Решението на държавата да купи акции в Първа инвестиционна банка (ПИБ) предизвика множество коментари, в които политиката измести фокуса от икономиката и подмени важните въпроси около тази сделка. Подмяната се върти около две основни тези: 1) Държавата купува акциите на банката на двойно по-висока цена при 5 лева за акция от борсовата - 2.7 лева за акция на Българска фондова борса. 2) ПИБ има проблеми и държавата инвестира в нея с нерегламентирана помощ, за да прикрие лошото управление на една частна институция. Двете тези се базират на факта, че при стрес тестовете от 2018 г., които бяха обявени миналата година, банката показа незадоволителни резултати при влошен хипотетичен сценарий, които трябваше да бъдат поправени като условие за приемането на страната в Банковия съюз и ERM II. И двете тези са погрешни, защото изхождат от предположението, че стрес тестовете, направени от Европейската централна банка през миналата година са атестат за фактическото състояние на ПИБ и не отчитат симулативния им характер. Стрестестовете са хипотеза, при която се разиграват въображаеми сценарии, а не снимка на реалното състояние. При симулиране на дълбока криза в икономиката с продължителност от 3 години, стрес тестовете показват, че ако в този тежък период ръководството на банката не предприема никакви действия, то след 3 години банката би имала нужда от допълнителен капитал. За това се изисква като превантивна мярка в момента банката да изгради допълнителен капиталов буфер. Към края на 2019 г. банката е реализирала със собствени средства такъв в размер на 197 млн. евро. ПИБ е добре капитализирана и превишава всички регулаторни и законови изисквания. Стрес тестовете са нещо като презастраховка от страна на ЕЦБ, която ще поеме надзора над българските банки, ако предварително влезем в Банковия съюз чрез механизма за тясно сътрудничество. Тук е мястото да кажем, че решението за членството на България в еврозоната и Банковия съюз е политическо. То е воля на правителството, което от десет години само̀ си поставя срокове, които след това само̀ не изпълнява.

 

 

Коя е истинската цена на акциите на ПИБ

 

Реалната цена за акция в ПИБ е около 9 лева. Държавата купува за 5 лева, а според борсата цената е 2.7 лева. Защо е така.

 

Несъстоятелно е позоваването на Българската фондова борса (БФБ), все едно, че става дума за борсата на “Уолстрийт”. БФБ е с изключително ниска ликвидност и обороти. Търгуващите на българската фондова борса също са малко на брой. Обемите на търговия на БФБ са ниски. За първите 4 месеца от годината оборотът на всички търгувани акции на борсата е около 50 млн. лв.

 

На БФБ се търгуват обикновено малки пакети акции на банки, които не дават право на глас при вземането на стратегически решения, каквато е необходимостта на държавата в случая и е нормално цената да е по-ниска спрямо ситуация със значително по-голям пакет. На БФБ свободно търгуваните акции са около 15 милиона. Това означава, че ако някой инвеститор иска да придобие по-голям и значим пакет акции от банката, той няма как да го направи през БФБ, защото там няма толкова много свободни акции.

 

От друга страна, започвайки сглобяване на голям пакет акции на банката през БФБ, търсенето ще доведе до сериозен ръст на цената над посочените 5 лв. Впрочем самата Европейска комисия обяви, че в сегашната ситуация е много важно за страните от ЕС да защитят свои стратегически активи, включително чрез придобиване на акционерно участие в тях.

 

Доколкото за банковия сектор правилата са по-строги, изискването е държавното участие в предлагани нови акции да не надхвърля 70% от стойността им, което е постигнато в разглежданата сделка. Това означава, че сглобяване на голям пакет акции на ПИБ през БФБ би отнело минимум 2 години, което не устройва държавата, която сама си постави сегашните спешни срокове за влизането в еврозоната. Това се случва на фона на сериозен глобален икономически трус заради коронавируса. В подобна ситуация, цените на акциите се отдалечават от реалните си стойности и стават подценени.

 

Към края на месец март 2020 г. счетоводната стойност на акциите на банката продължава да нараства и достига 8.63 лв. за една акция на индивидуална основа и 8.90 лв. за една акция на консолидирана основа. Реализираният доход на акция през 2019 г. е в размер на 1.25 лв.

 

Цени от около 2,7 лв. в момента правят акциите на ПИБ подценени, а това означава, че е въпрос на време и подобряване на икономическата конюнктура, за да достигнат моментните цени счетоводната стойност на активите на банката. Ножицата между двете цени показва високия потенциал за реализиране на печалби.

 

Искам да кажа, че конюнктурната цена на акциите на Българската фондова борса не отразява счетоводната стойност на активите на банката. Последната се определя от счетоводители и сертифицирани финансови анализатори. Те най-общо правят оценка на това колко струва една акция на компанията на база нейните активи. Или с други думи - ако днес компанията пристъпи към процес на ликвидация, колко лева ще получат собствениците на акции за всяка една.

 

Пазарната капитализация на компанията се определя на база последната сключена сделка за нейни акции на капиталовия пазар. За разлика от счетоводния отчет, в който водещо за определянето на цената на акциите е стойността на активите и пасивите, при борсовата търговия в цените се включват много други компоненти – разпродажби по позицията, общ натиск върху пазара, липса на интерес от страна на купувачи, желание за продажба на всяка цена и др.

 

Затова когато се говори за реалната цена на акция е много важно уточнението, че в случая ПИБ не търси купувач, а държавата иска да купува, за да постигне политическа цел.

 

При формирането на цената има и друго важно обстоятелство. За да се избегне нерегламентираната държавна помощ в сделката участва и частен инвеститор. За да придобие държавата акции на банката трябва да има заявен минимум 30% частен интерес от други инвеститори. В този случай държавата може да направи инвестиция, закупувайки останалата част от акциите по емисията.

 

Поредността е първо да бъде заявен интерес от частен инвеститор и чак след това държавата да се включи.

 

В случая с ПИБ първата по реда си сделка на обявената цена от 5 лева на акция е от частния инвеститор, който по този начин променя пазарната цена на БФБ от 2.7 лв. за акция. След него държавата придобива акции именно на тази пазарна цена.

 

Ето защо в случая не може да се говори за завишена цена за акция. Още по-малко за “наливане на държавни пари” в частна структура.

 

През сделката с ПИБ държавата постига стратегическа цел, която сама си е поставила и тук следва по-важният въпрос, който бе подменен от изкуствено раздухвания скандал. Този въпрос е свързан с това как държавата ще отстоява своите национални интереси след членството в еврозоната. Дали тотално ще се откаже от своя суверенитет или ще успее да се възползва от предимствата без да вреди на собствената си икономика.

 

ЕЦБ и банковият пазар в България

 

След приемането ни в банковия съюз, ЕЦБ ще реши дали да надзирава няколко или всички банки в България. България все още няма да е член на еврозоната и няма да има право на глас при определянето на паричната и надзорната политика на ЕЦБ. При тази ситуация ЕЦБ получава право да надзирава банки, да дава предписания за увеличаване на капитала, да ги обявява в несъстоятелност и да ги затваря. Тя ще решава тези важни въпроси, но решенията ще се прилагат от БНБ. Властта отива в ЕЦБ, докато отговорността остава в БНБ.

 

ЕЦБ вероятно ще изиска надзора върху цялата банкова система в България, пряко за най-големите и чрез директно приложими препоръки за по-малките, защото в противен случай част от банките ще се надзирават според европейските правила и регулации, докато останалите според българските.

 

В еврозоната се застъпва все по-широко тезата, че банките-майки трябва да изтеглят капитала си от дъщерните си дружества в страни извън еврозоната и да променят правната им форма на клонове. Тази политика носи ползи за самите банки, тъй като изискванията за капиталова адекватност в България са по-високи отколкото тези в еврозоната. Прехвърлянето на собствен капитал от България към банките-майки ще означава, че със същия размер собствен капитал ще се покриват повече рискови активи. Освен това банките биха спечелили и от възможността да намалят управленския персонал в България.

 

Изтичането на капитал в чужбина ще доведе до свиване на инвестициите на тези банки в страната. Един клас активи, които не носят висока доходност са държавните ценни книжа, емитирани от България. След като дружествата на практика стават чуждестранни, стимулите им да инвестират в български ДЦК стават минимални. Те вече няма да бъдат регулирани от местен надзор и вероятно ще инвестират в ДЦК на съответната държава, където са регистрирани официално или на друга държава от еврозоната. Тъй като България не е част от еврозоната, нейните ДЦК няма да могат да се използват като обезпечение пред ЕЦБ за получаване на финансиране.

 

Към момента поне 40% от емитираните от Министерството на финансите ДЦК на вътрешния и международните пазари се държат от българската банкова система. Така търсенето на български ДЦК от банковата система значително ще се понижи. Това означава Министерството на финансите да се изправи пред значително по-малко поръчки за новите емисии на ДЦК и в резултат от това цената на финансиране ще се повиши. Тези по-високи цени ще се случват до присъединяването към еврозоната – т.е. труден за прогнозиране период от време.

