буржоазен буквар

    21 Март 2020 20:26ч.

    Русия преди СССР има 3,3 пъти по-малко БВП на глава, в сравнение със САЩ. Под 3 пъти във времето на СССР, и 4,5 сега. Русия при СССР вади същото количество зърно и нефт, като сега.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • буржоазен буквар на 21.03.2020 в 20:26

    22 Март 2020 13:05ч.

    Видиш ли някъде абревиатура БВП - кретенска пропаганда и нищо повече...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Времето е субстанция. То се моделира. Бяхме го изгубили, сега го преоткриваме. Това е благодат. Екологичната революцията започва с екология на времето.

    22 Март 2020 13:07ч.

    Точно по Левинас (преди това Бердяев) - едно към едно! Заслугата е в екзистенциалната трактовка на времето.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "Трябва да се затворим! Вероятно “абсолютната глобализация” не е била добър вариант"

    23 Март 2020 10:39ч.

    Затворихме кафенета, ресторанти, театри и библиотеки, а „Отворено общество“ все още е отворено.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Някой

    26 Март 2020 23:31ч.

    "Нещо витаеше във въздуха преди вирусната криза. Да го наречем “тезата за сриването”."

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • православен

    30 Март 2020 12:03ч.

    Глобализацията е предсказана в Библията,в 13-та глава,7-ми стих на книга Апокалипсис:"...даде му се власт над всяко коляно,народ ,език и племе" когато и ще настъпи свтовният електронен концлагер в който всеки жител на планетата ще бъде чипиран с подкожен радиочип,наречен там "белег" без който никой няма да може да продава и купува:"„И той ще направи щото на всички - малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби - да се даде белег на дясната им ръка или на челата им, та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня който има тоя белег или името на звяра, или числото на името му...666” и е ужасно знамение за близкият край на света,който по онова време ще бъде управляван от най-свирепият тиранин появявал се някога на земята, наречен там антихрист и звяр!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Рико

    30 Март 2020 15:59ч.

    Разгърнат художествен преразказ на банализми и чужди мисли, обединени от перверзното задоволство , че другите страдат и са наказани понеже са бездуховни и нечетящи , а той духовният тържествува , защото страданието не го смущава , понеже обитава книжни пространства. Ако не беше глобализацията, при най-добро стечение на обстоятелствата щяхме да се просветлим със тези садо-мазо прозрения , най- рано с превод след 10г, а най-вероятно никога , защото щяха да са изгубили значение, освен за някои изследовател на психопатология на епидемиите. Не вижда ли , че вирусът удря хората на книгата също жестоко, затворени са библиотеки , книжарници, издателства , няма представяния , дискусии, приятелски обсъждания, а издателства и книжари отиват на фалит . Явно садистичното надделява.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи