Владимир Путин и Георге Иванов
Добре известно е, че собственото име „Македония” има поне три различни значения: антично, етнокултурно и политическо. От етнокултурна гледна точка „Македония” е област, която само частично съвпада с територията на днешната държава Македония. Тази употреба на името „Македония” за нас, българите, е основна: когато Пейо Яворов говори в своите „Хайдушки копнения” за Македония, той употребява собственото име „Македония” в този етнокултурен смисъл. В същия смисъл ние говорим за македонски диалект, македонски песни, македонски гозби, македонски нрав и пр. Предполагам, че и на израза „македонска земя” може да се припише същият етнокултурен денотат. По времето на Кирил и Методий тази „македонска земя” е била далечна провинция на тогавашна България, но днес, уви, положението е друго.
В светлината на това етнокултурно осмисляне на собственото име „Македония” тезата на Владимир Путин, която така възбуди духовете у нас, изглежда твърде правдоподобна. Такова във всеки случай е мнението на Петър Мутафчиев – един от най-уважаваните български историци, който едва ли би могъл да бъде обвинен в родоотстъпничество.
В своята „История на българския народ” П. Мутафчиев лансира хипотезата за македонския произход на Климент Охридски. По-важно е обаче разбирането му, че именно той [Климент] „е авторът на тъй наречената кирилица, азбуката, с която и днес си служим…” („История на българския народ”, Издателство на БАН, София, 1992, с. 160) П. Мутафчиев дава да се разбере, че тази заслуга на Климент Охридски се е считала през първата половина на ХХ век за безспорна.
Ако под „македонска земя” ние разбираме това, което всеки българин би трябвало да разбира и ако св. Климент Охридски наистина е автор на кирилицата, както твърди П. Мутафчиев, то изказването на президента Путин за македонския произход на славянската азбука трудно би могло да се оспори.
Аз не съм историк и не знам дали (и до каква степен) цитираното по-горе схващане на Петър Мутафчиев днес е претърпяло ревизия. Това е един въпрос, на който би трябвало да отговорят историците. Очевидно е обаче, че не това е аргументът на българските политици, определящи изказването на Владимир Путин за македонския произход на кирилицата като провокативно.
Ясно е, че изказване, в което фигурира многозначното словосъчетание „македонска земя”, може да се тълкува по различни начини. При добро желание това би могло да предизвика дипломатически скандал. Въпросът обаче е qui bono – кой печели от това?
Няма съмнение, че в България има хора, които сега доволно потриват ръце: те с нетърпение са чакали подобен повод, за да демонстрират русофобията си. Въпросът ми обаче не е към тях, а към здравомислещите политици: беше ли нужно да се вдига толкова шум за една двусмислена фраза?