 

При такава ситуация Министерството на финансите трябва да се опита да запази поне частично позициите си сред банковата система.

 

Увеличаването на капитала на ПИБ е със значителен дял, който ще даде възможност на държавата като собственик да получи място в надзорния съвет на банката и по този начин да участва в стратегическото й управление й (но не и в оперативното). Представителят на държавата може да изиска по-консервативно управление и поемане на по-малък риск, особено в ситуация на несигурност. Това ще се гарантира чрез покупка на ДЦК, емитирани от финансовото министерство.

 

Така всъщност ПИБ, която е най-голямата изцяло българска банка у нас, се явява единствен продавач на капитал от банка, в която държавата по принцип има необходимост да участва. Тази необходимост възниква, само когато капиталът на банката се повиши и това създаде възможността за членство в Банковия съюз чрез механизма за тясно сътрудничество. Предложената цена от 5 лв. на акция удовлетворява и оправдава интереса на основния купувач в лицето на държавата. Този факт се подкрепя и от наличието на частен инвеститор, който също разбира потенциала да притежава акции от банката. Участието на държавата е гаранция за стабилността и предизвиква доверие в подобна покупка, особено в в чужбина. Неслучайно говорителят на Европейската централна банка Никос Керанис заяви пред ABC news, че ЕЦБ няма никакъв проблем с влизането на българската държава в частната ПИБ.

 

Стратегическото участие в банка, която не зависи за своите решения от чуждестранна банка-майка, е от голямо значение с оглед предстоящото ни присъединяване в банковия съюз. Подценяването на ролята на националния капитал се осъзнава като грешка и от Европейската комисия, която препоръча на страните-членки да оценят подобни стратегически икономически субекти и да ги подкрепят в сегашната ситуация на несигурност, включително и чрез участие в тях. Подобно участие дава възможност да се гарантира гладко функциониране и на вътрешния пазар на държавни ценни книжа (ДЦК), както и да се реагира в кризисни ситуации, без да се нарушават правилата за конкуренция.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

21 коментар/a

Gen Gurko на 30.06.2020 в 16:41
И какво лошо има в това държавата да закупи акции в една банка? А иначе ако купи или построи държавни бензиностанции е добре.
Never Mind на 30.06.2020 в 17:41
До автора на статията. Интересен прочит на "сделката", но ...! Без да коментирам е ли е или не държавна помощ, състоянието на банката и цената на акциите (въпреки, че буди недоумение защо настоящите акционери не участват на тази цена, независимо, че имат предимство по силата на закона), както и присъединяването на България към Банковия съюз и ERM II (което може и да е за добро, но изхождайки от сегашното състояние, години след присъединяване към ЕС, то това е под въпрос), правят впечатление няколко странни момента около тази сделка. Първо, на аукциона, проведен на 10.06. на БФБ, който по процедура е последната възможност за придобиване на права за участие в увеличението на капитала на банката, бяха отчетени две сделки почти по едно и също време - едната за 108 000 000 броя права, даващи право за записване на 39 272 727 бр. нови акции от увеличението на капитала или около 26% от капитала след увеличението, а другата за 2 000 000 бр. права, даващи право за записване на 727 273 бр. нови акции или 0,5% от капитала след увеличението. Същевременно, на 12.06. в протокола от заседание на МС между многото алабалистики (едва ли е случайно) е записано, че ББР е придобила 77 729 300 бр. права, даващи право за записване на 28 265 200 бр. нови акции или 19% от капитала след увеличението. Интересно в случая е, къде е истината, на фона на осъществените две сделки. Нещо повече, след 10.06. процедурата за набиране на капитал не предвижда прехвърляне на права, а записване и внасяне на цената на акциите! В този смисъл, къде и кога се появи друг инвеститор за 30% от новите акции? Може би не е случайно, че БФБ "заключиха" емисията и вече е недостъпна информацията за осъществените на 10.06. сделки, както и увеличението от страна на банката на срока за внасяне на цената. Странно, нали!?! Другият странен момент е изказването на МП, в протокола да се запише, че акциите ще бъдат изкупени обратно с лихвите!?! Такова животно няма! По принцип, обратно изкупуване на акции е възможно, но при банкова институция е необходимо разрешение на БНБ и е важно каква е капиталовата адекватност на институцията, доколкото изкупуването ще представлява намаление на капитала, т.е. какъв е смисъла от увеличението тогава! А това за плащане на лихви при изкупуване на акции е изключителен "принос" във финансите! Колкото до другите странности, интересно е кога двама от членовете на МС (а и органът, като цяло) казват истината за участието на ББР в "процедурата"? На предходно коментиралия, предвид и изложеното по-горе, мога да отговоря, следното - нищо лошо няма в държавно участие в различни сектори, стига да е прозрачно, ненарушаващо конкуренцията и да има положителен финансов резултат, т.е. да бъде в интерес, а не в ущърб на обществото.
Bchchchchch на 30.06.2020 в 21:42
Брейййййй , че като са толкоз подценени акциите що ги не изкупиха големите акционери?!?!? И не виждам някой да се е втурнал да купува! Защото драги ми пумпал-драскач, ти си най-обикновен платен манипулатор! Как определи цена от 9 лв на акция след като на борсата е 2,5лв. Ти изобщо имаш ли представа от пазар на акции? Егати нямам думи!
Кцйцйжкж на 30.06.2020 в 21:49
До Gen Gurko Ей пумпаляк ти си генерал само пред жена си бе ! Даже и това не е сигурно! Не се изказвай за неща дето са сложни за един семеен генерал!
Vxgchchc на 30.06.2020 в 22:02
Never Mind, ти казваш неща по-скандални и от чекмеджета и спящи премиери. Бъди смел и напиши нещо повече по въпроса. Страхът ни убива!
Отговорен на 30.06.2020 в 23:57
Определянето на счетоводната цена на акция като "важна" е в тотален конфликт с идеята за това колко резерви, обезценки и провизии следва да има въпросната банка. Ако тя е подценила поетите рискове, то изваждайки оценката за тези рискове от капитала ще се получи съвсем друга оценка на "счетоводната" стойност на акция. Автора не прави разлика между "преглед на качеството на активите" (AQR) и стрес тестове (кабинетно упражнение, на практика, независимо от първото). Капиталовият недостиг на въпросната институция съвсем не е по линия на стрес тестове. Да, вярно е, че недостига беше значително по-голям от 200-те грешни левчета (банката покри сама голяма част от него), но е по малък от дупката през 2016-та. Автора е профан или просто си заработва за почивка в Гърция.
Не разбирам на 01.07.2020 в 02:46
От какъв зор трябва да влизаме в Банковия съюз, с което ставаме солидарен длъжник на PIGS - Португалия, Италия, Гърция и Испания и на всеки който е пред фалит, при положение, че докато не сме в Еврозоната, никой не е длъжен да е солидарен длъжник с нашите банки! А в ERM II можем и да векуваме, при това, напълно безсмислено, след като левът е фиксиран към еврото! Дания векува в ERMII, защото на референдум народът се обяви срещу еврото, НО(!) не е част от Банковия съюз! Тоест, за разлика от България, Дания няма ангажимент да е солидарен длъжник на фалирали банки във недисциплинирани икономики.
Спекулант на 01.07.2020 в 04:34
На няколко пъти в статията се подчертава, че увеличението на капитала е абсолютно ненужно, и едва ли не поради неистовото желание на държавата да си закупи стратегически дял (19%?) , което би трябвало да оправдае цената. Само че, според закона за банките, БНБ може да поиска увеличение на капитала, с размер, какъвто прецени, на цена каквато прецени, както и да посочи купувача на акциите - ф.л. , ю.л., или държавата. Така че, нека подминем без коментар историята за молещата се за акции държава и снизходителните акционери.
ташаклийски, хиндо на 01.07.2020 в 09:45
Момчета и момичета, четете законите. Първо, иде реч за нова емисия акции на съкествуващо АД, редът е описан в закона - накратко, решението се взема от УС, възлага се на инвестиционен посредник да направи проспект, в който се посочва емисионна цена (различна от номинала на акцията), проспектът се одобрява от УС/НС както и от КФН и се предлага на акционерите и след това на публиката - извод - цената от 5 лева е определена от инвестиционния посредник, одобрена от КФН и няма нищо общо с борсовата котировка на вече емитирани акции. Второ, законът предписва точно как се осчетоводява разликата между емисионна и номинална стойност и за какво може да се използват средствата. Трето, официално цялата еквилибристика бе за да се увеличи капитала на ПИБ незнайно защо и за какво. Основните проблеми и въпроси, които възникват ако БРР плати записаните акции са следните: Първо, какво ще ги прави? Очевидно ще трябва да ги предложи на борсата, логично е борсовата котировка да падне (противно на твърденията на автора) Второ, като миноритарен собственик представител на държавната банка ще присъства на ОС, никакви други права няма да имат като акционери (натъртвам) Трето, интересно ще е как при един одит на БРР ще бъде отчетена тази инвестиция, специално разликата между 1 лев номинална стойност на акциите (с голяма вероятност) и 5 лева емисионна стойност, по правило първата година това става по цената на придобиване, след това по пазарната (борсова) цена ... ще бъде феерично. Та така, наблюдавайте, четете законите и не се оставяйте такива зе;а като автора на статията да ви заглавичкват с изобилие от думи и термини...
Сиана на 01.07.2020 в 11:47
Това което е направила държавата е практика в почти цял свят. И не само, че не е лошо, а дори напротив - доста добра инвестиция си е. Възможността след кризата с ковид да продаде акциите на по-висока цена е доста голяма. Да не говорим, че може би от години насам, държавата най-накрая вложи пари в нещо смислено, защото досега повече залагаше на некачествени ремонти, след това отново ремонти и какви ли не безумни проекти! Стига толкова вече.
ташаклийски, хиндо на 01.07.2020 в 12:09
Почти изключено е акциите (няколко милиона броя) да се продадат изгодно в обозримо бъдеще на вторичния пазар. Т.Н. freefloat на акциите на ПИБ по начало е малък, ако такъв голям брой акции се стовари на пода на борсата, предлагонето ще скочи, търсенето ще остане същото или ще спадне - фундаменталните показатели на банката не са добри - поради което ако изобщо има сделки, те ще бъдат на ниски цени за малък брой акции . Възможно е държаваната ББР да започне за търси стратегически инвеститор (купувач) след евентуалното ни влизане в чакалнята и да направи блокова сделка - правилата са други. Спорно е дали ще се намери такъв инвеститор освен Жирардели или гърка. Трогателно и необосновано е твърдението на автора на полюцията по-горе, че актуалната цена била 9 лева.
ташаклийски, хиндо на 01.07.2020 в 12:12
Иначе теоретически този ход би бил правилен, ако не се правеше в тази банка в този момент. Тия дни германското правителство (също след скоростно съгласуване с ЕК) придоби 20 % от фалиращата Луфтханза за 9 милиарда евро при ясни правила и права за новия акционер.
Марто на 01.07.2020 в 14:30
За по-малките, които не разбират темата ще припомня, че през 1997 г., когато в България фалираха общо 18 търговси банки, по времето на другаря Румен Гечев като финансов министър в правителството на Жан Виденов, ПИБ продаде 20% от своите акции на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). През 2005 г. ЕБВР успешно приключи сделката по продажбата на 20-процентния си акционерен дял в Първа инвестиционна банка. За тези 20% ЕБВР получи 22 млн. евро. Тази сума беше над четири пъти по-голяма от инвестицията, която през 1997 г. Европейската банка направи в капитала на ПИБ. Такава възвръщаемост е изключително висока и добра за подобни сделки. Друг пример отново с ЕБВР: през 1998 г. Европейската банка вложи и в капитала на ОББ 1 млн. долара и придоби 35% от капитала й, а няколко години по-късно взе за своя дял 70 млн. долара! Това е един пример какво се случва, когато инвестираш в акциите на българската ПИБ! Сега, 2020 г. в ролята на ЕБВР е ББР! Защо си мислите, че ББР не е заложила специална клауза за обратно изкупуване на акциите на банката в конкретен срок и то на по-висока цена от купените на 5 лв. акции в момента? Наивни сте и явно без опит, така че не коментирайте теми, които явно не разбирате. Бъдете здрави!
Интересно на 01.07.2020 в 14:40
До Марто. Благодаря за напомнянето, но случаят сега е дооооста различен. Все пак става дума за публично предлагане на ценни книжа през БФБ. Каква клауза за обратно изкупуване те гони. Бъди здрав, но не е лошо да си запознат с материята, която коментираш!
СМСМСМ на 01.07.2020 в 15:19
Аз пък смятам, че по пътя ни на влизането ни в чакалнята, държавата през ББР не би рискувала да инвестира в неуспешни проекти или сделки. Ясно е, че ПИБ е най-проверяваната банка от всички надзорни и контролни институции, затова според мен случаят е оправдан. А и нали крачим смело и сме се запътили сега към Еврозоната?! Aми хайде!

Напиши коментар